Как плаче тялото ни заради неизплаканите сълзи | Част 2
За психосоматиката и по какъв начин психическите фактори предизвикат страданията на тялото ~ споделено от психолога Славолюб Богач
Захарният диабет, погледнат през психосоматиката се появява не от съществуването, а от неналичието на „ сладостен живот ". Това заболяване, по мнение на психолозите, е предизвикано от фамилни спорове, нескончаем стрес и обиди. Но основна психическа причина за диабета е неудовлетворената нужда от обич и деликатност. Изпитвайки продължителен апетит за обич, желаейки да „ вкуси " от насладите на живота, човек стартира да удовлетворява прочувствените си потребности благодарение на храната. Именно тя се трансформира в негов главен източник на наслаждение. А първото място е отредено на сладките изкушения. Следват преяждането, затлъстяването, нарасналото равнище на захар в кръвта и сериозната диагноза – диабет. В резултат на това, даже сладкото – последния източник на наслаждение – се оказва под забрана.
Психологът Валерий Синелников счита, че организмът на диабетно болните им подсказва безусловно следното – „ Ти можеш да си доставиш наслада, единствено в случай че направиш живота си сладостен. Научи се да се наслаждаваш. Избирай единствено това, което е прелестно за теб. Направи по този начин, че всичко в тоя живот да ти носи наслада и приятност ".
Световъртежът може да е тривиално недоволство от морска или транспортна болест, само че може да бъде и признак на разнообразни болести, освен това много съществени. Ако безкрайните походи по лекарските кабинети са останали без резултат, а диагнозата на докторите звучи еднопосочно – „ Здрав сте! " – потребно е да поразсъждавате от позиция на психосоматиката.
Възможно е събитията в живота ви напоследък да са такива, че да се чувствате като в същинска въртележка. Или безусловно да ви се вие свят от това, което се случва към вас. Възможно е по този начин стремително да сте се издигнали по служебната стълбица, че да сте се оказали на главозамайваща височина. Но в случай че в това време смятате, че сте спокоен човек, виновен и привикнал с ритъма на живота, то този световъртеж може фактически да ви сътвори напрежение. В подобен случай е добре да се запитате, кое за вас е в действителност значимо и да се концентрирайте върху него. Един любопитен факт – от световъртеж е страдал и Юлий Цезар, който обичал да прави по няколко неща едновременно.
Косопадът също може да възникне по голям брой аргументи. Генетична предразположеност, хормонални нарушавания, и несъмнено, стрес. Често започваме да губим косите си след тежки прекарвания или неврен срив. Това може да се случи след загуба на непосредствен човек, разлъка с обичан, финансов провал.
Ако непрекъснато се упрекваме за случилото се, обезверено съжаляваме за това, че изгубеното няма да се върне, ние се държим по този начин, като че ли „ скубем косите си ". Стремителното оредяване на косите приказва за това, че нашето тяло ни подсказва – „ Време е да пуснеш всичко остаряло и ненужно, да се сбогуваш с предишното ". Тогава на негово място ще пристигна новото. В това число и новите коси.
Невралгията на троичния нерв провокира болежка, която с право се смята за една от най-мъчителните, известни на човечеството. Троичният нерв – пети от 12-те двойки черепно-мозъчни нерви, отговарящ за чувствителността на лицето. Как се изяснява това от психосоматиката? Ето да вземем за пример, вие не одобрявате формата на краката си, размера на талията си, само че това са дефекти, които е елементарно да се поправят с облеклото. Лицето обаче е постоянно на показ, а също така върху него се отразяват всички наши страсти. Не постоянно ние бихме желали да четат по лицето ни, по тази причина постоянно се опитваме да го скрием. С подправени маски, изкуствени усмивки, лъжлива съвестност и заинтригуваност по проблем, който въобще не ни касае. С една дума – вършим „ положително лице " в една „ неприятна игра ". И по какъв начин реагира то най-после? Несъответствието сред същинското ни изражение и поставената „ маска ", която ни прикрива, довежда до непрекъснато напрежение на лицевите мускули. В даден миг нашата безконечна въздържаност и вежливост се обръщат против нас – троичният нерв се възпалява, парадното лице изчезва, а не негово място се появява същинска мъчителна мимика. Излиза по този начин, че сдържайки своите нападателни импулси, усмихвайки се на тези, които на драго сърце бихме шамаросали, ние сами си удряме пестник.
Баналната болежка в гърлото, също има своя психическа причина. Кой от нас не е боледувал в детството си от ангина или остра вирусна зараза в навечерието на контролно по математика, когато всичко към този момент ни е „ пристигнало до гуша "? И кой не е употребил болничен лист, когато е почувствал, че на работното му място някой го е „ хванал за гърлото "?
Но на първо място, болките в гърлото изтезават тези, които по една или друга причина не могат да изразят своите усеща, своята ария на душата. Също и тези, които премълчават и преглъщат обидите. Интересно, че такива хора видимо наподобяват невъзмутими и безчувствени. А зад тази визия се крие плевел характер и в душата бушуват ураганни пристрастености. Бушуват, без да могат да се доберат по повърхността, засядайки в гърлото.
Разбира се, не всяка хрема е знак на ориста, не всяка болест е облечена в просто пояснение. Но когато призваните лекари не могат да облекчат нашите премеждия, когато никой не може да даде отговор на нашите въпроси, тогава си коства да се вгледаме в себе си и да се замислим, не са ли нашите проблеми разследване на застинали обиди, на неотговорени страсти, на кънтящи страхове?
Не принуждават ли нашите неизплакани сълзи самото ни тяло да плаче?
Връзката сред тялото и душeвността е неоспорима, и само хармонията посред им може да направи хората в действителност здрави. Грижете се себе си, с обич!
Автор ~ Славолюб Богач, психолог
Източник ~ Uduba.com, илюстрация ~ shortink.deviantart.com
