До Виетнам и кралство Камбоджа с Диана Маринова
Всеки странник в действителност е човек със свои страсти, нюх за обстановка, реакция – с разум или с душа. Затова едно и също странствуване, изживяно от група хора, ще бъде пресъздадено по друг метод. Аз съм от тези, които заобикалят обстоятелствата, сухата статистика – за това си има Wikipedia, само че резервирам в сърцето си всеки подробност, който ме е докоснал. Мисля, че това се получи с цялата ни група с усмихнати и извънредно приятни хора – всеки, тръгнал със своята настройка за Виетнам. Забравихме за настройките сега, в който се потопихме в ефирната сила на перлите на Индокитай.
От къде стартира едно странствуване във ВИЕТНАМ?
Столицата Ханой , където, с цел да си в звук с времето би трябвало да пообиколиш старите квартали с рикша – по този начин хем не се постанова да изпиташ стрес от нашествието на моторите, хем може умерено да вдигнеш взор и да се любуваш на елегантните здания във френски колониален жанр.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care 
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Все още, най-вече единствено тук, на север, може да се видят толкоз доста прелестни, елегантни, грациозни, красиви дами с типичната виетнамска носия - ао дай. Край теб се занизват като цветен наниз рикши и доста бутани с ръце каручки или колела с красиво подредени свежи цветя, екзотични плодове и даже домашен такъми и украси за дома.. Тук моторчето е свято нещо. Имам възприятието, че моторчетата тук са специфична серия – могат да носят като мравката тегло и размер в пъти повече от личното си, в това число и цялото семейство – мъж, жена, две-три деца, накачени с тил, с лице и изобщо в някакъв чудноват пъзел. Ханой – близо 9 милионен град с близо 7 милиона скутерчета. Виетнам е втората в света страна по брой на моторчета след Индонезия.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
И ето ни в буса към Халонг бей – номиниран за едно от седемте нови естествени чудеса в света.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Има за какво – заливът се отличава с богато биоразнообразие, а сюрреалистичната природа е била фон на голям брой филми - „ Индокитай ” с Катрин Деньов, „ Винаги ще има на следващия ден - Джеймс Бонд ” с Пиърс Броснън, ”Островът на черепа ” със Самуел Джаксън, „ Пан ” с Хю Джакмън..... Била съм доста пъти из заливите на Халонг, само че не спирам да се очаровам, да абсорбирам ненатрапчивата хубост и естетика от това магнетично място. Обичайната процедура – качване на кораба, бързи фотоси в близост, инструктаж за идната обиколка с лодка към островчетата. А, ние се превърнахме в участници във " кино лентата " наименуван „ удивителните места по нашата планета ”.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Тръгвайки от България имахме една концепция – всеки да носи национална носия, блуза с българска шевица, с която да си създадем фотография в залива на Дракона. Колко приятна, до напираща в гърдите горделивост беше изненадата, че всички се бяха постарали да вземат по една българска блуза с шевица, а някои и цели носии. Снимахме се малко преди залез. Много, доста същински и хубав миг. В този миг се получи и спонтанната заварка на групата, почувствахме се признателни и щастливи, че тъкмо ние, че навръх това място сме първите, които ще слеем хубостта на българската шевица, втъкала мистичност и митове за нашите земи с легендата за Дракона-майка, слязла от Рая с дребните си дракончета, с цел да помогне на виетнамските хора да спрат набезите на нашествениците. Обичам красивите митове, обичам красивите места. Казват, че Бог е там, където има хубост, в случай че е по този начин - Бог несъмнено е тук!
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Лодките минават около плаващи риболовен къщички, на понтони, които наподобяват спретнати, с веранди, на които са опънати безчет риболовен мрежи и наложително едно или две кучета, подготвени да отхвърлен некакени посетители. Късно вечерта имахме и жалки опити за нощен лов на калмари, които с бамбукови пръчки и кукички без примамка трябваше да наловим. Хора от екипажа, добродушно пушейки от необятни бамбукови тръби(какво ли беше това, което пушеха:) ) от самото начало ни следиха с прекомерно необятна усмивка, което леко ме навежда на мисълта, че са били наясно, че калмари няма да хванем, само че какво пък – дано се забавляваме.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Няма по какъв начин да пропуснем и визитата в мидената плантация, където видяхме по какъв начин се зараждат прелестните перли. Жените, които обработват мидите не спирaха своята работа, до момента в който надничахме любопитно в ръцете им. Понякога се запитвам – едно не до такава степен красиво деяние – имплантиране на камъче –дразнител, по какъв начин може да роди след няколко години такова съвършенство, като перлите – бели, розови, черни, кремави. Следва мигът, за който копнее всяка жена – комерсиалната зала и всеки отнася със себе си перла – за спомен от Залива на Дракона- Халонг.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
И ето ни още веднъж на път – към Хюе , остарялата столица на Виетнам, ръководена от династията Нгуен (най-популярната фамилия във Виетнам) при започване на 19-и век. " Кралският замък " е издигнат съгласно практиките на Фън Шуй, както и съвсем всички други исторически обекти в Азия, а през днешния ден е под егидата на Юнеско. " Дворецът на висшата естетика " носи бездънен метафизичен смисъл и отразява хармонията сред " ин " и " ян ", сред индивида и природата.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care 
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Видяхме и гробницата на последния и мощно недолюбван крал Каи Дин, който с цел да си спретне мощно впечатляващ дом за отвъдното е нараснал налозите на популацията и съвсем е пресушил държавната хазна. Пръснатите, тогава от упоритост средства, през днешния ден пълнят бюджета на Виетнам, тъй като хиляди туристи са привлечени от опцията да прегледат като нас този охолно инкрустиран и доста красиво ситуиран с превъзходна панорама пантеон. В рейса, с помощта на нашия гид, който се оказа надарен артист, разучихме - песничката „ Виетнам-Хо Ши Мин ”.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care 
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Сега е времето да загатна, че тази песничка е добре да се пее в Северен Виетнам – там всички ще я пеят с вас, само че не по този начин стои въпросът с Южен Виетнам, където искахме да покажем с горделивост, че знаем виетнамска патриотична песничка и запявахме дружно- е, не намирахме поддръжката в хоровото ни осъществяване от южняците. И по този начин пеейки „ Виетнам – Хо Ши Мин ” пътуваме на юг.
Кратка спирка в дребна фабрика за направа на мраморни произведения.
Знаете ли по какъв начин се създават мраморните скулптури, някои с величина доста по-голяма от човешки растеж, от цели мраморни блокове? Трудно, доста мъчно. А и не всеки има право да създава скулптури, които имат сакрален смисъл. Условието е: да си будист, да работиш с чисти мисли, отдадени на божествените закони, да не правиш секс, до момента в който завършиш творението. На кой му се вършат скулптури? Само няколко месеца лишават.:)
Хой Ан – още веднъж сме в обект на международното завещание на Юнеско, с красиви храмове и френски колониални домове.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care 
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Пътят на копринените изящни шалове и рокли - от черничевия лист, симпатичната буба, която жертвоготовно твори хубост, жълтите пашкули, боядисани в цветовете на дъгата, нишката, изтъкана на плат до шалът, галещ раменете. Всичко това в една фабрика за коприна в Хой Ан.
Дананг – един съвременен град по средата на модерното и колониалното, плажовете който са номирани за едни от най-красивите в света (според ранглиста на Форбс). Модерното летище на града, обслужващо хиляди жадни за хубост туристи от целия свят, в предишното е било секретна авиобаза, служеща на американците в недалечната позорна война, за която ни припомнят доста емблематични филми -„ Апокалипсис в този момент ”, „ Взвод ”, „ Коса ”, „ Добро утро Виетнам ”.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
В Дананг видяхме мостът на Златния змей - 666-метров знак на стремителния стопански напредък на страната. Близо до историческия музей има дребна квартална пагода. Красива, както всички пагоди, с богата каменна и дървена декорация, позлата, голяма скулптура на майката на Буда и, както във всички хранове – централно място има признакът на слънцето - свастиката с пречупения кръст, която за жалост към момента множеството хора припознават като знак от друго недалечно минало.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Не ги бъркайте – нямат нищо общо, това изяснявам всякога, само че постоянно се намира някой, който да ме упрекне, че демонстрирам такива неща. Ама апелирам – информирайте се. Свастиката е знак от епохи и единственото, с което би трябвало да се свързва е слънцето, светлината, безкрайността!
Е, отскочихме за няколко дни след едночасов полет и до На Чанг, острова - Перла на Виетнам , до който се добрахме по най-дългия надморски въжен превоз в света (поне до скоро е държал този рекорд). Какво ни предложи ривиерата на Южнокитайското море – 6 км бели пясъчни плажове, пъстроцветни живописни рифове, където няколко гмуркача от групата, ни зарадваха с " находките си " - корали и морски звезди(които върнахме в морето).
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Рибарско населено място с няколко ресторанта, аквариум, плажче и масаж на крачетата. Дори намерихме и няколко часа време за фамозните кални бани и естествените горещи извори. Точно нас, българите ли, които сме експерти по кални бани (не в дословен смисъл), няма кой, по какъв начин и с какво да ни вземе акъла. Дори с доста красивия и обаятелен комплекс - спа навън. Първо гореща вана с тиня, след това басейн с естествена минерална вода. Под строй. Всеки ден може да бъде ухилен, в случай че му подариш пръв своята усмивка.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Отново едночасов полет и ето ни в Хо Ши Мин, или Сайгон , както обичат да го назовават локалните поданици. Ханой е административна столица на Виетнам, след обединяването сред Юга и Севера, само че Сайгон е най-големият, 10 милионен град на Виетнам, най- модерният и изобщо най във всяко отношение.
Музеите – това, което заслужава да се види е " Музеят на войната ". Силно въздействащ със своите стотици снимки, направени от кореспонденти по време на американо-виетнамската война. Там, както сподели и нашият гид – няма какво да се споделя. Там се претърпява, осмисля - разтърстващи с уловените мигове на трагадията на тази безсмислена и позорна война, покруса и за победени и за спечелили. Признавам – не устоях до края. Разплаках се и излязох.
Как най-романтично-драматично може да се прегледа Сайгон? С вечеря на круизен транспортен съд, който обикаля към големия град по едноименната река. Отразените светлини на небостъргачите в реката и пищността на тази впечатляваща архитектура е нещо, което в действителност респектира. А за по-палавите или в същина " по-послушните " има и нощен клуб след вечерята.
Нощен клуб в Сайгон - по високите етажи на небостаргачите. Забравих да загатна, че клубът, в който пихме защити виновност на фона на крепък саунд и панорама на нощен Сайгон от птичи взор е включен в листата с най-хубавите нощни клубове в света.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Бодигард на всяка маса, който се грижи да не бъдем обезспокоявани, до момента в който танцуваме, пали цигарите, свети с фенерче, с цел да се получи добра фотография, носи столче, в случай че му се видиш изтощен, абе грижлив човек с тяло на кунг фу войник, моден черен костюм и дискретна слушалка в ухото.
Какво е Южен Виетнам без плуване с плоскодънна лодка до делтата на Меконг ?
Но първо, преди да се качим на лодките се разходихме из овощната градина на крайречно рибарско населено място. Овощна градина от пумело, джак фрут, ананаси, нони, кокоси, банани, хибискуси, жасмин. Градините на Меконг, реката-майка, която се ражда в Тибет, минава през Китай, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Тайланд, с последна спирка Южен Виетнам. Над 4000 км странствуване през 6 страни.
Пихме зелен чай, поднесен с пчелно млечице и прополис, придобит в селището, видяхме по какъв начин се подготвят сладки от кокос, по-смелите си метнаха на врата за фотография един няколко метров питон- домакински любим, попяха ни самодейни артисти и певици – от рибарското населено място, почерпиха ни още веднъж с плодове и чай от джинджифил, хапнахме и пържена риба наоколо до моста на маймуните, където в случай че мощно те напира да се жениш би трябвало да минеш с колелото си на гърба.
За какво са кръстопътищата? За да се кръстосат пътищата - на нашата група и група виетнамски католици, с бели шапки и китарист, на която се натъкнахме разхождайки се из градината. Спонтанната ни среща бе съпроводена от доста смях и музикален привет от виетнамската братска група. Защото знаем, че щастливите хора са положителни.:) Решихме учтиво да отговорим на братския привет с единствената ария, която разучихме от гида ни в Ханой – познатата „ Виетнам – Хо Ши Мин ” - eто, това имах поради, когато нагоре споделих, че би трябвало да се пее единствено на север – тук единствено безмълвно ни изслушаха – с две думи не ни се получи.
Приключението Меконг :)
Жената- лодкарка, която с наслада ми демонстрира скромния си дом, в който с мъжа и, също лодкар, отглеждат 4 дечица.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Най-силните и значими уроци получаваме, когато сме на път. Обикновено те са ни поднесени в картина, дума, реакция. Пътуването е ураган на всички сетива, торнадо, което отвява воала на всяка маска, илюзия, его. Уроците са ни поднесени по най-убедителният метод - лично прекарване.
И полет – този п ът до Кралство Камбоджа
От през днешния ден в приключението Индокитай се включва интензивно и Кралство Камбоджа.
Естествено с лотоси, усмихнати личица, бира Ангкор, пържени вкусотии като жабки, ларви, паяци и други сходни неустоимо " привлекателни " гурмета. И разтривки, които освен са доста яки, само че и става огромна забава.
Трудно ми е да описвам за Камбоджа. Толкова страст, толкоз пресивно въздействаща хубост, а толкоз малко думи.
Точно, когато пиша тези редове ми звънна телефонът. Една жена желае да я съветвам къде да пътува. Как къде – Виетнам и Камбоджа, споделям аз. „ Ама Камбоджа ми звучи доста ужасно ” дава отговор дамата. А какво знаете за Виетнам, за Камбоджа, за Мианмар? Защо съгласно вас те се назовават перлите на Индокитай? Не би трябвало ли да се имформираме повече, преди да предпиемем странствуване?
А странствуване до Камбоджа, не е просто странствуване - НЕ би трябвало да се квалифицира като такова. Това е странствуване до друга възхитителна и причудлива планета – в дословен смисъл!
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
В миналото Ангкор е бил столица на Кхмерската империя. От 9-и до 13-и век империята се е разпростирала от Виетнам до Бенгалския залив и е била една от водещите сили в Азия. Хипотезите по отношение на аргументите за изгубването на Кхмерската империя обаче сe разминават. Това, което се знае сигурно, е че към 15-и век регионът на Ангкор остава запустял. Чудесата му са в неопределеност за външния свят до 1860 година, когато по случайност французинът Анри Муо се натъква на това прикрито в обятията на джунглата богатство. Един напълно конструиран и издигнат свят с необяснима за времето си технология, съгласуван с геомагнитните, физически, галактически, математически науки, технология, недостижима даже за актуалните архитекти. Думите не стигат да се опише мащабността на Ангкор Ват. За градежа са употребявани 5 милиона каменни блока с тегло сред 2 и 10 тона, докарани от кариери на десетки километра от това място, а богато инкрустираните с барелефи стени с дължина над 1.2 км и включват над 11 000 фигури- панорама прехвърляща човешкото въображение. С доста горест камбоджанския гид ни демонстрира обезглавените и осъкатени скулптури на Буда, чиито елементи са отнесени от китайците за обмен на колекционери по време на режима на алените кхмери на Пол Пот и Иънг Сари. Благодарение на Англия, която изплаща от антиквари 3 скулптури на Буда срещи 3.5 милиона $, през днешния ден те още веднъж са в храма. Монаси в оранжево изкачат пред погледа от някой кулоар и потъват в различен. Колко са красиви на фона на сивите, позеленели от времето стени на Ангкор Ват!
Снимка: Диана Маринова / Spring Care 
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Океан от история, обичаи, природа и архитектура бе погълнала съзнанието и възприятията ни. Езерото с лотосите, в което се отразява с величествена суровост храмът; сергията на безръкия художник, от който си закупих картина- рисунка на храма, поднесена ми от неговото красиво 2-3 годишно момиченце (вече е в офиса); гривната-амулет от червен конец, която ми върза на ръката будистка на достолепна възраст; пъстрите хора от цялостен свят; компасът, който потвърждава съвършенството на гения на античните архитекти; луната, която знае тъкмо къде да застане по време на пролетно и есенно равноденствие, като обрисува сакрален ореол към храма; 360 годишната черница застинала в мощна прегръдка с руините, (познати ни от кино лентата с Анджелина Джоли), а тази прегръдка е вечно, тъй като отпусне ли я вековното дърво храмът ще рухне; целувката, която ми подари Буда в този ден, един от 200-те усмихнати Буди в храма Байон. Запазен е и най-големият плувен басей в света, от древността, 700х400м от 1181г. на крал Джайвараман (името му значи Бог на успеха, двете му законни дами – Джаджа деви и Индра деви и 1000-те му наложници (започва да ми се вижда дребен този басейн....)
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Посетителите на Ангкор Ват и Ангкор Том наброяват до над 2 милиона годишно, а обектът е под отбраната на Юнеско като международно завещание и едно от чудесата на света.
На сутринта бяхме подготвени (с нежелание) за път към аерогарата – посока България.
Спряхме за половин час до едно крайпътно „ заведение ”, състоящо се от маса с мушама и тухла-огнище, върху която в очукан тиган една сръчна камбоджанка приготвяше локалните гурмета – препържени жабки, бръмбари, ларви, тарантули. Вкуснооо! Така най-малко сподели нашият камбоджански гид:) Тайната за оцеляване на азиатците - яде се всичко, което лети, пълзи, плува и върви. И още една къса спирка в доста симпатична фабрика за коприна - за последни покупки за спомен и фреш от ананас.
Автор: Диана Маринова
Снимки и текст – обект на авторско право.
Линк към истинския източник: Екскурзия във Виетнам и кралство Камбоджа
