Световният океан поглъща повече топлина от предполаганото досега
За всяка година през последните 25 международният океан е всмукнал количество топлинна сила, което е 150 пъти повече от силата, която хората създават като електричество годишно, твърди изследване, ръководено от откриватели в Принстън и Института по океанография Scripps в Университета Калифорния – Сан Диего.
Силното стопляне на международния океан, намерено от откривателите, допуска, че Земята е по-чувствителна към излъчванията от изкопаеми горива, в сравнение с се смяташе до момента.
Изследователите оповестяват в сп. Nature от 1 ноември, че международният океан е взел повече от 13 зетаджаули топлота, което е джаул, общоприетата единица за сила, следвана от 21 нули. Това е количеството топлинна сила, която всяка година сред 1991 и 2016 година е поемано от международните океани.
Водещият създател е Лаура Респленди, академик в региона на геологическите науки от Института по естествени науки в Принстън, която декларира, че оценката, която вършат с нейните съавтори за поеманата топлота от международните океани, годишно е с повече от 60% по-висока от тази оповестена в петия отчет за оценка на изменението на климата от Междуправителствения панел на Организацията на обединените народи за смяна на климата (IPCC).
„ Представете си, в случай че океанът е бездънен единствено 10 метра “, споделя Респленди, „ нашите данни демонстрират, че тогава океанът би се затоплял с 6,5 градуса по Целзий на всяко десетилетие от 1991 година насам. За съпоставяне, оценката на последния отчет на IPCC подхожда на стопляне от единствено 4 градуса по Целзий за едно десетилетие. “
Учените разясняват, че океанът поема към 90 % от цялата непотребна сила, която се получава при стоплянето на Земята, тъй че познаването на действителното количество сила дава опция да се оцени повърхностното стопляне, което можем да чакаме, сподели съавторът Ралф Киелинг, геофизик от океанографския институт Scripps.
„ Резултатът доста усилва опциите ни да определим действителното стопляне на международния океана и по този метод оказва помощ да се понижи несигурността в оценките за смяната на климата “, споделя Киелинг.
Чувствителността на климата се употребява за оценка на допустимите излъчвания за тактиките за намаляване. Повечето учени в региона на климата са съгласни, че в случай че междинните световни температури надвишават равнищата преди началото на индустриализацията с 3.6 градуса по Целзии, ще е несъмнено, че обществото ще бъде изправено пред необятно публикувани и рискови последствия от изменението на климата.
Констатациите на откривателите демонстрират, че в случай че обществото би трябвало да предотврати повишението на температурите над тази мярка, излъчванията на въглероден диоксид, главният парников газ създаван от човешката активност, би трябвало да бъдат понижени с 25% в съпоставяне със сегашните, сподели Распленди.
Резултатите на откривателите са първите, които са реализирани с нова измервателна техника, самостоятелна от преобладаващия до момента способ с който са правени съществуващите проучвания, разяснява тя.
Предишните оценки разчитаха на милиони точкови измервания на температурата на океана, които бяха интерполирани за пресмятане на общото топлинно наличие. Пропуските в обсега обаче вършат този метод нерешителен.
Мрежа от роботизирани сензори, известни като Argo, в този момент прави изчерпателни измервания на температурата и солеността на океана по целия свят, само че мрежата има цялостни данни единствено от 2007 година и мери единствено горната половина на океана. Няколко преоценки на топлинното наличие са направени през последните години, като се употребяват данните за температурата на океана, в това число последните данни на Арго, което докара до проверки нагоре в оценката на IPCC.
Респленди и нейните съавтори, употребяват извънредно прецизните измервания на кислорода и въглеродния диоксид, направени от Института Scripps във въздуха, с цел да дефинират какъв брой топлота океаните са съхранявали през времето, в което са изследвани. Те мерят топлината на океана, като преглеждат общото количество О2 и СО2 във въздуха – количество, което те назовават „ атмосферен евентуален О2 “ – „ atmospheric potential oxygen “ или APO. Методът зависи от обстоятелството, че кислородът и въглеродният диоксид са по-малко разтворими в по-топла вода.
Тъй като океанът се затопля, тези газове нормално се отделят във въздуха, което усилва равнищата на АРО. АРО също се въздейства от изгарянето на изкопаеми горива и от океанския развой, включващ усвояването на непотребен CO2 от изкопаеми горива. Сравнявайки измененията в АРО, които учените следят, с предстоящите промени в резултат на потреблението на изкопаеми горива и поглъщането на въглероден диоксид, откривателите са съумели да изчислят какъв брой АРО, предаван от океана, става по-топъл. Тази сума съответствува с топлинната сила на океана.
Изследването „ Количествено оползотворяване на поглъщането на топлота от океана от промени в атмосферния композит на О2 и СО2 “ бе оповестено в сп. Nature на 1 ноември. Работата е финансирана от Службата за климатичните стратегии на Националната океанографска и атмосферна администрация на Съединени американски щати и от Принстънския екологичен институт.
