Държавата, която се бори с насилието веднъж годишно
В столичен парк жена вижда по какъв начин мъж бие партньорката си. Решава да звънне на 112, битата я моли да не го прави, тъй като ще стане по-лошо. Наистина става по-лошо - насилникът стартира да бие и спасителката, троши телефона ѝ и изчезва. Още го търсят.
Друга жена, след систематичен побой години наред, напуща насилника си. Междувременно му е родила три деца, най-малкото още е с памперс. Бяга от него в различен град. Заради издевателството и страха от неизвестността получава инсулт. Сега за нея и децата ѝ е проведена дарителска акция, защото сега не може да работи и да устоя фамилията си. Нейният принудител също не е обществено прочут, живее несмущаван, няма финансови и здравословни проблеми.
Колко са жертвите на принуждение у нас в никакъв случай не е било известно. Данните са ориентировъчни, указател няма.
На 25 ноември, както се случва всяка година на датата, ни заринаха със статистически данни: всяка трета жена, всяка четвърта жена, всяка десета жена е претърпяла някакъв тип принуждение - един път в живота си или редовно. Тормозът е бил прочувствен, финансов, полов или чист пердах.
Включи се с разбор и Националният статистически институт. Две политически сили внесоха ритуално законопроекти.
Какъв е профилът на жертвите - главно млади дами сред 18 и 29 години. Кои са насилниците - най-често интимните им сътрудници. Немалка част от дамите са страдали от полов тормоз на работното място.
Младите са по-склонни да споделят казуса си, какъв брой повече напредва възрастта, толкоз по-малко са данните.
Защо мълчат - тъй като страната не ги е защитила ако проговорят. Според актуалното законодателство, с цел да бъде повдигнато обвиняване на насилника са нужни най-малко три сигнала от жертвата. Въпреки тромавата процедура каузи за домашно принуждение въпреки всичко има. По данни на правосъдното министерство те са над 3000 годишно, само че половината от тях се приключват.
Нерядко след сходна " смелост " жертвата на систематичен тормоз губи живота си. Сайтът spasena.org да вземем за пример поддържа статистика на починалите от ръката на колегата си дами. В него броят жертвите от 2018 година насам, основан е по план " Картографиране на убийствата на дами в България ". Сега към този момент действа и като платформа за помощ на потърпевши. Според данните му от началото на 2022 година до момента минимум 19 дами са били убити от околните им мъже.
Жени, убити, тъй като са дами или принуждение, учредено на пола. За този тип закононарушение по целия свят има една дума - фемицид. У нас тя не е официализирана, не съществува в правния свят. Популярна е единствено измежду неправителствените организации. Фемицидът е закононарушение от ненавист, учредено на пола - против жена. Имаше незадълбочен опит да бъде дефиниран в Истанбулската спогодба, която провокира " справедливия яд " на радетелите за " християнски полезности ". Помогна им и Конституционният съд, който разгласи тълкуването на понятието " пол " за противоконституционно, дебатът зацикли и конвенцията потъна в аналите на историята.
За разлика от страната, неправителственият бранш, който не е спрял да работи по казуса, е дефинирал отчетливо от какво има потребност законодателството, с цел да предложи съответна защите на жертвите на принуждение - въвеждане на дефиницията за фемицид; работещи ограничения за предварителна защита на насилието; указател на тези закононарушения (извършителите), с цел да няма рецидиви; повече спешни центрове за настаняване на пострадалите; орган, който да координира всичко това.
Пак съгласно гражданските организации, които работят в бранша, най-голяма заплаха за жертвите на принуждение поражда, когато решат да избягат и се нарушат наложените ограничаващи ограничения.
Тогава мъчителят е необмислен, поради страха от наказателна отговорност и яростта, че жертвата му се е изплъзнала. Неслучайно пристрастните към тематиката акцентират нуждата от ограничения за отбрана тъкмо в този интервал.
Какви са законодателните оферти, които бяха обявени на 25 ноември?
Основен принцип в законопроекта, импортиран от някогашния министър на правораздаването Надежда Йорданова, е, че домашно принуждение може да се прави посредством деяние или безучастие, което прави околните съпричастни на издевателството, в случай че не уведомят способените органи.
Ускорява се достъпът до правораздаване, защото молбата на потърпевшия би трябвало да бъде придвижена до 24 часа от всички институции, които имат отношение към предварителната защита и отбраната от домашно принуждение до съответния областен съд. - той може да е всеки по непрекъснат или сегашен адрес на потърпевшото лице, по мястото на осъществяване на насилието или различен адрес, на който жертвата обитава.
Законопроектът планува основаването на обединен орган, Национален съвет, който да реализира държавната политика по предварителна защита и отбрана от домашно принуждение.
Друго предложение е основаването на народен указател на случаите, до който да имат достъп всички ангажирани с казуса институции.
Предвижда се профилирани услуги на потърпевшите да се дават гратис, без значение дали жертвата сътрудничи за откриване на причинителя или не.
В документа е заложена и тотална възбрана за всевъзможен контакт с потърпевшия - изключени са връзките по телефон, имейл, елементарна поща и всевъзможни други средства за връзка.
Предвижда се на насилниците да бъде неразрешено приемането на позволение за приложимост и предпазване на оръжие или лишаване на разрешителното, в случай че към този момент има такова.
Приложилите принуждение да бъдат задължени да посещават стратегия за превъзмогване на експанзията е другото предложение в законопроекта, който включва и обезпечаване на профилирани услуги за потърпевшите деца - жертви или очевидци на принуждение.
Законодателна самодейност предприе и Българска социалистическа партия. Намеренията бяха оповестени в Народното събрание, само че планът към момента липсва измежду документите в правната комисия. Възторженото изказване на вносителите оставя усещането, че акцентът ще е върху основаването на повече спешни центрове.
Рано е да се каже дали законопроектите скоро ще влязат в пленарна зала. Предвид дебатите, които се водят сега, техният живот е непредсказуем.
Впрочем, съгласно специалисти в бранша, случаите на домашно принуждение са се нараснали и поради политическата неустойчивост, която поражда възприятие за безотговорност у насилниците - във въртележката от парламенти и служебни държавни управления кой да се занимава с домашното принуждение? Както в доста други сфери и в тази гражданските организации са оставени да се оправят сами.
Очевидно не се бърза, 25-ти мина, има по-важни задания - да вземем за пример Изборен кодекс за превръщане. Жертвите на домашно принуждение ще би трябвало да почакат до следващата година по същото време.
Убива я, само че доста съжалява
Ако погледнем следствията - разлика сред животното от Цар Калоян и тихия IT експерт няма. Имаме една убита и една полуубита жена, чийто живот е свършил
Друга жена, след систематичен побой години наред, напуща насилника си. Междувременно му е родила три деца, най-малкото още е с памперс. Бяга от него в различен град. Заради издевателството и страха от неизвестността получава инсулт. Сега за нея и децата ѝ е проведена дарителска акция, защото сега не може да работи и да устоя фамилията си. Нейният принудител също не е обществено прочут, живее несмущаван, няма финансови и здравословни проблеми.
Колко са жертвите на принуждение у нас в никакъв случай не е било известно. Данните са ориентировъчни, указател няма.
На 25 ноември, както се случва всяка година на датата, ни заринаха със статистически данни: всяка трета жена, всяка четвърта жена, всяка десета жена е претърпяла някакъв тип принуждение - един път в живота си или редовно. Тормозът е бил прочувствен, финансов, полов или чист пердах.
Включи се с разбор и Националният статистически институт. Две политически сили внесоха ритуално законопроекти.
Какъв е профилът на жертвите - главно млади дами сред 18 и 29 години. Кои са насилниците - най-често интимните им сътрудници. Немалка част от дамите са страдали от полов тормоз на работното място.
Младите са по-склонни да споделят казуса си, какъв брой повече напредва възрастта, толкоз по-малко са данните.
Защо мълчат - тъй като страната не ги е защитила ако проговорят. Според актуалното законодателство, с цел да бъде повдигнато обвиняване на насилника са нужни най-малко три сигнала от жертвата. Въпреки тромавата процедура каузи за домашно принуждение въпреки всичко има. По данни на правосъдното министерство те са над 3000 годишно, само че половината от тях се приключват.
Нерядко след сходна " смелост " жертвата на систематичен тормоз губи живота си. Сайтът spasena.org да вземем за пример поддържа статистика на починалите от ръката на колегата си дами. В него броят жертвите от 2018 година насам, основан е по план " Картографиране на убийствата на дами в България ". Сега към този момент действа и като платформа за помощ на потърпевши. Според данните му от началото на 2022 година до момента минимум 19 дами са били убити от околните им мъже.
Жени, убити, тъй като са дами или принуждение, учредено на пола. За този тип закононарушение по целия свят има една дума - фемицид. У нас тя не е официализирана, не съществува в правния свят. Популярна е единствено измежду неправителствените организации. Фемицидът е закононарушение от ненавист, учредено на пола - против жена. Имаше незадълбочен опит да бъде дефиниран в Истанбулската спогодба, която провокира " справедливия яд " на радетелите за " християнски полезности ". Помогна им и Конституционният съд, който разгласи тълкуването на понятието " пол " за противоконституционно, дебатът зацикли и конвенцията потъна в аналите на историята.
За разлика от страната, неправителственият бранш, който не е спрял да работи по казуса, е дефинирал отчетливо от какво има потребност законодателството, с цел да предложи съответна защите на жертвите на принуждение - въвеждане на дефиницията за фемицид; работещи ограничения за предварителна защита на насилието; указател на тези закононарушения (извършителите), с цел да няма рецидиви; повече спешни центрове за настаняване на пострадалите; орган, който да координира всичко това.
Пак съгласно гражданските организации, които работят в бранша, най-голяма заплаха за жертвите на принуждение поражда, когато решат да избягат и се нарушат наложените ограничаващи ограничения.
Тогава мъчителят е необмислен, поради страха от наказателна отговорност и яростта, че жертвата му се е изплъзнала. Неслучайно пристрастните към тематиката акцентират нуждата от ограничения за отбрана тъкмо в този интервал.
Какви са законодателните оферти, които бяха обявени на 25 ноември?
Основен принцип в законопроекта, импортиран от някогашния министър на правораздаването Надежда Йорданова, е, че домашно принуждение може да се прави посредством деяние или безучастие, което прави околните съпричастни на издевателството, в случай че не уведомят способените органи.
Ускорява се достъпът до правораздаване, защото молбата на потърпевшия би трябвало да бъде придвижена до 24 часа от всички институции, които имат отношение към предварителната защита и отбраната от домашно принуждение до съответния областен съд. - той може да е всеки по непрекъснат или сегашен адрес на потърпевшото лице, по мястото на осъществяване на насилието или различен адрес, на който жертвата обитава.
Законопроектът планува основаването на обединен орган, Национален съвет, който да реализира държавната политика по предварителна защита и отбрана от домашно принуждение.
Друго предложение е основаването на народен указател на случаите, до който да имат достъп всички ангажирани с казуса институции.
Предвижда се профилирани услуги на потърпевшите да се дават гратис, без значение дали жертвата сътрудничи за откриване на причинителя или не.
В документа е заложена и тотална възбрана за всевъзможен контакт с потърпевшия - изключени са връзките по телефон, имейл, елементарна поща и всевъзможни други средства за връзка.
Предвижда се на насилниците да бъде неразрешено приемането на позволение за приложимост и предпазване на оръжие или лишаване на разрешителното, в случай че към този момент има такова.
Приложилите принуждение да бъдат задължени да посещават стратегия за превъзмогване на експанзията е другото предложение в законопроекта, който включва и обезпечаване на профилирани услуги за потърпевшите деца - жертви или очевидци на принуждение.
Законодателна самодейност предприе и Българска социалистическа партия. Намеренията бяха оповестени в Народното събрание, само че планът към момента липсва измежду документите в правната комисия. Възторженото изказване на вносителите оставя усещането, че акцентът ще е върху основаването на повече спешни центрове.
Рано е да се каже дали законопроектите скоро ще влязат в пленарна зала. Предвид дебатите, които се водят сега, техният живот е непредсказуем.
Впрочем, съгласно специалисти в бранша, случаите на домашно принуждение са се нараснали и поради политическата неустойчивост, която поражда възприятие за безотговорност у насилниците - във въртележката от парламенти и служебни държавни управления кой да се занимава с домашното принуждение? Както в доста други сфери и в тази гражданските организации са оставени да се оправят сами.
Очевидно не се бърза, 25-ти мина, има по-важни задания - да вземем за пример Изборен кодекс за превръщане. Жертвите на домашно принуждение ще би трябвало да почакат до следващата година по същото време.
Убива я, само че доста съжалява
Ако погледнем следствията - разлика сред животното от Цар Калоян и тихия IT експерт няма. Имаме една убита и една полуубита жена, чийто живот е свършил
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ