И Габриел не успя разубеди Австрия за Шенген, но България се движи в правилна посока
Вицепремиерът съобщи, че България поддържа визията на Австрия, че Шенгенското пространство би трябвало да се приспособява към новите действителности. Габриел означи, че тематиката за Шенген е обвързвана с двустранните връзки сред София и Виена от позиция на развиването на бизнес връзките и на туризма.
България и Австрия имат обичайно положителни, прагматични и продуктивни двустранни връзки, посочи българският външен министър.
" Много съм радостна да видя, че има политическа воля за по-нататъшното развиване на двустранните връзки в интерес на нашите бизнеси и на нашите жители ", сподели Мария Габриел.
Както Габриел, по този начин и Шаленберг обърнаха внимание на обстоятелството, че Австрия е вторият по величина задграничен вложител в България.
Австрийският министър на външните работи Александър Шаленберг сподели, че България се " движи в вярната посока " за присъединение в Шенген, само че съгласно него има доста провокации в Шенгенското пространство, защото доста от страните връщат назад граничния си надзор. По думите му България би трябвало да постави още старания в охраняването на външните граници на Европейския съюз, а ветото на Австрия не е персонално ориентирано към България или Румъния.
Шаленберг посочи, че Австрия е обградена от страни членки или асоциирани страни към Шенгенското пространство и все пак продължава да има най-големия дял претенденти за леговище в Европа. Австрийците обичат Шенген, само че остават с усещането, че сега системата не действа и не им дава възприятието за сигурност, от която се нуждаят, добави той.
Мария Габриел означи, че с Шаленберг са разискали също по този начин Украйна и въпроса с разширението на Европейски Съюз.
" Нашето взаимно обръщение е, че солидарността и единството на европейското семейство не са даденост, а се пазят в сложни времена. Продължаваме да поддържаме Украйна и ще я поддържаме толкоз дълго време, колкото е належащо ", съобщи българският министър на външните работи.
" По въпроса с политиката на разширение (на ЕС) бих желала в действителност да подчертая, че мястото на Западните Балкани е в Европейския съюз ", посочи Габриел. " За нас е от стратегическа значимост да имаме сигурни, проспериращи и постоянни съседи, които споделят с нас нашите европейски полезности ", сподели още тя.
По отношение на разширението на Европейски Съюз Шаленберг съобщи, че " в този обръч от рецесии, би трябвало да изградим обръч от непоклатимост ", а единственият метод, по който да създадем това, е да приемем нови страни членки в европейското семейство. Той сподели, че Австрия няма да застава на пътя на страните от Западните Балкани, които желаят да са част от Европейски Съюз, и няма да постанова нови условия за приема им.
Това е второто посещаване на почитан български представител в Австрия през последния месец. На 24 октомври министър председателят Николай Денков бе на аудиенция във Виена, в границите на която се срещна с канцлера Карл Нехамер.
Тогава той съобщи, че в случай че България и Румъния влязат в Шенген, ще бъдат охранявани по-добре външните граници на Европейски Съюз, ще се понижи цената на транспорта на храни и други артикули от Турция, България и Румъния към Централна и Източна Европа, което значи по-ниски цени на храните и по-малка инфлация. Ако двете страни са вътре в Шенген, ще можем по-ефективно да подпомогнем процесите, които желаеме да се случат в Европа, сподели той след срещата си с канцлера Нехамер.
На 17 ноември 2022 година със 106 гласа " за " и 18 " срещу " Народното събрание одобри декларация по отношение на присъединението на България към Шенгенското пространство, в която се декларира цялостната поддръжка за напъните на българското държавно управление да реализира решение на Съвета на Европейски Съюз за участие на България в Шенген до края на 2022 година
На 2 декември 2022 година след съвещание на държавното управление на Нидерландия министърът на външните работи Вопке Хукстра разгласи, че Нидерландия ще блокира приемането на България в Шенгенското пространство на срещата на 8 декември 2022 година, а ще поддържа приемането на Румъния и Хърватия.
Същия ден на конференция канцлерът на Австрия Карл Нехамер удостовери позицията на австрийското държавно управление, че няма да поддържа присъединението на България и Румъния на срещата на министрите на вътрешните работи и правораздаването на 8 декември 2022 година
Шенгенското пространство подсигурява свободно придвижване на над 400 милиона европейци. То обгръща 27 страни - 23 страни членки на Европейския съюз, и четири асоциирани страни - Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Външната граница на страните от Шенгенското пространство е над 50 000 км, като обгръща стотици летищни, морски и сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове.
Споразумението от Шенген е подписано на 14 юни 1985 година в Шенген в Люксембург, намиращ се на границата с Франция и Германия, от пет от тогавашните 10 страни членки на Европейската общественост - Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция и Германия, за унищожаване на контрола на общите граници и свободно придвижване на жителите сред подписалите го страни.
България и Австрия имат обичайно положителни, прагматични и продуктивни двустранни връзки, посочи българският външен министър.
" Много съм радостна да видя, че има политическа воля за по-нататъшното развиване на двустранните връзки в интерес на нашите бизнеси и на нашите жители ", сподели Мария Габриел.
Както Габриел, по този начин и Шаленберг обърнаха внимание на обстоятелството, че Австрия е вторият по величина задграничен вложител в България.
Австрийският министър на външните работи Александър Шаленберг сподели, че България се " движи в вярната посока " за присъединение в Шенген, само че съгласно него има доста провокации в Шенгенското пространство, защото доста от страните връщат назад граничния си надзор. По думите му България би трябвало да постави още старания в охраняването на външните граници на Европейския съюз, а ветото на Австрия не е персонално ориентирано към България или Румъния.
Шаленберг посочи, че Австрия е обградена от страни членки или асоциирани страни към Шенгенското пространство и все пак продължава да има най-големия дял претенденти за леговище в Европа. Австрийците обичат Шенген, само че остават с усещането, че сега системата не действа и не им дава възприятието за сигурност, от която се нуждаят, добави той.
Мария Габриел означи, че с Шаленберг са разискали също по този начин Украйна и въпроса с разширението на Европейски Съюз.
" Нашето взаимно обръщение е, че солидарността и единството на европейското семейство не са даденост, а се пазят в сложни времена. Продължаваме да поддържаме Украйна и ще я поддържаме толкоз дълго време, колкото е належащо ", съобщи българският министър на външните работи.
" По въпроса с политиката на разширение (на ЕС) бих желала в действителност да подчертая, че мястото на Западните Балкани е в Европейския съюз ", посочи Габриел. " За нас е от стратегическа значимост да имаме сигурни, проспериращи и постоянни съседи, които споделят с нас нашите европейски полезности ", сподели още тя.
По отношение на разширението на Европейски Съюз Шаленберг съобщи, че " в този обръч от рецесии, би трябвало да изградим обръч от непоклатимост ", а единственият метод, по който да създадем това, е да приемем нови страни членки в европейското семейство. Той сподели, че Австрия няма да застава на пътя на страните от Западните Балкани, които желаят да са част от Европейски Съюз, и няма да постанова нови условия за приема им.
Това е второто посещаване на почитан български представител в Австрия през последния месец. На 24 октомври министър председателят Николай Денков бе на аудиенция във Виена, в границите на която се срещна с канцлера Карл Нехамер.
Тогава той съобщи, че в случай че България и Румъния влязат в Шенген, ще бъдат охранявани по-добре външните граници на Европейски Съюз, ще се понижи цената на транспорта на храни и други артикули от Турция, България и Румъния към Централна и Източна Европа, което значи по-ниски цени на храните и по-малка инфлация. Ако двете страни са вътре в Шенген, ще можем по-ефективно да подпомогнем процесите, които желаеме да се случат в Европа, сподели той след срещата си с канцлера Нехамер.
На 17 ноември 2022 година със 106 гласа " за " и 18 " срещу " Народното събрание одобри декларация по отношение на присъединението на България към Шенгенското пространство, в която се декларира цялостната поддръжка за напъните на българското държавно управление да реализира решение на Съвета на Европейски Съюз за участие на България в Шенген до края на 2022 година
На 2 декември 2022 година след съвещание на държавното управление на Нидерландия министърът на външните работи Вопке Хукстра разгласи, че Нидерландия ще блокира приемането на България в Шенгенското пространство на срещата на 8 декември 2022 година, а ще поддържа приемането на Румъния и Хърватия.
Същия ден на конференция канцлерът на Австрия Карл Нехамер удостовери позицията на австрийското държавно управление, че няма да поддържа присъединението на България и Румъния на срещата на министрите на вътрешните работи и правораздаването на 8 декември 2022 година
Шенгенското пространство подсигурява свободно придвижване на над 400 милиона европейци. То обгръща 27 страни - 23 страни членки на Европейския съюз, и четири асоциирани страни - Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Външната граница на страните от Шенгенското пространство е над 50 000 км, като обгръща стотици летищни, морски и сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове.
Споразумението от Шенген е подписано на 14 юни 1985 година в Шенген в Люксембург, намиращ се на границата с Франция и Германия, от пет от тогавашните 10 страни членки на Европейската общественост - Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция и Германия, за унищожаване на контрола на общите граници и свободно придвижване на жителите сред подписалите го страни.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ