Покойниците се ядосват, когато хората говорят лошо за тях. Убедих се лично
Отдавна е маркирано, че в границите на 40 дни след гибелта на човек постоянно се случват странни феномени в дома, в който е живял.
Тези феномени са свързани най-много с електричеството или часовниковия механизъм и актуалната просвета не може да ги изясни. Какво е това? Суеверие или в действителност не изцяло разбрани явления на съзнанието? Очевидно православният бит да се уважава умрелият на четиридесетия ден е обвързван с това.
Ето моята същинска история, която ще ви накара да се замислите.
Аз съм агностик, т.е. човек, който се съмнява в съществуването на Бог, макар че съм кръстена. Но съм била очевидец на няколко необясними случая – от позиция на материализма.
Когато баба ми умря и фамилията ни се събра към масата за погребението, майка ми пи алкохол и стартира да приказва неприятно за свекърва си (баба ми), т.к. имаха неприятни връзки. И тъкмо в този миг крушката гръмна.
Парчетата полетяха в чинията на майка ми (масата стоеше под трираменен полилей). Всички млъкнахме. Мама и тя млъкна. Но след известно време тя още веднъж стартира да осъжда свекърва си и в същото време и втората крушка се спука и изгоря!
Вторият случай се случи на 9-ия ден след гибелта на татко ми предходната година. Събрахме се към масата и аз говорех неблагоприятно за родителите на татко ми, които се бяха развели и го бяха изоставили на произвола на ориста.
А той четиринадесетгодишен младеж, останал самичък в София. И в този миг се чу тропот, като изстрел. Оказа се, че е изгоряла енергоспестяващата спираловидна крушка. Освен това, когато лампите от този тип бяха горели преди, нямаше пукане и почерняваха от вътрешната страна. А тази лампа остана бяла.
Мъдрите хора са споделили вярно: за мъртвите или положително, или нищо! Така че майка ми заплати за недобрите си думи към починалата си свекърва под формата на части от лампа в паница.
Лично аз в никакъв случай не приказвам неприятно за умрелите, в противен случай, помня положителните им каузи. На деветия ден след гибелта на татко ми аз осъдих не персонално него, а родителите му. С това желаех да подчертая, че макар обстоятелството, че татко ми имаше доста тежък живот, той не стана пияч, не се забърка в неприятна компания и така нататък, а се построи, стана заслужен човек и се издигна до чин полковник.
Но очевидно на душата на татко ми не му хареса, че осъдих родителите му и той го даде да се разбере с пукането на изгоряла лампа.
Вие имали ли сте сходно прекарване?
