Покойният ми годеник се яви в съня ми с думите: „Това ще бъде твоята съдба…“
Тази история се случи на сестра ми, тъй че знам всички детайлности в елементи.
Когато сестра ми Анна беше ученичка, тя се влюби в момче от успореден клас. Той също отвърна на възприятията й.
А щом звършиха учебно заведение двамата влязоха в еднакъв университет и учеха в една и съща група. А в последната година започнаха да възнамеряват сватбата си. Майка ни се опита да убеди Анна да не избързва:
— Има време да се омъжиш, да се помотаеш малко, да поработиш, а след това към този момент може да оргазнирате и женитба.
На което сестра ми отговаряше:
— Влюбена съм и не желаеме да отлагаме!
Инцидентът
Но сватбата по този начин и не се състоя. Седмица преди избраната дата се случи трагично събитие. Годеникът на сестра ми беше блъснат от кола. Стоял на пешеходната пътека и си мислел за нещо.
И тогава, ненадейно, стъпил на алено. Шофьорът нямал време да реагира и го блъснал. Той умря с усмивка на лицето, без да разбере какво му се е случило.
За сестра ми този случай беше същинска покруса. Всичките й проекти и фантазии рухнаха за момент. Тя не живееше, а съществуваше.
Малко по-късно, след нещастието, ми показа, че не помни погребението на своя непосредствен. Сестра ми живееше като под анестезия. И първите й шест месеца след събитието минаха като в мъгла.
Тя автоматизирано отиваше на работа, връщаше се и съществуваше редом с действителността. Не общуваше с никого и не ходеше на никое място. С мама се опитвахме да й приказваме, доколкото можехме. Но тя отхвърли всички наши оферти да отидем някъде и да се разходим.
Накрая мама я заведе на море. Но през цялото това време сестра ми седяла на брега и гледала в далечината. А откакто се прибра вкъщи, се трансформира в същинска отшелница. Тя живееше единствено с цел да си спомня предишното.
Сънят
Горката ми сестра живя в това положение три години. Майка ми към този момент стартира да се тревожи, че в никакъв случай няма да излезе от това положение.
Но един ден случайността реши всичко.
След погребението сестра ми не сънува нито един път обичания си човек. Колкото и да молеше, той не се появяваше в сънищата й.
Но след години той й се яви. И тя го видяла ясно. Той влезнал през вратата на стаята й, доближил се до нея, хванал я за ръката и споделил:
– Сега ще ти покажа ориста ти!
И завел сестра ми до огледалото. Там той я обърнал към овалното огледало и упорито споделил:
— Погледни. Каквото видиш там, това е твоята орис.
Сестра ми се вгледала в огледалния кулоар. И видяла там чернокос млад мъж. А след това се обърнала към своя умрял обичан човек и споделила:
— Нямам потребност от никого с изключение на от теб. “ Искам да бъда с теб!
Годеинкът й я побутнал към огледалото и повторил:
– Той е твоята орис. Дръж го и не го пускай!
Сестра ми поискала да му опонира, само че тъкмо пред очите й той липсващ във въздуха.
След известно време се случи доста прелестно събитие. Сестра ми срещна млад мъж и сред тях пламна взаимна благосклонност.
Чернокос.
Днес те са женени от три години. А неотдавна сестра ми я чакаше друга добра вест – чакат бебе.
Семейството ни въздъхна с облекчение, тъй като тежката загуба беше сменена от радостно всекидневие.
Ето по какъв начин сънят й се оказа оракулски.
