Всички живи клетки имат молекулярната машина за „шесто чувство“
Всяко животно на Земята може да има в себе си молекулярна машина за чувство на магнитни полета, даже тези организми, които не се движат или мигрират, употребявайки това мистериозно „ шесто възприятие “. Учените, работещи с плодови мушици, към този момент са разпознали вездесъща молекула във всички живи кафези, която може да реагира на магнитна сензитивност, в случай че участва в задоволително огромни количества или в случай че други молекули я подкрепят.
Новите открития допускат, че магниторецепцията може да бъде доста по-разпространена в животинското царство, в сравнение с в миналото сме знаели. Ако откривателите са прави, това може да е изумително антична характерност, споделяна от съвсем всички живи същества, въпреки и с друга мощ.
Това не значи, че всички животни или растения могат интензивно да усещат и следват магнитни полета, само че допуска, че всички живи кафези могат, в това число нашите.
Тъй като тази мощ е всъщност невидима за нашия тип, на учените им лиши много време да я виждат. Едва през 60-те години се появиха писания, доказващи, че бактериите могат да усещат магнитни полета и да се ориентират във връзка с тези полета. През 70-те години университетският свят откри, че някои птици и риби следват магнитното поле на Земята при миграция. Дори и до ден сегашен обаче към момента не е ясно по какъв начин толкоз доста животни реализират тези невероятни навигационни умения.
В края на предишния век учените допуснаха, че това чувство за магнитен компас може да включва радикални двойки, молекули с несдвоени електрони от външната обвивка, които образуват двойка заплетени електрони, чиито завъртания се трансформират от магнитното поле на Земята.
До през днешния ден в научния свят се говореше единствено за характерна молекула, в която могат да се образуват радикалните двойки. Тази молекула – рецептор в ретината на мигриращи птици, наречена криптохром – може да усети светлина и магнетизъм и наподобява, че работи посредством квантово усложнение.
Най-общо казано, когато криптохромът всмуква светлина, силата задейства един от неговите електрони, като го тласка да заеме едно от двете въртящи се положения, всяко от които е друго повлияно от геомагнитното поле на Земята. Криптохромите са били водещото пояснение за това по какъв начин животните усещат магнитни полета. Но в този момент откриватели от университетите в Манчестър и Лестър са разпознали различен претендент.
Манипулирайки гените на плодовите мушици, екипът откри, че молекула, наречена флавин аденин динуклеотид (FAD), която нормално образува радикална двойка с криптохроми, в действителност е магниторецептор сама по себе си. Тази съществена молекула се намира на разнообразни равнища във всички кафези и колкото по-висока е концентрацията, толкоз по-вероятно е тя да придаде магнитна сензитивност, даже когато липсват криптохроми.
Източник
Новите открития допускат, че магниторецепцията може да бъде доста по-разпространена в животинското царство, в сравнение с в миналото сме знаели. Ако откривателите са прави, това може да е изумително антична характерност, споделяна от съвсем всички живи същества, въпреки и с друга мощ.
Това не значи, че всички животни или растения могат интензивно да усещат и следват магнитни полета, само че допуска, че всички живи кафези могат, в това число нашите.
„ Начинът, по който усещаме външния свят, от зрението, слуха до докосването, усета и обонянието, е добре изучен. Но кои животни могат да усетят и по какъв начин реагират на магнитно поле остава незнайно. Това изследване реализира забележителен прогрес в разбирането по какъв начин животните усещат и реагират на външни магнитни полета - доста интензивно и оспорвано поле “ - споделя неврологът Ричард Бейнс от университета в Манчестър.Магнитното разбиране може да ни звучи като магия, само че доста риби, земноводни, влечуги, птици и други бозайници в дивата природа могат да усетят привличането на магнитното поле на Земята и да го употребяват, с цел да се ориентират в Космоса.
Тъй като тази мощ е всъщност невидима за нашия тип, на учените им лиши много време да я виждат. Едва през 60-те години се появиха писания, доказващи, че бактериите могат да усещат магнитни полета и да се ориентират във връзка с тези полета. През 70-те години университетският свят откри, че някои птици и риби следват магнитното поле на Земята при миграция. Дори и до ден сегашен обаче към момента не е ясно по какъв начин толкоз доста животни реализират тези невероятни навигационни умения.
В края на предишния век учените допуснаха, че това чувство за магнитен компас може да включва радикални двойки, молекули с несдвоени електрони от външната обвивка, които образуват двойка заплетени електрони, чиито завъртания се трансформират от магнитното поле на Земята.
До през днешния ден в научния свят се говореше единствено за характерна молекула, в която могат да се образуват радикалните двойки. Тази молекула – рецептор в ретината на мигриращи птици, наречена криптохром – може да усети светлина и магнетизъм и наподобява, че работи посредством квантово усложнение.
Най-общо казано, когато криптохромът всмуква светлина, силата задейства един от неговите електрони, като го тласка да заеме едно от двете въртящи се положения, всяко от които е друго повлияно от геомагнитното поле на Земята. Криптохромите са били водещото пояснение за това по какъв начин животните усещат магнитни полета. Но в този момент откриватели от университетите в Манчестър и Лестър са разпознали различен претендент.
Манипулирайки гените на плодовите мушици, екипът откри, че молекула, наречена флавин аденин динуклеотид (FAD), която нормално образува радикална двойка с криптохроми, в действителност е магниторецептор сама по себе си. Тази съществена молекула се намира на разнообразни равнища във всички кафези и колкото по-висока е концентрацията, толкоз по-вероятно е тя да придаде магнитна сензитивност, даже когато липсват криптохроми.
„ Едно от най-удивителните ни открития и това, което е в несъгласие с актуалното схващане, е, че клетките не престават да „ усещат “ магнитни полета, когато участва единствено доста дребен откъс от криптохром “, изяснява неврологът Адам Брадлау от университета в Манчестър. „ Това демонстрира, че клетките могат, най-малко в лаборатория, да усещат магнитни полета по други способи. "Изследването е оповестено в Nature.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ