Всяко зло за добро! Чували сте тази поговорка, нали? А

Всяко зло за положително! Чували сте тази сентенция, нали? А за следващ път беше потвърдена и на процедура. Ето по какъв начин. Когато от Европейския съюз отрязаха квотите на България за произвеждане на тютюн, доста наши производители изпаднаха в колапс. Благодарение на „ зеленото злато “ не едно фамилии съумя да си вдигне къща на няколко ката, да изучи синовете и дъщерите си. Но с тютюна беше дотук. Още повече, че и преди да бъдат орязани квотите, изкупните цени паднаха стремглаво. И в този момент накъде? Може ли стругар да хване писец, а писателят – шублер? Но, каквото и да приказват, инатлив народ сме и опре ли ножът до кокал постоянно намираме излаз.

Точно това направил предприемачът от Кърджали Хасан Тахиров. На него му хрумва да стартира произвеждане на подправката шафран. Какво е особеното й ли? Ами това просто е една от най-скъпите подправки в света, а кг от нея доближава до 20 000 щатски $.

„ Българите може да живеем по швейцарски стандарт.  На човек му е задоволително да има малко земя – 3-4 декара, да обича минзухарите и да работи един месец в годината. Така ще си изкарва доста по-висок приход, в сравнение с с тютюна или с противозаконните марихуана и опиумен мак. Проучванията ми са точни. Инвестицията за декар и половина е 6000 лв., а предстоящият приход – 15 000 лв. на година. Аз си поръчах луковици за шафранов минзухар от Холандия и Испания. Излезе ми 3 бона. Толкова отиде и за обработката. Но облагата е сигурна.  Ето двете значими условия за това – първо, в България има чудесни климатични условия за развъждане на минзухари. И второ – на международния пазар има ужасно търсене на шафран. В момента са задоволява едвам 30 на 100 от цялостното търсене “, споделя Тахиров.

Шафрановият минзухар Crocus sativus е полиплоидна (свързана с увеличение на броя на хромозомите) разновидност евентуално на нормалния за континентална Южна Гърция и егейските острови картрайтов минзухар C. cartwrightianus. Това генетично изменение, което води до очевидно издължаване на близалцата, не остава неусетно от минойците, основали евентуално първата европейска цивилизация. Те, наподобява, към този момент са били осведомени със свойствата на дивия минзухар да ухае и да придава усет и цвят, и стартират целеустремено да отглеждат виолетовото цвете. Това се случва преди към 3500 години и от този момент са останали превъзходни минойски фрески, които изобразяват берачи на шафран.
Другата доктрина, подкрепяна от Иран – производител на над 95% от шафрана, търси корените (пардон, луковиците) на подправката в планинската верига Загрос, която се простира в западната част на страната.

Която и версия за първичното разпространяване да е вярна, значимото е че през днешния ден шафранът се отглежда на една много обширна територия – от Португалия до Кашмир в Индия. Най-северните насаждения за рандеман на подправката са в Швейцария и Австрия, въпреки че минзухарът се гледа и в Холандия, само че за посадъчен материал. В Африка забележими количества се отглеждат в Мароко. Шафранът е пренесен и в Австралия, и в Северна Америка, само че съвсем никой не е чувал за подправката от тези региони. За сметка на това испанската продукция, и то тази от Ла Манча, е най-прословута.
Шафрановият минзухар е много скромен за развъждане, само че въпреки всичко изисква подобаващи условия. Най-важното е почвата да е задоволително отцедлива, тъй че да не загине луковицата от прекалено много влага. Ниските температури не са от толкоз огромно значение и тънките листа на цветето не престават да порастват и през зимата и изсъхват чак през пролетта. Тогава растенията изпадат неподвижен докъм октомври-ноември, когато листата избуяват отначало и се появяват първите цветове.

Това е моментът, в който стартира беритбата. Тя е трудоемка и на ръка, а механизацията е съвсем невъзможна, тъй като, с цел да се получи първокласен краен артикул, цветовете се събират напълно леко отворени, което изисква непрекъсната оценка на положението им.
Следва отделянето на скъпоценните червени близалца. Те са дълги сред 2 и 3,5 см и толкоз фини, че даже човешките ръце се затрудняват с обработката им, въпреки тя да не е комплицирана – трите влакна на близалцето се издърпват и свързващата ги жълтеникава част (стълбче) се отделя. Ако се остави, тя ще усили размера на продукцията, само че фрапантно ще понижи качеството й, тъй като не съдържа в задоволителна централизация характерните субстанции на шафрана. Все отново някои недобросъвестни производители си разрешават това, подмамени от високата цена. Подобна процедура е неприемлива, въпреки и разбираема. Не стига че от 150 цвята се получават към 5 година близалца, а и тежестта им ще намалее най-малко 5 пъти, когато се изсушат. Отделянето на водата от шафрана е значим стадий, тъй като подсигурява трайността му. Това се прави при относително ниски температури (50 – 60° С), тъй че да не се наруши химичният състав на подправката.