Турция плете коалиция Байрактар
Турският безпилотен летателен военен уред Байрактар TB2 (Bayraktar TB2) e една от безспорните гордости на военно-промишлената промишленост на съседката ни (друга такава е дронът Байрактар Акънджъ - Bayraktar Akıncı - който може да лети на още по-голяма височина и има фрапантно по-голям радиус на действие; последният обаче бе въведен напълно скоро в работа на турските въоръжени сили и към момента не се изнася към други страни).
Конфликтът в Либия, както и този сред Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах, послужиха като рекламен подиум за бойната успеваемост на Байрактар ТВ2. Дронът бе експлоатиран от Анкара и против силите на Башар ал Асад и кюрдите в Сирия, както и против позиции на ПКК в Турция и Северен Ирак.
Но в случай че погледнем страните, които закупуват Байрактар ТВ2, ние в действителност може да разпознаем страните, с които Турция предпочитано развива двустранните си връзки.
На първо място, това е Азербайджан. Както е добре известно, Анкара мисли връзките сред турците и азерите като такива на " един народ в две страни ". Отвъд културно-лингвистичните сходства, съдействието посред им се укрепва и от на практика ползи. За Баку Анкара е естествена противотежест против зависимостта на Азербайджан от Русия (в сферата на вноса и изключително този на оръжия) и против въздействието на Иран (покрай шиитския фактор, с ангажимента, че в Баку, по руско завещание, секуларизмът е казионен етикет). За Турция пък от първостепенно значение са залежите на природен газ на Азербайджан, както и достъпът до Каспийско море, което Баку обезпечава на южната ни съседка.
Извън Кавказ и Азербайджан, Турция се пробва да прокара тюркския си кулоар в посока Туркменистан, а оттова - и към цяла Централна Азия. Посредством опекунството си върху Баку и Ашхабад, в това число посредством тристранния формат сред въпросните столици, Анкара родителства на общите планове сред тях, главният от които е възможното осъществяване на Транскаспийския газопровод. Този план, като се изключи че е част от Южния газов кулоар на Европейски Съюз, целящ диверсификацията на източниците на природен газ за Стария континент, ще усили и смисъла на Турция като директна страна. Наред с това, Ашхабад надалеч не се лимитира до дроновете, когато закупува бойно въоръжение от Анкара (от гранични лодки до корветата " Дениз Хан " ).
Но в случай че последното е източният вектор на турската политика, то тя има и северен подобен. В подобен случай става дума за Украйна, с която Турция, по образеца на гореспоменатите страни, също развива съдействие в отбранителната промишленост (пример в това отношение е дронът " Байрактар Акънджъ ", който употребява украински двигател). Анкара е един от най-устойчивите апологети на Крим като украинска територия (включително поради татарите там) и последовател на влизането на Киев в НАТО. Именно турският Байрактар ТВ2 бе употребен неотдавна в Донбас от украинските въоръжени сили в спора с наместническите формирования на Руската Федерация.
А дружно с Украйна, Полша е другата страна от Люблинския триъгълник, в който другояче влиза и Литва, закупуваща упоменатия турски безпилотен летателен уред. Варшава към този момент е и първата столица от НАТО, която вкарва въпросната турска технология във въоръжението си (макар от време на време да се появява информация, че Латвия и Литва също имат интерес към дрона).
На юг от Турция, Катар обезпечи опция за установяването на първата турска военна база в Персийския залив. Турският контингент във въпросната страна бе скорострелно повишен, когато Доха трябваше да се изправи против протеста на редица арабски страни, ръководени от ОАЕ и Саудитска Арабия, които от 2017-та година насам се опитваха да изолират Катар. Срещу гаранциите за сигурност, които Анкара даде на Доха, последната пък осигуряваше от време на време финансови инжекции на първата, с които Турция се опитваше да закрепя финансовите си пазари, банки и валута.
Всяка една от упоменатите страни - Азербайджан, Туркменистан, Украйна, Полша и Катар - е закупила съответното количество Байрактар ТВ2. Това се дължи освен на достолепието на въпросния дрон (демонстрирано в това число против съветските зенитни ракетно-артилерийски комплекси Панцир-С1 в Либия и Сирия), както и на директните потребности на закупилите го страни (като споровете Азербайджан-Армения, Русия - Украйна). Но и на това, че в тази ситуация Байрактар ТВ2 служи като маркер, бележещ покачвания интерес на Анкара, който въпросната столица има по отношение на съответните страни. Последното, в подтекста на турските геополитически упоритости. Тези упоритости плетат мрежа, стъпваща на двустранни или многостранни връзки, която носи споделената характерност " Байрактар ".
Турският интерес към Азербайджан и Туркменистан се обуславя от упоменатия тюркски кулоар, " пресичащ " Международния транспортен кулоар Север-юг, който е от взаимен интерес за Русия и Иран.
Когато във фокус е Украйна, Анкара се пробва да развива районни съдействия, с които да смекчава преимуществата на Русия в Черноморския басейн.
А Полша - като водач на антируския Люблински триъгълник - е натурален сътрудник на Анкара в построяването на оста Балтийско - Черно море (която ос е едното от двете " бедра " на американската самодейност " Три морета " ; другата е Балтийско море - Адриатическо море; точно посредством Варшава Анкара се пробва да компенсира това, че не участник в упомената концепция).
От своя страна Катар, който с изключение на скъп финансов развъдник, е и значим съдружник на Турция в конкуренцията сред площадния ислям и кабинетния ислям в сунитското пространство (или с други думи, " Мюсюлмански братства " против властническите структури на арабските монархии).
Единствената страна, закупила Байрактар ТВ2, само че която има по-скоро комплицирани връзки с Турция и разминаващи се ползи в района на Северна Африка, е Кралство Мароко (особено на фона на чудесните връзки, които Анкара има с Алжир, с който Рабат има повече от комплицирани такива).
Оттам нататък всички останали страни, за които се приказва, че към този момент имат импровизирано или ще придобият скоро турския безпилотен летателен военен уред, удостоверяват правилото за съществуването на съвпадане на техните ползи с тези на Турция. Такива страни са Етиопия (където Турция е вторият максимален задграничен вложител след Китай), Сомалия (в която Турция има военна база и влага в лечебни заведения и училища), Киргизстан (чийто спор с Таджикистан дава още един фронт на конкуренция сред тюрките и персите) и така нататък
Така или другояче, Турция задълбочава своите връзки с страни, които Анкара смята за значими в нейното геостратегическо ситуиране. А Байрактар ТБ2 е новият османски гази, който не язди, а лети.
Конфликтът в Либия, както и този сред Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах, послужиха като рекламен подиум за бойната успеваемост на Байрактар ТВ2. Дронът бе експлоатиран от Анкара и против силите на Башар ал Асад и кюрдите в Сирия, както и против позиции на ПКК в Турция и Северен Ирак.
Но в случай че погледнем страните, които закупуват Байрактар ТВ2, ние в действителност може да разпознаем страните, с които Турция предпочитано развива двустранните си връзки.
На първо място, това е Азербайджан. Както е добре известно, Анкара мисли връзките сред турците и азерите като такива на " един народ в две страни ". Отвъд културно-лингвистичните сходства, съдействието посред им се укрепва и от на практика ползи. За Баку Анкара е естествена противотежест против зависимостта на Азербайджан от Русия (в сферата на вноса и изключително този на оръжия) и против въздействието на Иран (покрай шиитския фактор, с ангажимента, че в Баку, по руско завещание, секуларизмът е казионен етикет). За Турция пък от първостепенно значение са залежите на природен газ на Азербайджан, както и достъпът до Каспийско море, което Баку обезпечава на южната ни съседка.
Извън Кавказ и Азербайджан, Турция се пробва да прокара тюркския си кулоар в посока Туркменистан, а оттова - и към цяла Централна Азия. Посредством опекунството си върху Баку и Ашхабад, в това число посредством тристранния формат сред въпросните столици, Анкара родителства на общите планове сред тях, главният от които е възможното осъществяване на Транскаспийския газопровод. Този план, като се изключи че е част от Южния газов кулоар на Европейски Съюз, целящ диверсификацията на източниците на природен газ за Стария континент, ще усили и смисъла на Турция като директна страна. Наред с това, Ашхабад надалеч не се лимитира до дроновете, когато закупува бойно въоръжение от Анкара (от гранични лодки до корветата " Дениз Хан " ).
Но в случай че последното е източният вектор на турската политика, то тя има и северен подобен. В подобен случай става дума за Украйна, с която Турция, по образеца на гореспоменатите страни, също развива съдействие в отбранителната промишленост (пример в това отношение е дронът " Байрактар Акънджъ ", който употребява украински двигател). Анкара е един от най-устойчивите апологети на Крим като украинска територия (включително поради татарите там) и последовател на влизането на Киев в НАТО. Именно турският Байрактар ТВ2 бе употребен неотдавна в Донбас от украинските въоръжени сили в спора с наместническите формирования на Руската Федерация.
А дружно с Украйна, Полша е другата страна от Люблинския триъгълник, в който другояче влиза и Литва, закупуваща упоменатия турски безпилотен летателен уред. Варшава към този момент е и първата столица от НАТО, която вкарва въпросната турска технология във въоръжението си (макар от време на време да се появява информация, че Латвия и Литва също имат интерес към дрона).
На юг от Турция, Катар обезпечи опция за установяването на първата турска военна база в Персийския залив. Турският контингент във въпросната страна бе скорострелно повишен, когато Доха трябваше да се изправи против протеста на редица арабски страни, ръководени от ОАЕ и Саудитска Арабия, които от 2017-та година насам се опитваха да изолират Катар. Срещу гаранциите за сигурност, които Анкара даде на Доха, последната пък осигуряваше от време на време финансови инжекции на първата, с които Турция се опитваше да закрепя финансовите си пазари, банки и валута.
Всяка една от упоменатите страни - Азербайджан, Туркменистан, Украйна, Полша и Катар - е закупила съответното количество Байрактар ТВ2. Това се дължи освен на достолепието на въпросния дрон (демонстрирано в това число против съветските зенитни ракетно-артилерийски комплекси Панцир-С1 в Либия и Сирия), както и на директните потребности на закупилите го страни (като споровете Азербайджан-Армения, Русия - Украйна). Но и на това, че в тази ситуация Байрактар ТВ2 служи като маркер, бележещ покачвания интерес на Анкара, който въпросната столица има по отношение на съответните страни. Последното, в подтекста на турските геополитически упоритости. Тези упоритости плетат мрежа, стъпваща на двустранни или многостранни връзки, която носи споделената характерност " Байрактар ".
Турският интерес към Азербайджан и Туркменистан се обуславя от упоменатия тюркски кулоар, " пресичащ " Международния транспортен кулоар Север-юг, който е от взаимен интерес за Русия и Иран.
Когато във фокус е Украйна, Анкара се пробва да развива районни съдействия, с които да смекчава преимуществата на Русия в Черноморския басейн.
А Полша - като водач на антируския Люблински триъгълник - е натурален сътрудник на Анкара в построяването на оста Балтийско - Черно море (която ос е едното от двете " бедра " на американската самодейност " Три морета " ; другата е Балтийско море - Адриатическо море; точно посредством Варшава Анкара се пробва да компенсира това, че не участник в упомената концепция).
От своя страна Катар, който с изключение на скъп финансов развъдник, е и значим съдружник на Турция в конкуренцията сред площадния ислям и кабинетния ислям в сунитското пространство (или с други думи, " Мюсюлмански братства " против властническите структури на арабските монархии).
Единствената страна, закупила Байрактар ТВ2, само че която има по-скоро комплицирани връзки с Турция и разминаващи се ползи в района на Северна Африка, е Кралство Мароко (особено на фона на чудесните връзки, които Анкара има с Алжир, с който Рабат има повече от комплицирани такива).
Оттам нататък всички останали страни, за които се приказва, че към този момент имат импровизирано или ще придобият скоро турския безпилотен летателен военен уред, удостоверяват правилото за съществуването на съвпадане на техните ползи с тези на Турция. Такива страни са Етиопия (където Турция е вторият максимален задграничен вложител след Китай), Сомалия (в която Турция има военна база и влага в лечебни заведения и училища), Киргизстан (чийто спор с Таджикистан дава още един фронт на конкуренция сред тюрките и персите) и така нататък
Така или другояче, Турция задълбочава своите връзки с страни, които Анкара смята за значими в нейното геостратегическо ситуиране. А Байрактар ТБ2 е новият османски гази, който не язди, а лети.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ