За какво става дума в споровете за водите на Южнокитайско

За какво става дума в разногласията за водите на Южнокитайско море – за острови или не? Въпросът звучи тривиално. Отговорът обаче, може да има огромно влияние. Важно е, тъй като спорът сред Китай, Филипините, Виетнам и Малайзия е евентуално най-острият на планетата към днешна дата.

По въпроса трябваше да се произнася правосъден състав от Международния съд в Хага. Съдиите трябваше да вземат страна по тлеещия от години спор в Южна Азия.

Преговорите по въпроса се водиха от 2013 година при закрити врата. Филипините възбудиха правосъдното произвеждане с обвиняване против Китай, че нарушава икономическата й зона. Китай от своя страна бойкотира договарянията през цялото време.

За какво тъкмо спорят?

Китай претендира за надзор над към 80% от Южнокитайско море. Територията се простира от Китай до Малайзия, Филипините и Виетнам, лимитирана от дефинираната от Китай „ линия на деветте пункта “. Един от най-важните интернационалните търговски направления минава през региона, който също така разполага и с големи ресурси от риба. Предполага се, че на дъното има големи находища от газ и нефт. Пекин претендира за острови, намиращr се в средата на бранша и строи военни пристанища, самолетни писти и нарежда ракетни установки. Другите страни в района също претендират за островите, а някои от тях са близки съдружници на Съединени американски щати, което нагнетява в допълнение напрежението.

Доколко жалбата към Съда в Хага е законово обоснована?

В основата на жалбата е Договорът за морското право на Организация на обединените нации. Той е утвърден от 165 страни – измежду тях също и Китай, както и Филипините. Съединените щати обаче на са утвърдили контракта. По силата на този контракт страните имат право на териториална рекламация върху акватория от 12 морски благи (22,2 км) от сушата плюс спомагателни 200 морски благи (370 км ) “изключителна икономическа зона ”. Юридическият проблем идва оттова, че териториалните искания могат да включват острови, само че не и скали или други възвишения.

За какво ставаше дума на договарянията?

Филипините сезираха Съда откакто изгубиха контрола над богатия на риба риф Скарбъроу Шол (Scarborough Shoal) в интерес на китайската марина. Филипините бяха подкрепени от Виетнам. В жалбата ставаше дума за това, дали оспорваните формирования в района фактически са острови или не. Китай твърди, че са острови, с цел да може да претендира за изключителна морска зона. Филипините настояват, че става дума единствено за скали, от които не може да произтича рекламация за териториални води или икономическа зона. Правителството на Филипините се надява на позитивна развръзка в делото, тъй като районът в действителност попада в нейната изключителна зона от 200 морски благи. Манила укори Пекин, че с риболовните си способи унищожава кораловите рифове по крайбрежието на Филипините. Спорна е и претенцията на Китай за разположения на юг бранш Спратли (Spratly), за който претендират още всички в регина – с изключение на Филипините и Виетнам, също Малайзия, Тайван и Бруней.

Каква е позицията на Китай?

От гледната точка на Китай морското право по Договора на Организация на обединените нации не е използвано, по тази причина през цялото време Пекин е оповестил, че ще пренебрегва правосъдното решение. Позицията се свежда до следното: „ по въпроси, свързани с териториални разногласия и морската граница – без ходатайство на трети страни “. Единственият документ, възложен на Съда в Хага от китайска страна се базира на исторически права: „ Китай е деен в Южнокитайско море от повече от 2000 години. Китай е първата страна, разкрила региона и дала му име. Освен това е първата страна, предявила годна рекламация за този район. “ Китай и Филипините са се споразумели да изчистят въпроса в двустранни договаряния, затова намесата на Съда в Хага е ненужна.

В реалност става дума за стратегически съображения. Китай се счита заобиколен от две островни вериги. Едната потегля от Япония, минава през Филипините и стига до Индонезия, другата – от Алеутските острови ( край крайбрежията на Аляска ) до Гуам ( Марианските о-ви ). Тези територии са или свързани със Съединените щати, или са непосредствено част от Америка ( като Гуам ).

Какво споделиха съдиите?

Съдиите от Хага дадоха до доста огромна степен право на Филипините. Според тях, Китай няма съображение да предявява исторически права върху естествените запаси на морския регион. ( The Tribunal concluded that there was no legal basis for China to claim historic rights to resources within the sea areas falling within the ‘nine-dash line’. )

Окупираните рифове в действителност не са острови, а ниски възвишения, едвам подаващи се над водата, затова Китай е уязвил зоната на Филипините при Скарбъроу Шол. Това значи също, че островите Спратли не са част от извънредната икономическа зона на Пекин. На кого тъкмо принадлежат обаче, съдиите не отсъдиха.

Съдиите също дадоха право на Филипините по въпроса за унищожаването на околната среда (кораловите рифове) от страна на Китай. По силата на това решение Пекин няма право да сондира за петрол и газ наоколо до Рийд Банк.

Какви последици ще има това решение и какви са реакциите?

Присъдата е обвързваща. Съдът обаче съвсем няма благоприятни условия да наложи осъществяването й. Не може нито да употребява военна мощ, нито да наложи наказания. Какво следва зависи значително от това, по какъв начин ще постъпи Манила вследствие на правосъдното решение. Там от юли ръководи новият президент Родриго Дутерте, който за разлика от своя предходник има по-мека позиция във връзка с Китай. „ Не сме подготвени да влезем във война. Война е мръсна дума “, разгласи Дутерте още преди присъдата от Хага и даде сигнал, че е подготвен на диалози с Пекин. Първата реакция всъщност след присъдата пристигна от министерството на външните работи на Филипините, в която се споделя, че засегнатите страни би трябвало да договарят.

Китай разгласи присъдата за оскъдна и незначеща нищо. Решението нито ще бъде припознато, нито признато, съобщи Пекин. Според външното министерство в Китай, териториалният суверенитет на страната и водните граници в Южнокитайско море при никакви условия не могат да бъдат поставяни под въпрос. Президентът Си Дзинпин беше безапелационен, че страната няма да одобри договаряния въз основата на правосъдното решение от Хага. Китай постоянно е бил „ страж на интернационалното право “ и е за „ честността и справедливостта “, сподели още той. Пекин постоянно щял да се придържа към мирното развитие…

Правителството в Япония съобщи, че решението на Съда в Хага е дефинитивно и правно обвързващо. Всички наранени, съгласно Япония, са длъжни да се съобразят с него.

Тайван разгласи, че не приема присъдата от Хага.

Колко е огромна заплахата от война?

Експерти по тематиката считат, че след правосъдното решение Китай ще продължи да уголемява военното си наличие в региона – съответни потвърждения на това към този момент няма. Решението обаче може да има последици за така и така натегнатите връзки сред международните сили Китай и Съединени американски щати. Съединените щати ускориха военното си наличие в региона, поради околните връзки с Филипините. От години там се случват произшествия, при които китайски и американски кораби и самолети се доближават на сериозно разстояние едни от други.

Китайски държавни медии неведнъж предизвестяват Вашингтон да не трансформира района в „ буре с барут “. Не трябвало да се подценява готовността на Пекин да пази претенциите си в региона.

Инцидентите обаче не престават и не засягат единствено Филипините. Преди броени дни виетнамски риболовен транспортен съд беше потънал от китайски военни в региона на Парацелските острови, които са оспорвани от двете страни. Китайските военни даже попречили спасяването на моряците.

Инфо: SPIEGEL ONLINE