Никога не съм се бояла от мъртвите. Когато за първи

„ Никога не съм се бояла от мъртвите. Когато за първи път видях един от тях, като че ли беше жив, не се уплаших. Още тогава знаех, че всички сме едно. Тленна е единствено физическата ни обвивка, само че човешката душа е безсмъртна “, споделя Джуна, наричана първият формален екстрасенс на Съюз на съветските социалистически републики.

Тя имаше доста другари и доста недоброжелатели. Много хора се съмняваха в качествата на Джуна. Но все пак мнозина известни персони й се довериха за здравето си.

Феноменът Джуна е проучен от учени. И нейният феномен не беше единствено дарбата да лекува. Джуна можеше да вижда в бъдещето. Тя също твърдеше, че може да поддържа връзка с мъртвите. В същото време Джуна предупреждаваше другите хора, че не би трябвало да търсят такава връзка.

„ Дори гибелта не можеше да наруши родството на нашите души “

Изборът на пътя на Джуна е повлиян най-вече от татко й Ювас Сардис. Тя вярвала, че е наследила дарбата си на ясновидство от него. Ювас Сардис можел да види бъдещето. Той обаче не афиширал дарбата си и я употребявал единствено когато става дума за близки хора.

Един ден, до момента в който бил в компанията на другари, Ювас Сардис предсказал личната си гибел. В онази вечер на масата седяли четирима души. Разговорът се насочил към преходността на живота.

В този миг Ювас Сардис погледнал приятелите си с печален взор и оповестил, че самият той ще си отиде след четири седмици. Тогава тези думи изглеждали неправдоподобни за седящите на масата. По това време Ювас Сардис бил единствено на петдесет и две години.

Приятелите на „ провидеца “ се пробвали да извърнат тези думи на смешка. Един от тях се пошегувал, че няма да пусне приятеля си, защото ще му е самотно без него. На което Ювас Сардис съществено декларирал:

– Няма да се постанова да тъжиш дълго без мен. Ще се срещнем „ там “ след шест месеца.

Около масата още веднъж се разнесъл смях. Тогава един от присъстващите, който бил на съвсем осемдесет години, се пошегувал, че той би трябвало да си тръгне пръв, защото си е излежал присъдата. В отговор Ювас Сардис заречен на стареца още 10 години живот.

По-късно този диалог постоянно се припомнял. Защото всичко, което бащата на Джуна споделил довечера, се сбъднало.

Ювас Сардис предсказал на щерка си, че тя ще лекува хората. Това се случило, когато получил припадък на ишиас. Тогава дребната Джуна била сложена на гърба на татко й, а тя стъпвала по него с боси крайници. Болката минала.

И Ювас Сардис споделил думи, които Джуна запомнила до края на живота си. Баща й споделил: „ Твоето предопределение е да лекуваш с докосването на ръцете си. Трябва да използваш тази заложба. Но в случай че забравиш за нея, тя ще прекипи и ще я загубиш вечно. “

– Връзката ми с татко ми беше толкоз дълбока, че никаква мощ не можеше да я прекъсне. Дори гибелта не можеше да наруши родството на нашите души – споделя Джуна.

Ювас Сардис умрял ненадейно. Всяко лято Джуна се местела с братята и сестрите си в стопанска сграда, която била прикрепена към къщата им.

Една лятна заран момичето било събудено от едвам доловимо почукване. Джуна прошепнала: „ Кой е там? “ В отговор тя чула гласа на татко си. Момичето скочило от леглото, с цел да отвори вратата, само че зад нея нямало никого. Няколко часа по-късно Джуна научила, че тъкмо в този час татко й е умрял в съня си.

„ Вече не съм жива, само че към момента скитам по Земята по инерция. “

Когато Джунa била на четиринадесет години, тя изгубила майка си. Оттогава живеела при един или различен родственик. Но нито една от тези къщи не станал дом за нея. Джуна се трансферирала във вечерно учебно заведение, с цел да работи денем.

Отначало тя разнасяла телеграми, а по-късно си намерила работа като нощна бавачка. След това работила като сервитьорка. В гонене на къшей самун Джуна не запомнила за ориста си, за която в миналото й разказал татко й.

Друго увещание за дарбата й пристигнало, когато Джуна работела в един от питейните заведения на Тбилиси. Работата като сервитьорка й допадала. Разговаряла с постоянните клиенти като с нейни другари. Но по-често бара бил посещаван от туристи.

Така било и в оня ден. В бара влезнала шумна група туристи. Джуна, както нормално, обслужвала гостите. И тогава забелязала мъж, който й се сторил прочут. Този мъж деликатно скрил лицето си, обръщайки се от младата сервитьорка.

Гостите не останали тук дълго. Все по този начин шумни туристите станали от местата си и се отправили към изхода. Същият мъж, който Джуна била забелязала, ги последвал. Тя го проследила с взор. Точно преди да тръгне, той ненадейно се обърнал.

„ Този човек беше копие на умрелия ми татко. Не знам кой стоеше пред мен: призракът му или двойникът му. Той ме погледна деликатно в очите. Устните му не помръднаха, само че го чух да ми споделя: „ Правиш нещо, което не е твоя работа, дъще моя. Не забравяйте това, което ти е отредено “, спомня си Джуна случката от живота си.

Тази среща обаче не трансформирала живота на Джуна. Тя траяла работата си. Но една заран Джуна получила ново увещание за своето предопределение. Тя не можела да каже сигурно дали това се случва в реалност или го е видяла насън.

Джуна си спомня, че внезапно стаята, която наела, беше изпълнена със зарево. Джун имала възприятието, че лети. Отначало видяла единствено облаци. Но скоро те се разпръснали и Джуна видяла долу рид сред тях.

Спомняйки си тази преживелица, Джуна споделила, че старицата, която срещнала на този рид, не принадлежи към света на живите. Както към този момент споменахме, Джуна не се страхувала от мъртвите.

Тя изяснява, че това дръзновение е присъщо единствено на общността, към която принадлежи. Джуна предизвестява другите хора да не поддържат връзка с мъртвите. Тя споделя: „ Не бива да говорите с мъртвите. “ Джуна изяснява това с обстоятелството, че когато човек стартира да търси такова другарство, той към този момент не принадлежи към света на живите.

Но Джуна не последвала личния си съвет. Когато единственият й наследник Вахтанг умрял, тя потърсила другарство с душата му. Заради това някои хора почнали да я считат за луда. Джуна станала аскет. Тя започна;а да назовава себе си жена от другия свят.

Тя казвала на най-близките си хора: „ Вече не съм сред живите, само че към момента се скитам по Земята по инерция “.