В сигнал до SafeNews потърпевш разказва как става жертва на

Сигнал до SafeNews: Главоблъсканица от съдебни решения ощетява права за 200 000 лева

В сигнал до SafeNews пострадал споделя по какъв начин става жертва на разнопосочни правосъдни решения. В. Иванов, както се показва мъжът, подал сигнала, споделя за поредност от изключващи се взаимно решения на няколко съдилища.

Казусът е следният – при два обособени случая Главният секретар на организацията по заетостта постановява отвод по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) за достъп документите по подписана групова застраховка в размер на 200 000 лева Става дума за вземанията на служащите и чиновниците на предприятия, които обезпечават краткотрайна работа (ПОВР).

В единия случай, искащият информацията съди Главния секретар в АС-Сливен. Причината е, че отводът на информацията е на съображение, че тя визира ползите на трето лице. А също така е и предпазена загадка по смисъла на ЗДОИ.

Съдът приема, че е предпазена загадка с ангажимента, че „ фактически няма легална формулировка на понятието предпазена загадка “.

Според дефиниция в Кодекса за застраховането, съдът приема, че заверено копие от осигурителен контракт съставлява застрахователна загадка и като такава се явява предпазена загадка по ЗДОИ.

Магистратите в Сливен въобще не разискват, че желаната информация визира ползите на трето лице. Даже го одобряват за даденост, защото считат, че данните са предпазена загадка.

Но в предпоставките по ЗДОИ отвод не се прави единствено, когато достъпът визира ползите на трето лице. Трябва то категорично да е отказало даване на желаната социална информация, с изключение на в случаите на надделяващ публичен интерес.

В съответния случай застрахователната лавица, заверено копие от която желае заявителя, безспорно съставлява предпазена загадка, доколкото съдържа персоналните данни на застрахователя и застрахования, представителството им, адресите, размера на застрахователната награда и други данни, представляващи персонални такива, споделя съдът в Сливен.

В това дело жалбоподателят се стимулира с решението на съда в Пловдив, по проблем със същия вид дружество, търси се същата информация и тя още веднъж е отказана от Главния секретар.

“За да откаже нейното даване, органът е показал само, че същата не съставлява публичен интерес и достъпът до нея визира ползите на трето лице ”, споделя съдът в Пловдив.

Съдът споделя, че липсват данни от страна на административния орган да е осъществена и преценка за съществуването или неналичието на надделяващ публичен интерес. Така е и в казусът от Сливен.

Единствените претекстове на ответния на Главният секретар по случая от Пловдив се свеждат до следното: „ По желаната от Вас информация в т. 3 от заявката, същата не съставлява публичен интерес и достъпът до нея визира ползите на трето лице. “.

“Повече от явно е, че постановеният отвод не се основава на нито една от изброените в член 37, алинея 1 от ЗДОИ хипотези на отвод. Налице е цялостна липса на претекстове. “, се споделя в решението на съда.

Това нарушаване по своята същина съставлява независимо съображение за анулация на оспорения отвод в тази му част. Това е по този начин, тъй като една страна лимитира правото на отбрана на неговия получател, а от друга попречва реализирането на правосъдния надзор за правомерност, добавя пловдивският съд.

Как по този начин са вероятни няколко разнообразни гледни точки по отношение на въпросната декларирана информация в границите на едно и също правосъдно решение, това на АС-Сливен, които хем са сходни с единствената и безспорна в решението на АС-Пловдив, хем и се разминават, пита Иванов.

И добавя:

Това някаква форма на правосъдна “шизофрения ” от страна на АС-Сливен ли е, или некачествено осъществяване със “съдебен ботокс ” имащо за цел да прикрие привързаност на правосъдния състав към една от страните по делото(административния орган) и ролята му на неин “съдебен бранител ”?

В сигнала до нас се пита и дали би трябвало всякога, когато се появят сходни подозрения у простосмъртните в практиките на българските съдилища да вървим да питаме “навън ”, в Европейския съд по правата на индивида, да вземем за пример.