Аз съм кардиолог и знам: ‘Има живот след смъртта и този живот невинаги носи радост“
– Преди преглеждах разказите на пациентите за посмъртните им чувства или като разстройство на мисленето, или като плод на въображението. Но една заран, беше през 1977 година, се пробвах да върна един пациент към живота. Когато той пристигна в схващане, с боязън ми сподели, че е бил в същински пъкъл. Този човек беше толкоз изплашен, че страхът му се съобщи и на мен. Тази и други сходни обстановки не ме оставиха подозрение, че има живот след гибелта и че този живот не всеки път носи наслада – това е убеждението на кардиолога Морис Ролингс, който има богат опит в реанимацията на пациенти.
При връщането на пациенти към живота Мориц Роулингс разкрил, че в случай че разпитате оживял незабавно след реанимация, постоянно можете да чуете от него за неприятни прекарвания, получени от другата страна на живота. Именно на тези усещания на пациенти кардиологът посвещава книгата си.
В нея Роулингс показва случаи на отрицателни посмъртни прекарвания, за които неговите пациенти са разказвали.
„ Пречите ми да работя с вашия пъкъл “
– Винаги съм вярвал, че гибелта е физическо угасване. Но трябваше да се откажа от възгледите си, тъй като един ден се озовах лице в лице с различен свят. В оня ден преглеждах пациент. Той беше на четиридесет и осем години. Работеше като селски куриер, споделя Морис Роулингс.
По време на прегледа сърцето на този пациент спряло. Пациентът паднал на пода пред очите на Ролингс. Лекарят направил всичко допустимо, с цел да избави живота на този човек. Няколко пъти пациентът идвал в схващане и още веднъж го губел. Всеки път, когато пациентът отварял очи, той разтърсвал кабинета с пронизителен вик. Твърдял, че е в пъкъла и се молел за избавление.
„ Страхувах се да не изгубя пациента. Но още повече ме уплашиха думите му за пъкъла. Когато пациентът пристигна на себе си, лицето му беше накриво в ужасна мимика. Той трепереше целият. Отворил необятно очи, той заприказва прибързано: „ Не разбираш ли? Аз съм в пъкъла. Помогни ми. “ Първоначално отхвърлих думите му, вярвайки, че пациентът го споделя заради мощен прочувствен стрес. Казах му: „ Пречите ми да работя с вашия пъкъл “, спомня си Морис Ролингс.
Лекарят скоро се убедил, че страхът на пациента му е същински. Пациентът бил в положение на смут, каквото Роулингс не бил виждал в никакъв случай преди. Когато пациентът още веднъж пристигнал на себе си, той помолил лекаря да се помоли за него.
„ Аз съм доктор, не духовник “, нервно дал отговор Морис Ролингс на това искане.
Пациентът продължи да упорства, потвърждавайки, че това към този момент е единственото му избавление. Осъзнавайки, че това е последната молба на пациента, Ролингс си спомня думите на къса молитва, която е научил в неделното учебно заведение. Докато продължавал да избавя болния, той се молел на глас.
Този пациент бил избавен. Изпратен бил в отделението. А Роулингс се прибра вкъщи. След като прекрачил прага на жилището си, лекарят незабавно се насочил към рафта с книги. Тук намерил Библия и почнал да чете. Морис Ролингс желал да откри изложение на пъкъла в тази книга.
Няколко дни по-късно Ролингс отишъл при избавения пациент, с цел да го попита какво е видял по време на сърдечния арест. Докторът желал да разбере дали е виждал огнена яма и същества, покрити с четина.
– За какъв демон ми приказваш? Никога не съм виждал нещо сходно – споделил пациентът, гледайки доктора ненадейно.
Морис Ролингс описал в детайли на пациента какво се е случило сега на спасяването му. Пациентът обаче не бил запазил никакви отрицателни мемоари или усеща за този ден. Ролингс допуска, че спомените му са били толкоз ужасни, че в последна сметка са били изтрити от съзнанието на пациента.
„ Когато напуснах този живот, разбрах, че правя грях, само че не виждах различен излаз. “
Морис Роулингс счита, че нашият свят познава единствено положителни прекарвания покрай гибелта, тъй като интервютата с пациенти, претърпели клинична гибел, се организират няколко дни след събитието. През това време, съгласно лекаря, неприятните усещания се изтриват от паметта на човек и той помни единствено позитивните си усеща.
Роулингс не бил първият, който излязъл с тази концепция. Лекарят Уолтър Майерс също настоял за неотложен разпит на такива пациенти, като споделя:
„ Мисля, че науката може да научи доста, в случай че лекарите стартират да разпитват пациенти теведнага откакто излязат от безсъзнание. Възможно е в този миг те към момента да имат в паметта си виденията, които са им се явили, когато са били в безсъзнание. Впоследствие тези видения могат да бъдат отстранени от паметта на пациента.
След като почнал да учи този феномен, Морис Ролингс се обърнал към сътрудниците си, питайки ги дали са срещали сходни случаи. Някои от тях оповестяват за сходни чувства при своите пациенти.
Така Роулингс научава за един случай, случил се на петдесет и три годишна жена, решила да постави завършек на живота си по лична воля.
– Бях стопанка. Струваше ми се, че всички членове на фамилията ми се отнасят към мен като към прислужник. Понякога се държаха по този начин, като че ли ме нямаше. Една вечер взех решение, че не желая да живея по този начин. Когато си потеглих от този живот, разбрах, че правя грях, само че не виждах различен излаз ”, споделила дамата.
След като изгубила схващане, тя разкрила с смут, че животът й не е приключил. Жената си спомнила, че в този миг се е видяла да се спуска постепенно в черна дупка. Тя виждала малко светлинно леке в тъмнината, което ставало все по-голямо с всеки минал миг.
Скоро дамата съумяла да види, че на дъното на ямата гори огън. Колкото по-надолу слизала, толкоз по-горещо ставало и по-трудно дишала. Жената била ужасена от видяното. Тя си спомнила за Бог и почнало да го моли да й даде още един късмет.
Тази жена пристигнала на себе си, до момента в който била в болничното заведение. Казали й, че е била в безсъзнание от два дни. Пациентката незабавно разказала на лекаря за своите прекарвания, само че той обяснил тези видения като илюзия, породена от приема на огромно количество медикаменти.
