Защо кучетата живеят толкова кратко и какво трябва да научим от тях
Ветеринар бил извикан да прегледа 10-годишното болно куче Белкер. Стопаните на кучето – Рон, Лиса и техният шестгодишен наследник Шейн - били доста привързани към него. Те се надявали на знамение и техният четирикрак другар да оздравее.
След прегледа обаче чули най-лошата вест за един собственик, който обожава своето куче – Белкер имал рак и нямало никаква вяра да се излекува. Ветеринарят предложил на фамилията като единствен вид да се облекчат болките на Белкер – евтаназия.
Родителите на дребния Шейн решили и той да участва на приспиването на Белкер, защото можел да научи нещо ново от прекарването.
Но тези, които научили нещо, се оказали възрастните.
На идващия ден цялото семейство стояло към болния Белкер. Шейн изглеждал доста спокоен, до момента в който галел за последно своя другар. Ветеринарят помислил, че дребното момче не е схванало какво следва.
След няколко минути Белкер към този момент бил на по-добро място и не чувствал болежка, а Шейн приел това.
Възрастните заговорили, за какво кучетата живеели, толкоз малко, спрямо хората.
“Аз знам ” – споделил Шейн, който слушал добродушно диалога им.
“Хората се раждат и могат да се научат да живеят добре – да обичат всички и да бъдат положителни, нали? А кучетата се раждат научени, по какъв начин да обичат и да са положителни. ”
Малкият Шейн знаел, че кучетата нямат потребност от повече време, с цел да се учат на любов... за разлика от нас – хората.
