Те изглеждат обичайно. Но ако се вгледате внимателно, ще видите

Пробудените живеят сред нас. Те не са като другите и притежават специална енергия:

Те наподобяват всекидневно. Но в случай че се вгледате деликатно, ще видите светлината, идваща от очите им. Те са пробудени. И са измежду нас…

Вероятно сте ги срещали. Сред тълпата, в офиса, на улицата, на празненство, в поредност от сиви лица и празни разговори. Вървят по едни и същи улици, пият едно и също кафе, засядат в едни и същи тапи. На пръв взор няма нищо изключително. Обикновени хора, живеещи живота си.

Те не носят ярки маски, не изискват внимание и не крещят за своята изключителност. Но в случай че спрете за секунда и погледнете малко по-дълбоко, ще почувствате…

Свобода, която няма потребност от удостоверение

Те нямат предпочитание да бъдат „ като всички останали “. Те не търсят утвърждение и популярност и евтини овации. Сякаш знаят освен това. И това познание ги прави в действителност свободни.

Утъпканият път е пътят на болшинството, пътят на удобството и комфорта. Тези хора са избрали различен път – пътя, указан от гласа на сърцето. Пътят не е елементарен, изпълнен е с трудности и подозрения, само че води до същинската независимост. Те са свободни от оковите на публичното мнение, обществените стандарти и подправените полезности.

Техният компас е интуиция, който е по-силен и по-ясен от цялата суетност на света. Те се вслушват в себе си, във вътрешния отговор.

Те не са плебеи на корпоративната просвета, трендове, заложници на отзиви, а не участници в всеобщата конкуренция за измамлив триумф. Те не се нуждаят от удостоверение за тяхната стойност от външния свят. Те живеят както се усещат и вършат единствено това, което в действителност има смисъл от тяхна позиция.

Не се опитвайте да им налагате мнението си, своите „ верни “ способи. Това ще се схване като посягане върху тяхната светая светих – свободата. Колкото повече настоявате, толкоз повече ще се дистанцират от вас. Т

е не са срещу разговора, само че одобряват единствено това, което резонира с техния вътрешен свят, с същинската им същина.

Те слушат света, само че следват сърцето си

Сърце. Тази дума от дълго време е станала банална и изтъркана, само че не и за тях. Те го чуват по-силно от публичния звук. Техният път не е път, начертан от някого, а неразучен път, който води до място, където няма боязън или подозрение.

Те не се опасяват от загуба, тъй като знаят, че същинското остава, а подправеното си отива.

Енергия, която е невероятно да не усетите

Може да не осъзнавате кой стои пред вас. Но когато си към тях става… някак друго.

В началото има леко безпокойствие. Сякаш всичко в теб се свива, като че ли познатата действителност се пропуква. А след това – успокоение. Дълбоко, необяснимо. Сякаш си там, където постоянно си желал да бъдеш.

Те не притискат, не учат, не постановат. Те просто участват. И това е задоволително, с цел да се замислите – живеете ли по този начин, както желаете?

Бездънна галактика в очите

Опитайте се да ги погледнете в очите. В тях ще видите не отражение на лицето си, а безкрайните дълбини на Вселената, изпълнени със светлина, мир и естетика. Това не е просто взор, това е среща с мощен източник на сила, кадърен да ви зареди за седмици, за месеци, за цялостен живот.

В началото може да почувствате някакъв дискомфорт, вътрешно стягане. Това е добре – яашето подсъзнание, привикнало с звук и безпорядък, се сблъсква с нещо извънредно и неясно. Но това ще мине. Несигурността ще бъде последвана от надълбоко успокоение, чувство за цялост и естетика.

Те реализират доста. И това не е инцидентно. Техният триумф е резултат от твърдоглав труд, неизменност и самочувствие. Но те не преследват самопризнание и не се нуждаят от награди. Тяхната премия е в това, което вършат, в това, което дават на света.

Те не вземат това, което не им принадлежи, те не вършат това, което не им би трябвало. Стремят се да оставят след себе си нещо потребно, нещо скъпо. Тяхната цел е да оказват помощ, въодушевяват и трансформират света към по-добро. И това е същинският им триумф.

Да живееш в естетика с природата си

Светът в близост е безпорядък. Хората тичат, суетят се, сграбчват всичко пред очите си, надявайки се да намерят благополучие.

А те… просто живеят… Те живеят в Любов, без да се борят със света, тъй като от дълго време са разбрали, че единствената битка е битката със себе си.

Тайната им е елементарна: те са приели себе си. С всички светли и тъмни страни. Не се вкопчват в предишното и не се опасяват от бъдещето. Те просто вървят напред.

Пламък в сърцето

В тях има нещо тайнствено, нещо неясно. Това не е магия, а силата на духа, силата на Любовта, силата на вярата. Това е пламък, който гори в сърцата им, пламък, който не може да бъде угасен.

Това е пламък на ентусиазъм, който може да възпламени огън в сърцата на другите. Те знаят, че във всеки човек има прикрит безконечен капацитет и оказват помощ на другите да го открият. Те са фарове на вярата, водачи към света на същинската независимост и естетика.

Те не дават подготвени решения. Те разсънват в теб това, което самият ти се страхуваш да събудиш. Те ви оказват помощ да запомните, че можете повече. Много повече.

Вече сте ги срещали. Или… вие сте един от тях?

Огледайте се. Може би сте ги срещали и преди, само че не сте им обръщали внимание. Може би сте усетили това необяснимо увлечение – към думите им, към погледите им, към дейностите им.

Или може би… Вие самият сте един от тях?

Вие също постоянно сте знаели, че светът не е единствено правила и ограничавания. Че във вас има освен това от просто набор от обществени функции.

Усещате ли този огън?

Ако да, тогава поздравления. Вие не сте сами.