В травматологичен център на десетина километра от фронтовата линия в

В травматологичен център на десетина километра от фронтовата линия в Украйна Тетяна към момента има искра по бузите си от присъединяване си в курс по логопедия за деца.

" Завърших онлайн курса си единствено преди 20 минути ", споделя 25-годишната жена, която работи като доброволец на Червения кръст в центъра край Сиверск в Източна Украйна.

" В цивилния си живот съм логопед и преподавател. Провеждам ежедневни курсове по логопедия ", споделя пред Агенция Франс Прес Тетяна, облечена в червено-бяло яке на Червения кръст.

Тетяна е част от екип на спешна помощ, претрупан със задачата да качва ранени бойци още по-близо до фронтовата линия, с цел да ги стабилизира и да ги води за лекуване.

Ако пострадванията са леки, бойците се лекуват в центъра, в който тя работи.

При съществени проблеми бойците се трансферират в по-добре оборудвани лечебни заведения в градовете Краматорск или Днепър.

От началото на съветската инвазия преди повече от година доста дами като Тетяна работят като доброволки в неправителствени организации, с цел да оказват помощ на ранените бойци.

Всяка военна част на фронта разполага със лични центрове, в които работят лекари, анестезиолози, хирурзи и доброволни медицински сестри.

" Имам някои съществени знания, които са потребни за стабилизирането на пациентите и превозването им ", споделя Тетяна.

" Може би не съм задоволително смела, с цел да се причисля към армията, само че се пробвам да направя всичко допустимо, с цел да приближа успеха малко по-близо, като оказвам помощ на тези, които ни пазят ", сподели тя.

Посланието ѝ за Международния ден на дамата в сряда? " Борете се и ще успехите! "

В кухнята на медицинския център за друга част на север от Сиверск, на 8 км от фронтовата линия, 39-годишната Юлия и 30-годишната ѝ сестра Лилия попълнят документи за лекуване.

Юлия е педиатър, който управлява центъра, а Лилия е хирург. И двете са доброволки през март 2022 година - единствено няколко дни след началото на нашествието.

" Занимаваме се с ежедневното лекуване, основно на пациенти, които съвсем са се възстановили ", споделя Юлия, която е облечена в камуфлажна униформа. " Не всички пострадвания изискват тежко лекуване. Някои от тях могат да бъдат лекувани тук. "

В селото, където цивилните са рядка панорама, се чуваше изходящата украинска артилерия, както и тътенът на съветските бомби по-близо до фронтовата линия.

" Ние се движим доста, до момента в който се движи фронтовата линия. Сменяме базата си с нашето поделение и в този момент сме в регион, който е много рисков, както се чува и вижда.

" Тук сме от два месеца " , прибавя Юлия.

На входа на селото стоеше оръдие за противовъздушна защита, с цел да смъква съветските безпилотни самолети, които от време на време прелитат над главата.

" Най-тежките моменти са тези, в които виждаме мъртви бойци... ", сподели Юлия. " Нашата работа не е единствено да оказваме помощ на ранените бойци, само че и да преглеждаме телата и да ги отнасяме в моргата. "

Войниците " в действителност имат потребност от нас тук. Те ни почитат и ни се доверяват ", споделя тя.

Партньорът на Лилия е боец, както и брачният партньор на Юлия - само че той е в неопределеност от 2 юни предходната година, когато изчезна някъде покрай фронтовата линия.

" Надяваме се, че го държат в плен ", сподели Юлия.

" Знаем, че нашите украински дами са мощни и красиви. Благодарение на тяхната мощ и хубост, и несъмнено, с помощта на нашите мъже, съумяваме да останем живи ".