Кои са и защо са убити? Тези 22 жени не бива да се забравят
Знае се, че множеството закононарушения против дами се правят в тяхното директно обграждане. Само в Германия ежедневно се прави по един опит за ликвидиране на жена, освен това се броят единствено публично записаните, оповестява полицията. Почти всеки трети ден жена умира в следствие от посягане от сътрудник или някогашен сътрудник. В други европейски страни числата са даже много по-високи, само че единна европейска статистика няма.
Новите технологии могат да оказват помощ доста
Ако се върнем към 22-та неидентифицирани женски натрупа: немската полиция счита, че това са дами от Източна Европа, Азия или Африка, които са прекарали по-голямата част от живота си не в страната, където са ги умъртвили. Явно никой не ги търси и Аня Алендорф счита това за явен знак, че не са имали изключително доста контакти в Германия, Нидерландия или Белгия. Тя прибавя, че за следователите е значимо да разпознават жертвите освен, с цел да търсят причинителите, само че и с цел да уведомят околните на починалите дами.
" Студените случаи " все по-често намират решение основно с помощта на софтуерното развиване. Алендорф споделя, че немската полиция към този момент сполучливо реконструира лицата на жертвите единствено по черепните остатъци. Така пред обществеността към този момент може да бъде показано лице, което вероятно някой ще разпознае. Важен инструмент е и ДНК-анализът.
" От края на 1980-те години към този момент можем да извличаме ДНК-проби от тъкани, зъби и кости. През 1992 година създадохме база данни, в която се съхраняват ДНК-проби както от изчезнали лица, по този начин и от неидентифицирани жертви ", споделя полицейската служителка. Тези ДНК-профили са изпратени и в интернационалната база данни на Интерпол в Лион.
В очакване на решаваща информация
В Съединени американски щати неотдавна доста звук подвигна идентифицирането на една убита жена - над половин век след закононарушението. Трупът беше открит още през 1969 година във Флорида: дамата била удушена, увита в найлон и открита в огромен черен куфар. След като следователите още веднъж подхващат убийството, ДНК-анализът на един косъм демонстрира, че убитата е Силвия Джун Атъртън, по това време на 42 години. Пак посредством ДНК-анализ били открити даже живи родственици на жертвата.
Такива вести окуражават Аня Алендорф и другите участници в самодейността " Идентифицирай ме! ". " Привлякохме оптимално необятно публично внимание. Може би даже след толкоз години е допустимо да се обади някой очевидец или съизвършител, може също по този начин да получим решаваща информация от неизвестен източник. Ако това стане, работата ни няма да е била безрезултатна ", споделя полицайката.
Статията е оповестена
Новите технологии могат да оказват помощ доста
Ако се върнем към 22-та неидентифицирани женски натрупа: немската полиция счита, че това са дами от Източна Европа, Азия или Африка, които са прекарали по-голямата част от живота си не в страната, където са ги умъртвили. Явно никой не ги търси и Аня Алендорф счита това за явен знак, че не са имали изключително доста контакти в Германия, Нидерландия или Белгия. Тя прибавя, че за следователите е значимо да разпознават жертвите освен, с цел да търсят причинителите, само че и с цел да уведомят околните на починалите дами.
" Студените случаи " все по-често намират решение основно с помощта на софтуерното развиване. Алендорф споделя, че немската полиция към този момент сполучливо реконструира лицата на жертвите единствено по черепните остатъци. Така пред обществеността към този момент може да бъде показано лице, което вероятно някой ще разпознае. Важен инструмент е и ДНК-анализът.
" От края на 1980-те години към този момент можем да извличаме ДНК-проби от тъкани, зъби и кости. През 1992 година създадохме база данни, в която се съхраняват ДНК-проби както от изчезнали лица, по този начин и от неидентифицирани жертви ", споделя полицейската служителка. Тези ДНК-профили са изпратени и в интернационалната база данни на Интерпол в Лион.
В очакване на решаваща информация
В Съединени американски щати неотдавна доста звук подвигна идентифицирането на една убита жена - над половин век след закононарушението. Трупът беше открит още през 1969 година във Флорида: дамата била удушена, увита в найлон и открита в огромен черен куфар. След като следователите още веднъж подхващат убийството, ДНК-анализът на един косъм демонстрира, че убитата е Силвия Джун Атъртън, по това време на 42 години. Пак посредством ДНК-анализ били открити даже живи родственици на жертвата.
Такива вести окуражават Аня Алендорф и другите участници в самодейността " Идентифицирай ме! ". " Привлякохме оптимално необятно публично внимание. Може би даже след толкоз години е допустимо да се обади някой очевидец или съизвършител, може също по този начин да получим решаваща информация от неизвестен източник. Ако това стане, работата ни няма да е била безрезултатна ", споделя полицайката.
Статията е оповестена
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ