Казусът Братя Найденови” и българската версия на Магнитски”
Вероятно най-малко 100 компании и физически лица към момента стоят в българския лист " Магнитски ". Преди два месеца финансовото министерство разгласи първо 64 компании, свързани с Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков. След оповестението на американския лист с решение 441 на Министерски съвет бе основана непрекъсната работна група, която изготви уголемен лист. В него бяха включени спомагателни компании, които не бяха посочени от Съединени американски щати. Това бяха общо 34 юридически лица, които са били съдружници, акционери, шефове, членове на управителни или контролни препоръки на компании през последните 5 години на лицата, включени в листата на OFAC. Тогава от финансовото министерство прецизираха, че описът е формиран по информация, която е налична и тествана досега и може да бъде допълвана или поправена при приемане на нови данни и обстоятелства. Два месеца и половина по-късно обаче компании, които оспорват наличието си в разширения български лист, към момента са вътре. Въпреки че досега има над 50 тъжби в съда против включването им. А още през юли т.г. Върховният административен съд даде избрания, че подаването на жалбата има суспензивен резултат във връзка с осъществяването, т.е. че подаването автоматизирано стопира действието на листата, оповестява в своя разработка .
От образуването си досега обаче непрекъснатата работна група към Министерски съвет е извадила единствено едно име Не е прибавено и нито едно ново, макар че формалната информация от Търговския указател демонстрира най-малко 150 свързани лица, които липсват в българското приложение към американския лист " Магнитски ". Липсват даже очевидно и директно свързани лица с предприемача Васил Божков като да вземем за пример неговата брачна половинка. А единственият изваден от листата, без обществено да са оповестени претекстовете, е гръцката " Интралот " - компания - съучастник на предприемача Божков от близо 18 година Де факто тя престоя в листата единствено 6 дни.
Още по-необяснимо е за какво по едно и също време с изваждането на гръцката компания в листата влязоха Боян, Цветомир и Стефан Найденови, които са основни очевидци против обвинения Божков. Според пояснения на самите Найденови още през месец юни те са създали несполучлив опит да открият аргументите да попаднат в българското издание на " Магнитски ", а " Интралот " - да отпадне. Тогава на среща шефът на Националната организация по приходите Румен Спецов е стимулирал това с обстоятелството, че става дума за задгранична компания. Но Найденови не одобряват аргумента, защото и до през днешния ден 15 задгранични компании остават в оповестения български лист.
Според инспекция на фирмите, които са изредени на уеб страницата на Министерството на финансите, удостоверява този факт. Само и само " Интралот " е отпаднала от българския вид на " Магнитски ". По тази тематика от Найденови са провели работна среща и с шефа на ДАНС Пламен Тончев, чиято позиция е била, че тази гръцка компания безпричинно е отпаднала и би трябвало да бъде върната назад в него. Все още обаче в листата са останали 15-те задгранични компании
Търсейки истината за необяснимата за тях обстановка, семейство Найденови се базират и на финансовия министър Асен Василев. Според негово изказване изваждането на " Интралот " е поради позволена фактическа неточност при вписването в Търговския указател. Божков погрешно е попадал като краен автентичен притежател, само че съгласно министър Василев грешката е била поправена. " Все още липсва смяна по партидите в Търговския указател на обвързваните с Божков сдружения " Лотери Дистрибюшънс " ООД, " Нешънъл Лотери " ООД и " Нумерикъл Геймс " ООД, в които гръцката " Интралот " АД продължава да попада с изключение на като настоящ и деен съучастник, притежаващ 49% от капитала им, и като автентичен краен притежател и до през днешния ден, без да е налице никаква корекция ", безапелационни са Боян и Цветомир Найденови.
Проверка на в партидите от Търговския указател на трите свързани с Божков сдружения удостоверява, че промени досега няма. Найденови възразяват, че и те също погрешно са посочени като действителни притежатели на трите български компании, " откакто към датата на декларирането нито един от тях не е имал задоволителен % от дяловете, а от 25 март 2020 година насам нямат присъединяване в посочените сдружения.
" Заради това още на 15 юни 2021 година представихме на непрекъснатата работна група в Министерския съвет безапелационни писмени доказателства, само че до през днешния ден няма отговор на възраженията ни ", изясняват Цветомир и Боян Найденови. Възраженията на семейство Найденови не са единствени.
Майката на някогашния народен представител Делян Пеевски - Ирена Кръстева, също нападна в съда решението на служебното държавно управление за наличието си в българската версия на " Магнитски ". Засега нейната тъжба е оставена без придвижване, тъй като не било приложено пълномощие от юриста. На 4 август съдът е изискал от Кръстева да показа пълномощие, другояче жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а формираното произвеждане - прекъснато. Тримата посочени от OFAC и вписани в американската версия на листата - Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, също нападнаха пред Върховен административен съд решението на държавното управление за листата. Делата, заведени от тях, към момента не са планувани. Други наранени от българския лист по закона " Магнитски " сдружения са завели каузи, само че се чака процесите против глобите да тръгнат всъщност през ноември.
От името на семейството Найденови има и тъжба до специфичната парламентарна комисия, която бе формирана през юли и чието първо съвещание във вторник бе отсрочено, а това в сряда бе засекретено поради разискване на конфиденциална информация. Собствениците на " Ефбет " молят депутатите да открият какви са основанията за наличието им в българския лист, откакто те са прекратили всякаква съгласуваност с Божков.
Министерството на финансите е получило въпроси от за критериите, по които в листата влизат или отпадат имена и компании, какви и какъв брой тъжби е разгледала комисията по българския вид на листата, само че до първото съвещание на комисията отговори не са получени.
Заради неяснотите към българския лист депутатите от Движение за права и свободи Хамид Хамид и Йордан Цонев също зададоха 7 въпроса на финансовия министър:
1. Има ли закон, който да планува основаването на " черни описи "? Ако няма (както се показва и в формалното прессъобщение на Министерски съвет от 4.06.2021г.), както и в случай че не са показани доказателства по отношение на основанията за включване на българските жители и търговски сдружения в санкционния лист на OFAC, за какво и на какво съображение служебният кабинет и персонално вие, който наблюдавате активността на работната група и отговаряте за резултатите от нейната работа пред държавното управление, ограничихте конституционно закрепените права на българските жители, попаднали в листата - правото им на отбрана от страната, правото на труд, правото на здравно и обществено обезпечаване, правото всеки да се смята за почтен до доказване на противното с влезнала в действие присъда, правото на почтително отношение и други?
2. Означава ли за лицата от листата, в случай че им е неразрешен всевъзможен контакт с държавната администрация, ведомствата и държавните предприятия, че нямат право на здравно обслужване в държавни лечебни заведения, че нямат правото да получат пенсиите си, както и че са лишени от всякакво административно обслужване - да вземем за пример не могат да платят своите налози към Национална агенция за приходите, не могат да платят вноските си по здравното и общественото обезпечаване, не могат да подадат данъчната си декларация, не могат да използват и заплащат битови и комунални услуги към държавни предприятия?
3. Нормално ли е в една европейска страна на български жители, които не са наказани с влезнала в действие присъда, да им се отхвърля осъществяването на административни услуги, да им се блокират банковите сметки и да им се отхвърлят заплащания, в това число такива по обикновени битови и комунални услуги?
4. Поискала ли е работната група методически инструкции от OFAC към Министерството на финансите на Съединени американски щати по отношение на лицата, които би трябвало да попаднат в българския " черен лист ", и получени ли са такива?
5. Какви са критериите на работната група по Решение № 441/4.06.2021 година и на какво съображение като " асоциирани лица " са избрани всички физически лица и юридически лица, притежавани, следени или ръководени през последните пет години от лицата, включени в листата на OFAC, както и всички съдружници, акционери, шефове и членове на органи за ръководство и надзор на тези юридически лица все още и за последните 5 години (при състояние че даже глобите на OFAC засягат моментното положение на глобените лица, а не предходно такова)?
6. Как и по какви критерии се открива " степен на съгласуваност " на други лица с лица от листата, в случай че в българското законодателство няма сходно определение в нито един нормативен акт?
7. Предвид че в някои медии авансово се тиражираха имената на евентуалните глобени в " черните описи ", при определянето на лицата, които ще попаднат в описите, имали ли сте връзки с частни стопански структури и/или лица, съветвали ли сте се с такива или имало ли е влияние от страна на такива структури и/или лица при образуването на решенията на работната група, от кои съответно и по какъв метод?
От писмения отговор на министър Асен Василев до депутатите са ясни следните обстоятелства: макар неналичието на експлицитен закон или различен нормативен акт за съставянето на " разширени описи ", " решението на Министерски съвет е стимулирано от рисковете в световен мащаб за България и българската стопанска система от наказания, в това число заледяване на активи в банки на бюджетни организации и държавни сдружения и предприятия, заплаха от предварителна дължимост на заеми, блокиране на интернационалните преводи, изключване и недопускане на присъединяване в интернационалните бизнес покупко-продажби, ограничение на опциите за търговия и други ". На въпрос на Цонев и Хамид какви са правата на лицата в листата във връзка с техните взаимоотношения с административните органи и бюджетните организации, от отговора излиза наяве, че наличието в него " не не разрешава контакт на лицата с държавната администрация, както и не лимитира инициирането от страна на тези лица на административни производства за обслужване на законовите им ползи, нито пък анулира техните законово въведени отговорности за възнаграждение на данъчни и осигурителни вноски, нито заличава отговорностите им за комунални и други услуги към държавни предприятия ".
От питането на Хамид Хамид и Йордан Цонев се схваща обаче, че на компании и лица, които са вътре, са блокирани банкови сметки, " отхвърля им се осъществяване на административни услуги, в това число и заплащания по тях ", както и са лишени от достъп до банкови услуги в България.
Отговорът на Асен Василев насочва отговорността за това към Българска народна банка и банките. Според финансовия министър в държавното решение не са планувани експлицитни инструкции на банки да блокират сметки или да отхвърлят осъществяването на платежни интервенции. Указанията на Българска народна банка са тези, които плануват блокиране на сметки, карти, наложени запори и закриване на сметки. В отговора, подписан от министър Василев, се позволява и че някои от тези ограничения са подхванати авансово на други учредения преди публикуването на листата, а като такова се сочат ограничения против изпирането на пари. В отговора си до двамата депутати Асен Василев изяснява също, че при правене на листата работната група не е изисквала методически инструкции нито от Съединени американски щати, нито от друга страна, която има опит с следствията от закона " Магнитски ".
По отношение на критериите финансовият министър напомня, че в него би трябвало да са: " а) всички физически лица и юридически лица, притежавани, следени или ръководени през последните пет години от лицата, включени в листата на OFAC, и б) всички съдружници, акционери, шефове и членове на органи за ръководство и надзор на юридическите лица по писмен знак " а ", включени все още и за последните 5 години. Няма отговор за какво е признат тъкмо този 5-годишен интервал обратно, откакто в Съединени американски щати под глобите " Магнитски " попадат единствено свързани сега лица, а не в близкото минало.
В умозаключение в отговора на финансовото министерство се опровергава информация, появила се в уеб сайтове и заложена също като въпрос от Цонев и Хамид, за интервенция под формата на съветване с частни юридически структури при правенето на българския уголемен лист.
От образуването си досега обаче непрекъснатата работна група към Министерски съвет е извадила единствено едно име Не е прибавено и нито едно ново, макар че формалната информация от Търговския указател демонстрира най-малко 150 свързани лица, които липсват в българското приложение към американския лист " Магнитски ". Липсват даже очевидно и директно свързани лица с предприемача Васил Божков като да вземем за пример неговата брачна половинка. А единственият изваден от листата, без обществено да са оповестени претекстовете, е гръцката " Интралот " - компания - съучастник на предприемача Божков от близо 18 година Де факто тя престоя в листата единствено 6 дни.
Още по-необяснимо е за какво по едно и също време с изваждането на гръцката компания в листата влязоха Боян, Цветомир и Стефан Найденови, които са основни очевидци против обвинения Божков. Според пояснения на самите Найденови още през месец юни те са създали несполучлив опит да открият аргументите да попаднат в българското издание на " Магнитски ", а " Интралот " - да отпадне. Тогава на среща шефът на Националната организация по приходите Румен Спецов е стимулирал това с обстоятелството, че става дума за задгранична компания. Но Найденови не одобряват аргумента, защото и до през днешния ден 15 задгранични компании остават в оповестения български лист.
Според инспекция на фирмите, които са изредени на уеб страницата на Министерството на финансите, удостоверява този факт. Само и само " Интралот " е отпаднала от българския вид на " Магнитски ". По тази тематика от Найденови са провели работна среща и с шефа на ДАНС Пламен Тончев, чиято позиция е била, че тази гръцка компания безпричинно е отпаднала и би трябвало да бъде върната назад в него. Все още обаче в листата са останали 15-те задгранични компании
Търсейки истината за необяснимата за тях обстановка, семейство Найденови се базират и на финансовия министър Асен Василев. Според негово изказване изваждането на " Интралот " е поради позволена фактическа неточност при вписването в Търговския указател. Божков погрешно е попадал като краен автентичен притежател, само че съгласно министър Василев грешката е била поправена. " Все още липсва смяна по партидите в Търговския указател на обвързваните с Божков сдружения " Лотери Дистрибюшънс " ООД, " Нешънъл Лотери " ООД и " Нумерикъл Геймс " ООД, в които гръцката " Интралот " АД продължава да попада с изключение на като настоящ и деен съучастник, притежаващ 49% от капитала им, и като автентичен краен притежател и до през днешния ден, без да е налице никаква корекция ", безапелационни са Боян и Цветомир Найденови.
Проверка на в партидите от Търговския указател на трите свързани с Божков сдружения удостоверява, че промени досега няма. Найденови възразяват, че и те също погрешно са посочени като действителни притежатели на трите български компании, " откакто към датата на декларирането нито един от тях не е имал задоволителен % от дяловете, а от 25 март 2020 година насам нямат присъединяване в посочените сдружения.
" Заради това още на 15 юни 2021 година представихме на непрекъснатата работна група в Министерския съвет безапелационни писмени доказателства, само че до през днешния ден няма отговор на възраженията ни ", изясняват Цветомир и Боян Найденови. Възраженията на семейство Найденови не са единствени.
Майката на някогашния народен представител Делян Пеевски - Ирена Кръстева, също нападна в съда решението на служебното държавно управление за наличието си в българската версия на " Магнитски ". Засега нейната тъжба е оставена без придвижване, тъй като не било приложено пълномощие от юриста. На 4 август съдът е изискал от Кръстева да показа пълномощие, другояче жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а формираното произвеждане - прекъснато. Тримата посочени от OFAC и вписани в американската версия на листата - Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, също нападнаха пред Върховен административен съд решението на държавното управление за листата. Делата, заведени от тях, към момента не са планувани. Други наранени от българския лист по закона " Магнитски " сдружения са завели каузи, само че се чака процесите против глобите да тръгнат всъщност през ноември.
От името на семейството Найденови има и тъжба до специфичната парламентарна комисия, която бе формирана през юли и чието първо съвещание във вторник бе отсрочено, а това в сряда бе засекретено поради разискване на конфиденциална информация. Собствениците на " Ефбет " молят депутатите да открият какви са основанията за наличието им в българския лист, откакто те са прекратили всякаква съгласуваност с Божков.
Министерството на финансите е получило въпроси от за критериите, по които в листата влизат или отпадат имена и компании, какви и какъв брой тъжби е разгледала комисията по българския вид на листата, само че до първото съвещание на комисията отговори не са получени.
Заради неяснотите към българския лист депутатите от Движение за права и свободи Хамид Хамид и Йордан Цонев също зададоха 7 въпроса на финансовия министър:
1. Има ли закон, който да планува основаването на " черни описи "? Ако няма (както се показва и в формалното прессъобщение на Министерски съвет от 4.06.2021г.), както и в случай че не са показани доказателства по отношение на основанията за включване на българските жители и търговски сдружения в санкционния лист на OFAC, за какво и на какво съображение служебният кабинет и персонално вие, който наблюдавате активността на работната група и отговаряте за резултатите от нейната работа пред държавното управление, ограничихте конституционно закрепените права на българските жители, попаднали в листата - правото им на отбрана от страната, правото на труд, правото на здравно и обществено обезпечаване, правото всеки да се смята за почтен до доказване на противното с влезнала в действие присъда, правото на почтително отношение и други?
2. Означава ли за лицата от листата, в случай че им е неразрешен всевъзможен контакт с държавната администрация, ведомствата и държавните предприятия, че нямат право на здравно обслужване в държавни лечебни заведения, че нямат правото да получат пенсиите си, както и че са лишени от всякакво административно обслужване - да вземем за пример не могат да платят своите налози към Национална агенция за приходите, не могат да платят вноските си по здравното и общественото обезпечаване, не могат да подадат данъчната си декларация, не могат да използват и заплащат битови и комунални услуги към държавни предприятия?
3. Нормално ли е в една европейска страна на български жители, които не са наказани с влезнала в действие присъда, да им се отхвърля осъществяването на административни услуги, да им се блокират банковите сметки и да им се отхвърлят заплащания, в това число такива по обикновени битови и комунални услуги?
4. Поискала ли е работната група методически инструкции от OFAC към Министерството на финансите на Съединени американски щати по отношение на лицата, които би трябвало да попаднат в българския " черен лист ", и получени ли са такива?
5. Какви са критериите на работната група по Решение № 441/4.06.2021 година и на какво съображение като " асоциирани лица " са избрани всички физически лица и юридически лица, притежавани, следени или ръководени през последните пет години от лицата, включени в листата на OFAC, както и всички съдружници, акционери, шефове и членове на органи за ръководство и надзор на тези юридически лица все още и за последните 5 години (при състояние че даже глобите на OFAC засягат моментното положение на глобените лица, а не предходно такова)?
6. Как и по какви критерии се открива " степен на съгласуваност " на други лица с лица от листата, в случай че в българското законодателство няма сходно определение в нито един нормативен акт?
7. Предвид че в някои медии авансово се тиражираха имената на евентуалните глобени в " черните описи ", при определянето на лицата, които ще попаднат в описите, имали ли сте връзки с частни стопански структури и/или лица, съветвали ли сте се с такива или имало ли е влияние от страна на такива структури и/или лица при образуването на решенията на работната група, от кои съответно и по какъв метод?
От писмения отговор на министър Асен Василев до депутатите са ясни следните обстоятелства: макар неналичието на експлицитен закон или различен нормативен акт за съставянето на " разширени описи ", " решението на Министерски съвет е стимулирано от рисковете в световен мащаб за България и българската стопанска система от наказания, в това число заледяване на активи в банки на бюджетни организации и държавни сдружения и предприятия, заплаха от предварителна дължимост на заеми, блокиране на интернационалните преводи, изключване и недопускане на присъединяване в интернационалните бизнес покупко-продажби, ограничение на опциите за търговия и други ". На въпрос на Цонев и Хамид какви са правата на лицата в листата във връзка с техните взаимоотношения с административните органи и бюджетните организации, от отговора излиза наяве, че наличието в него " не не разрешава контакт на лицата с държавната администрация, както и не лимитира инициирането от страна на тези лица на административни производства за обслужване на законовите им ползи, нито пък анулира техните законово въведени отговорности за възнаграждение на данъчни и осигурителни вноски, нито заличава отговорностите им за комунални и други услуги към държавни предприятия ".
От питането на Хамид Хамид и Йордан Цонев се схваща обаче, че на компании и лица, които са вътре, са блокирани банкови сметки, " отхвърля им се осъществяване на административни услуги, в това число и заплащания по тях ", както и са лишени от достъп до банкови услуги в България.
Отговорът на Асен Василев насочва отговорността за това към Българска народна банка и банките. Според финансовия министър в държавното решение не са планувани експлицитни инструкции на банки да блокират сметки или да отхвърлят осъществяването на платежни интервенции. Указанията на Българска народна банка са тези, които плануват блокиране на сметки, карти, наложени запори и закриване на сметки. В отговора, подписан от министър Василев, се позволява и че някои от тези ограничения са подхванати авансово на други учредения преди публикуването на листата, а като такова се сочат ограничения против изпирането на пари. В отговора си до двамата депутати Асен Василев изяснява също, че при правене на листата работната група не е изисквала методически инструкции нито от Съединени американски щати, нито от друга страна, която има опит с следствията от закона " Магнитски ".
По отношение на критериите финансовият министър напомня, че в него би трябвало да са: " а) всички физически лица и юридически лица, притежавани, следени или ръководени през последните пет години от лицата, включени в листата на OFAC, и б) всички съдружници, акционери, шефове и членове на органи за ръководство и надзор на юридическите лица по писмен знак " а ", включени все още и за последните 5 години. Няма отговор за какво е признат тъкмо този 5-годишен интервал обратно, откакто в Съединени американски щати под глобите " Магнитски " попадат единствено свързани сега лица, а не в близкото минало.
В умозаключение в отговора на финансовото министерство се опровергава информация, появила се в уеб сайтове и заложена също като въпрос от Цонев и Хамид, за интервенция под формата на съветване с частни юридически структури при правенето на българския уголемен лист.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ