Д-р Ведран Джихич: Берлинският процес ще отиде в историята заедно с Меркел
Задълбочаване на районното съдействие и доближаване на страните от Западните Балкани - както политически правилно назоваваме някогашните югославски републики, това беше в зародиша на по този начин наречения " Берлински развой " по концепция на немския канцлер Ангела Меркел от 2014 година. Седем години по-късно евроинтеграцията на шестте страни в наше съседство буксува. В началото на седмицата Меркел за финален път беше хазаин на конференция в границите на процеса, която не остави доста пространство за оптимизъм.
В същото време редица мозъчни тръстове - като Центърът за проучвания на Югоизточна Европа, се пробват да намерят сполучливата формула за прогрес в евроинтеграцията на района. Според ко-директора на Центъра доктор Ведран Джихич от Австрийския институт за външна политика съществуващите механизми в границите на Берлинския развой към момента могат да работят , само че изискването е страните да се третират като бъдещи членове на Европейски Съюз.
" Това значи по-често включване в процесите, които Европейски Съюз употребява за оценка на актуалните държави-членки , както и правене на ясна, особено пригодена пътна карта за партньорство и присъединение за всяка една от страните от Западните Балкани ", споделя доктор Джихич.
Неговата равносметка на конференцията в Берлин:
" В най-хубавия случай равносметката е, че конференцията приключи с изменчив триумф . Когато Ангела Меркел сътвори така наречен " Берлински развой ", той трябваше от една страна да подкрепи процеса на присъединение на шестте страни от Западните Балкани, а от друга - да помогне на самите страни да се интегрират между тях. Седем години по-късно резултатът е много непретенциозен. Процесът на разширение на Европейски Съюз тъпче на едно място . А във връзка с някои кандидатки даже е в задънена улица. Демократизацията в някои страни от района не напредва. Така че, по главните задания няма никакъв прогрес ".
Германският канцлер Ангела Меркел, " майката " на Берлинския развой, напуща политиката след парламентарните избори в Германия в края на септември. Отива ли с нея и Берлинският развой в историята?
Мисля, че Берлинският развой още с петата конференция в Лондон през 2018 година претърпя първия си неуспех. Просто тогава Борис Джонсън се занимаваше с Брекзит и имаше да се оправя с други проблеми. Но и идващите конференции не съумяха да вдъхнат живот в процеса. Така че мисля, че Берлинският развой, подобен, какъвто го познаваме, ще отиде в историята дружно с Ангела Меркел. Със сигурност някои планове ще продължат, само че като цяло процесът, както си го представяше Меркел, към този момент е в предишното.
През октомври, в границите на словенското европредседателство, ще се организира среща на върха Европейски Съюз - Западни Балкани, откакто и София провежда конгрес в подобен формат през 2018 година. Какво очаквате от тази лидерска среща?
Не чакам пробив. Нещо повече - самото европредседателство на Словения е придружено от огромно съмнение поради политиката на премиера Янез Янша. Той доста би желал да сложи акцент върху присъединението на Западните Балкани, само че дали това е съществена тематика за Европейски Съюз? Сега върховенството на закона е главен акцент за Брюксел и се запитвам дали министър председател, който подкопава този принцип, може да е поръчител за спазването му.
Големият въпрос за началото на договаряния с Албания и Република Северна Македония към момента е отворен и аз се колебая, че Словения може да реализира компромис от една страна сред София и Скопие, и от друга - сред скептичните и оптимистичните към разширението страни членки на Европейски Съюз.
Извън това остават механически въпроси като съдействието в региона на сигурността, на миграцията, на стопанската система. Но по главните тематики не чакам някакъв сериозен прогрес в процеса на приобщаване на Западните Балкани към Европейски Съюз. Защото в обозримо бъдеще два основни за района разногласието няма да намерят решение - разногласието сред Косово и Сърбия и бъдещето устройство на Босна и Херцеговина.
Когато България се упъти към участие в Европейски Съюз, Германия сама се разгласи за наш юрист. След това, когато страната ни пое за първи път председателството в Съвета на Европейски Съюз, по немски образец се разгласи за юрист на Западните Балкани. Добър юрист ли е България, откакто сега блокира започването на договаряния с Република Северна Македония и Албания?
За страдание България не е добър юрист. Но и другите страни от Европейски Съюз, които преди се застъпваха за разширението на Съюза, към този момент не са положителни юристи. Днес в Евросъюза няма единодушие за приемането на нови членове. През 2019 година Франция и Нидерландия блокираха процеса и демонстрираха напълно ясно, че са на друго мнение от Германия да вземем за пример.
Като цяло виждаме, че освен в България, само че и в други страни членки вътрешнополитическите ползи надвиват над визионерството. И когато вътрешните битки се окажат по-важни от бъдещето на Европейски Съюз, тогава излиза наяве, че разширението няма задоволително притегателна мощ.
За страдание, това важи и за България и по този начин се стигна до ветото против начало на преговорния развой с Република Северна Македония, а с това и до блокиране и слагане под подозрение на целия развой на разширение на Европейски Съюз. Република Северна Македония, а и Албания, поставиха в действителност огромни старания, с цел да изпълнят критериите за начало на договарянията, а блокадата докара до огромно отчаяние измежду хората в двете страни, както и до спад в доверието към Европейски Съюз.
Не беше ли изначално наивно да се счита, че с опекунството на Берлин може да се помирят и сближат балканските страни - първо между тях, а по-късно всички заедно и с Европейския съюз?
Берлинският развой в никакъв случай не е бил замислян като сурогат на процеса на присъединение към Европейски Съюз, а по-скоро като " патерица ", като допълнение към договарянията, които води Европейската комисия. Според мен това начинание не беше наивно, тъй като от предходните разширявания знаем, че този развой изисква необятно единодушие на водещите еврочленки. Така беше при приемането на България, Румъния и Хърватия. Когато Германия, Франция и Италия, а преди и Англия, са на едно мнение, тогава нещата се получават.
Но в това време Европейски Съюз се промени, бежанската рецесия ни промени, Англия напусна, и през днешния ден към този момент знаем, че няма политическа воля за прогрес в разширението. Така Берлинският развой загуби смисъла си.
В момента акцентът е върху основаването на общ пазар на страните от Западните Балкани. Това ли е формулата на триумфа - с дребни интеграционни стъпки към огромната цел влизане в Евросъюза?
Икономическата интеграция постоянно е била доста значима. Тя има директно отношение и към демократизацията на едно общество. Освен това, когато в района се приказва за Европа, хората си показват по-висок витален стандарт. Те се интересуват доста повече от обществените и стопански преимущества на еврочленството, в сравнение с от символиката на Европейски Съюз или неговите полезности.
Този район е заобиколен от страни членки на Европейски Съюз и ние сме стопански подвластни едни от други. Сближаването - икономическо и обществено - е натурален развой. Търговията ни свързва и общият пазар би бил огромен триумф. Но все пак, въпросът за пълноправно участие постоянно ще остане настоящ. Никой не желае да бъде " втора употреба " член с орязани права на трудовия пазар.
Според мен разширението на Европейски Съюз на Западните Балкани ще е лакмус за способността на Съюза да устои на бъдещи тествания. Ако Евросъюзът успее да интегрира това бяло поле посред Стария континент, това неизбежно ще утвърди Общността като сполучлив и мощен интернационален състезател. В противоположен случай чакам неуспех както в връзките със съседите на Европейски Съюз, по този начин и в общата външна политика като цяло, и в политиката по сигурността.
Как ще продължи Берлинският развой? Ще има ли ново начало и по какъв начин може да се излезе от задънената улица, в която се намира евроинтеграцията на Западните Балкани?
Мисля, че разширението на Евросъюза има потребност от ново начало. Европейският съюз би трябвало да реши, дали желае да продължи да пораства и в случай че да - по какъв начин. Но би трябвало да знае, че откакто гледаха на участието с очакване и вяра, хората в страните от Западните Балкани последователно загърбват Европейски Съюз. А Европейският съюз от своя страна е отчаян, че на Западните Балкани се ускоряват властнически трендове и че се потъпкват правилата на правовата страна. И в това време в района пораства въздействието на други играчи - Русия, Турция и Китай.
Така че общата картина не е изключително удобна. Ако въобще ще продължим с приемането на нови страни членки, Европейски Съюз би трябвало да си отговори на въпроса дали го желае, а по-късно да го сложи като акцент в политиката си и да го предизвиква. Ако продължаваме както до момента, инертно и апатично, тогава страните от Западните Балкани няма скоро да се причислят, в най-хубавия случай едвам след 20-30 години. А това би било неуспех както за Западните Балкани, по този начин и за Евросъюза.
Интервюто с д-р Ведран Джихич можете да чуете в звуковия файл.
В същото време редица мозъчни тръстове - като Центърът за проучвания на Югоизточна Европа, се пробват да намерят сполучливата формула за прогрес в евроинтеграцията на района. Според ко-директора на Центъра доктор Ведран Джихич от Австрийския институт за външна политика съществуващите механизми в границите на Берлинския развой към момента могат да работят , само че изискването е страните да се третират като бъдещи членове на Европейски Съюз.
" Това значи по-често включване в процесите, които Европейски Съюз употребява за оценка на актуалните държави-членки , както и правене на ясна, особено пригодена пътна карта за партньорство и присъединение за всяка една от страните от Западните Балкани ", споделя доктор Джихич.
Неговата равносметка на конференцията в Берлин:
" В най-хубавия случай равносметката е, че конференцията приключи с изменчив триумф . Когато Ангела Меркел сътвори така наречен " Берлински развой ", той трябваше от една страна да подкрепи процеса на присъединение на шестте страни от Западните Балкани, а от друга - да помогне на самите страни да се интегрират между тях. Седем години по-късно резултатът е много непретенциозен. Процесът на разширение на Европейски Съюз тъпче на едно място . А във връзка с някои кандидатки даже е в задънена улица. Демократизацията в някои страни от района не напредва. Така че, по главните задания няма никакъв прогрес ".
Германският канцлер Ангела Меркел, " майката " на Берлинския развой, напуща политиката след парламентарните избори в Германия в края на септември. Отива ли с нея и Берлинският развой в историята?
Мисля, че Берлинският развой още с петата конференция в Лондон през 2018 година претърпя първия си неуспех. Просто тогава Борис Джонсън се занимаваше с Брекзит и имаше да се оправя с други проблеми. Но и идващите конференции не съумяха да вдъхнат живот в процеса. Така че мисля, че Берлинският развой, подобен, какъвто го познаваме, ще отиде в историята дружно с Ангела Меркел. Със сигурност някои планове ще продължат, само че като цяло процесът, както си го представяше Меркел, към този момент е в предишното.
През октомври, в границите на словенското европредседателство, ще се организира среща на върха Европейски Съюз - Западни Балкани, откакто и София провежда конгрес в подобен формат през 2018 година. Какво очаквате от тази лидерска среща?
Не чакам пробив. Нещо повече - самото европредседателство на Словения е придружено от огромно съмнение поради политиката на премиера Янез Янша. Той доста би желал да сложи акцент върху присъединението на Западните Балкани, само че дали това е съществена тематика за Европейски Съюз? Сега върховенството на закона е главен акцент за Брюксел и се запитвам дали министър председател, който подкопава този принцип, може да е поръчител за спазването му.
Големият въпрос за началото на договаряния с Албания и Република Северна Македония към момента е отворен и аз се колебая, че Словения може да реализира компромис от една страна сред София и Скопие, и от друга - сред скептичните и оптимистичните към разширението страни членки на Европейски Съюз.
Извън това остават механически въпроси като съдействието в региона на сигурността, на миграцията, на стопанската система. Но по главните тематики не чакам някакъв сериозен прогрес в процеса на приобщаване на Западните Балкани към Европейски Съюз. Защото в обозримо бъдеще два основни за района разногласието няма да намерят решение - разногласието сред Косово и Сърбия и бъдещето устройство на Босна и Херцеговина.
Когато България се упъти към участие в Европейски Съюз, Германия сама се разгласи за наш юрист. След това, когато страната ни пое за първи път председателството в Съвета на Европейски Съюз, по немски образец се разгласи за юрист на Западните Балкани. Добър юрист ли е България, откакто сега блокира започването на договаряния с Република Северна Македония и Албания?
За страдание България не е добър юрист. Но и другите страни от Европейски Съюз, които преди се застъпваха за разширението на Съюза, към този момент не са положителни юристи. Днес в Евросъюза няма единодушие за приемането на нови членове. През 2019 година Франция и Нидерландия блокираха процеса и демонстрираха напълно ясно, че са на друго мнение от Германия да вземем за пример.
Като цяло виждаме, че освен в България, само че и в други страни членки вътрешнополитическите ползи надвиват над визионерството. И когато вътрешните битки се окажат по-важни от бъдещето на Европейски Съюз, тогава излиза наяве, че разширението няма задоволително притегателна мощ.
За страдание, това важи и за България и по този начин се стигна до ветото против начало на преговорния развой с Република Северна Македония, а с това и до блокиране и слагане под подозрение на целия развой на разширение на Европейски Съюз. Република Северна Македония, а и Албания, поставиха в действителност огромни старания, с цел да изпълнят критериите за начало на договарянията, а блокадата докара до огромно отчаяние измежду хората в двете страни, както и до спад в доверието към Европейски Съюз.
Не беше ли изначално наивно да се счита, че с опекунството на Берлин може да се помирят и сближат балканските страни - първо между тях, а по-късно всички заедно и с Европейския съюз?
Берлинският развой в никакъв случай не е бил замислян като сурогат на процеса на присъединение към Европейски Съюз, а по-скоро като " патерица ", като допълнение към договарянията, които води Европейската комисия. Според мен това начинание не беше наивно, тъй като от предходните разширявания знаем, че този развой изисква необятно единодушие на водещите еврочленки. Така беше при приемането на България, Румъния и Хърватия. Когато Германия, Франция и Италия, а преди и Англия, са на едно мнение, тогава нещата се получават.
Но в това време Европейски Съюз се промени, бежанската рецесия ни промени, Англия напусна, и през днешния ден към този момент знаем, че няма политическа воля за прогрес в разширението. Така Берлинският развой загуби смисъла си.
В момента акцентът е върху основаването на общ пазар на страните от Западните Балкани. Това ли е формулата на триумфа - с дребни интеграционни стъпки към огромната цел влизане в Евросъюза?
Икономическата интеграция постоянно е била доста значима. Тя има директно отношение и към демократизацията на едно общество. Освен това, когато в района се приказва за Европа, хората си показват по-висок витален стандарт. Те се интересуват доста повече от обществените и стопански преимущества на еврочленството, в сравнение с от символиката на Европейски Съюз или неговите полезности.
Този район е заобиколен от страни членки на Европейски Съюз и ние сме стопански подвластни едни от други. Сближаването - икономическо и обществено - е натурален развой. Търговията ни свързва и общият пазар би бил огромен триумф. Но все пак, въпросът за пълноправно участие постоянно ще остане настоящ. Никой не желае да бъде " втора употреба " член с орязани права на трудовия пазар.
Според мен разширението на Европейски Съюз на Западните Балкани ще е лакмус за способността на Съюза да устои на бъдещи тествания. Ако Евросъюзът успее да интегрира това бяло поле посред Стария континент, това неизбежно ще утвърди Общността като сполучлив и мощен интернационален състезател. В противоположен случай чакам неуспех както в връзките със съседите на Европейски Съюз, по този начин и в общата външна политика като цяло, и в политиката по сигурността.
Как ще продължи Берлинският развой? Ще има ли ново начало и по какъв начин може да се излезе от задънената улица, в която се намира евроинтеграцията на Западните Балкани?
Мисля, че разширението на Евросъюза има потребност от ново начало. Европейският съюз би трябвало да реши, дали желае да продължи да пораства и в случай че да - по какъв начин. Но би трябвало да знае, че откакто гледаха на участието с очакване и вяра, хората в страните от Западните Балкани последователно загърбват Европейски Съюз. А Европейският съюз от своя страна е отчаян, че на Западните Балкани се ускоряват властнически трендове и че се потъпкват правилата на правовата страна. И в това време в района пораства въздействието на други играчи - Русия, Турция и Китай.
Така че общата картина не е изключително удобна. Ако въобще ще продължим с приемането на нови страни членки, Европейски Съюз би трябвало да си отговори на въпроса дали го желае, а по-късно да го сложи като акцент в политиката си и да го предизвиква. Ако продължаваме както до момента, инертно и апатично, тогава страните от Западните Балкани няма скоро да се причислят, в най-хубавия случай едвам след 20-30 години. А това би било неуспех както за Западните Балкани, по този начин и за Евросъюза.
Интервюто с д-р Ведран Джихич можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ