На 14 май 1955 г. във Варшава, Полша, е подписан

На 14 май 1955 година във Варшава, Полша, е подписан Договор за дружба, съдействие и взаимна помощ (Варшавски договор) сред България, Албания, Германска демократична република (ГДР), Полша, Румъния, Съветския съюз, Унгария и Чехословакия. Той планува взаимни съвещания по значими интернационалните въпроси, военна помощ при нахлуване върху някоя от договарящите се страни, обединено командване на въоръжените им сили, основаване на Политически съвещателен съвет.

За главнокомандващ обединените въоръжени сили е назначен маршалът на Съюз на съветските социалистически републики И. С. Конев. Договорът е подписан за период от 20 години и е „ открит за присъединение на други страни без значение от техния публичен и държавен строй ”.

На 28 май 1955 година Народното събрание на България ратифицира контракта. Българските представители във Варшава са ръководителят на Министерския съвет – Вълко Червенков (ръководител на делегацията), министърът на защитата – армейският военачалник Петър Панчевски и министърът на външните работи – Минчо Нейчев.

На 1 юли 1991 година в Прага, Чехия, е подписан Протокол за преустановяване действието на Варшавския контракт.

В бюлетин „ Международна информация ” на Българска телеграфна агенция четем за подписването на Варшавския контракт:

Подписването на Договора за дружба, съдействие и взаимна помощ

Варшава, 14 май 1955 година /ТАСС/ На 14 май 1955 година в 10 часа в помещението на Държавния съвет на Полската национална република се състоя подписването на Договора за дружба, съдействие и взаимна помощ сред Народна република Албания, Народна република България, Германската демократична република, Полската национална република, Румънската национална република, Съюза на руските социалистически републики, Унгарската национална република и Чехословашката република.

При подписването на контракта лидерът на делегацията на Германската демократична република О. Гротевол направи следната декларация от името на държавното управление на Германската демократична република:

(…) „ Като взема под внимание задачата на контракта – да се обезпечи мирът и сигурността в Европа държавното управление на Германската демократична република вижда в контракта огромна поддръжка за немския народ в неговия блян към спокойно и демократично сливане на Германия. Германската демократична република, продължава да смята обединяването на Германия на миролюбиви и демократични начала за своя основна задача и за задача на целия немски народ и ще спомага всемерно да се форсира възобновяване на единството на Германия. При подписването на този Договор за дружба, съдействие и взаимна помощ държавното управление на Германската демократична република изхожда от това, че обединена Германия ще бъде свободна от отговорностите, поети от едната или другата част на Германия по съответните военно-политически контракти и съглашения, подписани до нейното сливане ”.

Отново в бюлетин „ Международна информация ” Българска телеграфна агенция разгласява и самия контракт. Поместваме елементи от него:

Договор за дружба, съдействие и взаимна помощ сред Народна република Албания, Народна република България, Германската демократична република, Полската национална република, Румънската национална република, Съюза на руските социалистически републики, Унгарската национална република и Чехословашката република

Договарящите се страни,

потвърждавайки още веднъж своя блян към основаване на система за групова сигурност в Европа с присъединяване на всички европейски страни, без значение от техния публичен и държавен строй, което би разрешило да се обединят техните старания в полза на обезпечаването на мира в Европа, вземайки поради в това време ситуацията, основало се в Европа в резултат на утвърждението на парижките съглашения, които плануват образуването на нова военна формация под формата на „ Западноевропейски съюз ” с присъединяване на ремилитаризирана Западна Германия и с включването ѝ в Северноатлантическия блок, което ускорява заплахата от нова война и основава опасност за националната сигурност на миролюбивите страни, уверени, че при тези условия миролюбивите страни в Европа би трябвало да вземат, нужните ограничения за обезпечаване на своята сигурност и за поддържането на мира в Европа, ръководейки се от задачите и правилата на Устава на Организацията на обединените народи, в името на по-нататъшното подсилване и развиване на дружбата, съдействието и взаимната помощ съгласно с правилата за ценене на независимостта и суверенитета на страните, а също и за невмешателство във вътрешните им работи, взеха решение да сключат този Договор за дружба, съдействие и взаимна помощ (…)

Член 1.

Договарящите се страни се задължават в сходство с устава на Организацията на обединените народи да се въздържат в своите интернационалните връзки от опасност със мощ или използването на мощ и да позволяват своите интернационалните разногласия с мирни средства по този начин, че да не заплашват интернационалния мир и сигурност.

Член 2.

Договарящите се страни декларират, че са подготвени да вземат участие в дух на откровено съдействие във всички интернационалните дейности, които имат за цел обезпечаването на интернационалния мир и сигурност и ще отдават всичките си сили за реализирането на тези цели.

При това договарящите се страни ще се стремят по съглашение с другите страни, които пожелаят да сътрудничат в това дело, към вземането на ефикасни мерни за всеобщо понижаване на въоръженията и възбрана на атомното, водородното и другите типове оръжия за всеобщо заличаване.

Член 3.

Договарящите се страни ще се съветват между тях по всички значими интернационалните въпроси, всято засягат техните общи ползи, ръководейки се от ползите на укрепването на интернационалния мир и сигурност. (…)

Член 4.

В случай на въоръжено нахлуване в Европа против една или няколко държави-участници в контракта от страна на някоя страна или група страни, всяка страна – участник в контракта в правото си на самостоятелна или групова самозащита, според член 51 от Устава на Организацията на обединените народи, ще окаже на нападнатата страна или страни незабавна помощ, самостоятелно и по съглашение с другите страни – участници в контракта, по всевъзможен начин, които тя сметне за нужни, в това число и използване на въоръжена мощ. Държавите – участници в контракта - ще се съветват неотложно по отношение на взаимните ограничения, които би трябвало да се подхващат, с цел да се възвърне и поддържа интернационалният мир и сигурност.

За ограниченията, взети въз основа на този член, ще бъде обявено на Съвета за сигурност, според ситуациите на Устава на Организацията на обединените народи. Тези ограничения ще бъдат прекъснати незабавно щом Съветът за сигурност вземе ограничения, нужни за възобновяване и поддържането на интернационалния мир и сигурност.

Член 5.

Договарящите се страни се споразумяха да основат обединено командване на своите въоръжени сили, които ще бъдат отделени и сложени, по съглашение сред страните, разполагаем на това командване, настоящо въз основа на взаимно открити правила. Те ще взимат също и други съгласувани ограничения, нужни за подсилване на тяхната отбранителна дарба, с цел да защитят мирния труд на своите нации, да подсигуряват неприкосновеността на своите граници и територии и да обезпечат отбрана от допустима експанзия. (…)

Член 8.

Договарящи те се страни декларират, че ще работят в дух на дружба и съдействие за по-нататъшно развиване и подсилване на икономическите и културните връзки сред тях, следвайки правилата за взаимно ценене на тяхната самостоятелност и суверенитет и за невмешателство във вътрешните им работи.

Член 9.

Този контракт е открит и към него могат да се причислят други страни, без значение от техния публичен и държавен строй, които изявят подготвеност посредством присъединяване в този контракт да спомогнат за обединяването на напъните на миролюбивите страни, с цел да се обезпечи мирът и сигурността на народите. Такова присъединение да влезе в действие със единодушието на държавите-участници в контракта, откакто документът за присъединението бъде предаден на предпазване на държавното управление на Полската национална република. (…)

В случай, че в Европа бъде основана система за групова сигурност и за тази цел бъде подписан общоевропейски контракт за групова сигурност, към което праволинейно ще се стремят договарящите се страни, актуалният контракт ще изгуби своята мощ от деня на влизането в деяние на общоевропейския контракт.

Съставен във Варшава на 14 май 1955 година в един образец на съветски, полски, чешки и немски език, при което всички текстове имат идентична мощ, Заверени копия от този контракт ще бъдат изпратени от държавното управление на Полската национална република до всички други участници в контракта. (…)

Източник Българска телеграфна агенция