Украинка в България: Най-трудният ден ще е денят на нашата победа
" Видях геноцид в същинското му лице. Видях по какъв начин дребната ми сестричка, която е на 6, прекарва часове в скривалищата, не може да върви на учебно заведение. Часове наред седят без интернет. Видях какво е да не можеш да се наспиш от непрекъснатите сирени. Това не е просто тормоз, това е геноцид. Нямаше вода, нямаше ток. Ако успееш, можеш да се изкъпеш със студена вода. Да имаш вода е разкош ".
Това описа в предаването " Кой приказва? " по Дарик радио деятелят Анна Великова, чието семейство остава в Украйна, до момента в който тя учи у нас и неуморно оказва помощ на украински бежанци. Тя показа усещанията си визитата сив Украйна за празниците.
" Видях по какъв начин майка ми, която е началник на голям родилен дом, вместо да се грижи за бебета, би трябвало да търси бензин за генераторите, другояче огромна част от тези бебета просто няма да оцелеят. Капацитетът е претъпкан – най-малко три пъти повече пациенти, в сравнение с преди вълната ", показа още Анна.
Според нея казусът на българското общество е, че борбата тече не сред положителното и злото, а сред положителното и неутралитета. Тя съобщи, че постоянно би трябвало да бъдеш съпричастен към ужаса на другия, към нещастието на другия. По думите й хора сме не поради образованието и езиците, които владеем, а поради опцията да застанем на страната на положителното.
" В България има безчет образци за патологично заболели русофили, само че има и хора, които застават на страната на положителното ", безапелационна е Анна.
Тя описа и за прекарването си в Софийския университет като студент по Международни връзки: " За страдание към момента има преподаватели, които са патологично заболели русофили.Трагичното е, че те образоват младото потомство - бъдещите дипломати. Как може да желаеме от България ясна и съответна позиция, като имаме хора, които интензивно оправдават Русия ".
Анна показа и за скорощна преживелица в Украйна, която я е докоснала: " Освен татко ми, и братовчед ми и доста мои другари и съученици са на фронта или в териториалната защита. Един ден просто си стоях в парка и един юноша се загледа в мен. Когато се приближи, осъзнах, че това е един от моите съученици, с които сме били доста близки, само че войната толкоз го е трансформирала, че той е станал напълно различен човек ".
Според нея казусът ще пристигна след войната - по какъв начин ще уреждаме мира, по какъв начин ще уреждаме света, каква ще е новата система, къде ще е мястото на Русия. " Как тези хора ще носят тази национална отговорност за хиляди закононарушения, осъществени от тях. Най-трудният ден ще е денят на нашата победа, тъй като тогава всеки от нас ще осъзнае цената, която ние платихме, с цел да сме свободни. Много се надявам да доживея до тази победа ", показа Анна.
Преди няколко дни следващата покруса раздруса Украйна и света - офанзивата против жилищен блок в Днипро, лишила живота на десетки цивилни.
" Това са елементарни хора и всеки българин като сяда на масата би трябвало да си дава сметка, че тези фамилии, които починаха, са били същите фамилии, които по същия метод са закусвали, обядвали, ходили на работа и по никакъв метод не са очаквали съветската ракета ", разяснява случая деятелят.
Анна изрази мнение и по една тематика, за която се заприказва в послендите дни. Докато България защитаваше позиция на неутралитет, съгласно " Ди Велт " Кирил Петков и Асен Василев са търсели способи да подкрепят Украйна посредством изнасяне на голямо количество оръжие и горива посредством медиатори. Начинът, по който е показан този акт, е като " скритият проект на България да избавя Украйна ".
" Тук нещата са доста нееднозначни – това, което ми направи усещане, е че в никакъв случай в общественото говорене в Украйна не изказваха остра рецензия към България и българското ръководство, за разлика от Унгария, да вземем за пример. При коментиране на българската позиция те се опитваха постоянно да благодарят за помощта на украинските бежанци. Това постоянно ми правеше усещане. Във всяка една война има обществена част и така наречен конфиденциална част. Въпросът за военните доставки е нещо, което би трябвало да остане конфиденциално. Засега това, което приказват нашите управленци, е вярно ", на мнение е Анна.
Според нея тези българи, които сега са в Украйна, са много по-щастливи, в сравнение с тези, които са в България.
Това описа в предаването " Кой приказва? " по Дарик радио деятелят Анна Великова, чието семейство остава в Украйна, до момента в който тя учи у нас и неуморно оказва помощ на украински бежанци. Тя показа усещанията си визитата сив Украйна за празниците.
" Видях по какъв начин майка ми, която е началник на голям родилен дом, вместо да се грижи за бебета, би трябвало да търси бензин за генераторите, другояче огромна част от тези бебета просто няма да оцелеят. Капацитетът е претъпкан – най-малко три пъти повече пациенти, в сравнение с преди вълната ", показа още Анна.
Според нея казусът на българското общество е, че борбата тече не сред положителното и злото, а сред положителното и неутралитета. Тя съобщи, че постоянно би трябвало да бъдеш съпричастен към ужаса на другия, към нещастието на другия. По думите й хора сме не поради образованието и езиците, които владеем, а поради опцията да застанем на страната на положителното.
" В България има безчет образци за патологично заболели русофили, само че има и хора, които застават на страната на положителното ", безапелационна е Анна.
Тя описа и за прекарването си в Софийския университет като студент по Международни връзки: " За страдание към момента има преподаватели, които са патологично заболели русофили.Трагичното е, че те образоват младото потомство - бъдещите дипломати. Как може да желаеме от България ясна и съответна позиция, като имаме хора, които интензивно оправдават Русия ".
Анна показа и за скорощна преживелица в Украйна, която я е докоснала: " Освен татко ми, и братовчед ми и доста мои другари и съученици са на фронта или в териториалната защита. Един ден просто си стоях в парка и един юноша се загледа в мен. Когато се приближи, осъзнах, че това е един от моите съученици, с които сме били доста близки, само че войната толкоз го е трансформирала, че той е станал напълно различен човек ".
Според нея казусът ще пристигна след войната - по какъв начин ще уреждаме мира, по какъв начин ще уреждаме света, каква ще е новата система, къде ще е мястото на Русия. " Как тези хора ще носят тази национална отговорност за хиляди закононарушения, осъществени от тях. Най-трудният ден ще е денят на нашата победа, тъй като тогава всеки от нас ще осъзнае цената, която ние платихме, с цел да сме свободни. Много се надявам да доживея до тази победа ", показа Анна.
Преди няколко дни следващата покруса раздруса Украйна и света - офанзивата против жилищен блок в Днипро, лишила живота на десетки цивилни.
" Това са елементарни хора и всеки българин като сяда на масата би трябвало да си дава сметка, че тези фамилии, които починаха, са били същите фамилии, които по същия метод са закусвали, обядвали, ходили на работа и по никакъв метод не са очаквали съветската ракета ", разяснява случая деятелят.
Анна изрази мнение и по една тематика, за която се заприказва в послендите дни. Докато България защитаваше позиция на неутралитет, съгласно " Ди Велт " Кирил Петков и Асен Василев са търсели способи да подкрепят Украйна посредством изнасяне на голямо количество оръжие и горива посредством медиатори. Начинът, по който е показан този акт, е като " скритият проект на България да избавя Украйна ".
" Тук нещата са доста нееднозначни – това, което ми направи усещане, е че в никакъв случай в общественото говорене в Украйна не изказваха остра рецензия към България и българското ръководство, за разлика от Унгария, да вземем за пример. При коментиране на българската позиция те се опитваха постоянно да благодарят за помощта на украинските бежанци. Това постоянно ми правеше усещане. Във всяка една война има обществена част и така наречен конфиденциална част. Въпросът за военните доставки е нещо, което би трябвало да остане конфиденциално. Засега това, което приказват нашите управленци, е вярно ", на мнение е Анна.
Според нея тези българи, които сега са в Украйна, са много по-щастливи, в сравнение с тези, които са в България.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ