Острото заболяване е дар и то по никакъв начин не бива да бъде потискано ♥ Барбара РЕН
За положителните страни на острото заболяване, споделено от изтъкнатия британски натуропат и водещ експерт по диетология и здравословно хранене Барбара Рен в книгата й „ Клетъчно събуждане ” (ИК Кибеа).
(The Doctor, 1891, by Samuel Luke Fildes)
Остро заболяване
Острото заболяване в класическия случай продължава три дни и нормално се съпътства с нараснала температура в цялото тяло или в избрани области. Това е знак за нараснала сила, фокусирана върху избрана част от тялото. Ако загреете нещо, молекулите и даже субатомните частици в него ще се движат по-бързо и нарасналата температура форсира телесните процеси, с цел да преодолее несъответствието.
Всъщност острото заболяване е подарък, който разрешава на индивида да стане по-свободен на всяко равнище и то по никакъв метод не трябва да бъде потискано. Когато бъде подкрепено, то провокира по този начин наречената „ целебна рецесия “, след която индивидът ще бъде с по-малък отровен товар. Ако бъде потиснато, то ще провокира „ болестна рецесия “, след която токсичността на индивида ще навлезе още по-навътре в тялото.
Рудолф Щайнер споделя, че острите детски заболявалия се появяват, с цел да може детето да изгори токсините, наследени от родителите. Когато ваксинирате детето против остри болести, вие му отнемате опцията да се освободи от наследената токсичност и това оказва голямо влияние върху неговия капацитет. При тези епизоди, все едно дали са в детството или в зрелостта, тялото има потребност само от поддръжка и подкрепяне посредством по този начин наричаните от мен „ старомодни грижи “.
Острото заболяване включва бактериална активност отвън клетката. Сега, когато западната медицина сякаш е заличила острите болести чрез всеобщи имунизации, откриваме, че при доста хронични болести вътре в клетката работят вируси. Вътреклетъчната вирусна интензивност е надалеч по-опасна и евентуално животозастрашаваща от бактериалната интензивност отвън клетката.
Със загубата на острите болести следим и загуба на човешкия капацитет и трагично повишаване на хроничните „ нелечими “ заболявания. Ако желаеме да се завърнем към здравето, би трябвало да гледаме на заболяването по метод, друг от общоприетите медицински модели, тъй като тези модели не работят. Не се следи кардинално усъвършенстване във връзка с смъртността при множеството типове рак през последните 100 години, само че хората не престават да имат вяра в медикаментите, интервенциите и лъчетерапията. На безнадеждно болните пациенти постоянно оферират „ нови медикаменти “ с вяра за удължение на живота, само че в действителност те биват третирани като морски свинчета. Всяка болест е лечима, само че лекът може да бъде открит единствено в тялото. Когато предадем отговорността за излекуването си на други, ние навлизаме още по-навътре в коридора на заболяването. Може би е време да си върнем властта и да приемем персоналната си отговорност за грижите и изцелението на личното си неповторимо тяло.
Онези, които твърдо имат вяра, че острото заболяване е „ неприятно “, ще се окажат с хронична болест. Дръзналите да мислят друго, да мечтаят за възвръщане на здравето и цялостния капацитет, ще поемат по все по-разширяващия се кулоар, който води към благополучие, здраве и независимост.
Избрано от: „ Клетъчно събуждане “, Барбара Рен, ИК Кибеа, 2011 г.
Картина: The Doctor, 1891, by Samuel Luke Fildes; chinaoilpaintinggallery
