Януари на Андрей Паунов - между черното и бялото, известното и неизвестното
„ Януари “ е най-българския от всички месеци “, написа в бележките към едноименната си пиесата Йордан Радичков – „ когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка врата стърчи по една сврака, във всеки селски бунар живее по един воден дух, някъде и по два, та е мъчно да се пресметна като какъв брой се падат на глава от популацията, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и въпреки да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, с цел да надникнат оттатък пъртините и къде с деяние, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата. “
Режисьорът Андрей Паунов потапя сюжета на кино лентата си в сходна атмосфера, само че неговият„ Януари “ е по-различен от Радичковия. Осъвременен, само че все по този начин тайнствен.
За Паунов това е първи игрален пълнометражен план след документалните “Георги и пеперудите “ ( " Сребърен вълк " от фестивала в Амстердам), " Проблемът с комарите и други истории ", " Момчето, което беше цар " и " Да вървиш по вода " за Кристо Явашев.
" Януари " бе показан първо в Люксембург и на интернационалния фестивал в Талин. У нас имаше специфични прожекции на фестивалите София Филм Фест и Синелибри, а датата 20-и януари за тръгването му публично в кината у нас наподобява не е определена инцидентно. Тя е покрай деня на гибелта на Радичков (21-и януари), на рождения дневно на Самуел Финци, който е един от основните персонажи в " Януари " на Паунов. Самият режисьор също е роден в годината на написването на творбата – 1974.
Сюжетът на " Януари " е разположен в самотна сграда към планинска хижа посред гората, озвучена от воя на вълци. Вътре сред комплицирания развой на орехотрошачка, чуденето към нерешени кръстословици и граченето на сврака, двама мъже (Самуел Финци и Йосиф Сърчаджиев) разискват излизането на Петър Моторов с шейната, с пушката, с коня, през гората, през зимата, през януари.
Всичко е като че ли застинало, времето е несигурно. Така е и при Радичков - при него постоянно става дума за безсмислието и безвремието на хората от северозапада.
Прецизната камера на оператора Вашку Виана - един от най-известните представители на новото португалско кино, ловко чертае контраста сред тъмнината в помещението и безкрайността на зимата. " Януари " е сниман красиво до степен, че самата картина води описа.
Заснет е в черно-бяло и това в допълнение акцентира алтернативата на героите, които би трябвало да засекат отговорите на въпросите за живота водоравно и хоризонтално.
Желанието да се види оттатък преспите е контрирано от ужаса на неизвестността посредством облика на свраката, която сама дълго се чуди дали да остане в отворения кафез или да избра свободата.
Сврака, която пие ракия; замръзнали умрели вълци, които се връщат на шейната, теглена от коня, наместо отпътувалите за града; орехите, които героят на Самуел Финци чупи - всичко това са гранични знаци, които желаят да ни кажат, че човек постоянно е с единия крайник в небитието или в тъмното.
Наред с операторския гений, другото, което бързо забелязвате е музикалният декор, дело на Иво Паунов, който виртуозно добавя мистиката на сюжета.
В нищото, в тъмната колиба в планината, непрекъснато прииждат нови персонажи (Захари Бахаров, Малин Кръстев и Леонид Йовчев) - всички мъже без имена. Единственият с име няма облик - изчезналият Петър Моторов, който сходно на Бекетовия Годо няма да се появи, само че наличието му ще се усеща. Радичковата зима е превърната в спокоен трилър, опитващ се да каже доста.
Андрей Паунов работи по сюжета с английския сценарист Алекс Барет. Казва, че не е правил кастинг за артисти, а сюжетът е писан за тях.
Във кино лентата има препратки към мистериозния свят на Дейвид Линч, съновиденията на Бергман и стига до прецизен откъс от " Сиянието " на Кубрик, в който героят на Финци носи секира в присветкващия кулоар на изоставената хижа, а към него тичат сенките на пионерчета. След скъсването с призраците от предишното се появява и цветът на сегашното. В бара - където персонажите на Финци и на Малин Кръстев се гледат изпитателно в очите като вълци и разискват новите времена.
" Януари " имаше тази седмица и премиера в Лондон. По този мотив в The Guardian излезе публикация за него, в която критикът Питър Брадшоу оприличава сюжета на " странна алегория ", която припомня на „ средноевропейски Пинтър или схема на източноевропейския разум, неподвижен от призрака на руския комунизъм. “ Дали? По-скоро чуваме предразсъдъците на журналиста за нещо, произлязло от Източна Европа, макар че и това не е напълно по този начин - " Януари " е копродукция сред България, Португалия и Люксембург. Колкото до аналогията с Харолд Пинтър, при който в действителност господства клаустрофобичната и злокобната конюнктура, посред която са едни елементарни хора, може би щеше да е по-удачна, в случай че ние нямахме Радичков и неговия " Януари " като прототип.
Самуел Финци също назовава кино лентата алегория. " Това са едни хора, които излизат и се връщат като замръзнали вълци ". " Това е парабола за личните ни страхове, от време на време задоволително се опасяваме от самите себе си “, споделя артистът в предаването " Панорама " на Българска национална телевизия и прибавя, че страхът не всеки път е нещо отрицателно, той държи индивида безсънен.
Според Финци Андрей Паунов има личен роман за историята на Радичков.
" Януари е като замръзнало състояние от 30 година насам или от доста повече. Не знам дали това е единствено български феномен. ", споделя още Самуел Финци
Филмът получи Специална премия на журито на Златна роза ’21, премия на Гилдия „ Критика ” – СБФД и премия за постановка на 26-то издание на София филм фест (2022)
Може да се гледа по кината. Дълъг е 110 минути.
Режисьорът Андрей Паунов потапя сюжета на кино лентата си в сходна атмосфера, само че неговият„ Януари “ е по-различен от Радичковия. Осъвременен, само че все по този начин тайнствен.
За Паунов това е първи игрален пълнометражен план след документалните “Георги и пеперудите “ ( " Сребърен вълк " от фестивала в Амстердам), " Проблемът с комарите и други истории ", " Момчето, което беше цар " и " Да вървиш по вода " за Кристо Явашев.
" Януари " бе показан първо в Люксембург и на интернационалния фестивал в Талин. У нас имаше специфични прожекции на фестивалите София Филм Фест и Синелибри, а датата 20-и януари за тръгването му публично в кината у нас наподобява не е определена инцидентно. Тя е покрай деня на гибелта на Радичков (21-и януари), на рождения дневно на Самуел Финци, който е един от основните персонажи в " Януари " на Паунов. Самият режисьор също е роден в годината на написването на творбата – 1974.
Сюжетът на " Януари " е разположен в самотна сграда към планинска хижа посред гората, озвучена от воя на вълци. Вътре сред комплицирания развой на орехотрошачка, чуденето към нерешени кръстословици и граченето на сврака, двама мъже (Самуел Финци и Йосиф Сърчаджиев) разискват излизането на Петър Моторов с шейната, с пушката, с коня, през гората, през зимата, през януари.
Всичко е като че ли застинало, времето е несигурно. Така е и при Радичков - при него постоянно става дума за безсмислието и безвремието на хората от северозапада.
Прецизната камера на оператора Вашку Виана - един от най-известните представители на новото португалско кино, ловко чертае контраста сред тъмнината в помещението и безкрайността на зимата. " Януари " е сниман красиво до степен, че самата картина води описа.
Заснет е в черно-бяло и това в допълнение акцентира алтернативата на героите, които би трябвало да засекат отговорите на въпросите за живота водоравно и хоризонтално.
Желанието да се види оттатък преспите е контрирано от ужаса на неизвестността посредством облика на свраката, която сама дълго се чуди дали да остане в отворения кафез или да избра свободата.
Сврака, която пие ракия; замръзнали умрели вълци, които се връщат на шейната, теглена от коня, наместо отпътувалите за града; орехите, които героят на Самуел Финци чупи - всичко това са гранични знаци, които желаят да ни кажат, че човек постоянно е с единия крайник в небитието или в тъмното.
Наред с операторския гений, другото, което бързо забелязвате е музикалният декор, дело на Иво Паунов, който виртуозно добавя мистиката на сюжета.
В нищото, в тъмната колиба в планината, непрекъснато прииждат нови персонажи (Захари Бахаров, Малин Кръстев и Леонид Йовчев) - всички мъже без имена. Единственият с име няма облик - изчезналият Петър Моторов, който сходно на Бекетовия Годо няма да се появи, само че наличието му ще се усеща. Радичковата зима е превърната в спокоен трилър, опитващ се да каже доста.
Андрей Паунов работи по сюжета с английския сценарист Алекс Барет. Казва, че не е правил кастинг за артисти, а сюжетът е писан за тях.
Във кино лентата има препратки към мистериозния свят на Дейвид Линч, съновиденията на Бергман и стига до прецизен откъс от " Сиянието " на Кубрик, в който героят на Финци носи секира в присветкващия кулоар на изоставената хижа, а към него тичат сенките на пионерчета. След скъсването с призраците от предишното се появява и цветът на сегашното. В бара - където персонажите на Финци и на Малин Кръстев се гледат изпитателно в очите като вълци и разискват новите времена.
" Януари " имаше тази седмица и премиера в Лондон. По този мотив в The Guardian излезе публикация за него, в която критикът Питър Брадшоу оприличава сюжета на " странна алегория ", която припомня на „ средноевропейски Пинтър или схема на източноевропейския разум, неподвижен от призрака на руския комунизъм. “ Дали? По-скоро чуваме предразсъдъците на журналиста за нещо, произлязло от Източна Европа, макар че и това не е напълно по този начин - " Януари " е копродукция сред България, Португалия и Люксембург. Колкото до аналогията с Харолд Пинтър, при който в действителност господства клаустрофобичната и злокобната конюнктура, посред която са едни елементарни хора, може би щеше да е по-удачна, в случай че ние нямахме Радичков и неговия " Януари " като прототип.
Самуел Финци също назовава кино лентата алегория. " Това са едни хора, които излизат и се връщат като замръзнали вълци ". " Това е парабола за личните ни страхове, от време на време задоволително се опасяваме от самите себе си “, споделя артистът в предаването " Панорама " на Българска национална телевизия и прибавя, че страхът не всеки път е нещо отрицателно, той държи индивида безсънен.
Според Финци Андрей Паунов има личен роман за историята на Радичков.
" Януари е като замръзнало състояние от 30 година насам или от доста повече. Не знам дали това е единствено български феномен. ", споделя още Самуел Финци
Филмът получи Специална премия на журито на Златна роза ’21, премия на Гилдия „ Критика ” – СБФД и премия за постановка на 26-то издание на София филм фест (2022)
Може да се гледа по кината. Дълъг е 110 минути.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ