Жената в женската си енергия – сама печели пари или разчита на мъжа за пари?
Все по-разпространеното познание за женската сила и нейните блага – дарба да получаваш, дарба да се доверяваш на мъжете , работа за наслаждение, само че не и поради пари или резултати, грижа за себе си преди грижата за другите, оставяне на мъжа да води и да взима решения – сложи доста дами в огромна дилема…
Как в този момент да съчетаем тази мъдрост със актуалния си живот на дейни, работещи, четящи и осъзнати дами? Една част от дамите си лепнаха етикета “изцяло съм в мъжката си сила ” и с голяма порция възмущение към себе си продължиха неуморно да пробват да бъдат по-женствени.
Друга част въздъхнаха и заключиха, че това познание е красиво като приказка и е единствено за тези дами, които и без друго са родени принцеси – та на тях не им се постанова да се грижат сами за децата си, да работят на две места или да гледат заболели родители…
Трета група дами прегърна тази концепция и безусловно стартира да живее съгласно нея – тук са дамите, които изоставиха сполучлива кариера, с цел да търсят себе си, които се снижиха пред мъжете си и започнаха да кимат на всяко тяхно решение, както и да желаят пари, с цел да се погрижат за себе си, за креативно начинание, за ритрийт, за разкрасяване…
Необвързаните измежду тях започнаха да търсят подобаващия мъж , който да им “позволи ” да бъдат дами в женската си сила.
Именно в последната група попаднах и аз преди години. Точно бях заживяла с втория си брачен партньор и бях напуснала работа. За пръв път в живота си не работех и разчитах напълно на някой различен. Дните ми бяха изпълнени с мъдруване какво да се запиша да изучавам, четене на книги и писане на първата ми книга.
Женската сила обаче не се усещаше по този начин, както бях чела по книгите, а сякаш правех всичко “правилно ”. Точно по това време започнах да съветвам и още помня, като че ли беше през вчерашния ден, една от първите си клиентки – красива, добре облечена дама с аристократични маниери . Сподели ми, че от две години търси себе си, а преди този момент е била управител на огромен екип с доста висока заплата.
Сега имаше мъж до себе си, който да я устоя и искаше да бъде “жена в женската си сила ”. Празнотата и объркването й бяха явни за мен, опитът й да живее съгласно научените правила на женското начало, парадоксално, беше още едно нещо, което потискаше женската й сила вместо да я освободи.
Разпалено й обяснявах, по какъв начин водачът в нея желае да живее, по какъв начин е родена за корпоративния свят и по какъв начин тъкмо по този начин ще бъде повече от всичко себе си – това, което се опитваше да откри! Беше толкоз явно за мен.
Единственото, което не беше явно, бе точно, че желаех да изкрещя това на самата себе си. Нужни ми бяха години, с цел да схвана, че има дами, родени да работят, да бъдат водачи и да печелят пари и това е демонстрация на дивата и свободна жена вътре в тях.
Вселената постоянно услужливо ми изпраща клиентки, които ме отразяват като увеличително огледало, тъй че да е парадокс да пропусна да видя – един от най-големите блага на моята специалност. Въпросът е освен да видя, а и да направя паралел със себе си – лампата ми светна години след този разговор- аз бях една от тези дами.
Какво се случва обаче при тези дами с доверието към мъжете, с оставянето на мъжете да водят? Способни ли са на това и по какъв начин да го създадат, без да губят себе си? А какво се случва с другите дами, които пък напълно се осланят на мъжете, а парите за тях са тематика, която не ги визира? Те ли имат ключа към загадката?
Двете страни на монетата, действително двете противоположности, са част от еднакъв проблем – нездравословната връзка на дамата с парите . Жените с обич към печеленето на пари и работата са всекидневно мощни, свободолюбиви и самостоятелни дами. Парите и работата в никакъв случай не са нещо единствено за себе си, те са част от цялостната персона.
Начинът, по който подхождаме към едно нещо в живота си, е методът, по който подхождаме към всичко в живота, към целия си живот. Така, работохолизмът, желанието сама да изкарваш парите си, да разполагаш с парите си, най-често са част от една контролираща и недоверчива персона.
Тази персона би вярвала в неща от вида “На мъжете не може да се има вяра, би трябвало да имам персонални пари ”, “Той може да си тръгне и да ме остави без нищо ”, “Аз в случай че не изкарам и очаквам на него , ще живеем в мизерия… ”.
Именно тук излизат контузиите ни, отрицателните ни убеждения, отрицателното завещание от сложния живот на майките и бабите ни… и да, това въобще не е женска сила, това е обезщетително, защитно държание и изземване на мъжките функционалности. Самата рана обаче е казусът, а не чистото и неподправено предпочитание на дамата да се изявява в работата и да се любува на изкарването на пари.
Стара рана е да вземем за пример да не можеш за момент да се отпуснеш и да се довериш на мъжа – припомням си и една друга клиентка, която от години живееше с прелестен мъж , само че не освобождаваше своя предходен апартамент и имаше по този начин подредени облекла и движимости, че за часове да се изнесе от жилището на колегата си…
Стара рана е и моята буца в гърлото всякога, когато желая от мъжа си пари, без значение, че той в никакъв случай не е отказвал. Да се излекуват старите контузии, с цел да излезе чистата есенция и предопределение на дамата – това е изцяло допустимо и точно там е отговорът.
Нека обаче не подминаваме и другите дами – тези, които на драго сърце гледат дома и децата и не работят или тези, на които просто не им се работи и се оставят на грижите на мъжа, или пък тези, които, в случай че можеха, не биха работили и изкарвали пари.
Отношението на работещите и печелещите дами към тази група варира от неоправдателно и присмехулно през неразбиращо и стига до: Ех, да можех и за по този начин, ех, да имах подобен мъж и така нататък
Ако гледаме през разпоредбите на женската сила, бихме заключили, че “това е вярното ” – дамата да не работи, да я устоят, да си гледа децата или пък да работи, само че единствено за наслаждение , или по малко и от двете… Но в случай че това беше “правилното ”, то тези дами би биха били доста щастливи и щяха да служат за ентусиазъм на останалите. Но в множеството случаи напълно не е по този начин!
Не една от тях ми е споделяла, че финансовата взаимозависимост я трансформира в пандизчия на брака й: “Той ми изневерява, само че нямам друго жилище или пари, с цел да го напусна ”, “Той е недодялан с мен и от дълго време не се обичаме, само че съм финансово подвластна ”, “Той ме напусна поради друга, а аз в никакъв случай не съм работила, даже тока не знам къде се заплаща, какво ще правя… ”.
Това са единствено част от множеството сходни истории на тази група дами. И при тях, както и при обичащите работата, казусът е повсеместен и напълно не е в работата или парите . Ако другите са контролиращи, недоверчиви и прекомерно динамични, то тези са безпомощни, наивно очакващи от хората и пасивни. Едните са прибързано станали възрастни, а другите са не запомнили, че са възрастни и са още деца. Няма я тук зрялата жена, която може да има зряло отношение към работата и парите.
Къде е салдото, характерен за мъдрата и зряла жена – да може да се довери мъжа да я устоя, само че да може и да се оправи сама, в случай че се постанова. Така е с всичко друго в живота – с цел да има да вземем за пример обич в живота ни, би трябвало да я получаваме драговолно с отворено сърце, само че би трябвало и сами да си я даваме в интервали, когато сме сами.
Ако нямаме дарба сами да си дадем обич и зряло отношение към любовта, то тогава бихме се вкопчвали непрекъснато в другия и това би го прогонило. Същото е и с парите – зрялото отношение към тях допуска и сами да можем да си ги осигурим, в случай че няма на кого да разчитаме. А от там нататък всяка жена може да дефинира какъв брой и какво желае да работи, тъй че да не губи себе си в надзор, съмнение и мъчителна самостоятелност или в пандиза на зависимостта от другия – финансова, прочувствена, цялостна взаимозависимост на личността.
А да стартираме работа върху неефективните модели на мислене и държание и да отнемем от парите виновността за сложния ни живот, е от първостепенна значимост, в случай че желаеме да създадем една голяма крачка към щастието и живота през женската сила.
Автор: Ирина Вълчева-Кръстева
Още сходни публикации от Ирина може да прочетете на: irinakrasteva.com.
