Човешките права на азербайджанците в северозападните части на Иран
В България часовете по география в междинното учебно заведение понижават прогресивно. Изглежда просветителното ни министерство и управляващите като цяло не считат този предмет за предпочитан. Вероятната причина за този метод можем да търсим в събитието, че в международен проект се счита, че даден човек не може да ръководи, без да има задълбочени знания по физическа и политическа география, както и по производните им дисциплини - геополитика и геоикономика. Тъй като броят на ръководещите по отношение на целокупното население е релативно дребен, евентуално от МОН избират подготовката на бъдещите ръководещи да не стартира от междинното учебно заведение.
Благодарение на намаляващите часове по география до хората не доближава базова информация, която би им помогнала да се ориентират в доста от международните събития. Сред тази информация евентуално е и събитието, че преобладаващата част от популацията на Северозападен Иран е азербайджанско. Колкото и необикновено да звучи, това събитие може да породи развития, които да имат директно отражение върху нашето българско съществуване, само че да спи зло под камък.
В по-далечното минало, днешната територия на Азербайджанската република е била притежание на Персийската империя, тоест на Иран. Има безчет азербайджански интелектуалци, които са считани от иранците за техни огромни мозъци, заради обстоятелството, че са писали и на персийски (фарси) и на азербайджански. Има дори и цяла ръководеща династия в Персия - Каджарската династия, която е с искрено азербайджански генезис. (На тези фенове на безсмислените разногласия, които ще опонират, че името Азербайджан се е появило надали не чак след Октомврийския прелом от 1917 година, просто ще припомня, че има задоволително свидетелства, изключително карти, на които тези земи са посочени точно по този начин или пък със сходното " Адребиджан " ). Болшинството от вярващите в Азербайджан са мюсюлмани - шиити, по този начин както е в прилежащ Иран.
Азербайджанските земи са разграничени сред две прилежащи страни чак през двадесетте години на ХІХ-ия век, когато след Туркменчайския контракт (подписан на 10 (22) февруари 1828 година в село Туркменчай, покрай Тебриз) сред Руската империя и Иран, ръководен от Каджарската династия (!), към територията на " Третия Рим " минават Иреванското и Нахичеванското ханство. Потвърдени са и завоеванията на Русия, реализирани с Гюлистанския контракт от 1813 година, с което империята на Романови, отпред с Николай І-ви, дефинитивно превзема земите на днешната Азербайджанска република.
Както не един път е ставало в международната история, от двете страни на границата остава едно и също население - азербайджанско. И живеещите на север от границата в Русия и живеещите на юг от границата в Иран азербайджанци, като цяло се държат като лоялни жители на тази от двете империи, която им се е " паднала ". Разбира се, не липсват разтърсвания, само че те са с по-специфичен генезис.
Примерно, по време на Втората Световна война, Съветският съюз окупира северната част на Иран, а Англия - южната част. Двете велики сили сменят и настоящия държател на Иран, като по този начин идва на трона Шах Мохамад Реза Пахлави, същият който беше обичан посетител на Тодор Живков и който беше свален от Ислямската гражданска война, довела в последна сметка аятоласите на власт.
Точно в този интервал,Йосиф Висарионович Сталин се пробва да оркестрира азербайджанско сепаратистко придвижване в северозападните земи на Иран, които и до през днешния ден са обитаеми с азербайджанци. Опитва се да " струпа " и една кюрдска държавица отново там, само че не получава съвсем никаква поддръжка от популацията. Дали от преданост към Шаха, дали от отвращение да бъде " съветизирано ", локалното население от иранци и кюрди отхвърля изкушението на национална самостоятелност " а ла Сталин ". Под натиска на останалите велики сили Йосиф Висарионович в последна сметка изтегля частите на руската войска, без да придобие нещо в Иран. Този епизод обаче е добре запомнен от всички, които се оказват ръководещи в Техеран, без значение на политическата им философия.
Падането на Берлинската стена се отразява по непредвиден (за някои) метод на ситуацията по руско - иранската граница. През месец декември 1989 година, популацията в Нахичеван (анклав на тогавашната Азербайджанска ССР, намиращ се сред Арменската ССР и Иран), запретва ръкави и намотава на рула бодливата тел от пограничната ограда сред Съюз на съветските социалистически републики и Иран, по този начин нареченият " кльон ". Хората от двете страни на границата се срещат на нея, прегръщат се и се черпят, без да издигат някакви лозунги за териториални промени - те желаят единствено независимост на напредване и опция да пътуват при роднините си от другата страна от освободената от бодлива тел граница.
Това събитие, както и сигурната информация, че Комунистическа партия на Съветския съюз няма да успее да надделее над Народния фронт в Съюз на съветските социалистически републики и да завоюва идните законодателни избори, става причина за безумната заповед на министъра на защитата на Съюз на съветските социалистически републики по това време - маршал Язов, да се щурмува столицата на Азербайджанската ССР - Баку, по суша, въздух и вода. Произлязлото от тази заповед кръвопролитие остава в историята като " Черният януари ", а в центъра на Баку се появява напълно ново гробище - " Алеята на шахидите ". Данните за жертвите варират, само че са убити над 170 души и са тежко ранени над 740 души. Няма данни за умрелите от раните си.
Това събитие, по думите на мнозина наблюдаващи, дружно с политическата независимост в Азербайджанската ССР (илюзия за която се е появила с Перестройката), " разстрелва и вярата в руската идеология ". За един ден над 40 000 души напущат Комунистическа партия на Съветския съюз. След към година Азербайджан ще напусне разпадналия се и закрит в Беловежката гора Съюз на съветските социалистически републики, без да се причисли към Оперативно-наблюдателно дело.
Независимостта на Азербайджан не успокоява Техеран. Въпреки че към този момент техен комшия не е суперсилата Съюз на съветските социалистически републики, а младата Азербайджанска република, в Техеран не са по никакъв начин уверени, че съседите им на север от река Араз нямат искания за земите на юг от нея. За това способства в някаква степен и едно изказване в интерес на автономията на азербайджанците в Северозападен Азербайджан на определения през юни 1992 година за президент на Азербайджан водач на Народния фронт - Абулфаз Елчибей.
Възниква много неуместна обстановка, в която Ислямска република Иран става най-верният съдружник на християнска Армения против въпреки всичко мюсюлмански Азербайджан. Периодически напрежението сред Иран и Азербайджан ескалира, като последният подобен случай беше през месец януари 2023 година, когато азербайджанското посолство в Техеран стана обект на терористично нахлуване, което коства живота на един от сътрудниците на посолството, а още двама са ранени.
Враждебното и на моменти параноично отношение на Иран към самостоятелен Азербайджан неизбежно намира отражение в отношението към азербайджанското население в Северозападен Иран. Според правозащитната организация Асоциация за отбрана на правата на индивида и демократичните/културни претенции на азербайджанско-иранския народ - " ARC " (Association pour la defense des droits de l`homme et des revendications democratiques/culturelles du peuple Azerbaidjanais-Iran - " ARC " ) - неправителствена организация със специфичен съвещателен статут към Съвета по човешките права при Организацията на обединените народи (ООН), това враждебно отношение става напълно неприкрито по време на последните огромни митинги в Иран, които апропо не бяха инициирани от етническите малцинства, а минаха през цялото иранско общество.
Според ARC, " както дамите, по този начин и децата са уязвими в Ислямска република Иран, само че уязвимите групи включват също младежите, бедните и малцинствените народности в Иран ". (Виж: ).
Правозащитниците считат, че макар че митингите са били в цялата страна, малцинствените народности в лицето на белуджи, азербайджанци, араби, кюрди, лури, кашкайци, туркмени и други народи са посочили - всеки по собствен метод - настройките си към централната власт и средствата за реализиране на задачите си: " свои трендове, присъщи черти и " червени линии ".
Пред Организация на обединените нации е изнесена информация, съгласно която незабавно след експлоадирането на митингите в Карадж първата цел на " иранската репресивна машина " са били жителите ва азербайджанските провинции. Списъкът на ограниченията на властта против всякакво надигане на свободното мнение в Ирански Азербайджан е величествен:
Властите постановат необявен комендантски час в азербайджанските градове (Тебриз, Урмия, Ардабил и Зенджан) през нощта след митингите на Карадж. Те хвърлят в азербайджанските обитаеми места специфични елементи, паравоенни обединения и цивилни сътрудници. Правозащитниците считат, че експлоадирането на митинги в азербайджанските градове по това време е било съвсем невероятно, само че сътрудниците на службите за сигурност са арестували по домовете им към 1700 души през първите дни на митингите единствено в Тебриз.
Оценката за общия брой на задържаните от началото на митингите азербайджанци в Иран възлиза на към 3000 души. От Асоциация за отбрана на правата на индивида и демократичните/културни претенции на азербайджанско-иранския народ - ARC събират информация на база на сведенията дадени от 761 души, които са били репресирани от иранските управляващи по един или различен метод.
Оказва се, че 45 души са наказани сумарно на към 114 години затвор. По-лошото е, че 16 души са под директната опасност да получат смъртно наказване, а 40 азербайджанци са убити от силите за сигурност по време на митингите въобще без съд и присъда. " Черешката на тортата " е преследването поради активността им на седем юристи - ирански азербайджанци. На други хора е неразрешено да упражняват специалностите си или са спрени водените от тях академични курсове. На мнозина от същите хора е неразрешено да разгласяват в обществените мрежи.
Хората, които са били осакатени от директни огнестрелни попадения, са избягвали да постъпват на болнично лекуване от боязън да не бъдат задържани. Много дами и девойки са били подложени на непристойни дейности или са били изнасилвани целеустремено от хора от силите за сигурност.
Присъдите на забележителен брой от наказаните по отношение на митингите постоянно включват особено обозначаване като неблагонадеждни, възбрана за пътешестване в чужбина и изселване в отдалечени елементи на страната отвън азербайджанските провинции на Иран, където климатичните условия са доста тежки. Междувременно управляващите пресяват и фалшифицират досиетата на арестуваните, както и на смъртните случаи без присъда.
От ARC стачкуват против събитието, че фамилиите на жертвите са принудени да дават погрешни показания, а телата на убитите се връщат на фамилиите им единствено посредством заплащане на откуп на управляващите или при извършване с настояванията на иранските управляващи за отказване на ролята им в убийството на техните близки. От неправителствената организация установяват:
" Има доста цинични дейности от страна на иранските управляващи в азербайджанските провинции, само че тяхното потребление на " алтернативата на пандизчията " е най-ужасното от тях, целящо всяване на боязън, съмнение и съмнение сред азербайджанските деятели. Иранските управляващи също по този начин подписват покупко-продажби с по-малко осведомени деятели да бъдат освободени, в случай че се задължат документално да не бъдат дейни и да не вземат участие в митинги в бъдеще. По този метод управляващите се подиграват с Всеобщата декларация за правата на индивида, като нарушават най-основните човешки права на азербайджанците [живеещи в Иран] ".
Тук би трябвало да поясним, в теорията на игрите алтернативата на пандизчията се назовава тип игра от отворен вид, т.е. игра, в която един участник може да спечели/загуби, може всички да завоюват, а може и всички да изгубят (при затворения вид сборът от резултатите на участниците е константен). Дилемата на пандизчията е психически модел на държание, намиращ отражение и в стопанската система.
Самата " алтернатива на пандизчията " най-често се разказва по следния метод: " Двама души, направили закононарушение, са обвинени и биват разпитвани в обособени пространства. Ако и двамата мълчат, при липса на доказателства няма да бъдат наказани, т.е. ще завоюват. Дилемата обаче на всеки от тях двамата е следната: " Ако аз си мълча, а другият си признае, то той ще получи по-малка присъда, тъй като спомага на правораздаването, а аз ще имам по-тежка присъда, тъй като не съм признал. " Има обаче и трети вид - в случай че и двамата признаят, и двамата ще бъдат наказани ". Всеки от двамата може да избере да си мълчи и да се надява и другият да мълчи или да си признае (за да има по-малка присъда) и да се надява другият да упорства с безмълвие.
Пред Организация на обединените нации е изнесена информация и за извънредно притеснителните събития, свързани с отравяния ва ученички в учебните заведения. Според ARC, това са дейности, целящи отказването на ученичките от навестяване на учебно заведение и надлежно от обучение. Те са целели запазването на практиката на носене на хиджаб и " налагане на идеологическата им доктрина, че мястото на дамите е техният дом, а не учебните заведения или офисите ".
Според правозащитниците първият сходен акт на отравяне става в Кум на 30 ноември 2022 година и до началото на март 2023 година, това събитие е необятно публикувано дотам, че Министерството на здравеопазването се вижда насила да признае, че до въпросния миг са били лекувани 13 000 ученички.
Иранските управляващи се пробват да заглушат разпространението на тази информация и постановат ограничавания върху новините, само че обществените медии извършват ролята си на финален останал източник на информация. Разкрития за отравяния в азербайджанските провинции са съобщавани необятно в обществените медии и включват преди всичко градовете Ардабил, Занджан, Марага, Урмия, Хой, Ушнов и Тебриз. От своя страна иранските управляващи не отхвърлят станалото, само че упрекват други в осъществяването на тези действия.
Според ARC, " това обвиняване е неуместно, иранските управляващи не са създали нищо дейно, с цел да открият отговорните ".
Не е загадка, а това се акцентира от правозащитниците, че типичната реакция на иранските управляващи на всевъзможни митинги в Иран е неотложно да изпращат специфични елементи в азербайджанските провинции. След експлоадирането на митингите в Карадж през септември 2022 година, които бяха с огромен обсег, иранските управляващи неотложно изпратиха своите сили в... обитаемоте с азербайджанци градове Тебриз, Урмия, Зенджан и Ардабил.
Азербайджанците в Иран остават на позицията да водят битка без човешки жертви. Техните митинги се основават на човешките права на личността и на националните права на азербайджанската националност в Иран.
В отговор на азербайджанските митинги иранските управляващи постановат комендантски час в азербайджанските градове, без да го оповестяват с публична заповед. Особено сурови са ограниченията против хора, които се придвижват през нощта. Иранските управляващи сеят по този метод боязън измежду азербайджанците.
Азербайджанските градове са залети от военни още в средата на септември 2022 година. Там участват специфични елементи, паравоенни формирования и сътрудници в цивилни облекла, които преследват и арестуват културни и екологични деятели излезли на митинг.
Пак съгласно правозащитните организации, сътрудници от службите за сигурност в цивилни облекла провеждат провокационни палежи, с цел да основават учредения за арестуване на деятели и протестиращи. Иранските управляващи правят убийства без съд и присъда, задържане без съображение азербайджански деятели и не стопират да фалшифицират досиетата на арестуваните и на убитите без съд и присъда.
Иранските управляващи бързо прекъсват интернет и преследват освен протестиращите по улиците, само че и деятелите, които пишат в обществените медии. Арестите по улиците нормално са брутални и подтиснически, с цел да сплашват протестиращите. Стреля се по цивилни жители, с цел да се всява боязън и да ес основава безпорядък, в който всеки да може да бъде упрекнат във всичко.
Арестът на азербайджански деятели нормално се прави в къщите им, където претърсванията са свързани с разрушение на къщата, побои и заплашване на членове на фамилията, изключително на децата и възрастните хора. По време на арестите се краде под формата на " конфискуване на персонални движимости ". Тези нападения на службите за сигурност и на паравоенните формирования нормално са били осъществявани без каквато и да е правосъдна заповед и влизането в къщите е осъществявано наложително през стените и рядко през вратите, още веднъж с цел да се всяват боязън и суматоха. Арестуваните лица по принцип не са имали право на юрист, да не приказваме за юрист по собствен личен избор.
Когато се стига до освобождение от ареста на арестувани жители в азербайджанските провинции на Иран, съвсем всички те биват освободени под гаранция. Според ARC " това разкрива нормалната процедура, устата на деятелите да се запушват със особено стъкмени присъди ".
Ужасяващата и за жалост - изобилна информация за дами, задържани в учебните заведения, които са отведени на отдалечени места и са подложени на меко казано непристойни дейности, а доста постоянно и на групови изнасилвания, потъва в публичното безмълвие, макар че това е довело и до гибелта на някои от тях. От ARC обобщават, че " огромна част от фамилиите на такива жертви резервират безмълвие, с цел да защитят фамилната чест или се опасяват от отмъщението на сътрудниците от службите за сигурност ".
Правозащитниците слагат акцент върху обстоятелството, че е задвижена машина за дезинформация и заблуди, която е ориентирана против азербайджанската националност в Иран. Тази дезинформационна машина не стопира да работи и работи по всички вероятни способи. По време на последните митинги, иранските управляващи са избрали за желана цел бранителите на човешките права на азербайджанците и се стремят да ги накарат да замълчат.
Междувременно в Иран е изпратена Независима интернационална задача за определяне на обстоятелства (Fact Finding Mission - FFM) от Съвета по правата на индивида (HRC) на Организация на обединените нации (ООН), която се концентрира върху събитията, свързани със относително скорошните митинги от септември 2022 година до началото на 2023 година. Но до момента в който трае задачата, работата в иранските " кенгурови съдилища " продължава. (Терминът " Кенгуров съд " е употребен от правозащитниците в смисъл на всекидневен съд, проведен от група хора, с цел да съди някого, считан, въпреки и без задоволително доказателства, за отговорен в закононарушение или простъпка).
Разбира се, мащабът на държавните насилия в Иран е плашещ, само че не по-малко притеснителна е непредсказуемостта на държанието на Иран в интернационален проект. По принцип Иран е мощно заинтересуван от положителни връзки с Азербайджан, тъй като страната е подвластна от хидротехнически планове по река Араз, които могат да решат проблемите с напояването в Северозападен Иран и да доведат до огромен растеж на производството на зърнени храни, включително и на ориз.
Едновременно с това Иран се държи провокационно, нарушава Виенската спогодба за неприкосновеността на дипломатическите задачи и демонстративно насилничи над азербайджанското население в Северозападен Иран. Особено безпокойствие извиква хипотезата, че Техеран търси мотив за спор с Баку, при който би имал цялостната и обществена поддръжка на Армения и прикритата само че откровена и най-вероятно ефикасна поддръжка на Руската федерация.
Изявленията на иранската дипломация не могат да служат в тази обстановка за никакъв ориентир, тъй като в Техеран безусловно приказват едно и вършат напълно друго. Едновременно с това иранският режим има претекстове за неприязън към Азербайджан, тъй като Баку е най-големият снабдител на петрол за " дребния Сатана " (според иранските стандарти) - Държавата Израел. Добрите връзки на Азербайджан с Турция, също са бодил в очите на режима на моллите, поради районното им съревнование с Анкара.
Всичко това ни задължава да следим извънредно деликатно обстановката в Южен Кавказ, тъй като от нея зависи енергийната сигурност на Гърция, Италия и България от страните от Европейски Съюз, а също по този начин и на Турция като членка на НАТО. Добре е да се разбере, че Азербайджан не ни е просто търговски сътрудник, а и стратегически съдружник.
Благодарение на намаляващите часове по география до хората не доближава базова информация, която би им помогнала да се ориентират в доста от международните събития. Сред тази информация евентуално е и събитието, че преобладаващата част от популацията на Северозападен Иран е азербайджанско. Колкото и необикновено да звучи, това събитие може да породи развития, които да имат директно отражение върху нашето българско съществуване, само че да спи зло под камък.
В по-далечното минало, днешната територия на Азербайджанската република е била притежание на Персийската империя, тоест на Иран. Има безчет азербайджански интелектуалци, които са считани от иранците за техни огромни мозъци, заради обстоятелството, че са писали и на персийски (фарси) и на азербайджански. Има дори и цяла ръководеща династия в Персия - Каджарската династия, която е с искрено азербайджански генезис. (На тези фенове на безсмислените разногласия, които ще опонират, че името Азербайджан се е появило надали не чак след Октомврийския прелом от 1917 година, просто ще припомня, че има задоволително свидетелства, изключително карти, на които тези земи са посочени точно по този начин или пък със сходното " Адребиджан " ). Болшинството от вярващите в Азербайджан са мюсюлмани - шиити, по този начин както е в прилежащ Иран.
Азербайджанските земи са разграничени сред две прилежащи страни чак през двадесетте години на ХІХ-ия век, когато след Туркменчайския контракт (подписан на 10 (22) февруари 1828 година в село Туркменчай, покрай Тебриз) сред Руската империя и Иран, ръководен от Каджарската династия (!), към територията на " Третия Рим " минават Иреванското и Нахичеванското ханство. Потвърдени са и завоеванията на Русия, реализирани с Гюлистанския контракт от 1813 година, с което империята на Романови, отпред с Николай І-ви, дефинитивно превзема земите на днешната Азербайджанска република.
Както не един път е ставало в международната история, от двете страни на границата остава едно и също население - азербайджанско. И живеещите на север от границата в Русия и живеещите на юг от границата в Иран азербайджанци, като цяло се държат като лоялни жители на тази от двете империи, която им се е " паднала ". Разбира се, не липсват разтърсвания, само че те са с по-специфичен генезис.
Примерно, по време на Втората Световна война, Съветският съюз окупира северната част на Иран, а Англия - южната част. Двете велики сили сменят и настоящия държател на Иран, като по този начин идва на трона Шах Мохамад Реза Пахлави, същият който беше обичан посетител на Тодор Живков и който беше свален от Ислямската гражданска война, довела в последна сметка аятоласите на власт.
Точно в този интервал,Йосиф Висарионович Сталин се пробва да оркестрира азербайджанско сепаратистко придвижване в северозападните земи на Иран, които и до през днешния ден са обитаеми с азербайджанци. Опитва се да " струпа " и една кюрдска държавица отново там, само че не получава съвсем никаква поддръжка от популацията. Дали от преданост към Шаха, дали от отвращение да бъде " съветизирано ", локалното население от иранци и кюрди отхвърля изкушението на национална самостоятелност " а ла Сталин ". Под натиска на останалите велики сили Йосиф Висарионович в последна сметка изтегля частите на руската войска, без да придобие нещо в Иран. Този епизод обаче е добре запомнен от всички, които се оказват ръководещи в Техеран, без значение на политическата им философия.
Падането на Берлинската стена се отразява по непредвиден (за някои) метод на ситуацията по руско - иранската граница. През месец декември 1989 година, популацията в Нахичеван (анклав на тогавашната Азербайджанска ССР, намиращ се сред Арменската ССР и Иран), запретва ръкави и намотава на рула бодливата тел от пограничната ограда сред Съюз на съветските социалистически републики и Иран, по този начин нареченият " кльон ". Хората от двете страни на границата се срещат на нея, прегръщат се и се черпят, без да издигат някакви лозунги за териториални промени - те желаят единствено независимост на напредване и опция да пътуват при роднините си от другата страна от освободената от бодлива тел граница.
Това събитие, както и сигурната информация, че Комунистическа партия на Съветския съюз няма да успее да надделее над Народния фронт в Съюз на съветските социалистически републики и да завоюва идните законодателни избори, става причина за безумната заповед на министъра на защитата на Съюз на съветските социалистически републики по това време - маршал Язов, да се щурмува столицата на Азербайджанската ССР - Баку, по суша, въздух и вода. Произлязлото от тази заповед кръвопролитие остава в историята като " Черният януари ", а в центъра на Баку се появява напълно ново гробище - " Алеята на шахидите ". Данните за жертвите варират, само че са убити над 170 души и са тежко ранени над 740 души. Няма данни за умрелите от раните си.
Това събитие, по думите на мнозина наблюдаващи, дружно с политическата независимост в Азербайджанската ССР (илюзия за която се е появила с Перестройката), " разстрелва и вярата в руската идеология ". За един ден над 40 000 души напущат Комунистическа партия на Съветския съюз. След към година Азербайджан ще напусне разпадналия се и закрит в Беловежката гора Съюз на съветските социалистически републики, без да се причисли към Оперативно-наблюдателно дело.
Независимостта на Азербайджан не успокоява Техеран. Въпреки че към този момент техен комшия не е суперсилата Съюз на съветските социалистически републики, а младата Азербайджанска република, в Техеран не са по никакъв начин уверени, че съседите им на север от река Араз нямат искания за земите на юг от нея. За това способства в някаква степен и едно изказване в интерес на автономията на азербайджанците в Северозападен Азербайджан на определения през юни 1992 година за президент на Азербайджан водач на Народния фронт - Абулфаз Елчибей.
Възниква много неуместна обстановка, в която Ислямска република Иран става най-верният съдружник на християнска Армения против въпреки всичко мюсюлмански Азербайджан. Периодически напрежението сред Иран и Азербайджан ескалира, като последният подобен случай беше през месец януари 2023 година, когато азербайджанското посолство в Техеран стана обект на терористично нахлуване, което коства живота на един от сътрудниците на посолството, а още двама са ранени.
Враждебното и на моменти параноично отношение на Иран към самостоятелен Азербайджан неизбежно намира отражение в отношението към азербайджанското население в Северозападен Иран. Според правозащитната организация Асоциация за отбрана на правата на индивида и демократичните/културни претенции на азербайджанско-иранския народ - " ARC " (Association pour la defense des droits de l`homme et des revendications democratiques/culturelles du peuple Azerbaidjanais-Iran - " ARC " ) - неправителствена организация със специфичен съвещателен статут към Съвета по човешките права при Организацията на обединените народи (ООН), това враждебно отношение става напълно неприкрито по време на последните огромни митинги в Иран, които апропо не бяха инициирани от етническите малцинства, а минаха през цялото иранско общество.
Според ARC, " както дамите, по този начин и децата са уязвими в Ислямска република Иран, само че уязвимите групи включват също младежите, бедните и малцинствените народности в Иран ". (Виж: ).
Правозащитниците считат, че макар че митингите са били в цялата страна, малцинствените народности в лицето на белуджи, азербайджанци, араби, кюрди, лури, кашкайци, туркмени и други народи са посочили - всеки по собствен метод - настройките си към централната власт и средствата за реализиране на задачите си: " свои трендове, присъщи черти и " червени линии ".
Пред Организация на обединените нации е изнесена информация, съгласно която незабавно след експлоадирането на митингите в Карадж първата цел на " иранската репресивна машина " са били жителите ва азербайджанските провинции. Списъкът на ограниченията на властта против всякакво надигане на свободното мнение в Ирански Азербайджан е величествен:
Властите постановат необявен комендантски час в азербайджанските градове (Тебриз, Урмия, Ардабил и Зенджан) през нощта след митингите на Карадж. Те хвърлят в азербайджанските обитаеми места специфични елементи, паравоенни обединения и цивилни сътрудници. Правозащитниците считат, че експлоадирането на митинги в азербайджанските градове по това време е било съвсем невероятно, само че сътрудниците на службите за сигурност са арестували по домовете им към 1700 души през първите дни на митингите единствено в Тебриз.
Оценката за общия брой на задържаните от началото на митингите азербайджанци в Иран възлиза на към 3000 души. От Асоциация за отбрана на правата на индивида и демократичните/културни претенции на азербайджанско-иранския народ - ARC събират информация на база на сведенията дадени от 761 души, които са били репресирани от иранските управляващи по един или различен метод.
Оказва се, че 45 души са наказани сумарно на към 114 години затвор. По-лошото е, че 16 души са под директната опасност да получат смъртно наказване, а 40 азербайджанци са убити от силите за сигурност по време на митингите въобще без съд и присъда. " Черешката на тортата " е преследването поради активността им на седем юристи - ирански азербайджанци. На други хора е неразрешено да упражняват специалностите си или са спрени водените от тях академични курсове. На мнозина от същите хора е неразрешено да разгласяват в обществените мрежи.
Хората, които са били осакатени от директни огнестрелни попадения, са избягвали да постъпват на болнично лекуване от боязън да не бъдат задържани. Много дами и девойки са били подложени на непристойни дейности или са били изнасилвани целеустремено от хора от силите за сигурност.
Присъдите на забележителен брой от наказаните по отношение на митингите постоянно включват особено обозначаване като неблагонадеждни, възбрана за пътешестване в чужбина и изселване в отдалечени елементи на страната отвън азербайджанските провинции на Иран, където климатичните условия са доста тежки. Междувременно управляващите пресяват и фалшифицират досиетата на арестуваните, както и на смъртните случаи без присъда.
От ARC стачкуват против събитието, че фамилиите на жертвите са принудени да дават погрешни показания, а телата на убитите се връщат на фамилиите им единствено посредством заплащане на откуп на управляващите или при извършване с настояванията на иранските управляващи за отказване на ролята им в убийството на техните близки. От неправителствената организация установяват:
" Има доста цинични дейности от страна на иранските управляващи в азербайджанските провинции, само че тяхното потребление на " алтернативата на пандизчията " е най-ужасното от тях, целящо всяване на боязън, съмнение и съмнение сред азербайджанските деятели. Иранските управляващи също по този начин подписват покупко-продажби с по-малко осведомени деятели да бъдат освободени, в случай че се задължат документално да не бъдат дейни и да не вземат участие в митинги в бъдеще. По този метод управляващите се подиграват с Всеобщата декларация за правата на индивида, като нарушават най-основните човешки права на азербайджанците [живеещи в Иран] ".
Тук би трябвало да поясним, в теорията на игрите алтернативата на пандизчията се назовава тип игра от отворен вид, т.е. игра, в която един участник може да спечели/загуби, може всички да завоюват, а може и всички да изгубят (при затворения вид сборът от резултатите на участниците е константен). Дилемата на пандизчията е психически модел на държание, намиращ отражение и в стопанската система.
Самата " алтернатива на пандизчията " най-често се разказва по следния метод: " Двама души, направили закононарушение, са обвинени и биват разпитвани в обособени пространства. Ако и двамата мълчат, при липса на доказателства няма да бъдат наказани, т.е. ще завоюват. Дилемата обаче на всеки от тях двамата е следната: " Ако аз си мълча, а другият си признае, то той ще получи по-малка присъда, тъй като спомага на правораздаването, а аз ще имам по-тежка присъда, тъй като не съм признал. " Има обаче и трети вид - в случай че и двамата признаят, и двамата ще бъдат наказани ". Всеки от двамата може да избере да си мълчи и да се надява и другият да мълчи или да си признае (за да има по-малка присъда) и да се надява другият да упорства с безмълвие.
Пред Организация на обединените нации е изнесена информация и за извънредно притеснителните събития, свързани с отравяния ва ученички в учебните заведения. Според ARC, това са дейности, целящи отказването на ученичките от навестяване на учебно заведение и надлежно от обучение. Те са целели запазването на практиката на носене на хиджаб и " налагане на идеологическата им доктрина, че мястото на дамите е техният дом, а не учебните заведения или офисите ".
Според правозащитниците първият сходен акт на отравяне става в Кум на 30 ноември 2022 година и до началото на март 2023 година, това събитие е необятно публикувано дотам, че Министерството на здравеопазването се вижда насила да признае, че до въпросния миг са били лекувани 13 000 ученички.
Иранските управляващи се пробват да заглушат разпространението на тази информация и постановат ограничавания върху новините, само че обществените медии извършват ролята си на финален останал източник на информация. Разкрития за отравяния в азербайджанските провинции са съобщавани необятно в обществените медии и включват преди всичко градовете Ардабил, Занджан, Марага, Урмия, Хой, Ушнов и Тебриз. От своя страна иранските управляващи не отхвърлят станалото, само че упрекват други в осъществяването на тези действия.
Според ARC, " това обвиняване е неуместно, иранските управляващи не са създали нищо дейно, с цел да открият отговорните ".
Не е загадка, а това се акцентира от правозащитниците, че типичната реакция на иранските управляващи на всевъзможни митинги в Иран е неотложно да изпращат специфични елементи в азербайджанските провинции. След експлоадирането на митингите в Карадж през септември 2022 година, които бяха с огромен обсег, иранските управляващи неотложно изпратиха своите сили в... обитаемоте с азербайджанци градове Тебриз, Урмия, Зенджан и Ардабил.
Азербайджанците в Иран остават на позицията да водят битка без човешки жертви. Техните митинги се основават на човешките права на личността и на националните права на азербайджанската националност в Иран.
В отговор на азербайджанските митинги иранските управляващи постановат комендантски час в азербайджанските градове, без да го оповестяват с публична заповед. Особено сурови са ограниченията против хора, които се придвижват през нощта. Иранските управляващи сеят по този метод боязън измежду азербайджанците.
Азербайджанските градове са залети от военни още в средата на септември 2022 година. Там участват специфични елементи, паравоенни формирования и сътрудници в цивилни облекла, които преследват и арестуват културни и екологични деятели излезли на митинг.
Пак съгласно правозащитните организации, сътрудници от службите за сигурност в цивилни облекла провеждат провокационни палежи, с цел да основават учредения за арестуване на деятели и протестиращи. Иранските управляващи правят убийства без съд и присъда, задържане без съображение азербайджански деятели и не стопират да фалшифицират досиетата на арестуваните и на убитите без съд и присъда.
Иранските управляващи бързо прекъсват интернет и преследват освен протестиращите по улиците, само че и деятелите, които пишат в обществените медии. Арестите по улиците нормално са брутални и подтиснически, с цел да сплашват протестиращите. Стреля се по цивилни жители, с цел да се всява боязън и да ес основава безпорядък, в който всеки да може да бъде упрекнат във всичко.
Арестът на азербайджански деятели нормално се прави в къщите им, където претърсванията са свързани с разрушение на къщата, побои и заплашване на членове на фамилията, изключително на децата и възрастните хора. По време на арестите се краде под формата на " конфискуване на персонални движимости ". Тези нападения на службите за сигурност и на паравоенните формирования нормално са били осъществявани без каквато и да е правосъдна заповед и влизането в къщите е осъществявано наложително през стените и рядко през вратите, още веднъж с цел да се всяват боязън и суматоха. Арестуваните лица по принцип не са имали право на юрист, да не приказваме за юрист по собствен личен избор.
Когато се стига до освобождение от ареста на арестувани жители в азербайджанските провинции на Иран, съвсем всички те биват освободени под гаранция. Според ARC " това разкрива нормалната процедура, устата на деятелите да се запушват със особено стъкмени присъди ".
Ужасяващата и за жалост - изобилна информация за дами, задържани в учебните заведения, които са отведени на отдалечени места и са подложени на меко казано непристойни дейности, а доста постоянно и на групови изнасилвания, потъва в публичното безмълвие, макар че това е довело и до гибелта на някои от тях. От ARC обобщават, че " огромна част от фамилиите на такива жертви резервират безмълвие, с цел да защитят фамилната чест или се опасяват от отмъщението на сътрудниците от службите за сигурност ".
Правозащитниците слагат акцент върху обстоятелството, че е задвижена машина за дезинформация и заблуди, която е ориентирана против азербайджанската националност в Иран. Тази дезинформационна машина не стопира да работи и работи по всички вероятни способи. По време на последните митинги, иранските управляващи са избрали за желана цел бранителите на човешките права на азербайджанците и се стремят да ги накарат да замълчат.
Междувременно в Иран е изпратена Независима интернационална задача за определяне на обстоятелства (Fact Finding Mission - FFM) от Съвета по правата на индивида (HRC) на Организация на обединените нации (ООН), която се концентрира върху събитията, свързани със относително скорошните митинги от септември 2022 година до началото на 2023 година. Но до момента в който трае задачата, работата в иранските " кенгурови съдилища " продължава. (Терминът " Кенгуров съд " е употребен от правозащитниците в смисъл на всекидневен съд, проведен от група хора, с цел да съди някого, считан, въпреки и без задоволително доказателства, за отговорен в закононарушение или простъпка).
Разбира се, мащабът на държавните насилия в Иран е плашещ, само че не по-малко притеснителна е непредсказуемостта на държанието на Иран в интернационален проект. По принцип Иран е мощно заинтересуван от положителни връзки с Азербайджан, тъй като страната е подвластна от хидротехнически планове по река Араз, които могат да решат проблемите с напояването в Северозападен Иран и да доведат до огромен растеж на производството на зърнени храни, включително и на ориз.
Едновременно с това Иран се държи провокационно, нарушава Виенската спогодба за неприкосновеността на дипломатическите задачи и демонстративно насилничи над азербайджанското население в Северозападен Иран. Особено безпокойствие извиква хипотезата, че Техеран търси мотив за спор с Баку, при който би имал цялостната и обществена поддръжка на Армения и прикритата само че откровена и най-вероятно ефикасна поддръжка на Руската федерация.
Изявленията на иранската дипломация не могат да служат в тази обстановка за никакъв ориентир, тъй като в Техеран безусловно приказват едно и вършат напълно друго. Едновременно с това иранският режим има претекстове за неприязън към Азербайджан, тъй като Баку е най-големият снабдител на петрол за " дребния Сатана " (според иранските стандарти) - Държавата Израел. Добрите връзки на Азербайджан с Турция, също са бодил в очите на режима на моллите, поради районното им съревнование с Анкара.
Всичко това ни задължава да следим извънредно деликатно обстановката в Южен Кавказ, тъй като от нея зависи енергийната сигурност на Гърция, Италия и България от страните от Европейски Съюз, а също по този начин и на Турция като членка на НАТО. Добре е да се разбере, че Азербайджан не ни е просто търговски сътрудник, а и стратегически съдружник.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ