Турция има нужда от ново начало без Ердоган
Реджеп Тайип Ердоган дефинира ориста на Турция от 2002 година насам – като водач на най-голямата партия, министър председател и президент, който от години разполага със обилни пълномощия. 21 години на власт са дълго време за една демократична страна, а в този момент 69-годишният Ердоган желае да удължи ръководството си и с още пет години. Това са Путинови измерения, написа Андреас Мим във „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ) и не крие персоналното си мнение – време е Ердоган да излезе в пенсия.
Кризата е тежка
Основната причина да се счита, че времето на Ердоган е изтекло, е тежкото икономическо състояние в Турция, аргументира се създателят, само че прави уточнението, че не само Ердоган носи виновността за сегашната икономическа рецесия. Неблагоприятно влияние оказаха пандемията и съветската война против Украйна. Независимо че индустрията още веднъж се развива, а туризмът съумя да се възвърне, точно политиката на Ердоган докара до такава степен, че компликациите са по-големи, в сравнение с трябваше да бъдат, разяснява немското издание. Според създателя президентът не е употребявал задоволително капацитета на страната с нейното младо население и основното ѝ място сред Европа и Азия.
Фактите за стопанската система приказват явен език: инфлацията в Турция доближи 43%, а недвижимите парцели нарастват. „ Ханделсблат “ показва, че единствено сред януари и април цените са се повишили приблизително с 15,21 %, а едно евро към този момент се равнява на 21,5 лири - с наклонност обезценяването на турската валута да продължи. Това оскъпява вноса и дава отражение върху балансите на компаниите. Някои компании като „ Türkisch Airlines " записват обилни облаги, само че инфлацията „ изяжда “ огромна част от чистите доходи – и същото е ситуацията с доста от значимите турски компании, обобщава изданието.
А какво прави Ердоган?
Одобрението към президента в допитванията спада, а той реагира с благотворителни жестове: усилва минималните приходи, пенсиите и заплатите на служителите, дава благоприятни условия за ранно пенсиониране, а цените се субсидират. Последствията обаче ще би трябвало да се поемат в бъдеще от държавния бюджет.
По-нататъшното обезценяване на лирата се предотвратява единствено с нови и нови интервенции на финансовия пазар. Платежоспособността на страната се поддържа най-много с помощта на постъпващите средства от Китай, Русия и Персийския залив. Но никой не се опълчва на Ердоган – както емисионната банка, по този начин и държавните фондове следват неговата линия и са самостоятелни единствено на хартия, разяснява на собствен ред ФАЦ.
Инвеститорите изчакват
Според изданието таман огромната власт Ердоган в Турция води в последна сметка до съдбовната уязвимост на неговото президентско владичество. За интернационалните вложители това е сигнален сигнал – те от дълго време не са към този момент толкоз доста и изчакват развиването на нещата. А Ердоган желае да продължи с неправилната си финансова политика. Това е още една причина да се пожелае триумф на Кълъчдароглу. Защото въпреки Ердоган да има безспорни заслуги, множеството от тях са в предишното. Вече му е време да се пенсионира, Турция има потребност от ново начало, разяснява ФАЦ.
Който и да завоюва изборите, незабавно след тях ще би трябвало да се заеме с рецесията в стопанската система, споделя пред „ Ханделсбалт “ Угур Гюрсес, някогашен чиновник на Централната банка и предсказва: „ първите шест месеца ще бъдат доста сложни “.
