Проучване: Всеки трети българин вярва, че вирусите са правителствена разработка, за да бъде контролирана свободата му
Всеки трети българин въобще не се интересува от научни открития или събития и процеси в света на технологиите. Общо всеки шести споделя, че това не му би трябвало във всекидневието. Четирима от 10 в никакъв случай не гледат документални филми за наука/технологии и не четат публикации, списания или книги на за учени или просвета. Почти половината в никакъв случай не разискват такива тематики в диалог в фамилията или с другари. Когато става дума за целеустремено изпитание в свободното време да се разбере повече по въпроси, свързани с просвета и технологии, 78% споделят, че в никакъв случай не го вършат.
Когато се прибавят и казалите " Почти в никакъв случай ", тези отговори наподобяват още по-категорични:
- 55% на практика не гледат и не четат за просвета и технологии
- 65% не разискват въпроси за просвета и технологии в фамилията и в компания
- 92% съвсем в никакъв случай не се задълбочават в някакъв теоретичен проблем.
![Защо България и Румъния се провалиха в пандемията?]( "Защо България и Румъния се провалиха в пандемията?")
Защо България и Румъния се провалиха в пандемията?
България и Румъния са с най-ниските равнища на имунизиране в целия Европейски съюз, а епидемиологичната обстановка в двете страни още веднъж изл...
Но пък 52% от българите имат вяра, че вирусите са създавани в държавни лаборатории, с цел да бъде следена свободата ни. Други 29% не знаят дали това е правилно или погрешно. За 48% опазването на здравето и медицинските грижи ще са най-силно повлияни от проучвания и нововъведения в идващите години, само че 26% споделят, че въобще не ги интересуват вести от медицината, а още 58% демонстрират " сдържан интерес ".
Тези и доста други данни има в за това какво знание имат жителите, по какъв начин го поддържат и какво е отношението им към науката и технологиите. От него се вижда, че в никоя друга от обхванатите 37 страни хората не споделят толкоз доста, колкото българите (общо 57%), че не им е нужно във всекидневието да знаят какво се случва в науката. Спрямо същото такова изследване от 2005 година тази група се е нараснала с 12 пункта, а българите, за които просвета и технологии са значими, са намалели със 7 пункта до 18%.
" Познания и настройки на европейските жители към науката и технологиите " бе оповестено в края на септември и е извършено сред 14 април и 9 май тази година в страните от Европейския съюз и прилежащи страни като Турция, тези от Западните Балкани, както и Англия, Швейцария и скандинавски страни. В България е разговаряно лице в лице с 1049 души от анкетьори на организация TNS BBSS.
Преди месец Европейската комисия разгласява изследване за междинните индикатори в Европейски Съюз и изказването по този мотив на отрасловия еврокомисар Мария Габриел. На всички съвсем 27 хиляди жители, взели участие в изследването, са задавани и 8 въпроса, с които се мери равнището на общите им научни знания, напомня.
В сравнението на отговорите само Румъния е сложена след България, в случай че се гледа делът на правилните отговори - вярно на 8-те въпроса са дали отговор 4% в България и 2% в Румъния. В реалност общо видяно българите наподобяват най-зле от всички, тъй като 56% (най-слабият резултат в ЕС) са дали по-малко от 5 правилни отговора, а 40% (най-слабият резултат в ЕС) - сред 5 и 8 правилни отговора. При румънците първият индикатор е 47%, а вторият (51%) е колкото в страни като Германия, Дания или Ирландия.
![Близо половината бизнес у нас счита, че съдиите са подвластни и подкупни]( "Близо половината бизнес у нас счита, че съдиите са подвластни и подкупни")
Близо половината бизнес у нас счита, че съдиите са подвластни и подкупни
Общо 40% от фирмите в България считат, че съдиите и съдилищата не са самостоятелни от властта, стопански и сенчести групови ползи...
Ето два образеца по какъв начин са отговаряли българите:
Запитани дали антибиотиците убиват освен бактерии, само че и вируси, две трети (65%) споделят, че това е е правилно, а 13% - че не знаят. Правилният отговор, че това изказване е погрешно, са показали единствено 22%. Малко по-зле са дали отговор интервюираните в Гърция и Кипър, само че във всички 11 страни отвън Европейски Съюз на никое място не са дадени толкоз доста неверни отговори. (Увеличението на каузи на българите, показали неверен отговор, е с 10 пункта за 16 години.)
Лазерите работят с ориентирани звукови талази е друго изказване, за чиято научна акуратност са поканени да отговорят интервюираните. От България идва най-малката в цялото допитване група (16%), дали отговор вярно, че това е неверно изказване. За 29% това е правилно. В други 10 страни далите неверен отговор са още повече. Но 55% (най-големият дял измежду всички държави) от интервюираните българи са споделили, че не знаят отговора и по този начин общо 84% не показват верен отговор. Спрямо предходното изследване от 2005 година бъркащите българи са се нараснали с 6 пункта, а даващите правилен отговор на този въпрос са намалели с 4 пункта.
" Не знам " е отговор, по който българите се отличават - на моменти блестящо - измежду всички останали:
- 39% са го избрали за въпроса правилно ли е, че популацията на планетата надвишава 10 милиарда души (не е правилно, избор на 27% от българите)
![Готова ли е България за еврото и какво мислят за него нашите сънародници?]( "Готова ли е България за еврото и какво мислят за него нашите сънародници?")
Готова ли е България за еврото и какво мислят за него нашите сънародници?
Eвpoтo e шиpoĸo пoдĸpeпянo oт дъpжaвитe – члeнĸи нa Eвpoпeйcĸия cъюз, ĸoитo oщe нe ca пpиeли oбщaтa вaлyтa, нo бългapитe cмятaт,...
- 37% не знаят правилно или погрешно е изказванието, че има лекуване за рак, само че го крият от хората поради корпоративни ползи. В никоя друга интервюирана страна тази група не е толкоз огромна. Други 41% от българите имат вяра, че е тъкмо по този начин, т.е. " Не е правилно " остава за 22% от далите отговор
- 36% не знаят дали хора и динозаври са живели едновременно (29% имат вяра, че това е по този начин, въпреки динозаврите да са изчезнали десетки милиони години по-рано)
- 27% не могат да оценят изказванието, че хората са произлезли от по-ранни скотски типове. Още 22% споделят, че това не е правилно или общо 49% от българите не познават или не одобряват тази основополагаща доктрина на актуалната просвета. Някаква разтуха за България е, че 48% в Словакия са споделили, че изказванието е неправилно. Но не е утешително, че по отношение на предходното сходно изследване от началото на 2005 година съвсем няма смяна в познанията на българите по този въпрос.
Българите дават и по-голям брой от междинното за Европейски Съюз отговори " Не знам ", когато са помолени да сравнят качеството на учените (в страната им и тези от Европейски Съюз по принцип) с тези в останалите 26 страни, Съединени американски щати или водещи стопански системи в Азия.
Демографският профил за България зад изброените отговори заслужава настрана внимание. Но даже главните детайли от него демонстрират, че във всекидневието си от новости в науката и технологиите интензивно се интересуват единствено 11% от българите и то най-вече в групите 15-24 години (13%) и 25-39 години (17%). В идващите възрастови групи ползата спада на 11% при 40-56-годишните и 6% при тези над 55 години.
![България първа по антиваксъри в Европейски Съюз – 23%]( "България първа по антиваксъри в Европейски Съюз – 23%")
България първа по антиваксъри в Европейски Съюз – 23%
75% от жителите на Европейски Съюз считат, че имунизациите против COVID-19 са единствения метод за преустановяване на пандемията. Това сочи последното прочие..
Изобщо не се интересуват от вести за просвета и технологии 33% от българите против 18% приблизително в Европейски Съюз. Логично, любознанието е по-високо при тези, които учат или са приключили най-малко гимназия или университет. Но изоставането на България от междинните за Европейски Съюз индикатори е в пъти, от време на време - в доста пъти. " Много се интересуват " от вести за наука/технологии 33% от жителите на Европейски Съюз (три пъти повече от България), 40% от мъжете (12% в България), 18% от училите до 15 години (2% в България), 25% от гимназистите (8% в България) и 44% от училите след 20-та си годишнина (19% в България).
Според съвсем две трети (63%) от българите (при 55% приблизително в ЕС) решенията за науката/технологиите би трябвало да се водят не от капацитета за нови открития, а от морални и етични позиции. Това евентуално може да бъде обяснено с посочването от 48% от българите на " Здраве и медицинските грижи " като бранша, в който чакат най-силен резултат от откритията и изобретенията в идващите години. Друго допустимо пояснение е оценката, която българите дават за учените. Те ги считат за интелигентни, само че съвсем всеки трети се съмнява дали са морални. Според отговорите в България учените знаят какво е добре за хората, само че под една четвърт от интервюираните счита, че хората на науката и технологиите са алтруисти, т.е. правят си работата за общото богатство, без да чакат нещо в подмяна, водени от отговорност и честен дълг. Средно в Европейски Съюз два пъти повече европейци разказват учените си като алтруисти (40%) и три пъти по-малко (19%) нямат отговор за тази оценка.
Когато се прибавят и казалите " Почти в никакъв случай ", тези отговори наподобяват още по-категорични:
- 55% на практика не гледат и не четат за просвета и технологии
- 65% не разискват въпроси за просвета и технологии в фамилията и в компания
- 92% съвсем в никакъв случай не се задълбочават в някакъв теоретичен проблем.
България и Румъния са с най-ниските равнища на имунизиране в целия Европейски съюз, а епидемиологичната обстановка в двете страни още веднъж изл...
Но пък 52% от българите имат вяра, че вирусите са създавани в държавни лаборатории, с цел да бъде следена свободата ни. Други 29% не знаят дали това е правилно или погрешно. За 48% опазването на здравето и медицинските грижи ще са най-силно повлияни от проучвания и нововъведения в идващите години, само че 26% споделят, че въобще не ги интересуват вести от медицината, а още 58% демонстрират " сдържан интерес ".
Тези и доста други данни има в за това какво знание имат жителите, по какъв начин го поддържат и какво е отношението им към науката и технологиите. От него се вижда, че в никоя друга от обхванатите 37 страни хората не споделят толкоз доста, колкото българите (общо 57%), че не им е нужно във всекидневието да знаят какво се случва в науката. Спрямо същото такова изследване от 2005 година тази група се е нараснала с 12 пункта, а българите, за които просвета и технологии са значими, са намалели със 7 пункта до 18%.
" Познания и настройки на европейските жители към науката и технологиите " бе оповестено в края на септември и е извършено сред 14 април и 9 май тази година в страните от Европейския съюз и прилежащи страни като Турция, тези от Западните Балкани, както и Англия, Швейцария и скандинавски страни. В България е разговаряно лице в лице с 1049 души от анкетьори на организация TNS BBSS.
Преди месец Европейската комисия разгласява изследване за междинните индикатори в Европейски Съюз и изказването по този мотив на отрасловия еврокомисар Мария Габриел. На всички съвсем 27 хиляди жители, взели участие в изследването, са задавани и 8 въпроса, с които се мери равнището на общите им научни знания, напомня.
В сравнението на отговорите само Румъния е сложена след България, в случай че се гледа делът на правилните отговори - вярно на 8-те въпроса са дали отговор 4% в България и 2% в Румъния. В реалност общо видяно българите наподобяват най-зле от всички, тъй като 56% (най-слабият резултат в ЕС) са дали по-малко от 5 правилни отговора, а 40% (най-слабият резултат в ЕС) - сред 5 и 8 правилни отговора. При румънците първият индикатор е 47%, а вторият (51%) е колкото в страни като Германия, Дания или Ирландия.
Общо 40% от фирмите в България считат, че съдиите и съдилищата не са самостоятелни от властта, стопански и сенчести групови ползи...
Ето два образеца по какъв начин са отговаряли българите:
Запитани дали антибиотиците убиват освен бактерии, само че и вируси, две трети (65%) споделят, че това е е правилно, а 13% - че не знаят. Правилният отговор, че това изказване е погрешно, са показали единствено 22%. Малко по-зле са дали отговор интервюираните в Гърция и Кипър, само че във всички 11 страни отвън Европейски Съюз на никое място не са дадени толкоз доста неверни отговори. (Увеличението на каузи на българите, показали неверен отговор, е с 10 пункта за 16 години.)
Лазерите работят с ориентирани звукови талази е друго изказване, за чиято научна акуратност са поканени да отговорят интервюираните. От България идва най-малката в цялото допитване група (16%), дали отговор вярно, че това е неверно изказване. За 29% това е правилно. В други 10 страни далите неверен отговор са още повече. Но 55% (най-големият дял измежду всички държави) от интервюираните българи са споделили, че не знаят отговора и по този начин общо 84% не показват верен отговор. Спрямо предходното изследване от 2005 година бъркащите българи са се нараснали с 6 пункта, а даващите правилен отговор на този въпрос са намалели с 4 пункта.
" Не знам " е отговор, по който българите се отличават - на моменти блестящо - измежду всички останали:
- 39% са го избрали за въпроса правилно ли е, че популацията на планетата надвишава 10 милиарда души (не е правилно, избор на 27% от българите)
Eвpoтo e шиpoĸo пoдĸpeпянo oт дъpжaвитe – члeнĸи нa Eвpoпeйcĸия cъюз, ĸoитo oщe нe ca пpиeли oбщaтa вaлyтa, нo бългapитe cмятaт,...
- 37% не знаят правилно или погрешно е изказванието, че има лекуване за рак, само че го крият от хората поради корпоративни ползи. В никоя друга интервюирана страна тази група не е толкоз огромна. Други 41% от българите имат вяра, че е тъкмо по този начин, т.е. " Не е правилно " остава за 22% от далите отговор
- 36% не знаят дали хора и динозаври са живели едновременно (29% имат вяра, че това е по този начин, въпреки динозаврите да са изчезнали десетки милиони години по-рано)
- 27% не могат да оценят изказванието, че хората са произлезли от по-ранни скотски типове. Още 22% споделят, че това не е правилно или общо 49% от българите не познават или не одобряват тази основополагаща доктрина на актуалната просвета. Някаква разтуха за България е, че 48% в Словакия са споделили, че изказванието е неправилно. Но не е утешително, че по отношение на предходното сходно изследване от началото на 2005 година съвсем няма смяна в познанията на българите по този въпрос.
Българите дават и по-голям брой от междинното за Европейски Съюз отговори " Не знам ", когато са помолени да сравнят качеството на учените (в страната им и тези от Европейски Съюз по принцип) с тези в останалите 26 страни, Съединени американски щати или водещи стопански системи в Азия.
Демографският профил за България зад изброените отговори заслужава настрана внимание. Но даже главните детайли от него демонстрират, че във всекидневието си от новости в науката и технологиите интензивно се интересуват единствено 11% от българите и то най-вече в групите 15-24 години (13%) и 25-39 години (17%). В идващите възрастови групи ползата спада на 11% при 40-56-годишните и 6% при тези над 55 години.
75% от жителите на Европейски Съюз считат, че имунизациите против COVID-19 са единствения метод за преустановяване на пандемията. Това сочи последното прочие..
Изобщо не се интересуват от вести за просвета и технологии 33% от българите против 18% приблизително в Европейски Съюз. Логично, любознанието е по-високо при тези, които учат или са приключили най-малко гимназия или университет. Но изоставането на България от междинните за Европейски Съюз индикатори е в пъти, от време на време - в доста пъти. " Много се интересуват " от вести за наука/технологии 33% от жителите на Европейски Съюз (три пъти повече от България), 40% от мъжете (12% в България), 18% от училите до 15 години (2% в България), 25% от гимназистите (8% в България) и 44% от училите след 20-та си годишнина (19% в България).
Според съвсем две трети (63%) от българите (при 55% приблизително в ЕС) решенията за науката/технологиите би трябвало да се водят не от капацитета за нови открития, а от морални и етични позиции. Това евентуално може да бъде обяснено с посочването от 48% от българите на " Здраве и медицинските грижи " като бранша, в който чакат най-силен резултат от откритията и изобретенията в идващите години. Друго допустимо пояснение е оценката, която българите дават за учените. Те ги считат за интелигентни, само че съвсем всеки трети се съмнява дали са морални. Според отговорите в България учените знаят какво е добре за хората, само че под една четвърт от интервюираните счита, че хората на науката и технологиите са алтруисти, т.е. правят си работата за общото богатство, без да чакат нещо в подмяна, водени от отговорност и честен дълг. Средно в Европейски Съюз два пъти повече европейци разказват учените си като алтруисти (40%) и три пъти по-малко (19%) нямат отговор за тази оценка.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ