Тате носи, мама меси...
В света на дейните хора няма по-страшен недостатък от лентяйството. На актуалния човек сме подготвени да извиним подлостта, грубостта, измяната, само че не и безделието. Недолюбването на мързела е възпитавано епохи наред, а лентяите са осмивани в литературата и изкуството. Сред най-ярките порицатели на леността са Ларошфуко, Русо, Леонардо да Винчи, Ломоносов... Редом с тях гордо стоят Любен Каравелов с " Мамино детенце " и фамозното стихотворение на дядо Славейков, с което е закърмено всяко българско дете: " Пенчо бре, чети, Пенчо не чете. Пенчо бре, учи, Пенчо отново не ще... Време се мина, Пенчо порасна, желае да яде, няма от кое място. " Да не приказваме за родните поговорки: " Тате носи, мама меси " и " Мързелът не мори, а мъчи! "
147 100 български младежи на възраст сред 15 и 29 години не учат и не работят. Терминът за такива е NEET (neither in employment nor in education or training, т.е. нито работят, нито се обучават). Това демонстрират данните на Национален статистически институт за заетостта за четвъртото тримесечие на 2023 година
Цифрата е основна част от трудовата мощ на дребна страна като България, в която по същото време заети са били 2,9 млн. души. Тези младежи са на процедура 15,1% от всички българи в тази възрастова група и към 5% от цялото трудоспособно население.
Броят на българските лентяи се движи в относително тесни граници. През обособените тримесечия на 2023 година да вземем за пример е бил сред 155 500 и 162 400, с цел да падне в края на годината до въпросните 147 100.
По-любопитното обаче е по какъв начин претърпяват те. Оказва се, че основна част от тях мъчно биха могли да попаднат в графата “бедни ”, тъй като получават месечна прехрана, достигаща до 2300 лева, т.е. постоянно разполагат с повече пари от техните работещи връстници, разкрива проучване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) въз основа на данните на Евростат.
Около 20 хиляди от българските NEET-ове получават от околните си – най-често родителите, месечна прехрана в границите на 500-600 лева, а други 30 хиляди – сред 600 и 700 лева Това обаче е най-нискодоходната група измежду тях.
Има други към 18 хиляди, които разполагат с сред 700 и 1100 лева месечно, и още към десетина хиляди, които имат джобни до 1700 лева Точно в тази доходна група, която разполага със средства, доста надвишаващи минималната работна заплата, броят на работещите и/или учещи младежи не е кой знае какъв брой доста по-голям. Те също са към петнайсетина хиляди.
Има и такива, чиято месечна прехрана стига до 2200 лева Данните демонстрират, че с приходи над 2300 лева месечно разполагат единствено работещите младежи до 29-годишна възраст.
Профилът на българските неработещи младежи е очебийно женски – най-често срещана измежду тях е жена сред 25 и 29 години, която живее в Пловдив или в областите Кърджали, Пазарджик, Смолян или Хасково. Тя е с главно обучение и разполага месечно с приходи от порядъка на 100 до 400 лева Най-често има деца, и то две, като разчита освен на родителите си, а и на мъжа си.
Разбира се, у нас има и задоволително доста мъже на тази възраст, които не работят и не учат. Но неактивният мъж несъмнено е декласиран, некултурен и с по-труден достъп до пазара на труда.
Най-голямата група NEET-ове у нас са тези, живеещи в семейства от над 6-7 души. Работещите или учещите младежи живеят най-вече в 3- и 4-членни фамилии или независимо.
По-любопитно и даже притеснителното е, че делът на висшистите измежду NEET-младежите в България е значителен – съвсем 50 хиляди души. Заедно със приключилите приблизително и професионално обучение те са почти към половината от неактивните младежи до 29-годишна възраст. В тази група дамите са повече от мъжете – те са 36 хиляди. Мъжете са повече единствено в групата на тези с най-ниско обучение.
Регионалният разбор демонстрира, че минимум неучещи и неработещи младежи има във Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. Но пък там и по принцип в Северна България популацията е най-застаряващо и просто живеят по-малък брой младежи.
Положението е същото в Северозападния район, само че тъкмо в него е най-високият брой неактивни младежи. Според ИПИ това отразява забележителните проблеми на пазара на труда в областите Видин, Враца и Монтана - хронична безработица, ниски нива на обучение и умения и липса на вложения и основаване на нови работни места.
А в Югозападния район, в който е и столицата, има максимален брой дейни младежи, т.е. такива, които учат или работят.> Топ 4 сме в Европейски Съюз
Макар България да не е водеща страна в Европейски Съюз по статистика за неучещи и неработещи младежи, страната ни е в топ 4.
На първо място е Румъния с 19,8%, на второ Италия с 19%, а на трето – Гърция с 15,4%. На другия полюс са Нидерландия с 4,2%, Швеция с 5,7%, Малта със 7,2% и Люксембург със 7,4%.
Средното за общността равнище е 11,7%. Европейският съюз е сложил цел делът на безделниците да падне под 9% до 2030 година за възрастовата група от 15 до 29 години.
Заетостта - все по-недостъпна за необразованите
Пазарът на труда става все по-затворен за необразованите, а заетостта – все по-трудно постижима. Динамиката на безработицата и свободните работни места, регистрирани от Агенция по заетостта ясно сочи, че през предходната година пазарът на труда върви към застоялост.
Според данни на Национален статистически институт броят на безработните средногодишно е 132 хиляди души – с съвсем 20 хиляди души под действително записаните.
Образованието е главният фактор за безработицата. Докато при висшистите делът на търсещите работа е едвам 1,9%, то при тези с главно обучение те са 10,7%, а измежду тези с начално и по-ниско – 26,9%. Именно при най-ниско образованите е и най-сериозното нарастване на безработицата – с 2,2 %. в границите на година.
Програмите на Европейски Съюз
Програми на Европейски Съюз за младежка претовареност Гаранцията за младежта и Инициативата за младежка претовареност се концентрират върху младежи, които нямат работа, не организират стаж и не учат. Тук се включват и дълготрайно безработни, както и хора, които не са регистрирани като търсещи работа.
Гаранцията за младежта е политически ангажимент от всички страни в Европейски Съюз да обезпечат на всеки човек на възраст под 25 години качествена оферта за работа, продължение на образованието, реализиране на процедура или на стаж. Това би трябвало да се случи в границите на 4 месеца от момента, в който той става незает или завършва образованието си.
Инициативата за младежка претовареност е инструмент за финансиране на стратегии на страните по осъществяването на Гаранцията за младежта. Те включват образование или подкрепяне на младите за намиране на първа работа, както и обезпечаване на тласъци за работодателите. Инициативата е ориентирана изключително към тези райони в Европейски Съюз с младежка безработица над 25%.
От 2014 година до в този момент в схеми по Гаранцията за младежта са се записали над 20 милиона души, а над 2,4 млн. души са получили директна поддръжка.
7 заповеди на лентяите
1. Обичай леглото си като самия себе си.
2. Ако видиш, че някой си почива, помогни му.
3. Работата е свято нещо – не я пипай.
4. Ако можеш да отложиш нещо за на следващия ден, не го прави през днешния ден.
5. Ако имаш предпочитание за работа, поседни малко, намерения отново и ще ти мине.
6. Ако работата е здраве, дано да работят болните.
7. Раждаме се изтощени и живеем, с цел да си почиваме.
147 100 български младежи на възраст сред 15 и 29 години не учат и не работят. Терминът за такива е NEET (neither in employment nor in education or training, т.е. нито работят, нито се обучават). Това демонстрират данните на Национален статистически институт за заетостта за четвъртото тримесечие на 2023 година
Цифрата е основна част от трудовата мощ на дребна страна като България, в която по същото време заети са били 2,9 млн. души. Тези младежи са на процедура 15,1% от всички българи в тази възрастова група и към 5% от цялото трудоспособно население.
Броят на българските лентяи се движи в относително тесни граници. През обособените тримесечия на 2023 година да вземем за пример е бил сред 155 500 и 162 400, с цел да падне в края на годината до въпросните 147 100.
По-любопитното обаче е по какъв начин претърпяват те. Оказва се, че основна част от тях мъчно биха могли да попаднат в графата “бедни ”, тъй като получават месечна прехрана, достигаща до 2300 лева, т.е. постоянно разполагат с повече пари от техните работещи връстници, разкрива проучване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) въз основа на данните на Евростат.
Около 20 хиляди от българските NEET-ове получават от околните си – най-често родителите, месечна прехрана в границите на 500-600 лева, а други 30 хиляди – сред 600 и 700 лева Това обаче е най-нискодоходната група измежду тях.
Има други към 18 хиляди, които разполагат с сред 700 и 1100 лева месечно, и още към десетина хиляди, които имат джобни до 1700 лева Точно в тази доходна група, която разполага със средства, доста надвишаващи минималната работна заплата, броят на работещите и/или учещи младежи не е кой знае какъв брой доста по-голям. Те също са към петнайсетина хиляди.
Има и такива, чиято месечна прехрана стига до 2200 лева Данните демонстрират, че с приходи над 2300 лева месечно разполагат единствено работещите младежи до 29-годишна възраст.
Профилът на българските неработещи младежи е очебийно женски – най-често срещана измежду тях е жена сред 25 и 29 години, която живее в Пловдив или в областите Кърджали, Пазарджик, Смолян или Хасково. Тя е с главно обучение и разполага месечно с приходи от порядъка на 100 до 400 лева Най-често има деца, и то две, като разчита освен на родителите си, а и на мъжа си.
Разбира се, у нас има и задоволително доста мъже на тази възраст, които не работят и не учат. Но неактивният мъж несъмнено е декласиран, некултурен и с по-труден достъп до пазара на труда.
Най-голямата група NEET-ове у нас са тези, живеещи в семейства от над 6-7 души. Работещите или учещите младежи живеят най-вече в 3- и 4-членни фамилии или независимо.
По-любопитно и даже притеснителното е, че делът на висшистите измежду NEET-младежите в България е значителен – съвсем 50 хиляди души. Заедно със приключилите приблизително и професионално обучение те са почти към половината от неактивните младежи до 29-годишна възраст. В тази група дамите са повече от мъжете – те са 36 хиляди. Мъжете са повече единствено в групата на тези с най-ниско обучение.
Регионалният разбор демонстрира, че минимум неучещи и неработещи младежи има във Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. Но пък там и по принцип в Северна България популацията е най-застаряващо и просто живеят по-малък брой младежи.
Положението е същото в Северозападния район, само че тъкмо в него е най-високият брой неактивни младежи. Според ИПИ това отразява забележителните проблеми на пазара на труда в областите Видин, Враца и Монтана - хронична безработица, ниски нива на обучение и умения и липса на вложения и основаване на нови работни места.
А в Югозападния район, в който е и столицата, има максимален брой дейни младежи, т.е. такива, които учат или работят.> Топ 4 сме в Европейски Съюз
Макар България да не е водеща страна в Европейски Съюз по статистика за неучещи и неработещи младежи, страната ни е в топ 4.
На първо място е Румъния с 19,8%, на второ Италия с 19%, а на трето – Гърция с 15,4%. На другия полюс са Нидерландия с 4,2%, Швеция с 5,7%, Малта със 7,2% и Люксембург със 7,4%.
Средното за общността равнище е 11,7%. Европейският съюз е сложил цел делът на безделниците да падне под 9% до 2030 година за възрастовата група от 15 до 29 години.
Заетостта - все по-недостъпна за необразованите
Пазарът на труда става все по-затворен за необразованите, а заетостта – все по-трудно постижима. Динамиката на безработицата и свободните работни места, регистрирани от Агенция по заетостта ясно сочи, че през предходната година пазарът на труда върви към застоялост.
Според данни на Национален статистически институт броят на безработните средногодишно е 132 хиляди души – с съвсем 20 хиляди души под действително записаните.
Образованието е главният фактор за безработицата. Докато при висшистите делът на търсещите работа е едвам 1,9%, то при тези с главно обучение те са 10,7%, а измежду тези с начално и по-ниско – 26,9%. Именно при най-ниско образованите е и най-сериозното нарастване на безработицата – с 2,2 %. в границите на година.
Програмите на Европейски Съюз
Програми на Европейски Съюз за младежка претовареност Гаранцията за младежта и Инициативата за младежка претовареност се концентрират върху младежи, които нямат работа, не организират стаж и не учат. Тук се включват и дълготрайно безработни, както и хора, които не са регистрирани като търсещи работа.
Гаранцията за младежта е политически ангажимент от всички страни в Европейски Съюз да обезпечат на всеки човек на възраст под 25 години качествена оферта за работа, продължение на образованието, реализиране на процедура или на стаж. Това би трябвало да се случи в границите на 4 месеца от момента, в който той става незает или завършва образованието си.
Инициативата за младежка претовареност е инструмент за финансиране на стратегии на страните по осъществяването на Гаранцията за младежта. Те включват образование или подкрепяне на младите за намиране на първа работа, както и обезпечаване на тласъци за работодателите. Инициативата е ориентирана изключително към тези райони в Европейски Съюз с младежка безработица над 25%.
От 2014 година до в този момент в схеми по Гаранцията за младежта са се записали над 20 милиона души, а над 2,4 млн. души са получили директна поддръжка.
7 заповеди на лентяите
1. Обичай леглото си като самия себе си.
2. Ако видиш, че някой си почива, помогни му.
3. Работата е свято нещо – не я пипай.
4. Ако можеш да отложиш нещо за на следващия ден, не го прави през днешния ден.
5. Ако имаш предпочитание за работа, поседни малко, намерения отново и ще ти мине.
6. Ако работата е здраве, дано да работят болните.
7. Раждаме се изтощени и живеем, с цел да си почиваме.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ