„Времето на напускане на Земята е строго предопределено за всяко живо същество“
„ През 1996 година, в цялостно обезсърчение, се пробвах да намеря отговор на въпроса какво в действителност се е случило с тези, които толкоз доста обичах и за които тъгувах. По това време изучавах огромен брой книги за живота след гибелта.
Интересувах се от тези книги, които се занимаваха с феномена на електронните гласове. Написаното в тях ми се стори толкоз извънредно и изумително, че даже не знаех какво да си помисля “, споделя докторът по философия Анабела Кардосо, спомняйки си за един от най-трудните интервали в живота си.
Скърбейки за загубата на умрелия си брат, Анабела Кардосо за първи път се замисли;а какво се случва с един човек, когато земният му живот завърши. Тя стартира да търси разтуха и вяра в книгите.
В една от тях („ Мостът сред световете “ от Хилдегард Шефер) дамата научила, че всеки човек е кадърен да се свърже с различен свят и да поддържа връзка с душата на умрял непосредствен. Всичко, от което се нуждаете, е магнетофон и празна аудио касета.
Как почнал разговорът с „ отвъдния ” свят
През 1997 година Анабела Кардосо стартира да опитва с дребна група хора. Сред тях били родителите на юноша, който се удавил в морето по време на стихия.
– Опитахме се да получим отговори на магнитна лента – поставихме празна касета в магнетофона и го включихме да записва. След това зададохме въпроси, отправяйки ги към нашите умряли родственици, след което изчакахме безмълвно една-две минути. След като записахме касетата, я превъртяхме и я изслушахме през цялото време. По време на записа използвахме бял звук от радио, настроено на къси и междинни талази като фонов тон, разказва опитите си Анабела Кардосо.
Изминали два месеца от началото на първия опит, само че членовете на групата не съумели да получат нито едно известие от „ другата “ страна.
Първото от тях било записано едвам при започване на 1998 година В него прозвучало единствено едно име: „ Белина “. Така фамилията на Анабела Кардосо я наричало като дете.
След това известията, получени на магнитна лента, станали постоянни. Анабела Кардосо провеждала три до четири сесии седмично. Понякога, по молба на Анабела, неземните й събеседници казвали имената си. Най-често това били имена на непознати. Но измежду признатите гласове били и тези, които се представяли като бабата, брата и бащата на Анабела.
По време на тези сесии Анабела Кардозо задавала разнообразни въпроси на жителите на отвъдния свят. Те засягали земния живот и света, с който бил открит контакт. По-късно Анабела Кардозо обобщила получените известия.
И ето какво излезе от това.
„ Чудото на живота, което е безпределно “
От получените известия Анабела Кардосо научила, че продължаването на живота след гибелта е натурален закон на природата. Този закон работи за всеки човек, без значение от неговите етични и религиозни възгледи.
Също по този начин едно от известията, получени от Анабела, гласяло, че „ времето на овакантяване на Земята е авансово несъмнено за всяко живо създание “.
Анабела се интересувла и от въпроса за какво хората минават през страданията в земния живот. В отговор били получени следните известия: „ Всички същества на света страдат “, „ Растенията също страдат “, „ Във всяко страдалчество има смисъл. Те са значими за духовното израстване ”, „ Би било добре хората да трансфорат любовта в панацея на мира. ”
Има ли страдалчество в другия свят? От получените послания този свят е „ хубав и обективен за всички същества “ и също така „ има свои закони за всичко “. Най-важното нещо в „ техния “ свят е „ истината “.
Също по този начин от получените известия Анабела научила, че хората, които са склонни към завист в земния живот, живеят настрана.
Получените известия съдържали и къси описания на отвъдния свят. Подобен е на нашия, „ само че доста по-красив “. Обитателите на оня свят нямат разбиране за време, те имат друго пространство.
Телата на жителите на другия свят са сходни на нашите, „ материални тела “. В същото време те са доста по-красиви, в сравнение с по време на земния живот.
Обитателите на отвъдния свят имат невероятни качества. Например, те могат да пътуват с мозъка си и да бъдат на две места по едно и също време в цялостно схващане. Според Анабела Кардосо обаче задачата на нейните опити не е да разбере какъв е животът в другия свят.
– Получавайки послания от различен свят, човек уголемява съзнанието си, научава се на състрадание и обич, помъдрява. Процесът на приемане на известия не е елементарен, лишава доста време, изисква неизменност и самообладание. Но си коства всички старания, тъй като откриваш чудото на живота, който е безконечен и в никакъв случай не свършва, споделя Анабела Кардосо.
