12 животни, които човекът е избил до крак
Всеки знае, че динозаврите са изчезнали преди милиони години, а вълнестият мамут преди 4500 години – само че сред и след тези интервали има доста други животни, които са изчезнали изцяло.
Фразата „ мъртъв като додо “ не се е появила от някъде – идва след изгубването на птицата през 1660-те.
По-обезпокоителното обаче е, че скоростта с която животни изчезват, се усилва доста през последните 1000 години – най-вече вследствие на човешка интервенция. Прекомерен лов, обезлесяване, заболявания, замърсяване и всеобщо безхаберие са съдействали за – в някои случаи – перманентното избиване на цели типове.
За благополучие се поставят от ден на ден старания за запазване и това оказва помощ на типовете да оцеляват по-дълго, в сравнение с се е считало преди. В доста случаи вредата към този момент е нанесена и няма очаквания за завръщане на избрани типове. Всъщност има даже такива, които са оповестени за изчезнали още преди последният образец да е умрял.
- Западен черен носорог (изчезнал през 2007г)
Някога широкоразпространен в саваната на Субсахарска Африка, западният черен носорог е погубен от бракониерите в края на 20-и век.
Обитавал Камерун, само че също Ангола, Кения, Мозамбик и Южна Африка, този носорог е всеобщо ловуван през първите 30 години на 20-и век – преди законите отбрана на популацията.
До 1980г обаче популацията на двурогия носорог още веднъж е сведена до стотици и незаконното бракониерство го довършва през 2007г.
- Бейджи (изчезнал през 2006г)
Китайският речен делфин бейджи е обитавал извънредно река Яндзъ в Китай.
Кръстен „ богинята на Яндзъ “, този неповторим тип сладководен делфин е избиван през интервала на Големия скок напред, а популацията му се срутва и поради замърсяване на реката, породено от лов на риба, енергодобив, лодки и индустриални боклуци. Въпреки опитите бейджи да бъде избавен, през 2006г експедиция по реката не съумява да открие нито един образец и типът е разгласен за липсващ.
- Додо (изчезва през 17-и век)
Ендемична за остров Мавриций в Индийския океан, додо живее щастливо до идването на холандците през 1598г. Тогава островът й се вижда стеснен, откакто птицата и яйцата й са преследвани за храна от моряците, от домашните животни, пристигнали с тях, както и от хищниците, които към този момент са били натурален зложелател на додо.
За последно птицата е забелязана през 1662г. Тогава за първи път е общопризнат обстоятелството, че хората могат да допринесат за внезапното измиране на животни.
- Безкрила гагарка (изчезнала през 1852г)
Безкрила птица, прекарвала времето си във водите на Северния Атлантик – сред Испания и Канада. Тя не е била родственик на модерния пингвин, въпреки да е приличала на него.
Виждана даже край крайбрежията на Англия, безкрилата гагарка е ловувана от европейски откриватели за храна и примамка. Перата и перушината й също по този начин са много търсени в Европа и всички тези фактори в последна сметка водят до изгубване на типа през 1852г. Направени са опити за спасяването му, само че те са прекомерно закъснели.
- Тасманийски вълк (изчезнал през 1936г)
Така нареченият тилацин е бил огромно хищно двуутробно, наподобяващо кръстоска сред кенгуру и вълк.
Местен тип в Тасмания, Австралия и Нова Гвинея, популацията му е била постоянна до идването на английските заселници през 18-и и 19-и век.
Тилацинът е имал торба – също като кенгуруто – само че е избит заради обстоятелството, че е бил граблив и е нападал хора. Изчезването на типа е доказано през 1936г – въпреки да има някои непотвърдени клюки за забелязван тасманийски вълк.
- Занзибарски леопард (изчезнал през 1990-те)
Историята за изгубването на занзибарския леопард е странна – тъй като наподобява е поради спор с хората от Танзания.
Като локален тип на остров Занзибар, мнозина са считали, че тези леопарди са били любимци на вещици, които са ги изпращали да атакуват села и добитък. В резултат на това, както и обстоятелството, че хабитата на огромните котки в Занзибар е унищожаван по този начин или другояче, локалните се заемат систематично да ги избият.
Най-кошмарният интервал за леопарда е след Занзибарската гражданска война през 1964г, когато най-известният ловджия на вещици в Занзибар повежда експедиция за избиването на звяра. Поради класификацията му като „ пакостник “, популацията на леопарда понижава фрапантно и закъснелите старания за спасяването й пропадат.
- Фолклендски вълк (изчезнал през 1876г)
Фолкландските острови са известни с две неща – войната и овцете. Чували ли сте обаче за фолклендския вълк?
Известен като „ вара “, този вълк е бил единственият локален бозайник в английската задморска територия преди изгубването си през 1876г.
Приличащ на гривест вълк и частично наподобяващ лисица, фолклендския вълк е обитавал Западния и Източния остров, само че е избит от заселниците, които се страхували, че ще изяде овцете им. Когато Чарлз Дарвин посещава островите през 1833г, той заключава, че животното ще последва птицата додо единствено след няколко години.
- Карибски тюлен духовник (изчезнал през 1952г)
Карибският тюлен духовник, прочут още като морски вълк е морски бозайник, обитавал водите на Карибските острови до 1950-те.
Подобно на други типове, морският вълк е изловен от акулите и хората.
За изгубването му способства и свръхриболовът на главните му хранителни източници от хората. За последно е забелязан сред Ямайка и Никарагуа през 1952г.
- Атласка мечка (изчезнала през 1870-те)
Единственият локален тип мечка на Африка, оживяла до съвременни времена, е обитавала северната част на континента, сред Мароко и Либия.
Не изключително добра в катеренето на дървета, за разлика от други мечки, тази е била кафяво-черна и дълга съвсем 3 метра и е тежала близо половин звук.
Популацията на обитаваща Атласките планини мечка се срутва когато Римската империя обгръща Северна Африка. Хората я избиват и залавят, употребявайки я в гладиаторски игри. Ловът на мечки като спорт също става известен през вековете, а появяването на огнестрелните оръжия в средата на хилядолетието прави убиването на атласките мечки още по-лесно.
- Японски морски лъв (изчезнал през 1970-те)
Още един морски бозайник в листата. Японският морски лъв е обитавал Японско море край крайбрежията на Корейския полуостров и японския архипелаг.
Тъмносив на цвят, този тип е бил много по-едър от калифорнийския морски лъв и е ловуван от японците, които са употребявали мазнината му за лампи, а вътрешните органи за ориенталска медицина. С мустаците му пък са чистели лулите си.
В началото на 20-и век 3200 морски лъва са хванати за малко време, което води до фрапантен спад на популацията и в последна сметка типът изчезва.
- Каролински папагал (изчезнал през 1918г)
Дребен, зелен папагал, населявал огромни елементи от Съединени американски щати, от Ню Йорк до Мексиканския залив, чак до Колорадо.
Наричан още жълтомуцунест, популацията му се срутва през 18-и и 19-и век, най-много поради обезлесяването в страната. Ярките му пера са били употребявани за шапките на богати дами, което способства за избиването му.
- Куага (изчезналa през 1883г)
Може да наподобява на колаж сред зебра и кон, само че това е куага – подвид на зебрата.
Обитавала Южна АФрика, тази зебра е кръстена на повика, който издава – той звучи като „ ка-ха-ха “. Видът е бил неповторим заради обстоятелството, че единствено главата и шията му са на райета, а тялото му е най-вече кафяво.
След холандската колонизация на Южна Африка, куагата е избита от заселниците и по-късно от африканците поради месото и кожата си. Въпреки опитите за спасяването на типа, той изчезва през 1883г.
