За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на

За Буковски Жан-Пол Сартр споделя, че е най-големият стихотворец на Америка, а Хемингуей просто: „ Проклетата талантливост... “

При него няма приблизително състояние – или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Пише като парен чук, само че с възприятие за комизъм, и даже деликатност. Написал е цели 14 книги с лирика и 26 с прозаичност и 9 киносценария. Работил е като пощенски чиновник, освен това 14 години „ най-идиотските в моя живот ", както и като боклукчия, градинар, събирач на памук, сервитьор, и като „ момче за всичко ".

Буковски е тъпанар и алкохолик – това не може да убегне никому. А не е и нужно, тъй като точно вулгарнността и грубият език, които употребява, носят чара в неговите истории. Известен с афинитета си към всевъзможни пороци и интереса си към деградирали хора, Буковски е оня, който не се опасява да приказва тъжни истини и да написа за тези хора, чието битие никой не желае: грозните, самотните, лудите. Срещата с творчеството му постоянно е запаметяваща се. А дали е приятна или не зависи от готовността на читателя да бъде обичай с тежък влажен парцал откровеност през лицето. Но през арогантността, пошлостта и вулгарността му прозират толкоз доста самотност, болежка и откровеност, че няма по какъв начин да не го заобичаш.

Няма такова нещо като хубост, изключително в човешкото лице … това, което назоваваме физиономия. Всичко това е математическо и мислено нареждане на черти. Сякаш, в случай че носът не изпъква прекалено много, страните на лицето са пропорционални и в крайник с модата; в случай че меките елементи на ушите не са задоволително огромни, в случай че косата е прекомерно дълга … Това е някакъв генерализиращ мираж. Хората смятат дадени физиномии за красиви, само че в действителност в последна сметка те не са. Това е нулево математическо уравнение. „ Истинската хубост “ идва, напълно естествено, от характера. А не според от метода, по който веждите са завършени. Та, по отношение на многото дами, за които са ми казвали, че са красиви … по дяволите, гледайки ги е все едно да гледаш в паница със чорба. Няма такова нещо като грозотия. Уродливост има, само че повърхностна „ грозотия “ не съществува. Казах.

Природата не е естествена, Бог не е естествен. Природата не е блага, дребосъче, не й пука за нищо. На мен ми пука. Когато видя, че нещо се случва, че нещо убива друго нещо, не ми харесва. Истински интелигентните хора споделят „ по този начин би трябвало да бъде; това убива това, това яде другото… това е скакалец, скача върху това… всичко е подредено ”, само че когато нещо скочи върху тях крещят, нали? Виждаш ли, те не се слагат на мястото на паяка и мухата. А аз го върша, аз съм мухата, нали, а там е паяка. Хората са безразлични към това, което се случва. „ О, това е забавно, виж! ”. Но те също са въвлечени. Ами в случай че различен човек ги убие? Те не знаят и не схващат това. Те са тъпи. Почти всички хора са тъпи. Ходят в ресторанта с цел да се хранят, а не им се яде. Просто е време за ястие, даже не са гладни. Колкото повече мисля за човечеството, толкоз по-малко желая да мисля за него.

Ако нещо се случва на един от нас, то несъмнено се случва на множеството хора. Защото животът ни не е толкоз друг – колкото и да сме уверени в противното.

Болката е необичайно нещо. Котка убива птица, блъскат се коли, възпламенява се къща... Болката идва внезапно. БАМ, и към този момент не можеш да се отървеш от нея. Болката е същинска. А в очите на останалите ти си простак. Все едно внезапно си се трансформирал в глупак. Болката не се лекува, в случай че не познаваш някой, който знае по какъв начин се чувстваш и по какъв начин да ти помогне.

Ако човек е получавал доста физическа болежка, просто привиква – това е развой, приучване. Това не е смелост. Менталната болежка обаче е нещо, с което няма привикване. Дръжте ме надалеч от нея.

Това, което има най-голямо значение, е какъв брой добре вървиш през огъня.

Толкова ножове са ми забивали, че когато ми подадат цвете не мога да схвана какво е. Отнема време…

Ако успееш да измамиш някой, не си мисли, че този човек е простак. Знай, че този човек ти е дал своя вот по-голямо доверие в сравнение с си заслужавал.

С хората е по този начин. Колкото повече ги опознаваш, толкоз повече си проличава какъв брой са ненормални. Понякога това е занимателно – най-малко първоначално.

Винаги ще се откри нещо, което да унищожи живота ни. Зависи единствено кое или какво ще ни открие първо. Човек постоянно е подготвен да бъде отвеян.

Човек цялостен живот чака – болничното заведение, лекаря, водопроводчика, лудницата, пандиза и най-после самата гибел. Първо светваше алено, след това зелено. Гражданите на света се хранеха, гледаха телевизия и се притесняваха за работата си или за неналичието на работа, до момента в който чакаха.

Влюбените хора постоянно са напрегнати и рискови. Губят възприятие за вероятност. Губят възприятие за комизъм. Стават нервни, маниакални и досадни. Понякога даже стават убийци.

На дамите в никакъв случай не им би трябвало здравомислие, единственото, което желаят, е да си отмъстят прочувствено на някого, за който им пука прекомерно доста.

Рядко се случва красивите дами да показват на публично място, че са с някого. Познавах премного дами, с цел да съм сигурен в този факт. Приемах ги такива, каквито са, и любовта идваше доста мъчно и доста рядко. А когато идваше, нормално беше простъпка. Някоя жена просто не устояваше повече да не споделя любовта си и я изливаше върху мен, тъй като имаше потребност от това. А по-късно постоянно започваха проблемите.

Началото на една връзка постоянно е най-лесно. След това стартират разкритията – и в никакъв случай не свършват.

Естествено, че е допустимо да обичаш едно човешко създание, в случай че не го познаваш задоволително добре.

Няма нищо по-лошо от това жена ти да те остави, когато си безпаричен. Тогава няма нищо за пиянство и нищо за правене – единствено голи стени, които да гледаш вторачено и да мислиш. Такова е отмъщението на дамите, само че тях също ги боли. Или най-малко по този начин ми се желае.

След като дамата се обърне против теб, всичко е изгубено. Понякога в действителност те обичат, само че след това нещо се обръща в тях. Тогава могат да те видят по какъв начин умираш  в канавката, блъснат от някоя кола, и няма да ти оказват помощ, а ще се изплюят върху теб.

Как можеш да се довериш на създание, от което всеки месец тече кръв, а въпреки всичко не умира?!

Красивите мисли и красивите дами в никакъв случай не се задържат.

Кога свършва любовта, знаеш ли? Тогава, когато кажеш „ свърши “, а в сърцето не почувстваш болежка.

И въпреки всичко понякога ще се сещаш за нея. Вечер, когато нещо ти тежи и искаш да ѝ го разкажеш. Или заран, посягайки към телефона, само че знаейки, че към този момент нямаш даже моралното право да ѝ се обадиш. И въпреки всичко понякога ще се нуждаеш от нея – ей така… просто с цел да помълчите.

Човек няма потребност от жена, с цел да се почувства същински, само че не беше неприятно да е познал задоволително дами. Защото сетне, когато връзката завърши, човек усеща какво значи да си в действителност уединен и печален, и по този начин се приготвя за това последно възприятие, което го чака при личния му край.

Коя жена те обича същински? Тази, която е край теб, а ти съвсем не я забелязваш! Тя не те нервира, тъй като изпитва страхопочитание, когато те гледа безшумно. Не обича доста да приказва с теб, само че когато те види усмивката й споделя всичко. С нея няма по какъв начин да се скараш, тъй като, когато гледаш жалко и целият свят ти е отговорен, тя ще пристигна и безшумно ще те целуне. Защото същинската обич постоянно е тиха, безмълвна, съществува съвсем без думи!

Смелостта е въпрос на жанр в една безнадеждна обстановка, каквато е животът.

По-добре е да правиш и най-скучните неща със жанр, вместо да се занимаваш с забавни неща без жанр.

Как, по дяволите, човек може да се любува на това, да бъде разсънен в 6:30 от алармата, принудително да стане от леглото, да се облече, да яде, да отиде до тоалетната и да си измие зъбите, и да се бори с трафика по пътя, до момента в който стигне до мястото, където в действителност прави доста пари за някой различен и да му споделят, че би трябвало да е признателен, че има опцията да го прави?

Възражението ми към войната не беше, че би трябвало да умъртвявам някого или че може да бъда погубен безсмислено, това мъчно имаше каквото и да е значение. Това, на което се противопоставях беше, че ми се отхвърляше правото да си седнал съм в дребна стая и да недояждам, да пия на ниска цена вино и да буйствувам по мой си, личен метод в личното ми свободно време.

Независимо дали си артист, стопанка, нещо си... би трябвало да правиш огромни паузи сред интервалите, в които си най-деен – време, когато не правиш безусловно нищо. Просто лежиш в леглото си и зяпаш тавана. Това е доста, доста значимо... просто да не правиш нищо – това е извънредно значимо. Ала какъв брой от хората в това съвременно общество го вършат? Съвсем малко. Ето за какво са тотално откачени, фрустрирани, изпълнени с яд и ненавист.

Колкото повече правиш това, което искаш, толкоз по-добро човешко създание ставаш.

Разберете ме. Не съм от този елементарен свят. Имам си полуда, аз пребивавам в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.

Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.

Когато бях млад, от самото начало бях депресиран. Но към този момент ми се струваше невероятно да се самоубия. На моята възраст не беше останало съвсем нищо за ликвидиране. Хубаво е да си остарял, без значение какво разправят. Разумно е да се счита, че един човек би трябвало да навърши най-малко петдесет, преди да може да написа от малко малко ясно. Колкото повече реки прекосяваш, толкоз повече знаеш за реките – несъмнено, стига да оцелееш в бързеите и водопадите. Понякога много се лашкаш.

Не знам от какво се въодушевяваха другите писатели; не ме и интересуваше, тъй като и без друго не можех да ги чета. Аз бях в плен на своите лични привички и предубеждения. Няма нищо неприятно в това да си тъп, в случай че незнанието ти е твоето лично незнание.

Никога не съм срещал различен човек, с който да бих желал да сменя мястото си. И даже това да е илюзия, от този факт ми става по-леко.

Има и по-лоши неща от това да бъдеш самичък. Понякога минават десетилетия, до момента в който осъзнаем това, само че няма нищо по-лошо от това да го осъзнаем прекомерно късно.

Свободната душа се среща рядко, само че го знаеш, когато индивидът против теб има такава – главно тъй като се чувстваш прелестно, доста прелестно, когато си покрай него.

Красотата не е нищо, хубостта изчезва. Не можеш да схванеш какъв шанс имаш, че си противен, тъй като когато някой те харесва, знаеш, че е за нещо друго.

Хората без морал постоянно се смятаха за по-свободни, само че най-често просто бяха лишени от способността да усещат и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или комизъм – бяха трупове, които чукат други трупове. Моралът лимитира, само че той въпреки всичко се основава на някакъв човешки опит, който се предава през вековете. Някои от моралните закони са поробвали хората във фабриките, в църквите и страната. Но други закони просто са демонстрация на здрав разсъдък. Животът е като градина, цялостна с отровни плодове и ядивни плодове. Човек би трябвало да се научи кои да бере и да яде и кои да не пипа.

Човешките връзки не се развиват както би трябвало. Само в първите две седмици има нещо вълнуващо, след това и двамата участници губят интерес към играта. Маските падат и стартират да се демонстрират същинските хора: откачалки, имбецили, фанатици, отмъстители, садисти, убийци. Съвременното общество беше основало хора от нов вид, които се хранеха едни с други. Все едно се биехме до гибел пред аудитория – в яма, цялостна с лайна. Реших, че най-хубавото, на което може да се надява човек в една връзка, са две години и половина. Крал Монгут от Сиам е имал девет хиляди дами и любовници; цар Соломон от Стария завет е имал седемстотин жени; Август Силния от Саксония е имал триста шейсет и пет съпруги, по една за всеки ден от годината. Колкото повече, толкоз по-малък риск от неуспех.

Смятам, че цинизмът е демонстрация на уязвимост. Цинизмът е метод да кажеш, че всичко е сбъркано. ВСИЧКО Е ПОГРЕШНО! Цинизмът е уязвимост, тъй като тя не разрешава на индивида да се приспособява към това, което се случва сега. Да, цинизмът при всички положения е уязвимост. Също като оптимизмът.

Покажете ми човек, който живее самичък и кухнята му постоянно е поддържана в ред и аз ще ви потвърдя, че в 8 от 9 случая характерът на този човек е непоносим.

Потенциалът не значи нищо. Трябва да действаш. Почти всяко бебе има по-голям капацитет от мен.

Почти всеки се ражда талант, а умира глупак.

Разликата сред живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.

Разликата сред демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и по-късно получаваш заповеди, до момента в който при диктатурата не си губиш времето с гласоподаване.

Да видиш на екрана лайно стана нещо толкоз всекидневно, че хората престанаха да си дават сметка, че гледат едно лайно.

Любовта не би трябвало да се случва по команда, нито пък вярата да се показва в няколко сентенции. Аз съм своя бог. Ние сме тук, с цел да променим въздействието на църквата, на страната, както и на просветителната ни система. Ние сме тук, с цел да пием бира. Ние сме тук, с цел да спрем войната. Ние сме тук, с цел да се смеем на лудостта си и с цел да живеем животите си толкоз добре, че даже Смъртта да потръпне, когато ни прибира при себе си.

Повечето хора не са подготвени за гибелта. Тя ги шокира, ужасява ги. По дяволите, въобще не би трябвало да я има. Аз нося гибелта в левия си джоб. Понякога я вадя и ѝ приказвам: Здрасти, бейби, по какъв начин си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те очаквам.

Дните, годините и животът ми са виждали върхове и спадове, светлини и тъмнини. Ако бях писал непрекъснато и единствено за „ светлина “ и в никакъв случай не бях споменавал другото, тогава като актьор аз бих бил измамник.

Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш същински.

Когато човек пие, от време на време не разсъждава изключително трезво.

Снимки: independent.co.uk, latimesblogs.latimes.com, quoteaddicts.com