Въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2023

Въведените в употреба жилищни здания през второто тримесечие на 2023 година са 1 180, а новопостроените жилища в тях са 5 198. Спрямо второто тримесечие на 2022 година постройките са със 17 по-малко, или с 1.4%, а жилищата в тях се усилват с 1 121, или с 27.5%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Справка в тези данни сподели, че за първи път от началото на 2022 година Национален статистически институт записва по-малко на брой въведени в употреба жилищни здания. Освен това, през отчетния интервал с най-голям дял са новопостроените жилища с три стаи, с което се обръща наклонността от последните три тримесечия да преобладават новопостроените жилища с две стаи. През този интервал най-голям е делът на новопостроените жилища с три стаи (32.9 на сто), следват тези с две стаи (32 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4.2 на 100. Тримесечна равносметка Броят на въведените в употреба жилищни здания през първото тримесечие на 2023 година са 1 289, а новопостроените жилища в тях са 4 427 и по отношение на първото тримесечие на 2022 година постройките са с 18 повече, или с 1.4 на 100, а жилищата в тях са намалели със 153, или с 3.3 на 100. През четвъртото тримесечие на 2022 година въведените в употреба жилищни здания са били 1 613, а новопостроените жилища в тях - 5 708, което е с с 32,1 на 100 повече по отношение на същия интервал на 2021 година, а жилищата бяха с 5,3 на 100 повече. През третото тримесечие на 2022 година статистиката регистрира най-голямо нарастване на броя на въведените в употреба жилищни здания по отношение на третото тримесечие на 2021 година - с 53,4 на 100, а жилищата в тях се усилиха с 52,8 на 100. През второто тримесечие на 2022 година на годишна база с 30,1 на 100 повече бяха въведените в употреба жилищни здания, а жилищата в тях понижиха с 8,2 на 100. Броят на въведените в употреба жилищни здания през първото тримесечие на 2022 година набъбна с 26,7 на 100, а жилищата в тях понижиха с 3,9 на 100 по отношение на същото тримесечие на 2021 година, сочи информация в Национален статистически институт, представена от Българска телеграфна агенция. Справка в Национален статистически институт демонстрира, че през първото тримесечие на тази година най-голям е бил делът на новопостроените жилища с две стаи (36.1 на сто), следват тези с три стаи (31.5 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи – 5.4 на 100. Тенденцията е такава и през четвъртото тримесечие на 2022 година - най-голям е делът жилищата с две стаи (35.5 на сто), следват тези с три стаи (34.8 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с една стая – 4.8 на 100. Подобна е картината и през третото тримесечие на предходната година надлежно - жилища с две стаи (37.9 на сто), с три стаи (33.6 на сто), с шест и повече стаи – 3.8 на 100. През второто и първото тримесечие на предходната година, обаче, с най-голям дял са били новопостроените жилища с три стаи – 35.4 на 100, следвани от тези с две стаи (34.9 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4.8 на сто  и с три стаи (36 на сто), с две стаи (34.3 на сто). Практиката многостайните жилища нормално да са минимум е прекратена през първото тримесечие на предходната година, когато най-нисък е бил делът на жилищата с една стая – 4.5 на 100. София остава водач измежду областите по брой въведени в употреба жилищни здания През второто тримесечие на тази година най-вече жилищни здания са въведени в употреба в областите София (столица) - 204 здания с 1 168 жилища, Пловдив - 163 здания с 449 жилища, и Бургас - 130 здания с 1 352 жилища в тях. От началото на годината столицата е водач по брой въведени в употреба жилищни здания като се изключи третото тримесечие на 2022 година, когато отличник става област Пловдив. Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2023 година е 500.1 хиляди кв. м, или със 17.6 на 100 повече в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година, а  жилищната повърхност се усилва с 16 на 100 и доближава 395.9 хиляди кв. метра. Същевременно междинната потребна повърхност на едно новопостроено жилище понижава от 104.3 кв. м през второто тримесечие на 2022 година на 96,2 кв. м през същото тримесечие на 2023 година. Най-голяма междинна потребна повърхност на едно новопостроено жилище през второто тримесечие на тази година е записана в областите Силистра – 212.9 кв. м, и София – 157.0 кв. м, а най-малка - в областите Бургас – 53.0 кв. м, и Велико Търново – 72.3 кв. метра.