ШОК: AI може да изразходва вода колкото Китай до 2030 г.
Изкуственият разсъдък може да се трансформира в един от най-големите потребители на вода в света до края на десетилетието. Това демонстрира нов отчет на института към Организация на обединените нации - Университет на Организация на обединените нации за вода, околна среда и здраве.
Според разбора инфраструктурата, която зарежда AI системите, може да изразходва вода, равна на годишните потребности на към 1,3 милиарда души до 2030 година, което е малко по-малко от популацията на Китай.
Докладът предизвестява, че действителният екологичен отпечатък на изкуствения разсъдък е мощно недооценен. Причината е, че досегашните оценки се концентрират главно върху въглеродните излъчвания, до момента в който подценяват потреблението на вода и земя.
Основният разход на вода идва от охлаждането на центровете за данни
и от енергийното произвеждане, което ги зарежда. Според откривателите точно тази инфраструктура ще стане основен фактор за екологичното влияние на технологията.
Докладът показва още, че огромна част от разхода на сила не идва от образованието на моделите, а от тяхната приложимост. Този развой, прочут като " инференс ", може да съставлява сред 80 и 90 % от общото ползване.
Като образец се показва, че образованието на модела GPT-4 е изисквало до 70 гигаватчаса електрическа енергия. Но действителната приложимост на сходни системи може да доближава стотици тераватчаса годишно при милиарди поръчки.
Според оценките до 2030 година центровете за данни, свързани с изкуствения разсъдък, могат да изразходват към 945 тераватчаса електрическа енергия.
Това е повече от комбинираното ползване на страни като Пакистан, Бангладеш и Нигерия.
Авторите на отчета акцентират, че екологичните политики не би трябвало да се концентрират единствено върху въглеродните излъчвания. Намаляването на излъчванията посредством избрани технологии може да усили разхода на вода и земя.
" Ако продължим да оценяваме устойчивостта единствено през въглерода, рискуваме да решим един проблем и да създадем други ", показва водещият създател на проучването Мириам Асел.
Друг съавтор, Кавех Мадани, добавя, че по-ефективният и на ниска цена AI може да докара до още по-голямо ползване. Причината е, че по-ниската цена усилва потреблението на технологиите.
Докладът приключва с предизвестие, че оптимизацията на AI системите не подсигурява понижаване на общия екологичен отпечатък, в случай че потреблението продължи да пораства.
Според разбора инфраструктурата, която зарежда AI системите, може да изразходва вода, равна на годишните потребности на към 1,3 милиарда души до 2030 година, което е малко по-малко от популацията на Китай.
Докладът предизвестява, че действителният екологичен отпечатък на изкуствения разсъдък е мощно недооценен. Причината е, че досегашните оценки се концентрират главно върху въглеродните излъчвания, до момента в който подценяват потреблението на вода и земя.
Основният разход на вода идва от охлаждането на центровете за данни
и от енергийното произвеждане, което ги зарежда. Според откривателите точно тази инфраструктура ще стане основен фактор за екологичното влияние на технологията.
Докладът показва още, че огромна част от разхода на сила не идва от образованието на моделите, а от тяхната приложимост. Този развой, прочут като " инференс ", може да съставлява сред 80 и 90 % от общото ползване.
Като образец се показва, че образованието на модела GPT-4 е изисквало до 70 гигаватчаса електрическа енергия. Но действителната приложимост на сходни системи може да доближава стотици тераватчаса годишно при милиарди поръчки.
Според оценките до 2030 година центровете за данни, свързани с изкуствения разсъдък, могат да изразходват към 945 тераватчаса електрическа енергия.
Това е повече от комбинираното ползване на страни като Пакистан, Бангладеш и Нигерия.
Авторите на отчета акцентират, че екологичните политики не би трябвало да се концентрират единствено върху въглеродните излъчвания. Намаляването на излъчванията посредством избрани технологии може да усили разхода на вода и земя.
" Ако продължим да оценяваме устойчивостта единствено през въглерода, рискуваме да решим един проблем и да създадем други ", показва водещият създател на проучването Мириам Асел.
Друг съавтор, Кавех Мадани, добавя, че по-ефективният и на ниска цена AI може да докара до още по-голямо ползване. Причината е, че по-ниската цена усилва потреблението на технологиите.
Докладът приключва с предизвестие, че оптимизацията на AI системите не подсигурява понижаване на общия екологичен отпечатък, в случай че потреблението продължи да пораства.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ