Факти за първия български учебник
1. " Рибният буквар ” е първият български учебник.
2. Авторът е доктор Петър Берон. По време на издаването на книжката той е бил едвам 24 годишен.
3. „ Рибният буквар ” е забележителна книга от интервала на Българското възобновление.
4. Издаден е в град Брашов, годината е 1824 г.
5. Съдържа 140 страници и е в дребен формат.
6. “Буквар с разнообразни поуки, събрани от Петра х. Беровича, за болгарските учебни заведения. Напечата ся благодарение на година Антоньова Йовановича. В годе 1824 ” – това е цялостното название на българския учебник. Той е оставил дълбока диря освен в културния и просветителния, само че и в духовния живот на българите.
7. Причината първият български учебник да е по-известен като „ Рибен буквар ” е в последната страница на книжката. Там са изобразени кит и делфин – поради тези две риби, букварът получава това название.
8. „ Рибен буквар ” е именуван още през интервала на Възраждането.
9. В т.нар буквар има забавна информация, само че не е буквар в дословния смисъл на думата. По скоро става дума за дребна енциклопедия.
10. В нея Берон е събрал най-различни обстоятелства, които е обединил в 8 раздела.
11. Той отхвърля публикуваното килийно обучение и познавайки образованието в европейските страни, предлага него.
12. Берон написва в предговора подбудите, които са го предиздвикали да напише тази дребна брошура.
13. В този увод на буквара създателят загатва, че с цел да се изучат добре децата, е нужен квалифициран и добър преподавател. Берон изцяло отхвърля метода на принуждение или наказване. Твърди, че децата би трябвало да се учат, само че и да играят. Учителят би трябвало да бъде престиж за децата, да им служи за образец.
14. В първия си дял, букварът съдържа всички 42 черковнославянски букви, написани с 3 разнообразни шрифта. В този дял е поместена и информация за частите на речта. За образец на другите времена и цифри на глагола, Берон избира думата „ любя ”.
15. Във втори дял на буквара са молебствия – те са шест на брой, би трябвало да бъдат изричани от децата преди лягане и ставане от сън, както и преди и след хранене и довеждане докрай и започване на образователните занятия.
16. От третия до шести дял на буквара информацията от елементи може да бъде избрана като днешната читанка – разнообразни приказки и басни с поучителни истории, афоризми, разкази, цитати.
17. В дял трети „ Добри препоръки ” Берон написва 57 съвета за връзките сред млади и остарели, за уважението, разбирателството и любовта сред поколенията, толерантността.
18. „ Умни препоръки ”, който е поместен като четвърти дял от учебника, съдържа мисли от велики антични философи. Повечето от тях са поучителни и съдържат информация, по която децата могат да разграничат и да схванат кое е заслужено и кое не, кое е положително и кое не е. Целта на този раздел е децата да се научат да бъдат рационални и разсъдливи.
19. Пети раздел е озаглавен „ Басни ” – разумно, в него са включени басни, най-вече от Езоп.
20. 50 къси разказчета има в раздел шест. Берон е подбирал всички тях с концепцията и смисъла, тяхната поука да води децата към почтеност, усърдие, другарство и достойнство. Разказите са от гръцката литература.
21. „ Физически сказания ” е седмият раздел, който в действителност е и максимален. Дава познания по разнообразни предмети – география, анатомия, хигиена и други Обясняват се смислите на някои думи, също така се споделя за разнообразни типове животни, известните феномени, анатомията на човешкото тяло и преимуществото му пред животните. В края на книжката има 12 рисунки на разнообразни животни, както и доста забавни препоръки за хората.
22. „ Аритметика ” е осмият дял от буквара. В него са поместени главните дейности – събиране, изваждане, умножение и разделяне.
23. Последната информация, поместена на страниците на дребната енциклопедия съдържа послание към сънародниците. В него най-общо Берон приканва подпомагането за развиването на българските книги. Заглавието на обръщението е „ Любезни еднородни ”.
