На 5 май в Китайския културен център в София се

На 5 май в Китайския културен център в София се организира конгрес „ Диалог сред китайската и българската цивилизация “. Събитието беше проведено от Китайската асоциация по интернационалните връзки и посолството на Китайската национална република у нас със съдействието на издателство „ Китай Днес “.

Изключително потребна самодейност за взаимно опознаване на двата народа. Двустранните българо-китайски връзки през последните 100 години са на приливи и отливи. След Втората международна война всичко зависеше от връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и КНР. София бе в съветското геополитическо гравитационно поле. Отношенията сред Москва и Пекин определяха връзките сред София и Пекин.

Китай бе подложен в избран интервал от Кремъл в листата на „ ревизионистите “ дружно с Албания, Сърбия и отчасти Румъния. В един миг разцъфтяха двустранните връзки сред Вашингтон и Пекин. Хенри Кисинджър и Дън Сяопин бяха главните фактори в динамизирането на връзките сред янките и китайците. Стокообменът сред Съединени американски щати и КНР закупи устойчива наклонност към повишение, на фона на военния сбъсък през 1969 година сред китайци и руснаци на остров Даманский, на река Усури.

На Балканския полуостров сериозна китайска социокултурна проекция отсъстваше. Само Енвер Ходжа, Йосип Брос Тито и Слободан Милошевич се усмихваха на Пекин, а зад ъгъла дискретно намигаше на китайците Николае Чаушеску. Много постоянно през днешния ден на българо-китайските срещи на най-високо равнище българските участници стартират с това, че България е признала КНР втора, след Съюз на съветските социалистически републики. Днес няма Съветски съюз и е разумно България да е първа в листата. Злите езици приказват, че действително София по това време се е престарала и е изпреварила Москва и първа е признала КНР. Даже руснаците с подигравка подхвърляли по този мотив: „ Болгары опять переплюнули (надминали) нас! “

Проблемът ни е, че след Втората международна война в интервала на „ развития социализъм “ гледаме и учим Китай през мощно идеологизираната руска оптика. След рухването на Берлинската стена се преориентирахме и започнахме „ академично “ да следим и оценяваме страната на Лао Дзъ още веднъж през мощно идеологизирания, само че към този момент неолиберален бинокъл. Очевидно и в двата случая не се вижда достоверният, а единствено изкривеният облик на Китай. Особено във втория случай. Огромна част от литературата за Китай в нашата страна е от англосаксонски създатели. А множеството български китаисти и водещите се за такива пишат за страната на Лао Дзъ, съвсем напълно цитирайки англосаксонски създатели. Омагьосан кръг. Преди и в този момент. Резултатът е един и същи. Като цяло българите не познават добре Китай. С изключение на стеснен кръг специалисти, които дълги години са учили, работили и живели в страната на Лао Дзъ.

През март 2013 година в Китай приключи процесът на сливане на духовната, военната и светската власт в един човек. Човекът е Си Дзинпин, който през днешния ден въплъщава духовната власт като Генерален секретар на Китайската комунистическа партия (ККП), военната власт като ръководител на Военния съвет на Централен комитет на ККП (реално Централен боен съвет на държавата). И надлежно признакът на светската власт е точно Председателят на КНР. Преди десетина години Си Дзинпин трябваше да преодолее три провокации.

Първо, да не се трансформира във втори Горбачов с „ ново мислене “ и да съобщи идеалите на социализма с китайска специфичност.

Второ, да не допусне поругаване на комунистическата партия при неизбежното подчинение от марксистката класова доктрина в посока обичайните основи на конфуцианската нравственос и новите базови полезности съответни на епохата на промени.

Трето, да не допусне продължаващото озападняване на публичното схващане на китайците, водещо до повишаване на духовната рецесия на нацията. За 10 години Си Дзинпин се оправи ослепително и с трите провокации. Днес Китай е единствената страна, която има планове и може да промени интернационалния ред и има нужния стопански, дипломатически, боен и софтуерен капацитет.

Миналата година в Оксфорд шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс съобщи пред аудиторията на английския фонд Ditchley Foundation: „ Китай се явява нашият максимален геополитически и разследващ противник и най-съществен дълготраен приоритет. През последните две години ние организирахме метаморфоза в Централно разузнавателно управление на САЩ, с цел да отразим този приоритет “. Директорът на Централно разузнавателно управление на САЩ е споделил, че подконтролната му организация е основала нов mission center, един от многото, фокусиран извънредно върху Китай.

Как наподобява дипломатическата и икономическа „ арматура “ на Пекин в неговата идея за суверенно присъединяване на интернационалната сцена? Днес следим явен разпад на еднополярния свят, родил се след разрушаването на Берлинската стена и именуван още Pax Americana. Светът се регионализира и се трансформира в многополюсен или още както го назовават китайците - многофакторен. В първата властова декада Си Дзинпин започва три обособени световни начинания: „ Пояс и път “ (BRI) през 2013 година, „ Инициатива за световно развиване (GDI) през 2021 година и „ Инициатива за световна сигурност “ (GSI) през 2022 година

Първоначално „ Пояс и път “ бе построен като китайска платформа за задоволяването на острата нужда от инфраструктура на разрастващите се страни и страни със приблизително равнище на приход. Бяха употребявани непотребните строителни мощности в страната на Лао Дзъ. Но през днешния ден самодейността се разшири и се трансформира в главен мотор на геостратегията на Пекин. „ Инициативата за световно развиване “ се концентрира върху световното развиване в по-широк смисъл и дава на Китай водеща роля. Тук е належащо да се подчертае, че Пекин отдава желание на икономическото развиване като основа за правата на индивида. Китайците упрекват американците, че „ маргинализират въпросите на развиването поради фокусирането им на първо място върху правата на индивида и демокрацията “.

„ Инициативата световна сигурност “ съгласно редица китайски учени обезпечава „ китайската мъдрост и китайските решения “. Според Си Дзинпин GSI има за цел да накара страните да „ отхвърлят манталитета на Студената война, да се разгласят против едностранните решения и да кажат „ не “ на груповата политика и блоковата борба “. По-ясно казано, Пекин приканва да бъде комплициран завършек на системите от алианси на Съединени американски щати. Си Дзинпин в своите интернационалните срещи непрекъснато повтаря, че сигурността на една страна не би трябвало да се обезпечава за сметка на сигурността на други. По време на своето последно посещаване в Европа той направи още един опит да изясни на Еманюел Макрон китайската позиция във връзка с световната сигурност.

През май 2023 година Си Дзинпин попълни своята интернационална тактика с оповестяването на „ Глобалната цивилизационна самодейност (GCI). Основната теза е, че страни принадлежащи към разнообразни цивилизации и равнища на развиване ще имат разнообразни политически и стопански модели. Външнополитическото ведомство на Китай доста малко и ясно формулира посланието: „ Не съществува повсеместен модел за отбрана на правата на индивида “. Към днешна дата единствено няколко страни в лицето на своите водачи предложиха вербална поддръжка на GCI. Това са Сърбия, Южна Африка, Южен Судан и Венецуела. Китай с GCI предлага международен ред, който не отдава приоритет на ценностната система на демократичните демокрации.

Китай е решен да продължи да оповестява на целия свят своите визии за бъдещето на човечеството. Затова Си Дзинпин приказва за „ обща орис “ на тези, които не споделят полезностите на демократичната народна власт. Пекин има впечатляващи запаси за тази цел. Международната новинарска мрежа на Китай CGTN разполага с два пъти повече задгранични бюра в сравнение с CNN. А известната на целия свят организация „ Синхуа “ има над 180 бюра по целия свят.

За десетина години „ Пояс и път “ промени геополитическия и стопански пейзаж на една голяма част от територията на Африка, Югоизточна Азия, и значително в Латинска Америка. Много може да се приказва за предлаганите от Пекин световни начинания. Има гласове „ срещу “, само че има и доста гласове „ за “. Но едно е пределно ясно към днешна дата. Международната система ръководена от Съединени американски щати е непопулярна в болшинството страни по света. В Пекин са безусловно прави: интернационалната система фактически се нуждае от сериозна промяна. Съединени американски щати нямат към този момент задоволително запас, с цел да обезпечават финансово досегашното дипломатическо, политическо и военно действие на Pax Americana. Не могат да си заплащат позицията на „ световен хегемон “. Глобалната финансова система, която захранваше Pax Americana, се срина. Един доста знаков „ подробност “. Около 30 посолства и задачи на Съединени американски щати нямат настоящ дипломат.

За десетина години Си Дзинпин преобрази Китай. Още от края на 2012 година в страната на Лао Дзъ стартира акция за подмяната на корумпираните ръководители, уличени в приемането на подкупи. Академията за публични науки разгласява „ Синя книга за правовите правила - 2012 “. В нея бяха изнесени данни, че към 40% от кадровите служащи на висше управленческо равнище признават, че техните дами и деца живеят зад граница. По отношение на въпросните китайски „ патриоти “ бяха признати строги постановления. На хората, които не имат вяра в бъдещето на своята страна, им бе неразрешено да заемат управителни длъжности. Промени настъпиха и в партийната работа. На партийните събрания към този момент е неразрешено при изявленията да се чете авансово написан текст. Съкратен бе броят на събранията, понижена беше и тяхната дълготрайност.

Под управлението на Си Дзинпин до 2030 година Китай ще бъде несъмнено първата икономическа страна в света. Когато става дума за Китай, в България постоянно се загатва и за „ китайската фантазия “. Понякога има и комични родни картинки. През 2015 година в хотел „ Шератон “ в София бе показана книгата „ Китайската фантазия “ (Издателство „ Изток-Запад “) на Си Дзинпин. Тогавашният български държавен глава съобщи пред смаяната публика, че съгласно него „ китайската фантазия била същата като българската фантазия “. Аудиторията в залата онемя...

Символът на китайската фантазия е Кафявият змей на императора Тай Цзун (династията Тан). При раждането на 23 януари 599 година му е било обещано името Ли Шимин. Името на въпросната фантазия е социализъм с китайска специфичност. На китайски това название е записано с осем йероглифа с първичен смисъл: „ Съюз на клановете към престола на прадедите с оттенъци на цветовете на Средната централна страна “. Тези цветове са червен, жълт и сиво-син. Червеният цвят е на конфуцианството. Жълтият цвят е на „ жълтата религия “, на будизма. А сиво-синият е цветът на даоистите. Съчетанието от изброените нагоре цветове дава кафяв цвят.

Има доста общо сред правилата за градеж на страната на Чингиз хан и Си Дзинпин:

- властта е над собственоста

- служенето е над владеенето

- справедливостта е над закона

- общото е над персоналното

- духовното е над материалното