Преп. Пахомий Велики. Преп. Ахилий, еп. Лариски
Преподобни Пахомий се родил в Тиваида (Египет) в края на ІІІ век. Родителите му били езичници, само че Пахомий от ранни години имал омерзение към идолослужението. Не познавайки още християнската религия, той към този момент чувствал лъжливостта на езичеството, и скоро Господ по Своята благосклонност му показал истината.
Пахомий бил на 20 години, когато заради войната събирали бойци в оная военна област, където той живеел. Всички младежи били принуждавани да постъпят на военна работа. Пахомий нямал никакво предпочитание да бъде боец, само че бил заставен и той да остави родителския дом и да отиде на война.
По пътя бойците се спрели в един град, където имало мното християни. Те ги приели с наслада и обич и им оказали всякаква помощ. Трогнат и изумен от техния банкет, Пахомий ги запитал, за какво са по този начин милостиви, и получил отговор, че те са християни. Пръв път Пахомий чул това наименование. Той почнал да разпитва за тях и научил, че християните са положителни и почтени люде, на които техния Бог заповядал да обичат своите ближни - всички индивиди и да бъдат милосърдни.
Добрите каузи на християните внушили на Пахомий почитание към тяхната религия. Но когато той по-близко я изучил, чул за всемогъщия Бог, Който сътворил небето и земята, разбрал за Иисуса Христа, Божия Син, Който приел човешко естество, с цел да избави индивидите от постоянно наказание, схванал плодородното обучение за безконечния живот. Сърцето на младия Пахомий се възпламенило от обич към Бога и от предпочитание да Му служи. Той паднал на колене, вдигнал очи към небето и извикал:
" Господи, Боже на християните, Който си сътворил небето и земята, милостиво погледни към мене и ми дай да Те позная. Помогни ми да ти послужвам и да извършвам Твоите заповеди ".
И тук още той дал заричане да бъде християнин.
Наскоро Пахомий дружно с войската оставил града и траял своя път. Но той не не запомнил за Бога на християните и се стараел да живее почтено, с цел да Му угоди. Когато го сполетявало някакво прелъщение, той си спомнял, че е заречен да служи на Бога, молил Го за помощ и по този начин предпазвал себе си от зло и недостатък.
След приключване на войната разпуснали войската, и Пахомий се върнал в своята страна. Първа негова грижа била да откри християнски духовник, с цел да получи от него свето Кръщение. Свещеникът го подготвил и го кръстил.
В това време всякакви лъжеучения вълнували Църквата и смущавали вярващите. Новопокръстеният Пахомий се смущавал от тия ереси. Но той откровено желаел да узнае истината и решил да се отдръпна в пустинята и да търси управлението на умел и умен дъртак.
В Тиваидската пустиня живеел в същото време отшелникът Паламон, който се славел със своя живот. Пахомий пристигнал при него. Пустинникът го погледнал и споделил:
- Но ти си прекомерно млад, а отшелническият живот е прекомерно сложен. Мнозина желаеха да живеят при мене, само че се върнаха в света, като се уплашиха от труда и лишенията.
- Изпитай ме - споделил Пахомий. - Аз имам вяра, че Бог посредством твоите молебствия ще ми дарува мощ и самообладание.
Старецът се съгласил да одобри Пахомия. Животът на Паламон бил фактически доста тежък. Той съвсем не спял, а прекарвал и дните и нощите в труд и молитва. Денем той работел и в същото време шепнел наизуст псалми. Работата му била да преде вълна и да тъче недодялан плат за власеници, от продажбата на които той се издържал и даже помагал на бедните. А самият той вкусвал единствено по малко самун със сол и вода.
Пахомий почнал да споделя всичките му писания и му оказвал абсолютно смирение. Когато старецът забелязвал, че Пахомий бил обзет от сънливост, извеждал го вън и там дружно влачели тежки кошници с пясък от едно място на друго. Това трябвало да го приучи да бъде безсънен и да побеждава себе си.
Трудният живот не отвърнал Пахомия то подхванатия героизъм. Напротив, той от ден на ден и повече се разпалял от обич към Бога и драговолно понасял писания и ограничения, помнейки какъв брой доста Христос страдал, с цел да ни избави. Паламон с наслада гледал на неговото старание и благодарял на Господа.
ОТЕЦ АХИЛИЙ, ЕПИСКОП НА ЛАРИСА
Този преподобен живял при царуването на император Константин Велики и произхождал от благочестиви родители. Като се отдал на благоверен и богобоязлив живот и изучил светските науки и висшата философия, той се украсил с всевъзможни богоугодни действия, заради което бил подложен за свещеник на горна Тесалия за християните, живеещи по цяла Елада. Присъствайки на Вселенския събор в Никея, той изобличил Арий и неговите съидейници.
Като се върнал в Лариса след събора, разрушил доста идолски капища, изгонил бесовете от бесноватите и направил голям брой други чудеса. Освен това той още веднъж построил църковните здания и богато ги украсил, след което с мир си отишъл от този живот.
Пахомий бил на 20 години, когато заради войната събирали бойци в оная военна област, където той живеел. Всички младежи били принуждавани да постъпят на военна работа. Пахомий нямал никакво предпочитание да бъде боец, само че бил заставен и той да остави родителския дом и да отиде на война.
По пътя бойците се спрели в един град, където имало мното християни. Те ги приели с наслада и обич и им оказали всякаква помощ. Трогнат и изумен от техния банкет, Пахомий ги запитал, за какво са по този начин милостиви, и получил отговор, че те са християни. Пръв път Пахомий чул това наименование. Той почнал да разпитва за тях и научил, че християните са положителни и почтени люде, на които техния Бог заповядал да обичат своите ближни - всички индивиди и да бъдат милосърдни.
Добрите каузи на християните внушили на Пахомий почитание към тяхната религия. Но когато той по-близко я изучил, чул за всемогъщия Бог, Който сътворил небето и земята, разбрал за Иисуса Христа, Божия Син, Който приел човешко естество, с цел да избави индивидите от постоянно наказание, схванал плодородното обучение за безконечния живот. Сърцето на младия Пахомий се възпламенило от обич към Бога и от предпочитание да Му служи. Той паднал на колене, вдигнал очи към небето и извикал:
" Господи, Боже на християните, Който си сътворил небето и земята, милостиво погледни към мене и ми дай да Те позная. Помогни ми да ти послужвам и да извършвам Твоите заповеди ".
И тук още той дал заричане да бъде християнин.
Наскоро Пахомий дружно с войската оставил града и траял своя път. Но той не не запомнил за Бога на християните и се стараел да живее почтено, с цел да Му угоди. Когато го сполетявало някакво прелъщение, той си спомнял, че е заречен да служи на Бога, молил Го за помощ и по този начин предпазвал себе си от зло и недостатък.
След приключване на войната разпуснали войската, и Пахомий се върнал в своята страна. Първа негова грижа била да откри християнски духовник, с цел да получи от него свето Кръщение. Свещеникът го подготвил и го кръстил.
В това време всякакви лъжеучения вълнували Църквата и смущавали вярващите. Новопокръстеният Пахомий се смущавал от тия ереси. Но той откровено желаел да узнае истината и решил да се отдръпна в пустинята и да търси управлението на умел и умен дъртак.
В Тиваидската пустиня живеел в същото време отшелникът Паламон, който се славел със своя живот. Пахомий пристигнал при него. Пустинникът го погледнал и споделил:
- Но ти си прекомерно млад, а отшелническият живот е прекомерно сложен. Мнозина желаеха да живеят при мене, само че се върнаха в света, като се уплашиха от труда и лишенията.
- Изпитай ме - споделил Пахомий. - Аз имам вяра, че Бог посредством твоите молебствия ще ми дарува мощ и самообладание.
Старецът се съгласил да одобри Пахомия. Животът на Паламон бил фактически доста тежък. Той съвсем не спял, а прекарвал и дните и нощите в труд и молитва. Денем той работел и в същото време шепнел наизуст псалми. Работата му била да преде вълна и да тъче недодялан плат за власеници, от продажбата на които той се издържал и даже помагал на бедните. А самият той вкусвал единствено по малко самун със сол и вода.
Пахомий почнал да споделя всичките му писания и му оказвал абсолютно смирение. Когато старецът забелязвал, че Пахомий бил обзет от сънливост, извеждал го вън и там дружно влачели тежки кошници с пясък от едно място на друго. Това трябвало да го приучи да бъде безсънен и да побеждава себе си.
Трудният живот не отвърнал Пахомия то подхванатия героизъм. Напротив, той от ден на ден и повече се разпалял от обич към Бога и драговолно понасял писания и ограничения, помнейки какъв брой доста Христос страдал, с цел да ни избави. Паламон с наслада гледал на неговото старание и благодарял на Господа.
ОТЕЦ АХИЛИЙ, ЕПИСКОП НА ЛАРИСА
Този преподобен живял при царуването на император Константин Велики и произхождал от благочестиви родители. Като се отдал на благоверен и богобоязлив живот и изучил светските науки и висшата философия, той се украсил с всевъзможни богоугодни действия, заради което бил подложен за свещеник на горна Тесалия за християните, живеещи по цяла Елада. Присъствайки на Вселенския събор в Никея, той изобличил Арий и неговите съидейници.
Като се върнал в Лариса след събора, разрушил доста идолски капища, изгонил бесовете от бесноватите и направил голям брой други чудеса. Освен това той още веднъж построил църковните здания и богато ги украсил, след което с мир си отишъл от този живот.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ