Откъс от "Китай – събуждането на един гигант" на Хенри Полсън
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Китай – събуждането на един колос ", с създател Хенри Полсън, възложен от Издателство " Сиела ".
" Китай – събуждането на един колос " от Хенри Полсън – някогашният финансов министър на Съединени американски щати за новата суперсила! Как се прави бизнес в Китай през днешния ден – в новата книга от поредицата " Власт и отговорност ".
В момента в Китай има 174 града с население над 1 милион души. В Съединени американски щати са девет. Икономиката на Китай се изстреля нагоре, а постройките я последваха. Шест от петнадесетте най-високи небостъргача се намират там (други три са в САЩ). Там се строят още 62 такива колоса, в това число осем от бъдещите 10 най-високи.
Как се стигна до издигането на новата суперсила в лицето на Червения змей? " Китай – събуждането на един колос " от някогашния финансов министър на Съединени американски щати Хенри Полсън – чужденеца в най-топли връзки с Китай – прави повсеместен разбор на генезиса и развиването на новата китайска цивилизация.
В своята книга Хенри Полсън дава отговор на ред значими въпроси:
• Как Китай се трансформира в икономическа суперсила?
• Как в действителност се прави бизнес там?
• Кои са най-хубавите способи западните предприемачи и политически водачи да работят или да се конкурират с Китай?
• Как американската администрация договаря и въздейства на Китай по тематики като властническото ръководство, огромното замърсяване, голямото население и повишаващите се упования за стопански разцвет и сигурност в международен мащаб?
Като шеф на " Голдман Сакс " Хенри Полсън има основна роля в отварянето на Китай към частни начинания. После, като финансов министър на Съединени американски щати, той инициира основаването на Стратегически стопански разговор, който усъвършенства същностно комерсиалните връзки сред двете страни. През своята кариера той е работил с най-високопоставените китайски политици, а в същото време е основател за основаване на учили¬ще по Управление и стопанска система към Университет номер 1 в Китай – Цинхуа. Почти всички водачи на Китай след Дън Сяопин са приключили този университет.
Из " Китай – събуждането на един колос " от Хенри Полсън
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
ПРЕДГОВОР
Възходът на Китай до икономическа суперсила сигурно е измежду най-необикновените истории. За едвам три десетилетия стотици милиони души в тази в миналото изостанала, изолирана страна се осво¬бодиха от бедността, а страната се трансформира във втората стопанска система в света. Не се сещам за различен образец за толкоз огромен и бърз напредък. Вероятно подобен е скокът на Съединени американски щати към индустриално предимство след Гражданската война, само че китайците може би към този момент са надминали това достижение, а към момента даже не са покрай края. В не чак толко¬ва далечното бъдеще те евентуално ще надминат Съединени американски щати като най-голяма стопанска система в света и ще ни съборят от върха, който заемаме в продъл-жение на съвсем 150 години.
Трансформацията на Китай беше колкото зрелищна, толкоз и бърза. Съвсем новите небостъргачи, високоскоростните железопът-ни линии и летищата като от галактическата епоха блестящо контрастират на проскърцващата американска инфраструктура. Един ден четем за грандиозния проект на китайски бизнесмен да хвърли 50 милиарда $, с цел да прореже Никарагуа с канал, два пъти по-голям от Панам¬ския, на идващия научаваме, че китайски разработчик желае да купи част от Исландия, а на третия чуваме за производител, който станал строител и желае за шест месеца да издигне най-високата постройка в све¬та, освен това единствено от подготвени панели.
Днес Китай е земята на суперлативите.
Там се намират най-бързият суперкомпютър на света, най-големият ветрогенераторен парк, най-дългият морски мост... Китай създава и употребява съвсем половината от международния рандеман на въглища, цимент, желязна руда и стомана, както и 40 % от алуминия и медта. Според една оцен¬ка скоро съвсем половината от новите здания в градеж в света ще се намират в Китай. Преди четиридесет години множеството американци даже не биха могли да си показват, че в миналото ще дължат даже цент на Китай. Днес обаче тази страна е най-големият заемодател на Съединени американски щати и държи малко под 1,3 трилиона $ от държавния ни дълг. От такава сума може да ти се завие свят, може да накара и американците да се чудят по какъв начин по този начин светът се обърна с краката нагоре толкоз бързо.
Напоследък обаче Китай буди освен удивление, само че и паника. Все по-често Съединени американски щати се сблъскват със засилващата се конкуренция на Китай, до момента в който той разкършва заякналите си мускули по международните па¬зари и в обострени териториални разногласия със съседите си, пробва се да промени наложения от Съединени американски щати ред в Азия и някои аспекти на системата за международно ръководство, настояща от Втората международна война насам. Правителството на Китай като че ли няма предпочитание или сили да предот¬врати киберкражбите на интелектуална благосъстоятелност от американски компании и стяга хватката си върху китайското общество посредством авто¬ритарна еднопартийна система на ръководство, която американците не схващат и не харесват.
Подозрението е взаимно. Все повече китайци не са уверени в под¬крепата си за ползотворни връзки със Съединени американски щати и стартират да имат вяра, че Съединени американски щати и другите страни желаят да препънат възхода на страната им.
Това развиване заплашва да подрине основата на връзки, кои-то за повече от четири десетилетия имат значителен принос за ико¬номическия напредък, основаването на работни места и просперитета и на двете страни, като в същото време ускоряват международната сигурност не на последно място посредством подкрепяне на намирането на кротичък из¬ход от Студената война.
Днес мнозина американци се питат " Какво в реалност желаят китайците? Защо харчат толкоз доста пари за армията си? Приятели ли са, или врагове, сътрудници ли са в търговия¬та, или противници освен в нея, само че и в геополитически проект? Казано в резюме, по какъв начин да се отнасяме към Китай? ".
Тази книга е моят опит да се обърна към въпросите посредством разкази за персоналните ми прекарвания в делата ми с китайците. Аз не съм академик или теоретик. Не мога да чета, да пиша или да приказвам на китайски. Аз съм предприемач, който предлага непосредствените си знания за Китай и неговите корпоративни и политически водачи. Събрал съм ги за повече от 100 визити в страната в продължение на съвсем дваде¬сет и пет години работа по търговски въпроси, до момента в който бях в " Голдман Сакс ", и по държавни и макроикономически политики като министър на финансите на Съединени американски щати.
Днес също не преставам работата си, само че към този момент като началник на института " Полсън ", който подкрепя устойчивия стопански напредък и поддържането на чистотата на околната сре¬да посредством по-голямо съдействие сред Съединени американски щати и Китай. През цялото това време съм имал опцията да работя в тясно съдействие с най-високопоставените водачи на последните три държавни управления на Китай – на Дзян Дзъмин и Чжу Жундзи през деветдесетте години на предишния век, на Ху Дзинтао и Уън Дзябао при започване на века и на Си Дзинпин и Ли Къцян през днешния ден.
Пиша като американец, който е надълбоко угрижен за позицията на страната му в света, за здравето на стопанската система ни и околната среда и за дълготрайните вероятности пред нашите жители. Според мен дейното ангажиране с Китай ще е от изгода за всичко това, ясното и градивно съдействие е най-хубавият метод да застъпим на-ционалния ни интерес. Китайците са страховити съперници. Но ние не трябва да се боим от конкуренцията или да я отбягваме.
Убеждението ми в това не е от през вчерашния ден. Само седмици откакто се заклех като министър на финансите, започнах пътешестване до Китай, с цел да положа основите на нов метод към нашите най-важни двустранни връзки. Главните грижи за Китай бяха растежът и икономическата промяна, а аз имах вяра, че можем да използваме новосъздадения Стра-тегически и стопански разговор, с цел да се оправим по-ефективно и с доста други незабавни проблеми.
Възходът на Китай породи неразбирателство, което не дава мира на хора и в двете страни и опорочава погледа им върху нашите връзки. Става дума за схващането, че " Китайският модел " пред¬ставлява по-добра форма на капитализъм и ето, че той победи, до момента в който Съединени американски щати върви надолу. Всъщност китайските водачи осъзнават извънредно добре какъв брой уязвима е страната им. Пазарните рефор¬ми бяха стартирани от Дън Сяопин през 1978 година, само че през днешния ден разширя¬ването на обсега и въздействието им е по-важно след като и да било. Въпреки постигнатия триумф пред Китай има още дълъг път.
Повече от 100 милиона души там към момента тънат в беднотия. Брутният вътре¬шен артикул (БВП) на глава от популацията е на осемдесето място в света. Това е единствено една позиция над Ирак и почти една осма от нашето равнище. Темповете на изумителния растеж на Китай се забавят, а това прави пазарната промяна още по-спешна и по-трудна за по¬стигане. Ръстът на Брутният вътрешен продукт от 7,4 % през 2014 година беше по-нисък от про¬гнозния за пръв път от шестнадесет години и доста специалисти чакат още по-осезаемо закъснение.
Икономиката на Китай в размер на 10 трилиона $ зависи прекомерно доста от износа, страда от незадоволителните държавни инве¬стиции в инфраструктурата и се подхранва от страховито възходящи заеми на всички равнища в районното ръководство. Китай би трябвало да я пренасочи към увеличено вътрешно ползване и да трансферира ак¬цента към промишлеността на услугите и произвеждане на скъпи артикули. Това е голяма задача, в допълнение усложнена от обстоятелството, че голя¬ма част от стопанската система към момента зависи от утвърждението на централ¬ни планировчици даже и години след промяната.
Противоположните ползи също пречат на измененията. Междувременно годините на не чак толкоз доброжелателно занемаряване на някои последици до-караха околната среда на ръба на злополуката, а това към този момент поражда възходящо безпокойствие измежду жителите.
Ние също имаме какво да оправяме в личната си къщурка, само че все пак стопанската система на Съединени американски щати си остава най-голямата, най-развитата и най-динамичната в света. Лидерите на Китай схващат, че с цел да продължат трансформирането на стопанската система си, се нуждаят от положителната воля и съдействието на Съединени американски щати и на други страни, които по разнообразни способи не престават да преобладават международната икономическа система. Китайците желаят по-широк достъп до нашите пазари, нашето ноу-хау и нашите най-модерни технологии.
Отношенията сред Съединени американски щати и Китай ще станат по-балансирани, по-сигурни и по-ползотворни и за двете страни, в случай че те създадат известни корекции. Ние, американците, се тормозим от все по-военизирания звук на китайците, а те интерпретират нашето " превръщане към Азия " като евентуален опит да задържим възхода им. Ние желаеме Китай да отвори пазарите си за наши компании, желаеме да съблюдава съществу¬ващите правила и да продължи да се интегрира в интернационалната си¬стема. Китай обаче избира да трансформира разпоредбите и да се употребява с по-голямо почитание и респект на международната сцена.
Някои хора считат, че съществува безвъзвратен исторически закон, постановяващ, че когато една надигаща се мощност стартира да се сблъсква с към този момент открита мощ, то спорът е неминуем. Няма неотмени¬ми закони. Важни са изборите и решенията. Уроците могат да бъдат научени. Държавните мъже и дами могат да реализират разликата и го вършат.
Не имам вяра, че в американско-китайските връзки има нещо " неизбежно ", само че има действителни опасности, които биха могли да доведат до обостряне на съперничеството или даже до спор. Ключът към избягването на враждебните връзки е постигането на определе¬ни неща, които са от взаимна изгода. Между нашите две страни има евентуални горещи точки, само че общите ни ползи са доста повече – поощряване на световния напредък, битката с климатичните промени, поддържането на мира и стабилността. Но това няма да коства и пук¬ната пара, в случай че не успеем да превърнем общите си грижи в допълващи се политики и дейности. Най-вече би трябвало да разтеглим и задълбочим икономическите си връзки. Надявам се, че " Китай – събуждането на един колос " ще хвърли известна светлина върху въпроса по какъв начин да по¬стигнем това.
Няма да се пробвам да предричам бъдещето. Но няма да се по¬колебая да направя рекомендации по редица тематики, в това число иконо¬мическата промяна, финансовите пазари, урбанизацията, околната среда и методите за усилване на американско-китайските връзки. В последна сметка по-лесно е да дадеш наставление, в сравнение с прогно¬за. Моите рекомендации се коренят в персоналния ми опит, който споделям на тези страници. Надявам се, че ще оказват помощ на хората, работещи с Китай, било то в сферите на бизнеса, държавните каузи или фи¬лантропията, да реализират съответни и продуктивни резултати. Няма по какъв начин това да не сближи нашите две страни още повече.
Изправени сме пред стряскащи провокации в днешния все по-сложен и взаимосвързан свят. Почти всички те, от киберси¬гурността до отварянето на огромни пазари за американския експорт, ще бъдат по-лесни за разрешаване, в случай че Съединените щати и Китай могат да работят дружно или да се допълват. Ако двете най-важни международни стопански сили работят една против друга, задачата ни ще бъде доста по-трудна, в случай че не и невъзможна.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (900)
" Китай – събуждането на един колос " от Хенри Полсън – някогашният финансов министър на Съединени американски щати за новата суперсила! Как се прави бизнес в Китай през днешния ден – в новата книга от поредицата " Власт и отговорност ".
В момента в Китай има 174 града с население над 1 милион души. В Съединени американски щати са девет. Икономиката на Китай се изстреля нагоре, а постройките я последваха. Шест от петнадесетте най-високи небостъргача се намират там (други три са в САЩ). Там се строят още 62 такива колоса, в това число осем от бъдещите 10 най-високи.
Как се стигна до издигането на новата суперсила в лицето на Червения змей? " Китай – събуждането на един колос " от някогашния финансов министър на Съединени американски щати Хенри Полсън – чужденеца в най-топли връзки с Китай – прави повсеместен разбор на генезиса и развиването на новата китайска цивилизация.
В своята книга Хенри Полсън дава отговор на ред значими въпроси:
• Как Китай се трансформира в икономическа суперсила?
• Как в действителност се прави бизнес там?
• Кои са най-хубавите способи западните предприемачи и политически водачи да работят или да се конкурират с Китай?
• Как американската администрация договаря и въздейства на Китай по тематики като властническото ръководство, огромното замърсяване, голямото население и повишаващите се упования за стопански разцвет и сигурност в международен мащаб?
Като шеф на " Голдман Сакс " Хенри Полсън има основна роля в отварянето на Китай към частни начинания. После, като финансов министър на Съединени американски щати, той инициира основаването на Стратегически стопански разговор, който усъвършенства същностно комерсиалните връзки сред двете страни. През своята кариера той е работил с най-високопоставените китайски политици, а в същото време е основател за основаване на учили¬ще по Управление и стопанска система към Университет номер 1 в Китай – Цинхуа. Почти всички водачи на Китай след Дън Сяопин са приключили този университет.
Из " Китай – събуждането на един колос " от Хенри Полсън
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
ПРЕДГОВОР
Възходът на Китай до икономическа суперсила сигурно е измежду най-необикновените истории. За едвам три десетилетия стотици милиони души в тази в миналото изостанала, изолирана страна се осво¬бодиха от бедността, а страната се трансформира във втората стопанска система в света. Не се сещам за различен образец за толкоз огромен и бърз напредък. Вероятно подобен е скокът на Съединени американски щати към индустриално предимство след Гражданската война, само че китайците може би към този момент са надминали това достижение, а към момента даже не са покрай края. В не чак толко¬ва далечното бъдеще те евентуално ще надминат Съединени американски щати като най-голяма стопанска система в света и ще ни съборят от върха, който заемаме в продъл-жение на съвсем 150 години.
Трансформацията на Китай беше колкото зрелищна, толкоз и бърза. Съвсем новите небостъргачи, високоскоростните железопът-ни линии и летищата като от галактическата епоха блестящо контрастират на проскърцващата американска инфраструктура. Един ден четем за грандиозния проект на китайски бизнесмен да хвърли 50 милиарда $, с цел да прореже Никарагуа с канал, два пъти по-голям от Панам¬ския, на идващия научаваме, че китайски разработчик желае да купи част от Исландия, а на третия чуваме за производител, който станал строител и желае за шест месеца да издигне най-високата постройка в све¬та, освен това единствено от подготвени панели.
Днес Китай е земята на суперлативите.
Там се намират най-бързият суперкомпютър на света, най-големият ветрогенераторен парк, най-дългият морски мост... Китай създава и употребява съвсем половината от международния рандеман на въглища, цимент, желязна руда и стомана, както и 40 % от алуминия и медта. Според една оцен¬ка скоро съвсем половината от новите здания в градеж в света ще се намират в Китай. Преди четиридесет години множеството американци даже не биха могли да си показват, че в миналото ще дължат даже цент на Китай. Днес обаче тази страна е най-големият заемодател на Съединени американски щати и държи малко под 1,3 трилиона $ от държавния ни дълг. От такава сума може да ти се завие свят, може да накара и американците да се чудят по какъв начин по този начин светът се обърна с краката нагоре толкоз бързо.
Напоследък обаче Китай буди освен удивление, само че и паника. Все по-често Съединени американски щати се сблъскват със засилващата се конкуренция на Китай, до момента в който той разкършва заякналите си мускули по международните па¬зари и в обострени териториални разногласия със съседите си, пробва се да промени наложения от Съединени американски щати ред в Азия и някои аспекти на системата за международно ръководство, настояща от Втората международна война насам. Правителството на Китай като че ли няма предпочитание или сили да предот¬врати киберкражбите на интелектуална благосъстоятелност от американски компании и стяга хватката си върху китайското общество посредством авто¬ритарна еднопартийна система на ръководство, която американците не схващат и не харесват.
Подозрението е взаимно. Все повече китайци не са уверени в под¬крепата си за ползотворни връзки със Съединени американски щати и стартират да имат вяра, че Съединени американски щати и другите страни желаят да препънат възхода на страната им.
Това развиване заплашва да подрине основата на връзки, кои-то за повече от четири десетилетия имат значителен принос за ико¬номическия напредък, основаването на работни места и просперитета и на двете страни, като в същото време ускоряват международната сигурност не на последно място посредством подкрепяне на намирането на кротичък из¬ход от Студената война.
Днес мнозина американци се питат " Какво в реалност желаят китайците? Защо харчат толкоз доста пари за армията си? Приятели ли са, или врагове, сътрудници ли са в търговия¬та, или противници освен в нея, само че и в геополитически проект? Казано в резюме, по какъв начин да се отнасяме към Китай? ".
Тази книга е моят опит да се обърна към въпросите посредством разкази за персоналните ми прекарвания в делата ми с китайците. Аз не съм академик или теоретик. Не мога да чета, да пиша или да приказвам на китайски. Аз съм предприемач, който предлага непосредствените си знания за Китай и неговите корпоративни и политически водачи. Събрал съм ги за повече от 100 визити в страната в продължение на съвсем дваде¬сет и пет години работа по търговски въпроси, до момента в който бях в " Голдман Сакс ", и по държавни и макроикономически политики като министър на финансите на Съединени американски щати.
Днес също не преставам работата си, само че към този момент като началник на института " Полсън ", който подкрепя устойчивия стопански напредък и поддържането на чистотата на околната сре¬да посредством по-голямо съдействие сред Съединени американски щати и Китай. През цялото това време съм имал опцията да работя в тясно съдействие с най-високопоставените водачи на последните три държавни управления на Китай – на Дзян Дзъмин и Чжу Жундзи през деветдесетте години на предишния век, на Ху Дзинтао и Уън Дзябао при започване на века и на Си Дзинпин и Ли Къцян през днешния ден.
Пиша като американец, който е надълбоко угрижен за позицията на страната му в света, за здравето на стопанската система ни и околната среда и за дълготрайните вероятности пред нашите жители. Според мен дейното ангажиране с Китай ще е от изгода за всичко това, ясното и градивно съдействие е най-хубавият метод да застъпим на-ционалния ни интерес. Китайците са страховити съперници. Но ние не трябва да се боим от конкуренцията или да я отбягваме.
Убеждението ми в това не е от през вчерашния ден. Само седмици откакто се заклех като министър на финансите, започнах пътешестване до Китай, с цел да положа основите на нов метод към нашите най-важни двустранни връзки. Главните грижи за Китай бяха растежът и икономическата промяна, а аз имах вяра, че можем да използваме новосъздадения Стра-тегически и стопански разговор, с цел да се оправим по-ефективно и с доста други незабавни проблеми.
Възходът на Китай породи неразбирателство, което не дава мира на хора и в двете страни и опорочава погледа им върху нашите връзки. Става дума за схващането, че " Китайският модел " пред¬ставлява по-добра форма на капитализъм и ето, че той победи, до момента в който Съединени американски щати върви надолу. Всъщност китайските водачи осъзнават извънредно добре какъв брой уязвима е страната им. Пазарните рефор¬ми бяха стартирани от Дън Сяопин през 1978 година, само че през днешния ден разширя¬ването на обсега и въздействието им е по-важно след като и да било. Въпреки постигнатия триумф пред Китай има още дълъг път.
Повече от 100 милиона души там към момента тънат в беднотия. Брутният вътре¬шен артикул (БВП) на глава от популацията е на осемдесето място в света. Това е единствено една позиция над Ирак и почти една осма от нашето равнище. Темповете на изумителния растеж на Китай се забавят, а това прави пазарната промяна още по-спешна и по-трудна за по¬стигане. Ръстът на Брутният вътрешен продукт от 7,4 % през 2014 година беше по-нисък от про¬гнозния за пръв път от шестнадесет години и доста специалисти чакат още по-осезаемо закъснение.
Икономиката на Китай в размер на 10 трилиона $ зависи прекомерно доста от износа, страда от незадоволителните държавни инве¬стиции в инфраструктурата и се подхранва от страховито възходящи заеми на всички равнища в районното ръководство. Китай би трябвало да я пренасочи към увеличено вътрешно ползване и да трансферира ак¬цента към промишлеността на услугите и произвеждане на скъпи артикули. Това е голяма задача, в допълнение усложнена от обстоятелството, че голя¬ма част от стопанската система към момента зависи от утвърждението на централ¬ни планировчици даже и години след промяната.
Противоположните ползи също пречат на измененията. Междувременно годините на не чак толкоз доброжелателно занемаряване на някои последици до-караха околната среда на ръба на злополуката, а това към този момент поражда възходящо безпокойствие измежду жителите.
Ние също имаме какво да оправяме в личната си къщурка, само че все пак стопанската система на Съединени американски щати си остава най-голямата, най-развитата и най-динамичната в света. Лидерите на Китай схващат, че с цел да продължат трансформирането на стопанската система си, се нуждаят от положителната воля и съдействието на Съединени американски щати и на други страни, които по разнообразни способи не престават да преобладават международната икономическа система. Китайците желаят по-широк достъп до нашите пазари, нашето ноу-хау и нашите най-модерни технологии.
Отношенията сред Съединени американски щати и Китай ще станат по-балансирани, по-сигурни и по-ползотворни и за двете страни, в случай че те създадат известни корекции. Ние, американците, се тормозим от все по-военизирания звук на китайците, а те интерпретират нашето " превръщане към Азия " като евентуален опит да задържим възхода им. Ние желаеме Китай да отвори пазарите си за наши компании, желаеме да съблюдава съществу¬ващите правила и да продължи да се интегрира в интернационалната си¬стема. Китай обаче избира да трансформира разпоредбите и да се употребява с по-голямо почитание и респект на международната сцена.
Някои хора считат, че съществува безвъзвратен исторически закон, постановяващ, че когато една надигаща се мощност стартира да се сблъсква с към този момент открита мощ, то спорът е неминуем. Няма неотмени¬ми закони. Важни са изборите и решенията. Уроците могат да бъдат научени. Държавните мъже и дами могат да реализират разликата и го вършат.
Не имам вяра, че в американско-китайските връзки има нещо " неизбежно ", само че има действителни опасности, които биха могли да доведат до обостряне на съперничеството или даже до спор. Ключът към избягването на враждебните връзки е постигането на определе¬ни неща, които са от взаимна изгода. Между нашите две страни има евентуални горещи точки, само че общите ни ползи са доста повече – поощряване на световния напредък, битката с климатичните промени, поддържането на мира и стабилността. Но това няма да коства и пук¬ната пара, в случай че не успеем да превърнем общите си грижи в допълващи се политики и дейности. Най-вече би трябвало да разтеглим и задълбочим икономическите си връзки. Надявам се, че " Китай – събуждането на един колос " ще хвърли известна светлина върху въпроса по какъв начин да по¬стигнем това.
Няма да се пробвам да предричам бъдещето. Но няма да се по¬колебая да направя рекомендации по редица тематики, в това число иконо¬мическата промяна, финансовите пазари, урбанизацията, околната среда и методите за усилване на американско-китайските връзки. В последна сметка по-лесно е да дадеш наставление, в сравнение с прогно¬за. Моите рекомендации се коренят в персоналния ми опит, който споделям на тези страници. Надявам се, че ще оказват помощ на хората, работещи с Китай, било то в сферите на бизнеса, държавните каузи или фи¬лантропията, да реализират съответни и продуктивни резултати. Няма по какъв начин това да не сближи нашите две страни още повече.
Изправени сме пред стряскащи провокации в днешния все по-сложен и взаимосвързан свят. Почти всички те, от киберси¬гурността до отварянето на огромни пазари за американския експорт, ще бъдат по-лесни за разрешаване, в случай че Съединените щати и Китай могат да работят дружно или да се допълват. Ако двете най-важни международни стопански сили работят една против друга, задачата ни ще бъде доста по-трудна, в случай че не и невъзможна.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (900)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ