Великите военни изцепки – Прусткият поход (1711г.)
Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.
Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
В началото на XVIII век, Русия се впуска в трагичен и огромен спор, именуван през днешния ден Великата северна война (1700-1721 г.) До 1708 година обаче, самодейността във военните дейности се намира напълно в ръцете на съветския конкурент Швеция. След дръзка акция, довела до разгрома на Дания, Русия и Саксония за по-малко от една календарна година, шведските войски окупират огромна част от Балтика и Полша.
Свирепата зима прекършва духа на шведската войска и тя се изтегля към Украйна, където смазана от заболявания и липса на хранителни запаси прекарва зимните и пролетните месеци. В края на юни, 1709 година, Петър I придвижва своята многочислена войска против изтощените шведи и им нанася смазващо проваляне при Полтава (27.VI), след което цялата войска на Карл XII в действителност е заличена, а той с малцината оживели бяга на османска територия и се открива в крепостта Бендер.
Снимка: By Paul Delaroche – Bildindex der Kunst und Architektur, object 00031228, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32937
През идната една година, Петър I се заема да възвърне на трона в Полша своя съдружник Август II Ветин (1694-1733 г.), както и да върне назад във военните дейности Дания. Руснаците реализират обилни триумфи в окупирането на балтийските провинции с оглед неналичието на съответни шведски сили, които да им се опълчват.
Нетърпелив и самонадеян във опциите на своята войска, Петър взема решение че ще преподаде на османците бърз урок по военна успеваемост. За задачата, още през зимата на 1710 година стартира подготовка за иден поход на юг, като проектът най-много на Петър е да напредне чак до р. Дунав и да се съюзи с войските на християнските княжества Влахия и Молдова, които да бъдат превърнати в съветски спътници.
Тук стартират и първите съветски проблеми. Когато раздава своите заповеди от кои окръзи на Русия да се набират войски, кои полкове да бъдат препратени към Украйна и от къде логистиката да се подсигури с храна, царят пропуща няколко значими елементи. Успоредно с това, за окомплектоване на армията са свикани полкове, които към края на 1710 година са дислоцирани в Естония и Латвия.
Това значи, че преди началото на похода към Дунав, тези войски първо би трябвало да прекосят близо 1500 километра до своя събирателен пункт в Украйна. Освен това, в земите, през които полковете би трябвало да преминат върлува местна чумна зараза, която лишава забележителна част от персоналния състав в хода на напредването, дружно с другите заболявания, умората, тежките климатични условия и неналичието на хранителни запаси.
Сериозни остават и проблемите с дезертьорството измежду новите набори, които се събират в съветските земи с цел да попълнят редовете на походната войска. За похлупак на всичко, доста от военните и админите отхвърлят да показват на царя действителната картина под боязън от разжалване.
В последна сметка, съветската войска, която се чака да наброява съвсем 100 000 души, в реалност не доближава и 50 000. Мъжете са изтощени, полковете идват като „ индианска нишка “ и концентрацията в изходните пунктове се забавя прекалено.
Причината за това е, че влашкият княз Константин Брънковяну е директно виновен за гибелта на бащата на молдовския княз Димитрие Кантемир. Двамата се пробват по едно и също време да си обезпечат благосклонностите на Петър само че и в същото време да насъскат Високата врата против съответния конкурент. Петър се подвежда и по мощно повишените обещания за съюзнически сили, които румънските князе дават обещание – всеки от тях се кълне че може да активизира към 30 000 души.
Вместо да потеглят в поход към края на април или началото на май, както желае Петър, съветската войска напуща своите изходни позиции чак в края на юни, тъкмо две години след успеха при Полтава. Тук идва и първият действен проблем. В реалност, по времето, когато руснаците напущат Украйна, силите на Високата врата, командвани от великият везир Балтаджи Мехмед паша към този момент са прекосили и р. Дунав и р. Прут. Армията на везира наброява към 120 000 души, като настрана от тях, Портата може да разчита на поддръжката на Кримското ханство, което обезпечава към 40 000 конници.
Снимка: By Ivo Kruusamägi – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30326693
Руските войски влизат в град Яши едвам при започване на м. юли. Това което заварват попарва очакванията им.
Парадоксално, почти толкоз съумява да събере и разрушения при Полтава Карл XII, който от своята позиция в Бендер стартира да притегля ренегати от запорожките казаци и всевъзможни други авантюристи. В тази обстановка пред руснаците има два пътя. Единият е да завият на изток и да нападат Бендер, с цел да заловят Карл. Другият е да продължат на юг и да потърсят сливане със силите на Константин Брънковяну. Петър избира вторият вид и потегля на юг.
Снимка: By Olexa Yur – z ukraińskiej wersji wikipedii, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7229566
Скоро, силите му са пресрещнати от движещата се на север османска войска. Вместо да се опитат да блокират форсирането на Прут от османците (те са на срещуположния бряг на реката), съветските авангардни елементи, подведени от слабото разузнаване, отстъпват под паника. Това дава опция на Балтаджи Мехмед паша несмущаван да концентрира силите си и да притисне Петър в блатистата околност край селцето Станилещи.
На 8-ми юли османският авангард (ок. 50 000 души), формиран от конница и еничари, нападна съветските позиции. Османците позволяват основна неточност. Вместо да се опитат да пробият на няколко места съветския фронт, те концентрират всичките си сили в една единствена точка.
Руската пехота открива смъртоносен съсредоточен огън, комбиниран с използването на полевата артилерия. Османците дават близо 8-10 000 убити, което в действителност пречупва бойният им дух. Агата на еничарите упорства пред Балтаджи Мехмед паша или да се изтегли или да потърси неотложно помирение с руснаците. В противоположен случай, капъкулъ са подготвени да се разпалват намерено.
Точно тази тактическа незнайна в последна сметка избавя руснаците от цялостен погром. Балтаджи Мехмед употребява своята превъзхождаща артилерия с цел да бомбардира съветските позиции на 9-ти юли. На 10-ти, руснаците капитулират. Петър печели свободата си на цената на грамадни политически жертви. Русия е принудена да се откаже от териториалните си придобивки, извоювани в края на XVII и началото на XVIII век, както и да разформирова своя черноморски флот, съсредоточен в базата Таганрог на Азовско море.
Снимка: By Olexa Yur – z ukraińskiej wersji wikipedii, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7229566
Същевременно, Петър отдръпва поддръжката и покровителството за Дунавските княжества и те са оставени напълно на милостта на Портата. В следствие, султан Ахмед III детронира и Брънковяну (който е погубен дружно със синовете си) и Димитрие Кантемир и предава земите им във притежание на гръцките фанариотски родове. Това бележи един от най-мрачните интервали от румънската история, белязан от непрекъснати обществени и стопански рецесии, които не престават чак доникъде на XIX век.
Прутският поход връща съветската политика в Черноморието назад „ в първи клас “. Ще мине половин век преди Северната империя да успее да измие петното на позора и да възвърне позициите, проиграни от Петър Велики.
