Зърнести импресии
Като се вгледаш, ще се окаже, че съвсем всяко дръзновено начинание е обезверен опит да се поправи някоя предходна нелепост. Политиката на субсидиране на зърнарите сътвори чудовища и в този момент се чудим какво да вършим с тях, по какъв начин да ги разкулачваме, та да не смучат кръвчицата на сиромасите и да не богатеят невъзпитано. Но дали дейностите на нашите управляващи в миналото се целели да поправят световното зло или единствено на негов тил да свършат някоя дребна спекулация с небосвод, не по-далечен от края на работния ден? Какво ще вършат нашите управляващи в този момент, когато излишно разлаяха кучетата?
Дразнещо е, че дейностите на Народното събрание и държавното управление не са подбудени от нищо друго, с изключение на от желанието да се угоди на Украйна и в частност на тамошните зърнари, без значение от каква народност са те към сегашния исторически миг (мълви се, че към този момент имало даже и американски). Отсъства всякаква друга мисъл, камо ли пък такава за българския народен интерес или за интереса на българските фермери. Вероятно на всички фермери, освен на зърнарите, както се пробват да насъскат публичното мнение, тъй като през днешния ден блокадите в цялата страна са над 40, а пък едва ли има толкоз зърнари с бентлита, самолети и частни острови. По уединен зърнар на обсада - отново не стигат.
Ако на следващия ден Украйна изпита потребност от органи за трансплантация, ще се хвърлим ли поголовно да изнасяме? Впрочем може би няма да е зле. И дано стартираме да изнасяме мозъци. Напоследък е цялостно с хора, чиито мозъци въпият да бъдат изнесени в далечни страни.
Също по този начин не е хубаво, че излишно се подклажда напрежението сред производители и преработватели. Интересите им без друго са противоположни. Едните желаят да продават скъпо на другите, а другите желаят да купуват на ниска цена от първите. Но да отприщиш дъмпингов импорт не е либерализация на пазара, а спомагателна регулация. И дано виновните фактори, когато приказват за напрежението около украинския импорт, да вършат ясна граница сред пшеницата (насъщния на бедния народ!) и слънчогледа, тъй като до момента в който едното е в остатък (чух за над 6 милиона тона българска пшеница в складовете), другото е в минус, тъй като произвеждаме и изнасяме повече олио, в сравнение с слънчоглед гледаме. Съвсем разнообразни интриги, напълно разнообразни сюжети.
Разбира се, тематиката незабавно се политизира. Чу се ядовит въпрос: " Ако вносът беше от Русия, щяха ли да стачкуват зърнарите? ". Пак споделям - не стачкуват единствено зърнарите. Пък и към този момент става малко смешно всеки, който не е на нашето мнение, незабавно да бъде превръщан в путинист. И да, евентуално щяха да стачкуват - по полята се трудят по-адекватни хора от мурзилките и троловете във фейсбук.
Ситуацията е уродлива, само че кой е отговорен за това? Мисля, че отговорна е системата за субсидиране и цялата стопанска философия, водеща до нея. Ако наливаш на някого пари ей по този начин, за нищо, несъмнено, че ще си купи остров. И майка Тереза ще си купи.
Но за какво се стига до тази нелепост. Нима европейците март от апетит, та се постанова да се подкрепя насъщният им? Нима са като римската фукария, дето, с цел да мирува, с изключение на кървави зрелища на Колизеума, би трябвало да получава и гратис жито от Египет?
За европейците храната от дълго време не е проблем, от дълго време е нещо, което се подразбира, нещо, което не се нуждае от дотации и рискови ограничения. Но пък може да са сътворени някакви други простотии, които са създали производството на храна несъстоятелно - регулации, налози, забрани за съвременни способи и препарати в земеделието, условия за прави краставици, скъпа зелена сила и прочие Тогава да, производството на храна ще бъде унищожено и ще се нуждае от централизирана поддръжка, в случай че желае да се състезава с продукция от страни в по-добро психическо здраве. Но централизираната поддръжка води до нови диспропорции и безумни обстановки. Сега ругаете по зърнарите, чудите се какво да вършиме с тях, само че те са чудовища, родени от света, който толкоз харесваме и който желаеме да създадем още по-модерен, още по-либерален, още по-толерантен към безгранични чудатости и по опция с нулев въглероден отпечатък.
Когато на едно място обещано произвеждане е субсидирано от страната, няма по какъв начин да го конкурирате с произвеждане, което не е. И това е смъртният час на капитализма, на свободния пазар и конкуренцията.
За жал свободната конкуренция е готина до време. После се трансформира в личното си отричане по личните си правила. Който надделее няколко пъти в конкуренцията, става непобедимо мощен, довчерашните му съперници към този момент са жертви. Раждат се световните корпорации, които в началото се конкурират между тях, само че след това калкулират, че е по-изгодно да се договарят.
Корпорациите стават все по-силни, до момента в който в един миг политическата власт не стане част от активите им. Идва моментът, когато държавните управления се назначават от корпорациите. И това е разумно, това е естественият край на конкурентната битка, на свободния пазар. Това е огромната премия за спечелилия. То се оправя единствено с регулации (стига да има кой да се опълчи на корпорациите), само че регулациите водят до безусловно същия резултат. Ирония. Сарказъм.
А на върха на всичко се възвисява вездесъщата администрация под гротескната маска на демокрацията, в която към този момент никой не има вяра. Да живее победилият комунизъм! Победил, тъкмо както предсказваха Маркс и Енгелс, по натурален път в най-развитите индустриални общества.
Ето това се случва пред очите ви, все едно на какво ви наподобява сега - на зърнари, на украинци, на Путин, на НАТО или и аз не знам на какво още. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Дразнещо е, че дейностите на Народното събрание и държавното управление не са подбудени от нищо друго, с изключение на от желанието да се угоди на Украйна и в частност на тамошните зърнари, без значение от каква народност са те към сегашния исторически миг (мълви се, че към този момент имало даже и американски). Отсъства всякаква друга мисъл, камо ли пък такава за българския народен интерес или за интереса на българските фермери. Вероятно на всички фермери, освен на зърнарите, както се пробват да насъскат публичното мнение, тъй като през днешния ден блокадите в цялата страна са над 40, а пък едва ли има толкоз зърнари с бентлита, самолети и частни острови. По уединен зърнар на обсада - отново не стигат.
Ако на следващия ден Украйна изпита потребност от органи за трансплантация, ще се хвърлим ли поголовно да изнасяме? Впрочем може би няма да е зле. И дано стартираме да изнасяме мозъци. Напоследък е цялостно с хора, чиито мозъци въпият да бъдат изнесени в далечни страни.
Също по този начин не е хубаво, че излишно се подклажда напрежението сред производители и преработватели. Интересите им без друго са противоположни. Едните желаят да продават скъпо на другите, а другите желаят да купуват на ниска цена от първите. Но да отприщиш дъмпингов импорт не е либерализация на пазара, а спомагателна регулация. И дано виновните фактори, когато приказват за напрежението около украинския импорт, да вършат ясна граница сред пшеницата (насъщния на бедния народ!) и слънчогледа, тъй като до момента в който едното е в остатък (чух за над 6 милиона тона българска пшеница в складовете), другото е в минус, тъй като произвеждаме и изнасяме повече олио, в сравнение с слънчоглед гледаме. Съвсем разнообразни интриги, напълно разнообразни сюжети.
Разбира се, тематиката незабавно се политизира. Чу се ядовит въпрос: " Ако вносът беше от Русия, щяха ли да стачкуват зърнарите? ". Пак споделям - не стачкуват единствено зърнарите. Пък и към този момент става малко смешно всеки, който не е на нашето мнение, незабавно да бъде превръщан в путинист. И да, евентуално щяха да стачкуват - по полята се трудят по-адекватни хора от мурзилките и троловете във фейсбук.
Ситуацията е уродлива, само че кой е отговорен за това? Мисля, че отговорна е системата за субсидиране и цялата стопанска философия, водеща до нея. Ако наливаш на някого пари ей по този начин, за нищо, несъмнено, че ще си купи остров. И майка Тереза ще си купи.
Но за какво се стига до тази нелепост. Нима европейците март от апетит, та се постанова да се подкрепя насъщният им? Нима са като римската фукария, дето, с цел да мирува, с изключение на кървави зрелища на Колизеума, би трябвало да получава и гратис жито от Египет?
За европейците храната от дълго време не е проблем, от дълго време е нещо, което се подразбира, нещо, което не се нуждае от дотации и рискови ограничения. Но пък може да са сътворени някакви други простотии, които са създали производството на храна несъстоятелно - регулации, налози, забрани за съвременни способи и препарати в земеделието, условия за прави краставици, скъпа зелена сила и прочие Тогава да, производството на храна ще бъде унищожено и ще се нуждае от централизирана поддръжка, в случай че желае да се състезава с продукция от страни в по-добро психическо здраве. Но централизираната поддръжка води до нови диспропорции и безумни обстановки. Сега ругаете по зърнарите, чудите се какво да вършиме с тях, само че те са чудовища, родени от света, който толкоз харесваме и който желаеме да създадем още по-модерен, още по-либерален, още по-толерантен към безгранични чудатости и по опция с нулев въглероден отпечатък.
Когато на едно място обещано произвеждане е субсидирано от страната, няма по какъв начин да го конкурирате с произвеждане, което не е. И това е смъртният час на капитализма, на свободния пазар и конкуренцията.
За жал свободната конкуренция е готина до време. После се трансформира в личното си отричане по личните си правила. Който надделее няколко пъти в конкуренцията, става непобедимо мощен, довчерашните му съперници към този момент са жертви. Раждат се световните корпорации, които в началото се конкурират между тях, само че след това калкулират, че е по-изгодно да се договарят.
Корпорациите стават все по-силни, до момента в който в един миг политическата власт не стане част от активите им. Идва моментът, когато държавните управления се назначават от корпорациите. И това е разумно, това е естественият край на конкурентната битка, на свободния пазар. Това е огромната премия за спечелилия. То се оправя единствено с регулации (стига да има кой да се опълчи на корпорациите), само че регулациите водят до безусловно същия резултат. Ирония. Сарказъм.
А на върха на всичко се възвисява вездесъщата администрация под гротескната маска на демокрацията, в която към този момент никой не има вяра. Да живее победилият комунизъм! Победил, тъкмо както предсказваха Маркс и Енгелс, по натурален път в най-развитите индустриални общества.
Ето това се случва пред очите ви, все едно на какво ви наподобява сега - на зърнари, на украинци, на Путин, на НАТО или и аз не знам на какво още. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ