От дни наред структурите на “Възраждане” се опитват да яхнат вълната на недоволство на земеделците, които се бунтуват заради решението на Народното събрание да вдигне блокадата върху вноса на продукти от Украйна. С публикации във Facebook представители на партията и ръководители на местните структури подкрепят протестиращите, призовават за недоволство, а лидерът Костадин Костадинов пламенно се изказва от трибуната на парламента. 

След като отиде при протестиращите обаче Костадинов не беше посрещнат с прегърди а беше изгонен. 

“Никой не го е викал, дойде сам. Лично аз го изгоних, може би и друго щях да направя, но снимахте", коментира един от протестиращите, цитиран от БНТ.

"Има хора, които имат виждания и искания, различни от тези на правителството. Не искат да се политизира протестът и затова ме помолиха да си тръгна", каза Костадинов пред журналисти.

Земеделците продължават да протестират вече трети ден. Вчера след среща с представителите на изпълнителната власт беше взето решение да не се позволява в близко бъдеще внос на слънчоглед от Украйна. Ще се обсъждат и квота за внос, но тепърва предстои да стане ясно колко голяма ще е тя. Въпреки срещата с премиера Николай Денков и министрите на финансите и земеделието, зърнопроизводителите са готови да продължават с протестите и тежката техника остава на входа на София.

С проектозакона досегашната КПКОНПИ се разделя на две и се създава съвсем нова Комисия за противодействие на корупцията, която да разследва лица, заемащи високи публични длъжности, за корупционни престъпления, конфликт на интереси и несъвместимост на имуществото им с декларираните доходи. Кръгът на лица, обект на дейността на комисията, е широк - президент, депутати и евродепутати, министри, конституционни съдии, членове на регулаторни органи  и други - та чак до ръководителите на БЧК и публичните възложители на обществени поръчки.

Предлага се новата комисия да е 3-членна с 6-годишен мандат, като всеки от членовете да я председателства за по 2 години, като редът на ротацията ще се определя чрез жребий. 

Спорът между депутатите започна още с изискванията към образованието на членовете на новия орган - дали освен юридическо, да могат да имат и икономическо, и дали освен юридически стаж, да се зачита и стажът им в служби за сигурност, дали той да е 5 години, както се предлага, 7 или 10. Съгласие има за това да се избират от Народното събрание. 

По предложение на ПП-ДБ преди това Номинационна комисия трябва да прави подбор на кандидатите и да ги класира. Това предизвика гнева на опозицията, но и на ГЕРБ. ПП-ДБ се оказаха сами срещу всички и заради предложението изборът в зала да става с 2/3 от гласовете. 

Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС предупреди, че това е противоконституционно, тъй като в основния закон изрично е записано къде се гласува с квалифицирано мнозинство и че те ще сезират КС:

"Колеги, няма да се сърдите, ако след като се приеме това -  ние ще ви подкрепим, за да ви позволим да си направите експеримента, да депозираме искане в Конституционния съд за неговата съотносимост". 

Признанието му, че до това предложение се е стигнало след среща между представители на двете управляващи партии, в която ПП-ДБ са били представени от Лена Бориславова в цитирам „неизвестно какво качество“ пък допълнително наля масло в огъня. 

Тошко Йорданов:

"Защо при всичко, което казахте, групата на ГЕРБ ще подкрепи тоя скапан закон. И второ, да ви кажа за Лена Бориславова -  тя разбира от всичко. Където се намеси, това което предлага, пада в Конституционния съд".

Цончо Ганев:

"Ставаме свидетели на поредната срамна за българския парламентаризъм ситуация. Очаквам да докажете колко сте нефелни, не ставете, пращате човек, който няма нищо общо с парламент, с правителство, с изпълнителна власт, с нищо. Само че аз очаквах, честно казано, да присъства на тази среща татко Петко".

След размяната на реплики по искане на ПП-ДБ беше дадена почивка. Така 2 часа след началото на дебата, не е гласуван нито един текст.

Зърнарите ще протестират в цялата страна, след като парламентът прие да вдигне забраната за внос на украинско зърно у нас. Предложението бе на Министерския съвет, който поиска да се отмени забраната за внос на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта на тази година. Решението тогава бе взето по примера на още четири държави в Централна и Източна Европа заради опасенията на бранша от загуби заради евтината украинска продукция. 

 МС обаче посочи, че решението тогава е довело до загуби в бюджета, а ако забраната бъде отменена, вносът на зърно ще намали инфлацията. 

Днес зърнопроизводителите бяха поканени на разговори с премиера Денков, който по-късно заяви, че "няма да преговаря с терористи" и посочи, че от бранша се държат точно като такива през последните два дни, поставяйки искания, които трябва да бъдат изпълнени незабавно. По-късно Денков заяви, че е готов на диалог. 

"Остро осъждаме използваната квалификация от премиера акад. Николай Денков, че земеделските производители са терористи затова, че отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиция и защита на интересите във всяка страна - член на ЕС", посочват в позицията си от Българския фермерски съюз. 

"Правителството и земеделският министър Кирил Вътев вече 100 дни отказват да си говорят с браншовите организации за проблемите и оказването на помощ. Изцяло имаше липса на комуникация. Решиха да седнат на масата за преговори, когато дойде време за протести", коментира Георги Стоянов, председател на БФС.

Според него именно заради липсата на диалог, за първи път от години целият сектор излиза заедно на общ протест.

"Искаме да подчертаем, че за нас демократичните протести, стачки, демонстрации и шествия са конституционно право на всеки български гражданин, което никой не може да ограничава, нарушава и отнема. Апелираме за спазване на демократичните практики, своевременно пресичане на опитите за провокации и нагнетяване на напрежение и недопускане на насилие от всички страни", подчерта Георги Стоянов.

Демонстрации се готвят в цялата страна, след като правителството прие да не удължава ембаргото върху вноса на украинско зърно. Вчера Европейската комисия вдигна забраната, но държави в Източна Европа - Словакия, Унгария, Полша, заявиха, че ще продължат едностранните ограничения заради опасенията на брашна и предупрежденията за загуби. 

Днес трябваше да се състои и среща между зърнопроизводителите и изпълнителната власт по покана на премиера акад. Николай Денков, но зърнарите няма да се появят. 

Искам да апелирам към всички, които искат да се включат в протеста, да спазват стриктно правилата, да не допускат ескалиране на напрежението, да не ограничават свободното придвижване на граждани. Подготвили сме се за съответното мероприятие”, заяви Стоянов.

Вътрешният министър посочи още, че все още няма заподозрян за убийството на Алексей Петров. Бившата барета беше застреляна край столичния кв. “Драгалевци”. Стоянов заяви, че разследването върви активно, събрани са много факти, но всичко се проверява. Вътрешният министър посочи, че се надява скоро да има резултат. 

Относно подготовката за изборите вътрешният министър каза, че ще има масови акции там, където има съответната информация за евентуално подготвени нарушения на изборното законодателство.

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври. 

I am grateful to Bulgaria for its decision not to prolong restrictions on Ukraine’s agricultural exports after September 15th.

I thank PM Nikolai Denkov and his team, as well as Bulgarian parliamentarians who supported this move.

Bulgaria sets an example of true solidarity.

— Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) September 14, 2023

Това написа в Twitter украинският президент Володимир Зеленски, след като депутатите приеха предложението на правителството да не се удължава ембаргото върху украинското зърно, наложено от служебното правителство през април. Тогава кабинетът на Гълъб Донев последва примера на още четири европейски държави, които забраниха вноса на земеделски продукти от Украйна заради недоволството на производителите, които се оплакаха от загуби. 

От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията. След като многократно, включително и вчера, земеделският министър Кирил Вътев се е обявявал против премахването на забраната, днес той подкрепи кабинета в намеренията му. 

Против предложението гласуваха от “Възраждане”, БСП и ИТН. 

В събота се очаква среща с представители на бранша, които плашат с протести.

В пленарната зала беше изслушан земеделският министър, който призна, че досега е подкрепял идеята за удължаване на забраната. Кирил Вътев обясни, че е променил позицията си, след като включително и вчера заяви, че те подкрепя предложението на правителството. 

Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. 

От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията. От ГЕРБ-СДС коментираха, че днешното решение няма никакво значение, защото така или иначе забраната отпада на ниво ЕС. 

Кирил Вътев обясни, че все пак ще се затегне контролът върху вноса на украинска продукция, тъй като тя не отговаря на стандартите на ЕС.

От “Възраждане” посочиха, че отмяната на забраната е “национално предателство”. От БСП са категорични, че изпълнителната власт “прехвърля отговорността” върху депутатите. От ИТН предупредиха, че нищо няма да защити властимащите от недоволството на хората. 

В събота се очаква среща с представители на бранша.