Ализан Яхова: Земеделието е в криза, нужни са спешни мерки
1 531 аграрни стопанства са отвън директна поддръжка, по-високият най-малък застрахователен приход обрича на банкрут над 35 000 стопани По самодейност на Движение за права и свободи Стратегическият проект ще бъде изменен, споделя националният представител
- Г-жо Яхова, по самодейност на Движение за права и свободи Народното събрание изслуша земеделския министър Кирил Вътев и организира обсъждане по отношение на политиката на държавното управление за развиване и отбрана на селскостопанското произвеждане в България, осигуряващо храни от първа нужда за популацията като самун, мляко и млечни артикули, месо, плодове и зеленчуци. Какви са резултатите и какво следва?
-->
- Разискването в пленарна зала бе извършено по самодейност на ПГ на Движение за права и свободи и бе по тематиката за развиване и отбрана на селскостопанското произвеждане в България. То беше за слагане на проблемите на земеделските производители, както и отговор на проблемите на дребните и дребните фермери в страната.
- Какво демонстрират данните, които изнесе земеделският министър?
- В отговор на запитване от народния представител от Движение за права и свободи доцент доктор Джевдет Чакъров министър Кирил Вътев изнесе данни, които демонстрират обстановката в първичното земеделско произвеждане и производството на храни през днешния ден. Земеделието играе значима роля за продоволствената сигурност на всяка страна. За Движение за права и свободи земеделието би трябвало да се трансформира в народен приоритет. Както споделих и в моето изявление по време на дебата.
Земеделието се намира в сериозна рецесия, а стратегическата значимост на бранша изисква разговор и обединяване в намирането на решенията на проблемите на българските аграрни производители.
Ковид рецесията и военните дейности в Украйна съществено засегнаха земеделието като бранш, когато от ден на ден се слага въпроса за гарантиране на продоволствена сигурност и самостоятелност. Това изисква опазване на селскостопанското произвеждане и развиване на земеделието.
- Какви са методите за превъзмогване на рецесията?
- Един от тях е Стратегическият проект за развиване на земеделието и селските региони в България за интервала 2023-2027 година Там е записана главната икономическа поддръжка за стопанствата посредством директните заплащания и развиването на селските региони, както и интервенциите в региона на околната среда и климата.
Промяната в Стратегически проект е неизбежна, с цел да бъде приспособен към новите провокации. Трябва да се означи и това, че страната ни създаде своя стратегически проект за ОСП, без да са отразени следствията от събитията по отношение на военните дейности в Украйна.
- Изменението на проекта е тематика още от момента на изпращане на неговия финален вид в Брюксел през ноември 2022 година
- Точно по този начин. Още тогава представителите на бранш " Животновъдство " и " Растениевъдство " показаха своето неодобрение от разпределението на средствата и от ставките, заложени в Стратегическия проект. В момента, провеждането на Кампания за директни заплащания 2023 година демонстрира, че има аграрни производители, които няма да могат да се възползват от включените интервенции, тъй като разходът, който би трябвало да създадат, с цел да отговорят на условията, е доста по-голям от размера на обезщетителното заплащане, което ще получат. Поставят се и редица други проблеми като приложимостта на Стандартите за положително земеделско и екологично положение в нашите условия, приложимостта на еко схемите. Доколкото разполагам с информация има еко схеми, включени в проекта, които не са работещи. Преди дни излезе Сравнителен разбор на Стратегическите проекти за използване на ОСП и техният ефикасен принос за реализиране на задачите на Европейски Съюз, направен от Европейска комисия, който демонстрира, че България е измежду страните с най-нисък интензитет на годишно финансиране на хектар употребена земеделска повърхност. При приблизително 352 евро на хектар годишно, в нашата страна интензитетът е под 250 евро.
Трябва да се вземе под внимание и оценката на Комисията по отношение на уместността на интервенциите, планувани в българския стратегически проект и разпределението на финансирането, а точно че интеграцията сред еко схемите и останалите интервенции е релативно ниска, и че финансирането е разпределени върху огромен брой интервенции (около 99), като за някои от тях е разпределено релативно малко финансиране, което рискува да се разпръсне поддръжката и да не реализира задачата си.
- Каква е рекомендацията на Европейска комисия?
- Да се върви към по-нататъшна консолидация на интервенциите.
Процесът по изменение на стратегическия проект стартира още на 21.12.2022 година, когато Комисията по земеделието, храните и горите в 48-то Народно събрание одобри Решение за смяна на Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони. Има постъпили много оферти за изменение на проекта, и всеки бранш има своите претенции за смяна и те са основателни. Процедурата би трябвало да продължи публично с съответните дейности на Управляващия орган на Стратегическия проект, с присъединяване на всички заинтригувани страни, без опълчване на браншове и въдства.
- Какви са първите Ви усещания от работата на новото управление на Министерството на земеделието и храни. Ще има и разговор с сектора?
- Очакванията ми са, че ще има разговор. Нещо повече - уповавам се той да докара до по-справедливо систематизиране на средствата, на база на обосновани данни и разбор на потребностите.
- Какви промени в Стратегическия проект за земеделие би трябвало да се създадат, с цел да се подсигурява поддръжката за дребните аграрни стопани?
- Предложенията са доста. Основно те са ориентирани към съответно систематизиране на пакета за така наречен еко схеми, който е 25% от средствата за директни заплащания, в това число в интерес на индустриалните площи, както и преизчисление на размера на заплащанията по еко схемите. Сериозно предложение е включване на трайните насаждения и на оранжерийното произвеждане за подкрепяне по някои от еко схемите.
- Какво се предлага за бранш " Животновъдство "?
- Увеличаване на ставките, като е подложен и казусът с модулацията при някои от еко схемите. Промените следва да обиден и условията за използване на еко схеми, с което да се усили ползата към тях.
Решението на Народно събрание е в период от два месеца Министерство на земеделието и храните да показа план на систематизиране на средствата, планувани за интервенции в Стратегическия проект, което да бъде и съответно обосновано. Препоръчително е в границите на този период Управляващият орган да подаде настояването за изменение на стратегическия проект до Комисията. Разбира се, това би трябвало да се случи при съблюдаване на условията на чл.119 от Регламент (ЕО) ╒ 2021/2115. Комисията, не по-късно от три месеца след подаване на настояването, следва да утвърди изменението на стратегическия проект по ОСП на страната ни, което при възможни мнения и даване на спомагателна информация, би означавало че до края на актуалната година измененията ще са факт. Те ще влязат в действие от 01.01.2024 година
Всяко едно забавяне с представянето на настояването в Брюксел, би означавало и идната акция през 2024 година да се организира при сегашните текстове на проекта.
Тези периоди в интерес на българските фермери са изцяло достижими, защото на първото съвещание на Комитета по наблюдаване на Стратегическия проект, извършено на 5 юни 2023 година, е почнало разискване на постъпилите оферти както от Комисията по земеделието, храните и горите от предходното Народно събрание, по този начин и на браншовите организации и заинтригуваните страни.
- Колко от животновъдите остават отвън държавните помощи?
- Извън обсега на държавната помощ " Помощ в поддръжка на ликвидността на аграрни стопани за превъзмогване на отрицателното икономическо влияние на съветската експанзия против Украйна ", която се дава през актуалната 2023 година, остават аграрни стопани, които отглеждат в стопанството сред 6-8 крави и техните приплоди, които попадат в категорията " малко стопанство ". Според дефиницията малко е със СПО сред 8 000 и 30 000 евро.
На база последните данни от Министерство на земеделието и храните за броя на животните в България, това значи, че обект на подкрепяне по тази държавна помощ са единствено 26,9% от стопанствата в България, отглеждащи млечни крави. Останалите 73,1%, в които броя на животните е до 9 животни остават отвън обсега на подкрепяне. Това са 1 531 аграрни стопанства, които са отвън поддръжка.
- До 6 месеца земеделското ведомство би трябвало да показа пред Народно събрание и проект за възобновяване на напоителните системи, както и механизъм за даването на вода за напояване на селскостопанските производители на търпими цени. Какъв е казусът и по какъв начин той може да бъде решен?
- Модернизацията, възобновяване и обновяването на напоителните системи е от главно значение за продоволствената сигурност и икономическата непоклатимост на земеделските стопани, те са стратегическа част от земеделието. Състоянието на напоителната инфраструктура в страната е сериозно, като се употребяват сред 4 и 8% от нея. Глобалната хранителна верига зависи от съществуването на задоволителна вода за развъждане на културите. Поливното земеделие значи по-високи добиви, понижаване на потреблението на пестициди и торове. Изпълнението на подобен проект ще се отрази удобно на целия аграрни бранш, ще увеличи конкурентоспособността на българските стопани, като това съществено ще се отрази при производството на плодове и зеленчуци. Това е в унисон и с задачите на Зелена договорка и тактиката на Европейска комисия " От фермата до трапезата ". За страдание от Плана за възобновяване и резистентност бе отстранена опцията за финансиране възобновяване на напоителните системи в България. Това бяха средства за реорганизация, възобновяване и рационализация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за стабилно ръководство на водите и адаптиране към климатичните промени. Това понижава шанса да се възвръщат напоителните системи в страната. Целта на правенето на подобен проект ще бъде сериозна крачка към акумулиране на всички средства и запаси за неговото осъществяване.
- В последните дни излязоха доста тревожни данни за банкрут на кравеферми заради ниската изкупна цена на млякото. Парламентът по самодейност на Движение за права и свободи задължи земеделското министерство да показа до три месеца съответни ограничения за национално подкрепяне на уязвимите браншове - мляко, месо, плодове и зеленчуци, и пчелен мед. Какви би трябвало да са тези ограничения?
- Осигуряването на национално финансиране под формата на държавни помощ е от извънредно значимо значение, защото то може да обхване тези посоки, които са изключени от Стратегическия проект, и изключително дребните и част от дребните ферми.
В плана на Закона за бюджет на държавното публично обезпечаване през 2023 година е планувано от 1 август 2023 година минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводители да се усили от 710 лева на 780 лева Това ще засегна близо 35 800 стопани, които ще бъдат обречени на банкрут, тъй като в по-голямата си част разноските за осигуровки, които ще би трябвало да заплащат надвишават приходите от земеделската им активност. Именно националното подкрепяне е инструмент тези стопанства да бъдат обезщетени за нарастването на разноските им.
- Г-жо Яхова, по самодейност на Движение за права и свободи Народното събрание изслуша земеделския министър Кирил Вътев и организира обсъждане по отношение на политиката на държавното управление за развиване и отбрана на селскостопанското произвеждане в България, осигуряващо храни от първа нужда за популацията като самун, мляко и млечни артикули, месо, плодове и зеленчуци. Какви са резултатите и какво следва?
-->
- Разискването в пленарна зала бе извършено по самодейност на ПГ на Движение за права и свободи и бе по тематиката за развиване и отбрана на селскостопанското произвеждане в България. То беше за слагане на проблемите на земеделските производители, както и отговор на проблемите на дребните и дребните фермери в страната.
- Какво демонстрират данните, които изнесе земеделският министър?
- В отговор на запитване от народния представител от Движение за права и свободи доцент доктор Джевдет Чакъров министър Кирил Вътев изнесе данни, които демонстрират обстановката в първичното земеделско произвеждане и производството на храни през днешния ден. Земеделието играе значима роля за продоволствената сигурност на всяка страна. За Движение за права и свободи земеделието би трябвало да се трансформира в народен приоритет. Както споделих и в моето изявление по време на дебата.
Земеделието се намира в сериозна рецесия, а стратегическата значимост на бранша изисква разговор и обединяване в намирането на решенията на проблемите на българските аграрни производители.
Ковид рецесията и военните дейности в Украйна съществено засегнаха земеделието като бранш, когато от ден на ден се слага въпроса за гарантиране на продоволствена сигурност и самостоятелност. Това изисква опазване на селскостопанското произвеждане и развиване на земеделието.
- Какви са методите за превъзмогване на рецесията?
- Един от тях е Стратегическият проект за развиване на земеделието и селските региони в България за интервала 2023-2027 година Там е записана главната икономическа поддръжка за стопанствата посредством директните заплащания и развиването на селските региони, както и интервенциите в региона на околната среда и климата.
Промяната в Стратегически проект е неизбежна, с цел да бъде приспособен към новите провокации. Трябва да се означи и това, че страната ни създаде своя стратегически проект за ОСП, без да са отразени следствията от събитията по отношение на военните дейности в Украйна.
- Изменението на проекта е тематика още от момента на изпращане на неговия финален вид в Брюксел през ноември 2022 година
- Точно по този начин. Още тогава представителите на бранш " Животновъдство " и " Растениевъдство " показаха своето неодобрение от разпределението на средствата и от ставките, заложени в Стратегическия проект. В момента, провеждането на Кампания за директни заплащания 2023 година демонстрира, че има аграрни производители, които няма да могат да се възползват от включените интервенции, тъй като разходът, който би трябвало да създадат, с цел да отговорят на условията, е доста по-голям от размера на обезщетителното заплащане, което ще получат. Поставят се и редица други проблеми като приложимостта на Стандартите за положително земеделско и екологично положение в нашите условия, приложимостта на еко схемите. Доколкото разполагам с информация има еко схеми, включени в проекта, които не са работещи. Преди дни излезе Сравнителен разбор на Стратегическите проекти за използване на ОСП и техният ефикасен принос за реализиране на задачите на Европейски Съюз, направен от Европейска комисия, който демонстрира, че България е измежду страните с най-нисък интензитет на годишно финансиране на хектар употребена земеделска повърхност. При приблизително 352 евро на хектар годишно, в нашата страна интензитетът е под 250 евро.
Трябва да се вземе под внимание и оценката на Комисията по отношение на уместността на интервенциите, планувани в българския стратегически проект и разпределението на финансирането, а точно че интеграцията сред еко схемите и останалите интервенции е релативно ниска, и че финансирането е разпределени върху огромен брой интервенции (около 99), като за някои от тях е разпределено релативно малко финансиране, което рискува да се разпръсне поддръжката и да не реализира задачата си.
- Каква е рекомендацията на Европейска комисия?
- Да се върви към по-нататъшна консолидация на интервенциите.
Процесът по изменение на стратегическия проект стартира още на 21.12.2022 година, когато Комисията по земеделието, храните и горите в 48-то Народно събрание одобри Решение за смяна на Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони. Има постъпили много оферти за изменение на проекта, и всеки бранш има своите претенции за смяна и те са основателни. Процедурата би трябвало да продължи публично с съответните дейности на Управляващия орган на Стратегическия проект, с присъединяване на всички заинтригувани страни, без опълчване на браншове и въдства.
- Какви са първите Ви усещания от работата на новото управление на Министерството на земеделието и храни. Ще има и разговор с сектора?
- Очакванията ми са, че ще има разговор. Нещо повече - уповавам се той да докара до по-справедливо систематизиране на средствата, на база на обосновани данни и разбор на потребностите.
- Какви промени в Стратегическия проект за земеделие би трябвало да се създадат, с цел да се подсигурява поддръжката за дребните аграрни стопани?
- Предложенията са доста. Основно те са ориентирани към съответно систематизиране на пакета за така наречен еко схеми, който е 25% от средствата за директни заплащания, в това число в интерес на индустриалните площи, както и преизчисление на размера на заплащанията по еко схемите. Сериозно предложение е включване на трайните насаждения и на оранжерийното произвеждане за подкрепяне по някои от еко схемите.
- Какво се предлага за бранш " Животновъдство "?
- Увеличаване на ставките, като е подложен и казусът с модулацията при някои от еко схемите. Промените следва да обиден и условията за използване на еко схеми, с което да се усили ползата към тях.
Решението на Народно събрание е в период от два месеца Министерство на земеделието и храните да показа план на систематизиране на средствата, планувани за интервенции в Стратегическия проект, което да бъде и съответно обосновано. Препоръчително е в границите на този период Управляващият орган да подаде настояването за изменение на стратегическия проект до Комисията. Разбира се, това би трябвало да се случи при съблюдаване на условията на чл.119 от Регламент (ЕО) ╒ 2021/2115. Комисията, не по-късно от три месеца след подаване на настояването, следва да утвърди изменението на стратегическия проект по ОСП на страната ни, което при възможни мнения и даване на спомагателна информация, би означавало че до края на актуалната година измененията ще са факт. Те ще влязат в действие от 01.01.2024 година
Всяко едно забавяне с представянето на настояването в Брюксел, би означавало и идната акция през 2024 година да се организира при сегашните текстове на проекта.
Тези периоди в интерес на българските фермери са изцяло достижими, защото на първото съвещание на Комитета по наблюдаване на Стратегическия проект, извършено на 5 юни 2023 година, е почнало разискване на постъпилите оферти както от Комисията по земеделието, храните и горите от предходното Народно събрание, по този начин и на браншовите организации и заинтригуваните страни.
- Колко от животновъдите остават отвън държавните помощи?
- Извън обсега на държавната помощ " Помощ в поддръжка на ликвидността на аграрни стопани за превъзмогване на отрицателното икономическо влияние на съветската експанзия против Украйна ", която се дава през актуалната 2023 година, остават аграрни стопани, които отглеждат в стопанството сред 6-8 крави и техните приплоди, които попадат в категорията " малко стопанство ". Според дефиницията малко е със СПО сред 8 000 и 30 000 евро.
На база последните данни от Министерство на земеделието и храните за броя на животните в България, това значи, че обект на подкрепяне по тази държавна помощ са единствено 26,9% от стопанствата в България, отглеждащи млечни крави. Останалите 73,1%, в които броя на животните е до 9 животни остават отвън обсега на подкрепяне. Това са 1 531 аграрни стопанства, които са отвън поддръжка.
- До 6 месеца земеделското ведомство би трябвало да показа пред Народно събрание и проект за възобновяване на напоителните системи, както и механизъм за даването на вода за напояване на селскостопанските производители на търпими цени. Какъв е казусът и по какъв начин той може да бъде решен?
- Модернизацията, възобновяване и обновяването на напоителните системи е от главно значение за продоволствената сигурност и икономическата непоклатимост на земеделските стопани, те са стратегическа част от земеделието. Състоянието на напоителната инфраструктура в страната е сериозно, като се употребяват сред 4 и 8% от нея. Глобалната хранителна верига зависи от съществуването на задоволителна вода за развъждане на културите. Поливното земеделие значи по-високи добиви, понижаване на потреблението на пестициди и торове. Изпълнението на подобен проект ще се отрази удобно на целия аграрни бранш, ще увеличи конкурентоспособността на българските стопани, като това съществено ще се отрази при производството на плодове и зеленчуци. Това е в унисон и с задачите на Зелена договорка и тактиката на Европейска комисия " От фермата до трапезата ". За страдание от Плана за възобновяване и резистентност бе отстранена опцията за финансиране възобновяване на напоителните системи в България. Това бяха средства за реорганизация, възобновяване и рационализация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за стабилно ръководство на водите и адаптиране към климатичните промени. Това понижава шанса да се възвръщат напоителните системи в страната. Целта на правенето на подобен проект ще бъде сериозна крачка към акумулиране на всички средства и запаси за неговото осъществяване.
- В последните дни излязоха доста тревожни данни за банкрут на кравеферми заради ниската изкупна цена на млякото. Парламентът по самодейност на Движение за права и свободи задължи земеделското министерство да показа до три месеца съответни ограничения за национално подкрепяне на уязвимите браншове - мляко, месо, плодове и зеленчуци, и пчелен мед. Какви би трябвало да са тези ограничения?
- Осигуряването на национално финансиране под формата на държавни помощ е от извънредно значимо значение, защото то може да обхване тези посоки, които са изключени от Стратегическия проект, и изключително дребните и част от дребните ферми.
В плана на Закона за бюджет на държавното публично обезпечаване през 2023 година е планувано от 1 август 2023 година минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводители да се усили от 710 лева на 780 лева Това ще засегна близо 35 800 стопани, които ще бъдат обречени на банкрут, тъй като в по-голямата си част разноските за осигуровки, които ще би трябвало да заплащат надвишават приходите от земеделската им активност. Именно националното подкрепяне е инструмент тези стопанства да бъдат обезщетени за нарастването на разноските им.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ