Отчаяни украинци предприемат дълго и несигурно пътуване заради руската окупация
За Рима Яременко 5000-километровата авантюра за бягство от съветската окупация приключва там, където е почнала. 68-годишната украинка споделя, че е прекосила три страни за шест дни единствено с цел да се откри от другата страна на реката, в обсадения си роден град. Тя е минала дълъг път с рейс през Русия , Латвия и Полша , с цел да стигне дотук. От следения от украинците град Херсон , където тя живее в този момент, слабите контури на град Олешки се виждат отдалеко, написа „ Associated Press News “.
Рима споделя, че е живяла под властта на Москва в продължение на 15 месеца, понасяйки грохота на непрекъснатия обстрел , с цел да бъде покрай обичания си дом и цъфтящата си градина. След това домът на дамата е бил погубен , защото разрушаването на язовир Каховка през юни е провокирало пагубно наводняване , трансформирайки парцела в руини . Тогава тя е била изправена пред сложен избор – да остане без дом, до момента в който войната бушува наоколо, или да избере единствения излаз – дълго , заобиколно и нестабилно пътешестване през Русия.
„ Не искахме да тръгваме, само че откакто водата ни заля, взех решение, че няма причина да оставам “, споделя Рима.
Стотици други локални поданици също са отпътували , изоставяйки наводнените си домове, с цел да пътуват през големи територии от окупирана земя, през контролно-пропускателни пунктове, които изискваха мъчителни разпити, и през градското сърце на Русия – всичко това, с цел да доближат границите на Европейския съюз . Сега, когато са отвън обсега на съветските управляващи, избягалите описват от първа ръка за живота си под окупация и за сложното си бягство от следената от Кремъл територия. Някои от тях са съгласни да споделят при изискване, че ще бъдат разпознати единствено с част от имената си, защото към момента имат родственици, живеещи на окупираната територия.
Докато двете страни се упрекваха взаимно за разрушаването на язовира, равнището на водата спадна и гръмотевичният артилерийски огън се възобнови . Военните дейности се ускориха по река Днепър, която бележи линията сред сражаващите се армии на Киев и Москва. Руските изказвания, че Украйна е виновна за това, преди време бяха оспорени от следствие на “Associated Press ”.
Непрекъснатият обстрел повлия извънредно тежко за хората, които към този момент се бореха със съществени проблеми като бездомност и липса на питейна вода. Повечето от тях не разполагат с пари за възобновяване на вредите и покриване на ежедневните си потребности. Окупационните управляващи отпускат единствено 10 000 рубли (100 долара) като отплата.
Първоначално жителите, които са избрали да останат, споделят, че са се надявали, че бързата украинска контраатака ще ги освободи, само че колкото повече време е минавало, толкоз повече те са се страхували, че ще получат наложително съветски паспорти.
„ Въпреки че водата се отдръпна, бедствието продължава, “, споделя Евгений Ришчук , кметът на Олешки в заточение, който поддържа връзка с жителите.
Екип на “Associated Press ” беседва с девет души , които са напуснали Олешки в интервала от 13 юни до 1 юли. Единственият излаз от окупираната част на Херсонска област е през Крим , който беше анексиран от Русия през 2014 година Данните на хората, избрали да подхващат пътешестване, са били обработени в административния град Армянск , където се ревизират телефони, събират се пароли за е-поща, а обвинените в съдействие с украинските сили се разпитват или задържат, като в някои случаи никой не чува нищо повече за тях.
Някои от тях не могат да преминат просто тъй като са изгубили документите си и нямат пари, споделя Нели Исаева , шеф на „ Помощ за овакантяване “ , организация, която работи отдалечено в помощ на украинците, които са хванати в капан на източния бряг и желаят да избягат.
Друг украински жител, 28-годишният Юри , някогашен публицист, споделя, че е избрал да загърби журналистическите си компетенции и да изтрие контактите от телефона си. В продължение на месеци той е предавал координати за придвижването на съветската войска на другари, свързани с украинските сили. В град Олешки той си е намерил работа в кулинарен магазин, посещаван постоянно от съветски военнослужещи. За да оцелее , младият мъж се е държал учтиво и е завързвал диалог с бойците. Някои от тях му споделяли, че ще се борят за територията си до дъно. Други казвали, че желаят да се приберат вкъщи, а той се е преструвал, че им съчувства. Малко по-късно е бил позволен до кримския град Армянск . Подобно на доста други обаче, Юри решил да се насочи към единственото място, където се усеща вкъщи си. От другата страна на реката, в град Херсон , където съветските бомбардировки са непрекъснати .
