Ерол Мюмюн е директор на "Търговска банка - Д" АД - Кърджали.

Решението бе взето след втори тур на препитването, което днес започна в 13.00 часа и завърши преди малко тази вечер.

В неделя след първото събеседване, започнало към 18.00 часа и завършило към 05.30 сутринта, Доган не можа да определи кой е най-добрият от претендентите и им определи днес продължение на "изпита". Тежката процедура успя да издържи банкерът Ерол Мюмюн.

По интересен начин се е провела цялата дискусия, продължила два дни по 7-10 часа, стъпила на демократични норми и опряна на професионални изисквания, научи Епицентър. бг.Всеки от номинираните е имал възможност в рамките на 10-15 минути да представи свояти визия за развитието на гр. Кърджали, акцентирайки върху приоритетите, които смята да разгърне. Отделно от това тримата нови за този пост - депутатката г-жа Гюркаш, адвокатът Сеидахмед и банкерът Мюмюн са имали възможност да задават въпроси на действащия кмет Азис, който управлява града вече четвърти мандат.

Благодаря на Почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган и ръководството на партията за възложената отговорност в последните 20 години да бъда част от отговорността за развитието на града и пълното му преобразяване в европейски град и столица на толерантността на България, Балканите и Европа, написа Хасан Азис . И допълни: "Ерол е подготвен и достоен кандидат, който ще наследи години на отлична работа в община Кърджали, както и подготвен екип, създал и участвал пряко във всички малки и големи проекти в града ни."

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Вижте и целия текст:

"Радвам се, че се грижат за здравето на нацията, като не искат да допуснат украинска продукция на пазара, защото според тях не отговаряла на стандартите.

Не се радвам, обаче, че в дни на тежка инфлация не виждат вноса на зърно от Украйна като анти-инфлационна мярка, а се тревожат, че “подбива” пазара им.

Не се радвам, че свръхпечалбата, която реализират от тази инфлация не я предлагат обратно в хазната да подпомага най-бедните.

Не се радвам, че искат на практика държавата да закриля свръхпечалбите им.

Не разбирам и как така вмъкнаха темата за шистовия газ в техния протест - т.е там искат да внасяме, защото сме богати? Дали защото Украйна не изнася газ?

А най-малко се радвам, че изпитват хармонична загриженост по темата с Путин.

По време на Източния икономически форум във Владивосток, Путин разкритикува сделката за зърното на Украйна, като каза, че вместо нуждаещите се бедни страни от украинското зърно се възползват държави от Европейския съюз.

Апропо, Путин се беше загрижил как Европа се прецаква със санкциите за горивата и беше горещо подкрепен у нас на най-високо държавно ниво!

ПП Това са го писал преди точно една година - открийте разликите с днес.

Блокират не само украинското зърно.

Блокират преработвателите, които имат едни от най-големите мощности в региона, чийто износ е съществена част от БВП.

Блокират достъпа на най-бедните до евтини хранителни продукти, заради поддържаната висока - над пазарна - цена на суровините.

Блокират България за еврозоната, заради поддържаната висока инфлация.

Блокират изпълнението на бюджета.

Блокират България, заради политическите интереси на Радев, Възраждане и БСП."