Джейми Бартлет: Технологиите отдалечават хората от либералната демокрация
ВизиткаДжейми Бартлет е английски публицист, най-известен с подкаста си The Missing Cryptoqueen, отдаден на българката Ружа Игнатова и нейната крипто понци скица OneCoin. Бартлет е създател и на няколко книги на софтуерна тема, измежду които The People vs. Tech и The Dark Net. Бартлет бе един от участниците в тазгодишното издание на конференцията Digitalk. Интервюто с него бе направено от сцената на събитието. Започвате книгата сиThe People vs. Tech с прогнозата, че " в обозримото бъдеще или технологиите ще унищожат демократичните народна власт и обществен ред, или регулаторите ще реализиран своето ". Написахте това преди пет години. Какво мислите в този момент?
Написах това преди пандемията, която промени много неща. Аргументът ми беше, че има фундаментална несъответственост сред безграничните, високоскоростни, експоненциално растящи технологии и бавната, географски основана, представителна демократична народна власт. И не упреквам никого за това. Просто обръщам внимание на това какво прави с нас като жители, по какъв начин трансформира отношението ни, политическите и икономическите ни системи. Двете просто не работят добре дружно. Не са направени да работят дружно. Тази несъответственост се отразява на доста неща: по какъв начин се оправяме с интернационалните закононарушения, по какъв начин работи електоралната ни система, по какъв начин управляваме стопанските системи си.
Мисля, че пандемията форсира всичко това. Направи ни доста по-зависими от тези технологии. Вероятно може да го видите даже по улиците - най-малко аз сигурно мога. Не чаках всичко да свърши с някакъв огромен гърмеж, по-скоро с постепенна загуба на доверие в демократичните демокрации. Но също така чакам, че до момента в който всичко става по-трудно за ръководство и прогнозиране, до момента в който технологиите се усъвършенстват, ние, жителите, ще се обърнем към мощни водачи, които да ни спасят от тази злополука. Дали към момента мисля по този начин? Да, тъй като помислете какво стана през последното десетилетие и си представете същото още 20-30-40 години. Тогава електоратът ще е главно построен от хора, които са израснали в този свят и са привикнали всичко да е на върха на пръстите им, до момента в който непрекъснато правят оценка всичко. Наистина ли тези хора биха се задоволили с тази демократична народна власт, която е мудна и не дава отговор на терзанията им? Не, не мисля. Така че е мъчно да предположа по какъв начин ще се развият нещата, само че напрежението е високо.
С всичко, което чуваме за обществените мрежи към избори, пандемията и в този момент войната в Украйна, има един фундаментален въпрос: носят ли компании катоTwitter иFacebook отговорност за това, което се случва в мрежата? И в случай че да, до каква степен се простира тази отговорност, тъй като всичко по света се случва и разисква в тези платформи?
- Правно - не. Но мисля, че ще забележим повишен брой заведени каузи против разпространяването на нередактирана информация, създадена от доста от нас, само че и от държавни управления и други страни. Доминирането на цифровата осведомителна среда има отражение в действителния свят. Затова ще има доста повече правни дейности от хора, които ще се опитат да накарат софтуерните платформи да поемат отговорност.
Реклама
Разбира се, те не носят отговорност по смисъла на закона - в случай че носеха, в никакъв случай нямаше да съществуват поначало. Имат обаче обвързване да реагират бързо, когато има незаконно наличие. Ако накараме фирмите да са виновни за всичко, което пишем в тях, те ще се срутен за един ден просто тъй като ще им трябват милиони юристи за всеки иск.
Аз персонално мисля, че те би трябвало да носят отговорност за рекламите, които дистрибутират. Те са голямата част от техните доходи и платформите би трябвало да бъдат държани виновни за тях на правно равнище. В доста случаи няма никакъв надзор - във Фейсбук да вземем за пример можете да видите реклами на понци схеми. Всичко това е сива зона, която в бъдеще ще се промени.
Адам Мосери, актуалният шеф наInstagram, сподели преди три години, че " технологиите не са положителни или неприятни, те просто са ". Смятате ли, че те могат да бъдат вродено положителни, неприятни или неутрални?
- Това е версия на цитата на Мелвин Кранзберг, който споделя: " Технологиите не са нито положителни, нито неприятни, само че не са и неутрални. " Много от причините тук зависят от това по какъв начин е основана технологията, по какъв начин се употребява, какъв е мониторингът и да - има истина. Когато става дума за цифрови технологии, моят мотив е елементарен: не ме интересува дали са положителни, неприятни или неутрални, а единствено дали са съвместими с метода, по който живеем като общество. И отговорът на този въпрос е по-скоро не.
Книгата на Бартлет The People vs. Tech Фотограф: Цветелина Белутова В този ред на мисли, фирмите споделят, че те просто дават на клиентите си това, което желаят - а точно да бъдат непрекъснато онлайн. Същият мотив се употребява и от политици, които употребяват обществени мрежи. Грешно ли е това мислене?
- Искате ли в действителност да получавате постоянно това, което желаете? Ако го получавате, бихте ли били по-щастливи? И знаете ли постоянно какво тъкмо желаете? Защото аз персонално не желая непрекъснато да превъртам телефона си, да се напъвам и ядосвам, не желая всичките ми данни непрекъснато да бъдат събирани, не желая да бъда толкоз ленив, че да натискам " да " на всяка бисквитка. Но въпреки всичко го върша. Така че, от една страна, го желая, само че на друго, по-дълбоко и фундаментално по-важно равнище, не го желая. Джеймс Уилямс, който също написа книга за това, в миналото сподели: " Невинаги желаеме нещата, които желаеме. " Работата на държавните управления, мисля, е да ни оказват помощ да филтрираме тези по-дълбоки потребности. Най-силното нещо, което те могат да създадат, е да трансформират настройката по дифолт в платформите. Ние сме доста мързеливи и по тази причина постоянно оставяме нещата такива, каквито са. Така че държавните управления могат да трансформират настройките в наша изгода. Класическият образец са паролите на доста цифрови устройства, които по дифолт са " 1234 ". Милиони хора в никакъв случай не сменят тази ключова дума. Правителствата могат да изискат да са разнообразни и персонализирани по дифолт, което ще коства пари на фирмите, само че в същото време ще докара до доста бързо усъвършенстване за всички. Така че когато става въпрос за това какво желаеме, би трябвало да помислим за по-голямото публично богатство.
Реклама Отново в книгата сиThe People vs. Tech разглеждате изборите в Съединени американски щати и референдума във Англия през 2016 година Много хора, в това число и аз, се чудят: щеше ли да има подобен отпор против обществените мрежи и събирането на данни, в случай че всичко друго беше същото, само че бяха спечелили Хилъри Клинтън и искащите Англия да остане в Европейски Съюз?
- Не, нямаше да има. Убеден съм в това. През 2008 година и 2012 година Барак Обама използваше същите техники и медиите ги назоваха брилянтни, пионерски, демократични. Когато обаче Доналд Тръмп го направи през 2016 година беше разказано като пагубно и извънредно. Това е много непочтено и аз персонално съм отчаян, че не видяхме огромната картина, а точно по какъв начин ще наподобяват изборите в бъдеще. Работих дълго време по следствието върху Cambridge Analytica и доста публицисти смятаха, че изборите през 2016 година тук и в Съединени американски щати са били откраднати, че таргетирането с реклами е машинация и така нататък Опитах се да обясня, че това е микротаргетиране във Фейсбук и не става дума за едната страна или другата, нито за тези или тези избори. Става дума за това по какъв начин всички избори оттук нататък ще се организират. И в случай че си визиите какъв брой по-добри ще са технологиите, какъв брой повече данни ще има след 4, 8 или 12 години, няма никакво значение дали се определяте като леви или десни. Скоро технологиите ще наблюдават всичко - от диетата ни до физиономиите ни, и ще ни таргетират с реклами, които сами няма да разбираме за какво получаваме. Целият този фокус върху Brexit и Тръмп, за който евентуално също съм спомогнал, пропуща всичко това. Въпросът е в това по какъв начин се вършат избори, без значение кой печели.
С цялото това търсене на още и още данни за хората и вкарването им в логаритъма къде мислите, че технологиите ще отведат публичния и политическия живот?
- Извинявам се, че не преставам да изтъквам други хора, само че има доста по-умни хора от мен. Вероятно са били заети през днешния ден и по тази причина си говорите с мен. Един от обичаните ми създатели, Джеймс Балард, в миналото е споделил, че се тормози за бъдещето, тъй като ще е доста скучно. Всичко ще е толкоз предвидимо, всичко ще е таргетирано, персонализирано, комфортно. И това е и моето терзание. Ако можехте да кажете на някого преди 15 години, че един ден ще има избори, основани на микротаргетирани реклами, заредени с тонове данни, в обществени мрежи, те щяха да ви кажат, че сте луди. А в този момент, откакто знаете с каква скорост се развиват технологиите, желая да си визиите по какъв начин ще наподобяват изборите след 15 години. Почти невероятно е да си представим какъв брой по-добри ще са тези технологии. И моят проблем, даже по-голям от това, че бъдещето е скучно, се крие в това, че то е неясно. Ние няма да разбираме по какъв начин работят тези системи. Няма да можем да посочим кой е виновен за протичащото се, да им имаме доверие. До някаква степен и в този момент е по този начин, само че ще стане по-тежко.
В момента има 5 милиарда души онлайн, от тях 3 милиарда са въвFacebook. Съвместим ли е сходен мащаб, сходна маса от хора, с цивилизован публичен спор?
- Може би един ден ще бъде. В момента прекосяваме през болки на растежа. Ако си визиите идеалния жител, той би трябвало да е осведомен, рационален, учтив и да може да приема, когато има противоречие. Това са цивилизационните правила, които карат системата да работи. Тази система последователно се срутва поради цифровите технологии. Можем да реформираме доста неща, в това число и политиката, финансирането на локалните медии, образованието на хората, които би трябвало да са по-подготвени за това по какъв начин да се оправят с този безконечен поток от информация. Но към момента не сме създали нищо от това. Няма никаква смяна в изборните правила, измененията в стратегиите по осведомителна просветеност са минимални. Никакви нови способи за финансиране на локални медии. Можем да променим нещо, правили сме го и преди, само че към този момент не вършим нищо или в случай че вършим, сигурно не е с нужната скорост.
Интервюто взе Йоан Запрянов
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Инфраструктура 3 Строителство и парцели 1 Инфраструктура 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Инфраструктура 3 Строителство и парцели Реклама Свързани публикации Андреас Флодстрьом, Beetroot: Войната е най-лошият сюжет, само че отключва най-хубавото у хората 5 май 2022, 07:01 Социалните мрежи и проклятието на мащаба 5 май 2022, 06:54 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Йоан Запрянов
Написах това преди пандемията, която промени много неща. Аргументът ми беше, че има фундаментална несъответственост сред безграничните, високоскоростни, експоненциално растящи технологии и бавната, географски основана, представителна демократична народна власт. И не упреквам никого за това. Просто обръщам внимание на това какво прави с нас като жители, по какъв начин трансформира отношението ни, политическите и икономическите ни системи. Двете просто не работят добре дружно. Не са направени да работят дружно. Тази несъответственост се отразява на доста неща: по какъв начин се оправяме с интернационалните закононарушения, по какъв начин работи електоралната ни система, по какъв начин управляваме стопанските системи си.
Мисля, че пандемията форсира всичко това. Направи ни доста по-зависими от тези технологии. Вероятно може да го видите даже по улиците - най-малко аз сигурно мога. Не чаках всичко да свърши с някакъв огромен гърмеж, по-скоро с постепенна загуба на доверие в демократичните демокрации. Но също така чакам, че до момента в който всичко става по-трудно за ръководство и прогнозиране, до момента в който технологиите се усъвършенстват, ние, жителите, ще се обърнем към мощни водачи, които да ни спасят от тази злополука. Дали към момента мисля по този начин? Да, тъй като помислете какво стана през последното десетилетие и си представете същото още 20-30-40 години. Тогава електоратът ще е главно построен от хора, които са израснали в този свят и са привикнали всичко да е на върха на пръстите им, до момента в който непрекъснато правят оценка всичко. Наистина ли тези хора биха се задоволили с тази демократична народна власт, която е мудна и не дава отговор на терзанията им? Не, не мисля. Така че е мъчно да предположа по какъв начин ще се развият нещата, само че напрежението е високо.
С всичко, което чуваме за обществените мрежи към избори, пандемията и в този момент войната в Украйна, има един фундаментален въпрос: носят ли компании катоTwitter иFacebook отговорност за това, което се случва в мрежата? И в случай че да, до каква степен се простира тази отговорност, тъй като всичко по света се случва и разисква в тези платформи?
- Правно - не. Но мисля, че ще забележим повишен брой заведени каузи против разпространяването на нередактирана информация, създадена от доста от нас, само че и от държавни управления и други страни. Доминирането на цифровата осведомителна среда има отражение в действителния свят. Затова ще има доста повече правни дейности от хора, които ще се опитат да накарат софтуерните платформи да поемат отговорност.
Реклама
Разбира се, те не носят отговорност по смисъла на закона - в случай че носеха, в никакъв случай нямаше да съществуват поначало. Имат обаче обвързване да реагират бързо, когато има незаконно наличие. Ако накараме фирмите да са виновни за всичко, което пишем в тях, те ще се срутен за един ден просто тъй като ще им трябват милиони юристи за всеки иск.
Аз персонално мисля, че те би трябвало да носят отговорност за рекламите, които дистрибутират. Те са голямата част от техните доходи и платформите би трябвало да бъдат държани виновни за тях на правно равнище. В доста случаи няма никакъв надзор - във Фейсбук да вземем за пример можете да видите реклами на понци схеми. Всичко това е сива зона, която в бъдеще ще се промени.
Адам Мосери, актуалният шеф наInstagram, сподели преди три години, че " технологиите не са положителни или неприятни, те просто са ". Смятате ли, че те могат да бъдат вродено положителни, неприятни или неутрални?
- Това е версия на цитата на Мелвин Кранзберг, който споделя: " Технологиите не са нито положителни, нито неприятни, само че не са и неутрални. " Много от причините тук зависят от това по какъв начин е основана технологията, по какъв начин се употребява, какъв е мониторингът и да - има истина. Когато става дума за цифрови технологии, моят мотив е елементарен: не ме интересува дали са положителни, неприятни или неутрални, а единствено дали са съвместими с метода, по който живеем като общество. И отговорът на този въпрос е по-скоро не.
Книгата на Бартлет The People vs. Tech Фотограф: Цветелина Белутова В този ред на мисли, фирмите споделят, че те просто дават на клиентите си това, което желаят - а точно да бъдат непрекъснато онлайн. Същият мотив се употребява и от политици, които употребяват обществени мрежи. Грешно ли е това мислене?
- Искате ли в действителност да получавате постоянно това, което желаете? Ако го получавате, бихте ли били по-щастливи? И знаете ли постоянно какво тъкмо желаете? Защото аз персонално не желая непрекъснато да превъртам телефона си, да се напъвам и ядосвам, не желая всичките ми данни непрекъснато да бъдат събирани, не желая да бъда толкоз ленив, че да натискам " да " на всяка бисквитка. Но въпреки всичко го върша. Така че, от една страна, го желая, само че на друго, по-дълбоко и фундаментално по-важно равнище, не го желая. Джеймс Уилямс, който също написа книга за това, в миналото сподели: " Невинаги желаеме нещата, които желаеме. " Работата на държавните управления, мисля, е да ни оказват помощ да филтрираме тези по-дълбоки потребности. Най-силното нещо, което те могат да създадат, е да трансформират настройката по дифолт в платформите. Ние сме доста мързеливи и по тази причина постоянно оставяме нещата такива, каквито са. Така че държавните управления могат да трансформират настройките в наша изгода. Класическият образец са паролите на доста цифрови устройства, които по дифолт са " 1234 ". Милиони хора в никакъв случай не сменят тази ключова дума. Правителствата могат да изискат да са разнообразни и персонализирани по дифолт, което ще коства пари на фирмите, само че в същото време ще докара до доста бързо усъвършенстване за всички. Така че когато става въпрос за това какво желаеме, би трябвало да помислим за по-голямото публично богатство.
Реклама Отново в книгата сиThe People vs. Tech разглеждате изборите в Съединени американски щати и референдума във Англия през 2016 година Много хора, в това число и аз, се чудят: щеше ли да има подобен отпор против обществените мрежи и събирането на данни, в случай че всичко друго беше същото, само че бяха спечелили Хилъри Клинтън и искащите Англия да остане в Европейски Съюз?
- Не, нямаше да има. Убеден съм в това. През 2008 година и 2012 година Барак Обама използваше същите техники и медиите ги назоваха брилянтни, пионерски, демократични. Когато обаче Доналд Тръмп го направи през 2016 година беше разказано като пагубно и извънредно. Това е много непочтено и аз персонално съм отчаян, че не видяхме огромната картина, а точно по какъв начин ще наподобяват изборите в бъдеще. Работих дълго време по следствието върху Cambridge Analytica и доста публицисти смятаха, че изборите през 2016 година тук и в Съединени американски щати са били откраднати, че таргетирането с реклами е машинация и така нататък Опитах се да обясня, че това е микротаргетиране във Фейсбук и не става дума за едната страна или другата, нито за тези или тези избори. Става дума за това по какъв начин всички избори оттук нататък ще се организират. И в случай че си визиите какъв брой по-добри ще са технологиите, какъв брой повече данни ще има след 4, 8 или 12 години, няма никакво значение дали се определяте като леви или десни. Скоро технологиите ще наблюдават всичко - от диетата ни до физиономиите ни, и ще ни таргетират с реклами, които сами няма да разбираме за какво получаваме. Целият този фокус върху Brexit и Тръмп, за който евентуално също съм спомогнал, пропуща всичко това. Въпросът е в това по какъв начин се вършат избори, без значение кой печели.
С цялото това търсене на още и още данни за хората и вкарването им в логаритъма къде мислите, че технологиите ще отведат публичния и политическия живот?
- Извинявам се, че не преставам да изтъквам други хора, само че има доста по-умни хора от мен. Вероятно са били заети през днешния ден и по тази причина си говорите с мен. Един от обичаните ми създатели, Джеймс Балард, в миналото е споделил, че се тормози за бъдещето, тъй като ще е доста скучно. Всичко ще е толкоз предвидимо, всичко ще е таргетирано, персонализирано, комфортно. И това е и моето терзание. Ако можехте да кажете на някого преди 15 години, че един ден ще има избори, основани на микротаргетирани реклами, заредени с тонове данни, в обществени мрежи, те щяха да ви кажат, че сте луди. А в този момент, откакто знаете с каква скорост се развиват технологиите, желая да си визиите по какъв начин ще наподобяват изборите след 15 години. Почти невероятно е да си представим какъв брой по-добри ще са тези технологии. И моят проблем, даже по-голям от това, че бъдещето е скучно, се крие в това, че то е неясно. Ние няма да разбираме по какъв начин работят тези системи. Няма да можем да посочим кой е виновен за протичащото се, да им имаме доверие. До някаква степен и в този момент е по този начин, само че ще стане по-тежко.
В момента има 5 милиарда души онлайн, от тях 3 милиарда са въвFacebook. Съвместим ли е сходен мащаб, сходна маса от хора, с цивилизован публичен спор?
- Може би един ден ще бъде. В момента прекосяваме през болки на растежа. Ако си визиите идеалния жител, той би трябвало да е осведомен, рационален, учтив и да може да приема, когато има противоречие. Това са цивилизационните правила, които карат системата да работи. Тази система последователно се срутва поради цифровите технологии. Можем да реформираме доста неща, в това число и политиката, финансирането на локалните медии, образованието на хората, които би трябвало да са по-подготвени за това по какъв начин да се оправят с този безконечен поток от информация. Но към момента не сме създали нищо от това. Няма никаква смяна в изборните правила, измененията в стратегиите по осведомителна просветеност са минимални. Никакви нови способи за финансиране на локални медии. Можем да променим нещо, правили сме го и преди, само че към този момент не вършим нищо или в случай че вършим, сигурно не е с нужната скорост.
Интервюто взе Йоан Запрянов
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Инфраструктура 3 Строителство и парцели 1 Инфраструктура 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Инфраструктура 3 Строителство и парцели Реклама Свързани публикации Андреас Флодстрьом, Beetroot: Войната е най-лошият сюжет, само че отключва най-хубавото у хората 5 май 2022, 07:01 Социалните мрежи и проклятието на мащаба 5 май 2022, 06:54 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Йоан Запрянов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ