Диалог (вместо пролог) Изпит по физика: Професорът: Що е електрон? Студентът (след

Диалог ( вместо увод )

Изпит по физика:

Професорът : Що е електрон?

Студентът (след малко колебание): Извинете… знаех… само че забравих.

Професорът (с привиден гняв): Как сте посмели да забравите такова значимо нещо? Та вие сте единственият човек на света, който е знаел що е електрон!

Преди доста години този разговор се разпространяваше като студентски фолклор, само че не е изключено да е и автентичен случай. Преди години истината се признаваше по-открито…

Легендите . В непълното досие на електрона актуалната физика го разказва като: лептон, фермион, безразмерна и безструктурна точкова, същински обикновена парченце, която има маса, спин и магнитен миг. Има двойствена природа – демонстрира се ту като вълна, ту като парченце и даже може да бъде на две места по едно и също време!

Но върхът на чудесата е обвързван с въртенето на електрона: в случай че си го представим като топче, създадем резка върху повърхността му и стартираме да го въртим към оста му, то резката ще се появи към нас не след 360 ⁰ , а след 720 градуса – т.е. след двукратно завъртане!

Електронът може да излъчва и гълтам всевъзможни фотони – действителни и виртуални, и по подобен метод взаимодейства с останалите частици. Участва в електромагнитното, слабото взаимоотношение и гравитацията. Има брат близнак (наречен позитрон), изработен от антиматерия, само че с позитивен заряд. Двамата братя се раждат дружно в развой, наименуван „ раждане на двойки ” и дружно умират в развой, наименуван анихилация.

Нормалният сътрудник в живота на електрона е протонът, само че при избрани условия е податлив и към моногамна връзка като образува Куперови двойки. Легендата за неговото раждане е очаровала всички физици – всички електрони са рожба на Големия гърмеж, състоял се таман преди 13,75 милиарда години.

Тогава първо се родили безчет протони и антипротони, само че след това заради асиметрия са останали единствено протони. После се родили безчет електрони и позитрони, само че се появила същата асиметрия…

Не се опитвайте да разберете по какъв начин в две разнообразни, инцидентни събития се е получил един и същи резултат (броят на протоните е еднакъв на броя на електроните – примерно 10 ⁸⁰ ). Който има вяра, не би трябвало да мисли!

Какво не е електронът? Ако в този момент не можем да кажем що е електрон, то можем да кажем с убеденост какво не е той:

1. Електронът не е точка. Наистина, масата му е близо 2000 пъти по-малка от масата на протона, само че това не може да бъде аршин. Да не приказваме, че актуалната физика не знае що е това маса.

Представата за точка е проекция на концепцията за сферична форма на обикновените частици. Физиката не знае от какво е направена материята и интуитивно допуска, че това е някакво вещество, като да вземем за пример водата, и тогава дребните „ капчици материя ”, стремейки се към минимална повърхностна сила ще одобряват сферична форма. Поради това, въпреки и мълчешком, физиците одобряват сферичната форма като базисна и по тази причина светът се показва като игра на шишарки. (За информация апелирам разгледайте моделите за градежа на атомното ядро).

2. Електронът не е безструктурен. Най очевидното доказателство за това е съществуването на величествен магнитен миг (близо 700 пъти по огромен от магнитния миг на протона). Досега никой не е съумял да покаже различен метод за формиране на магнитен миг, друг от класическия – циркулация на заряд по затворен силует – т.е. бобина!

Нямаме никакво съображение да се съмняваме в законите на Природата, без значение от нашите показа. И в електрона, и в протона циркулират заряди, само че площта на контура при електрона е доста по-голяма. Излиза, че размерите на електрона са доста по-големи от размерите на протона, а протонът не се счита за точков обект!

3. Електронът не взаимодейства посредством изпускане и усвояване на действителни и виртуални фотони, бозони или каквито и да било частици вестоносци. Представата за транспорт на мощ на привличане посредством продан на частици е физичен и математичен парадокс! Обменът на каквито и да е частици постоянно е обвързван с продан на импулси и в най-хубавия случай би могъл да докара до пораждане на мощ на отбиване.

Лансираната от актуалната физика полева доктрина на силите е всъщност едно подправено решение на вековния спор за близко или далечно деяние на силите.

Кратък разбор . Спинът на всички материални частици е ъглов миг. От формулата за спина (J) ясно проличава, че в електрона се върти маса (m) със скоростта на светлината (с) по окръжност с радиус  r,

При анализите на тази формула се отделя извънредно внимание върху невъзможността маса да се движи със скорост, равна на скоростта на светлината. Това е в действителност сериозен въпрос, на който би трябвало да се откри съответното съществено решение, а не да се шикалкави, като се отхвърля физическият смисъл на спина и за него да се приказва като за „ присъщо свойство ”.

Но това е въпрос на разсъдък. Много по-голям е въпросът: Откъде при изложение на структурата на частиците се появява непрекъснатата на Планк? Нали тя е обвързвана с квантуването на електромагнитната сила и физическият ѝ смисъл е деяние? Очевидно би трябвало да се стартира по-отдалеч.

Електромагнитни талази. Елементарната логичност изисква: За да има деяние, би трябвало да има нещо което да „ работи ”, което ще назовем силов заряд , и би трябвало да има нещо, което да „ противодейства ”, което ще назовем Ефир . (Названията не са безспорни – всеки има право да си измисли свои).

Действието на силовия заряд не е мигновено, а протича във времето и пространството (в движение). Производната от действието по времето (t) се назовава сила:

Логичната интерпретация на получените зависимости е: Силовият заряд работи по синусоидален закон, движейки се със скоростта на светлината, предава действието си на Ефира във тип на сила и подтик, вследствие на което настава поляризация на Ефира, която се популяризира със същата скорост и се възприема като вълна .

Остана да прибавим, че елементарната електромагнитна вълна се образува от два противоположни по знак силови заряда, които осцилират поредно. Двата заряда са свързани между тях в една парченце – бипол. Откъде се взимат ли? Целият Ефир е построен от такива частици с взаимно обезщетени заряди. Поляризацията на Ефира е развой на декомпенсация на зарядите.

Действителността. Предаването на подтик в Ефира се прави със скоростта на светлината. Значи еквивалентът на получения в Ефира подтик би трябвало да се показва посредством скоростта на светлината : р = m с , където коефициентът на пропорция m се назовава маса .

При електромагнитната вълна масата е мигновена заради високата периодичност на промяна на знака на поляризацията на Ефира, само че тя е повода за корпускулярните прояви на светлината. От приравняването на двете формули за импулса следва:

Електронът е непрекъснато движеща се по окръжност електромагнитна вълна . Дължината на тази вълна се нанася тъкмо два пъти по дължината на окръжността. Следователно, в случай че вървите по вълната, образуваща електрона, ще извършите два цялостни оборота (720 ⁰ ), до момента в който достигнете до първичната резка.

Спинът на електрона е автентичен ъглов миг, въпреки че като цяло електронът не се върти. При всяка пулсация на силовия заряд се образува вълна и в действителност масата на електрона не се „ върти ”, а се „ образува ” със скоростта на светлината.

Магнитният миг на електрона е равностоен на магнитния миг на бобина с две намотки, с повърхност, избрана от радиуса на електрона, и ток, равностоен на циркулацията на един силов заряд. Жиромагнитното отношение на електрона се дефинира от броя на намотките и по тази причина е равно на 2.

Електрическият заряд на електрона е израз на циркулацията на силовия заряд по затворен силует. Положителният и негативен електрически заряди подхождат на позитивен и негативен силов заряд. Съответната поляризация на Ефира също е позитивна или негативна и това дефинира структурата на електромагнитната вълна.

Електрическото поле на електрона е периферията на вълната, от която той е формиран. Следователно полето е неразделна част от самия електрон. Полето се състои от негативно поляризиран Ефир и теоретически е безкрайно в пространството, само че плътността на поляризирания Ефир в него понижава обратнопропорционално на квадрата от дистанцията.

Електромагнитното взаимоотношение е развой на интерференция на електромагнитни талази. Отблъскването е реакция на Ефира на увеличението на плътността на поляризация при налагането на две еднородни талази. Привличането е развой на взаимна отплата на поляризацията при налагането на две талази, формирани от Ефир с противоположни поляризации.

Процесът на анихилация на електрон с позитрон е елементарна интерференция на две електромагнитни талази с идентични честоти и противоположни етапи. Процесът на раждане на двойки се състои от разделянето на бипола на елементарната електромагнитна вълна на два бипола с нееднакви по активност силови заряди.

Поради разликата в зарядите подобен „ неравномерен ” бипол се движи по окръжност, образувайки материалната вълна. При избрани съотношения на зарядите вълната може да бъде изцяло устойчива във времето.

От казаното дотук следва, че електронът като затворена (или зациклена) електромагнитна вълна не може да „ гълтам ” или „ излъчва ” електромагнитни талази, тъй като това ще наруши неговата резистентност. Затова електронът не е „ квантов ” обект.

Добре прочут е фактът, че електронът неподвижен не може да гълтам фотони. Но електронът в придвижване има напълно разнообразни свойства – той има кинетична сила, образува увиващо се по посока на придвижването магнитно поле и може да гълтам и излъчва фотони. Има ли разлика в структурите на покоящ се и движещ се електрон, на която да се дължи разликата в свойствата им?

Дьо Бройлови талази . В положение на покой силовият заряд на вълната-електрон обменя с Ефира импулси, отмерено разпределени по периферията на окръжността. При ускорено придвижване импулсът в посоката на придвижването нараства, а този в противоположната посока понижава. За да се резервира целостта на зациклената вълна на електрона, от разликите в импулсите се образува нова електромагнитна вълна.

Това е в резюме физичната аргументация на Дьо Бройловата вълна, която в действителност носи електрона и основава заблуда за „ вълнови свойства ” на движещия се електрон. Дьо Бройловата вълна е притежател на кинетичната сила и на увиващото се в посока на придвижването магнитно поле.

Това се следи директно при зареждането на кондензатор: При неочакваното прекъсване на придвижването на електрона върху повърхността на кондензатора не се отделя топлота, което демонстрира, че кинетичната сила не е обвързвана с електрона. И кинетична сила, и магнитно поле като атрибути на дьо Бройловата вълна не престават пътя си през диелектричния пласт като ток на изместване.

Вълната поема един електрон от другата повърхнина на кондензатора и го понася със скоростта на спрелия електрон. Затова кондензаторите не оказват противодействие при протичането на изменчив ток през тях.

Следователно не е правилно да се приказва за „ вълнови свойства ” на електрона въз основа на дифракционната картина. В дифракцията взе участие единствено Дьо Бройловата вълна. Тя минава по едно и също време през две отверстия (или процепи), само че придвижва електрона единствено през едното отверстие. Слуховете за по едно и също време наличие на електрона на две места са пресилени!

Електронът е антиматерия във връзка с протона и това е главната причина той да не взе участие в мощното взаимоотношение. Другата причина е в огромната разлика в диаметрите на протона и електрона. Както беше открито нагоре, електромагнитното взаимоотношение се реализира посредством директен контакт на перифериите на частиците (интерпретирани като полета).

Силното взаимоотношение се реализира във вътрешните области на частиците, за което е належащо те да бъдат съосно ситуирани. Физическата същина на мощното взаимоотношение е редуциране посредством интерференция на обилни елементи от вълните, образуващи частиците. Следователно и електроните могат да взаимодействат „ мощно ” и образец за това е образуването на Куперови двойки.

Изложеното дотук е блян в резюме да се „ обгърне ” необятният проблем за вълновия градеж на материята. Повече детайлности могат да се намерят в моята книга „ Мирозданието ”, само че и с прочетеното в тази публикация читателят може да добие ясна, кардинална визия за природата на електрона.