Амбициозният кан Паган: Предателство във властта и опити за обединение
В ера на политически разтърсвания и династични спорове кан Паган се изправя като водач на България с упоритостта да сплоти разграничените кланове и да противостои на възходящото натискане от Византийската империя.
Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков от Политическа партия „ Единение “ разкрива забавни събития от този интервал.
В книгата може да се запознаете по какъв начин неговият напредък на власт ознаменува повратен миг в историята, където за първи път водач, наизлязъл от обичайно противопоставените родове, се пробва да преодолее вътрешните разлики и етническите напрежения . Решен да укрепи страната Паган взема ограничения за отбрана на стратегически значими проходи и насочва ръка за мир към Константин V, неосъзнавайки измяната, което ще последва.
Наративът наблюдава неговите старания да запази стабилността и целостта на България, изправена пред тестванията на война, дипломация и вътрешни заприказва , които се сплитат в смъртоносна битка за власт и оцеляване.
Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:
„ Паган е от рода Чакарар. За първи път за лидер на страната се избира човек които не е от политически противопоставените родове. Разделението на боилството на партии се правило съгласно етническия им афинитет. Унугундурите са от рода Угаин и са настроени антиславянски и антивизантийски, а Кутригурите са от рода Вокил и са настроени прославянски, за мир и добросъседски връзки с империята.
Новоизбраният държател има за цел да сплоти нацията като приключи различията сред родовете.
Първото нещо с което се заема, е да укрепи проходите в Стара планина, с цел да попречва проникването на ромеите в Северна България. След това отпраща нота за мирни договаряния с Константин V. Византийският император откликва на предизвикването като изявява предпочитание всичко това да се прегледа на държавно равнище. През 768 година кан Паган персонално оглавява българската делегация свикана за договарянията в Константинопол.
Когато императорът ги приема той с изненада вижда, че някогашният към този момент кан Сабин стои паралелно до византийския император. След като изслушват изискванията от българска страна Константин V упорства да се свика съвета на боилите в Плиска, с цел да възкачи още веднъж Сабин на българския трон. Кан Паган изрично отхвърля предлагането, само че василевса му напомня, че няма по какъв начин да одобри българското предложение за мир при изискването, че купата на българския държател е несигурна.
Все отново мирът е подписан, само че от византийска страна всичко е видимо. Единствената цел на василевса е да печели време за събиране на войска и образуване на поход против слабата българска страна. Първоначално той изпраща военни отряди които имат задачата да не влизат в единоборство, а да заловят князът на северите – Славун, тъй като е лоялен на българския общественик и под негово управление се прави защитата на проходите в Източна Стара планина. Славун вижда заплахата и се съюзява с главатаря на скамарите Християн (скамари се назовават скитащите дружини от бедстващи и недоволни хора, които се борят против византийската власт).
Като противопоставяне на византийската политика без да се допитат до мнението на кан Паган северите и скамарите дружно опустошават византийските територии в Тракия.
Разгнявен от дейностите им, Константин V афишира премия за залавянето на двамата предводители и изпраща в допълнение военни елементи. С цената на доста жертви и двамата са хванати. Славун е обществено екзекутиран, а с Християн според записките на Теофан, императорът постъпва много нетрадиционно. Джелатите отсекли ръцете и краката на Християна, и жив още го предали на лекарите, с цел да услужи с тялото си на науката. След като ескулапите довършили започнатото от палачите дело, те го изгорили.
С отстраняването на Славун пада и цялата организация по отбраната на източните планински проходи. Константин V счита че е постигнал задачата си и без да разгласи война, с бърз марш потегля в поход против българската столица. Войските гладко навлизат навътре в страната, минават р. Камчия и доближават чак до Чика (вътрешната област на страната към столицата Плиска), където срещат ненадейно сериозна опозиция. Но най-вече ги затруднява набирането на питейна вода.
По стичане на събитията от месеци България е подложена на голяма суша. Българите вземат решение да трансфорат бедствието в свое преимущество. По всички пътища които водят към водоизточници слагат капани и засади. Всеки опит от византийска страна да се набират ресурси е с цената на доста жертви.
Армията на василевса е душевен и физически изтощена, без всякаква мотивация да води война. Разярен от непредвидените условия които затрудняват завладяването на столицата, Константин V взема решение да приключи похода, само че преди този момент изпраща конници във всички направления да опожарят селата и нивите на три дни път към нея.
Едва откакто се твърди, че задачата е изпълнена до най-малка детайлност и посевите и реколтата са унищожени. Ромейската войска се отдръпва в Константинопол. Това му деяние изправя българската страната в рецесия, житото се трансформира в недостиг, цената на зърнените артикули се усилва доста.
Последствията за кан Паган от това византийско настъпление са тежки. Боилите го упрекват, че се е доверил прекомерно доста на императора с което е позволил разоряването на българските земи. Нов протест принуждава владетеля да побегне към мощно укрепения византийския бастион Варна. По пътя схваща че в защитата и прислужниците също има съзаклятници. Опитва се да предотврати преврата, само че пада погубен до момента в който пази фамилията си. “
Сблъсък на империи: Токту и българското противодействие против византийското принуждение
