Хем ги мразят, хем знаят, че ще ги спасят: Дипломатическите отношения между Русия и САЩ
В Русия хем ненавиждат американците, хем са уверени, че в случай че настане яростен апетит, точно Съединени американски щати ще ги спасят. Тази двоякост на съзнанието пронизва последните няколко генерации руснаци, написа Евгений Дайнов в собствен коментар за .
Изумително е вкорененото в руснаците разбиране, че всички са им длъжни, в това число - да ги избавят от следствията от личното " головотяпство " (главаначество, глупост). Тези дни при появяването на недостиг на яйца и пилешко месо в Русия се появиха успокоителни известия от този вид: Няма ужасно, ще ядем " бутчетата на Байдън ", както при започване на 1990-те години ядохме " бутчетата на Буш ". Ще рече: американците ще се смилят и ще ни изпратят храна, посочва Дайнов.
Откъде потегля историята с американските бутчета за Русия
Очакването, че постоянно ще има американски бутчета, има, несъмнено, своя предистория. През 1891 година да вземем за пример в Русия настава яростен апетит. Добродушният американски народ събира хранителни помощи и ги праща на гладуващите руснаци. Събитието е запечатано на огромна картина на съветския художник Айвазовски, която и до през днешния ден е неразрешена за проявление в Русия, написа коментаторът на Дъждовни води.
Защо обаче се постанова американският народ да избавя съветския от апетит? Защото съветската власт по това време всяка година удвоява износа на пшеница, която непосредствено конфискува от селяните. А прави това, с цел да финансира бъдеща сполучлива - както на вятъра се надява - война с Япония. В същото време Кремъл изобщо не се вълнува от това, че в това време милиони селяни измират от апетит, пише Дайнов.
Същото състояние се повтаря при започване на 1920-те години, когато болшевишкият режим вкарва " боен комунизъм " и още веднъж конфискува цялото налично зърно от селяните. Настъпва подобен яростен апетит, че освен Америка, а целият свят праща храни в Съветска Русия. Дори в българските села се събират помощи. Десетилетие и половина по-късно още веднъж настава апетит - този път заради решението на Сталин да национализира селското стопанство. И още веднъж американците са най-големите донори на храни. Гладът се повтаря след края на Втората международна война. Този път американците пращат големи количества консерви, които са им останали от военното време, коментира ДВ.
На нито един стадий кремълската власт не поставя старания да развива стопанската система по този начин, че да няма апетит. Винаги се виси на убеждението, че ще има " бутчета " извън, до момента в който самата власт насочва всички запаси към подготовката за война с производителите на същите тези бутчета, написа той.
На прехода сред 1970-те и 80-те години властта в Кремъл още веднъж стартира да събира големи средства, с цел да завзема от ден на ден територии в Третия свят, тъй че да обкръжи развитите буржоазен страни. Някъде към 1983 година в Съюз на съветските социалистически републики стартира да изчезва храната. Отново на помощ идват американците. По заповед на президента Рейгън - който руснаците към този момент са оповестили за най-зловещия си зложелател - към Съюз на съветските социалистически републики потеглят големи количества американска пшеница. От Европа потеглят колета със замразено масло и месо, цистерни с вино, прахуляк за пране, напомня създателят на коментара.
И по този начин стигаме до началото на 1990-те години, когато Русия стартира да се изхранва с " бутчетата на (президента) Буш ". Днес чакат като даденост, че каквито и нелепости да вършат, най-после ще се хранят с " бутчетата на Байдън ". А в това време ежедневно и всекичасно проклинат " англосаксите " като свои най-зли врагове; тия дни се изхитриха да обвинят президента Байдън за това, че половината Русия мръзне заради неналичието на отопление, посочва Евгений Дайнов.
Хем ги ненавиждат, хем знаят, че ще ги спасят
Тази двоякост на съзнанието - по едно и също време да мразиш американците, само че и да си уверен, че когато стартира гладът, точно те ще те избавят - пронизва последните няколко генерации руснаци. Това стана изключително очевидно в първите седмици на войната в Украйна. Гледахме съвещания на държавното управление, разнообразни " говорящи глави " по съветските малките екрани, които ежедневно повтаряха, откровено възмутени: Как по този начин Запада не го е боязън от нас? Как смеят да не ги е боязън, тия западняци? Къде се намират? За какви се мислят?. Следваха закани за завладяване на Берлин, стартиране на атомни бомби върху Полша и сходни.
А след това - след това чакат " бутчетата на Байдън ". Още не са измислили по какъв начин тъкмо чакат американците да им пратят топло, само че съм уверен, че ще стигнат до някакви съответни упования - може би американците да им пратят пернишки печки пенсилванско произвеждане, оборудвани с по десетина кубика дърва и здрави американски кюнци…, показва още създателят.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция на Дъждовни води и на Vesti.bg като цяло.
Изумително е вкорененото в руснаците разбиране, че всички са им длъжни, в това число - да ги избавят от следствията от личното " головотяпство " (главаначество, глупост). Тези дни при появяването на недостиг на яйца и пилешко месо в Русия се появиха успокоителни известия от този вид: Няма ужасно, ще ядем " бутчетата на Байдън ", както при започване на 1990-те години ядохме " бутчетата на Буш ". Ще рече: американците ще се смилят и ще ни изпратят храна, посочва Дайнов.
Откъде потегля историята с американските бутчета за Русия
Очакването, че постоянно ще има американски бутчета, има, несъмнено, своя предистория. През 1891 година да вземем за пример в Русия настава яростен апетит. Добродушният американски народ събира хранителни помощи и ги праща на гладуващите руснаци. Събитието е запечатано на огромна картина на съветския художник Айвазовски, която и до през днешния ден е неразрешена за проявление в Русия, написа коментаторът на Дъждовни води.
Защо обаче се постанова американският народ да избавя съветския от апетит? Защото съветската власт по това време всяка година удвоява износа на пшеница, която непосредствено конфискува от селяните. А прави това, с цел да финансира бъдеща сполучлива - както на вятъра се надява - война с Япония. В същото време Кремъл изобщо не се вълнува от това, че в това време милиони селяни измират от апетит, пише Дайнов.
Същото състояние се повтаря при започване на 1920-те години, когато болшевишкият режим вкарва " боен комунизъм " и още веднъж конфискува цялото налично зърно от селяните. Настъпва подобен яростен апетит, че освен Америка, а целият свят праща храни в Съветска Русия. Дори в българските села се събират помощи. Десетилетие и половина по-късно още веднъж настава апетит - този път заради решението на Сталин да национализира селското стопанство. И още веднъж американците са най-големите донори на храни. Гладът се повтаря след края на Втората международна война. Този път американците пращат големи количества консерви, които са им останали от военното време, коментира ДВ.
На нито един стадий кремълската власт не поставя старания да развива стопанската система по този начин, че да няма апетит. Винаги се виси на убеждението, че ще има " бутчета " извън, до момента в който самата власт насочва всички запаси към подготовката за война с производителите на същите тези бутчета, написа той.
На прехода сред 1970-те и 80-те години властта в Кремъл още веднъж стартира да събира големи средства, с цел да завзема от ден на ден територии в Третия свят, тъй че да обкръжи развитите буржоазен страни. Някъде към 1983 година в Съюз на съветските социалистически републики стартира да изчезва храната. Отново на помощ идват американците. По заповед на президента Рейгън - който руснаците към този момент са оповестили за най-зловещия си зложелател - към Съюз на съветските социалистически републики потеглят големи количества американска пшеница. От Европа потеглят колета със замразено масло и месо, цистерни с вино, прахуляк за пране, напомня създателят на коментара.
И по този начин стигаме до началото на 1990-те години, когато Русия стартира да се изхранва с " бутчетата на (президента) Буш ". Днес чакат като даденост, че каквито и нелепости да вършат, най-после ще се хранят с " бутчетата на Байдън ". А в това време ежедневно и всекичасно проклинат " англосаксите " като свои най-зли врагове; тия дни се изхитриха да обвинят президента Байдън за това, че половината Русия мръзне заради неналичието на отопление, посочва Евгений Дайнов.
Хем ги ненавиждат, хем знаят, че ще ги спасят
Тази двоякост на съзнанието - по едно и също време да мразиш американците, само че и да си уверен, че когато стартира гладът, точно те ще те избавят - пронизва последните няколко генерации руснаци. Това стана изключително очевидно в първите седмици на войната в Украйна. Гледахме съвещания на държавното управление, разнообразни " говорящи глави " по съветските малките екрани, които ежедневно повтаряха, откровено възмутени: Как по този начин Запада не го е боязън от нас? Как смеят да не ги е боязън, тия западняци? Къде се намират? За какви се мислят?. Следваха закани за завладяване на Берлин, стартиране на атомни бомби върху Полша и сходни.
А след това - след това чакат " бутчетата на Байдън ". Още не са измислили по какъв начин тъкмо чакат американците да им пратят топло, само че съм уверен, че ще стигнат до някакви съответни упования - може би американците да им пратят пернишки печки пенсилванско произвеждане, оборудвани с по десетина кубика дърва и здрави американски кюнци…, показва още създателят.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция на Дъждовни води и на Vesti.bg като цяло.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ