В разгара на бушуващата война в Украйна вниманието на Вашингтон

В разгара на вилнеещата война в Украйна вниманието на Вашингтон е разбираемо фокусирано върху поддържането на постоянна западна поддръжка за напъните на Киев да осуети експанзията на Русия и да я изгони от своята територия. Неуспехите на продължаващата контраатака на Украйна демонстрираха ясно, че успеха няма да пристигна скоро, в случай че изобщо пристигна. Предстои дълга война на безсилие.

Но спорът в последна сметка ще завърши и Съединените щати ще останат изправени пред въпроса за Русия. Победа, загуба или тъждество, Русия няма да изчезне като огромно предизвикателство.

Въпреки надъханите прогнози на някои западни специалисти, възможностите Русия да се разпадне вследствие на войната са оскъдни. За разлика от Съветския съюз в неговата мъка, Русия се държи дружно от мощни центростремителни сили, в това число национализъм и ксенофобия, вериги за доставки и сериозна инфраструктура, да не приказваме за мощните служби за сигурност, които желаят да черпят от ресурсите на цялата страна. Въпреки че има обилни малцинства, изключително татарите в региона на Волга, и обособени прояви на фракционизъм, страната остава преобладаващо етнически съветска, а страни, които са етнически хомогенни, рядко, в случай че въобще в миналото се разпадат заради вътрешни аргументи.

По същия метод провалянето в Украйна може да изостри вътрешното напрежение, само че няма да провокира либерален пробив, както се надяват някои специалисти. През последните няколко години Кремъл ликвидира демократичната съпротива, хвърляйки в пандиза нейните водачи или ги прогонвайки в заточение и систематично разрушавайки политическите си мрежи в цялата страна.

Като се изключат изключителните развития, следконфликтна Русия, със или без Владимир Путин отпред, най-вероятно ще бъде някаква разпознаваема версия на историческото си аз, властническа по вътрешна конструкция, експанзионистка по подтик, стопански и софтуерно изоставаща, само че решена да играе на ролята на велика мощ. Тази Русия ще бъде противник на Съединени американски щати, както беше, откогато Съединените щати се появиха като световна мощ в самия завършек на XIX век, със сблъскващи се геополитически упоритости и противоположни мирогледи.

И тази Русия отново ще има значение. Поради огромния си нуклеарен боеприпас, кибернетични и галактически качества и боен капацитет, тя ще продължи да бъде основен фактор за стратегическата непоклатимост. Всеки кодекс за държание в киберпространството би бил повърхностен, в случай че не включва Русия. Забавянето на разпространяването на оръжия за всеобщо заличаване и ограничението на нуклеарните упоритости на Иран и Северна Корея ще изисква съдействие сред Съединени американски щати и Русия.

Русия също ще остане сериозен съставен елемент на европейската сигурност. Непосредственият въпрос е дали европейската архитектура за сигурност би трябвало да бъде модифицирана, с цел да отбрани континента от Русия в дълготраен проект, или дали може да се окаже допустимо построяването на тази архитектура в съдействие с Русия, откакто острата фаза на войната в Украйна премине. Но по този начин или другояче, Европа няма да избяга от главоблъсканицата, пред която е изправена от най-малко 200 години: Как да ръководи връзките с голяма страна на изток, която е непозната по дух, само че е централна за сигурността на континента.

В същото време дългата брегова линия на Русия и обширният континентален шелф я вършат основен състезател в бъдещето на Арктика, защото бързото стопляне я отваря за изследване и развиване нейните големи естествени запаси и доходоносна морска търговия, като в същото време провокира геополитическа конкуренция.

На други места ролята на Русия ще бъде по-малко значима, само че въпреки всичко значима за ползите на Съединени американски щати. В Близкия изток градивните връзки с всички огромни сили в района - Египет, Иран, Израел, Саудитска Арабия и Турция - дават на Русия въздействие върху районния баланс на силите. Нейните връзки със Саудитска Арабия ще оформят уверено международните петролни пазари. А военните ѝ бази в Сирия ще ѝ разрешат да проектира мощност в Източното Средиземноморие.

В Индо-Тихоокеанския район големите, богати на минерали, едва обитаеми територии на Русия могат да оказват помощ за стимулиране на динамичния стопански напредък на Китай, до момента в който връзките му с други основни районни участници, като Индия, Япония и Южна Корея, биха могли да оказват помощ за ограничение на китайските упоритости.

И най-после, във връзка с транснационалните провокации, като един от четирите най-големи източници на парникови газове, Русия е неминуем сътрудник в смекчаването на рисковете от изменението на климата. С богата история в създаването на ваксини, Русия също може да бъде главен състезател в оправянето със смъртоносни пандемии.

Накратко, Съединените щати няма да могат да подценен Русия. Но, обратно на настоящето мислене във Вашингтон, предизвикването не е да се сдържа Русия. Вместо това би трябвало да разберем по какъв начин да използваме силата ѝ за американските цели на световната сцена.

Трите задания, които дефинират връзките с Русия през последния половин век или повече, би трябвало да продължат да образуват американската политика.

Първият е стремежът към спокойно взаимно битие, с цел да се понижи до най-малко рискът от нуклеарен прелом – императив за двамата противници, които дружно управляват близо 90 % от нуклеарните оръжия в света.

Второто е виновното ръководство на неизбежната конкуренция за отбягване на директна военна борба, която може да ескалира до нуклеарна война, изключително в Европа, Близкия изток и Арктика, където Русия играе значима роля.

И трето е взаимноизгодно съдействие за посрещане на незабавни транснационални закани, като изменението на климата, разпространяването на оръжия за всеобщо заличаване, интернационален тероризъм и пандемии, наред с други неща.

При сегашните условия би трябвало да се добави и четвърто - структуриране на връзките с Русия, с цел да се нареждат най-добре Съединените щати да се оправят с главния си стратегически противник Китай.

За да извърши тези задания, Вашингтон би трябвало да има поради две съображения, които опонират на днешната стандартна мъдрост.

Като начало, макар че има добра причина да се стремим да отслабим Русия, тъй че да ѝ липсва потенциал да нахлуе в която и да е европейска страна, стремежът да осакатим съветската стопанска система в действителност заплашва американските ползи.

Както Вашингтон разбра през последните дни на Съветския съюз, той се нуждае от Русия, задоволително мощна, с цел да управлява надеждно своя боеприпас от оръжия за всеобщо заличаване, транспортните средства за доставката им и материалите и знанията за построяването им.

Освен това Русия би трябвало да бъде задоволително мощна, с цел да ръководи дейно личната си територия и да предотврати сериозна вътрешна неустойчивост, която неизбежно ще се популяризира в прилежащите райони. И би трябвало да е задоволително мощна, с цел да договаря и ползва съглашения за понижаване на производството на парникови газове и за намаляване на нездравословните последствия от бързото стопляне на Арктика.

Колкото и спорно да е, Вашингтон има интерес от задоволително мощна Русия, с цел да играе роля в поддържането на постоянни районни салда на силите по дългата си външна страна в Евразия. Прекалено слабата Русия би разрешила на Китай да получи ефикасен надзор върху естествените запаси на Русия, изключително в съветския Далечен изток, като по този метод доста ускори личната си мощност евтино.

Една слаба Русия също би заплашила стабилността в Арктика и надеждното ръководство на Северния морски път, като в същото време предизвиква по-голямото китайско наличие в ущърб на Америка. И, по подигравка на ориста, една слаба Русия би заплашила да подкопае единството на Запада, което се резервира значително от продължаващия боязън от съветската мощност, както видяхме след нахлуването на Русия в Украйна.

Второ, до момента в който Русия от дълго време е изгубила централната си роля в американската външна политика, Вашингтон към момента би трябвало да я ангажира по сериозен метод. Собственото държание на Русия я трансформира в заточеник в западния свят, само че превръщането ѝ в интернационален парий и изолирането ѝ по дипломатически път в последна сметка ще направи невероятно прокарването на американските ползи по такива значими въпроси като стратегическата непоклатимост, европейската сигурност и изменението на климата.

Докато острата фаза на войната в Украйна отшумява, Вашингтон би трябвало постепенно да възвърне прекъснатите канали за връзка. Но също по този начин би трябвало да се има поради, че множеството от въпросите, които провокират безпокойствие в връзките с Москва, към този момент не са строго двустранни; тяхното ръководство или разрешаване изисква многостранни старания.

Поради тази причина двустранните връзки би трябвало да бъдат вградени в многостранна рамка. По този метод умелото ръководство на връзките с други страни ще се трансформира в сериозен фактор в ръководството на връзките с Русия.

Три въпроса ще преобладават в връзките на Съединени американски щати с Русия през идващите години: стратегическата непоклатимост, европейската сигурност и Китай.

Стратегическа непоклатимост: Ерата на стратегическа непоклатимост, учредена на взаимосвързан набор от американско-руски двустранни контракти за надзор на нуклеарните оръжия, завърши окончателно. Стратегическият пейзаж бързо става все по-сложен и многополюсен. Разширяването и модернизацията на нуклеарния боеприпас на Китай значи, че всяко бъдещо съглашение за надзор на нуклеарните оръжия ще би трябвало да бъде минимум тристранно. Технологичният прогрес - изкуственият разсъдък, системите за точно ориентиране - уголемяват сферата на стратегическите оръжия, до момента в който разпространяването на ракетни технологии и кибероръжия умножава броя на страните, които могат да повлияят на стратегическото уравнение.

В тази среда стратегическата непоклатимост ще би трябвало да се основава на мрежа от двустранни и многостранни договорености, съглашения и кодекси на държание и едностранни начинания. Няма две страни с по-задълбочен опит в концептуализирането на стратегическа непоклатимост от Русия и Съединените щати. Съвместните им старания ще бъдат от решаващо значение за създаването на бъдеща рамка за него.

Европейска сигурност: Основното предизвикателство ще бъде примиряването на Русия със обстановка, в която за всички на практика цели тя към този момент не е вътре в Европа, а по-скоро принудена да се оправя с повече или по-малко политически консолидирана Европа. Според Москва тази договореност я лишава от стратегическата дълбочина, която тя е считала за основна за нейната сигурност, и основава по границите си държавно образувание, което я превъзхожда по население, благосъстояние и мощен капацитет, сходно на Съединените щати през днешния ден. Голямата подигравка, несъмнено, е, че точно нахлуването на Русия в Украйна форсира придвижването към този излаз.

Как би могъл Западът да помири Москва с тези договорености? Контролът върху въоръженията и ограниченията за създаване на доверие, сходни на тези, създадени по време на Студената война за облекчение на напрежението по дългата граница сред НАТО и Русия, биха били от решаващо значение.

Силните консултативни механизми също биха били от значително значение. Съветът НАТО-Русия и Споразумението за партньорство и съдействие сред Европейски Съюз и Русия явно не направиха доста, с цел да забавят сериозното утежняване на отношенията; Организацията за сигурност и съдействие в Европа постепенно се трансформира в противоречива точка, а не в платформа за създаване на консенсус.

Но Москва евентуално би видяла по-голяма изгода от консултациите с НАТО и Европейски Съюз, в случай че Европа имаше известна стратегическа автономност и Европейски Съюз имаше по-висок профил по въпросите на сигурността. Като най-малко Москва може да си каже, че към този момент не си има работа с „ групов Запад “, ръководен от един център, Вашингтон – обстановка, която би отворила повече място за договаряне.

Китай: Въпреки настоящето тясно стратегическо обвързване на Русия с Китай, главните търкания могат да изплуват бързо, защото бързият стопански напредък на Китай и софтуерният прогрес уголемяват пропастта във властта сред двете страни, а геополитическите упоритости на Пекин в допълнение навлизат в въздействието на Русия в бившето руско пространство. Русия към този момент се защищава от несъразмерното разчитане на своя великански азиатски комшия, частично като се стреми да го включи в многостранни конгреси, които лимитират упоритостите му, като Шанхайската организация за съдействие и БРИКС.

Тази възходяща асиметрия дава на Съединените щати опция да смекчат стратегическото пригаждане на Русия към Китай, защото Русия се стреми да резервира своята доста скъпа стратегическа автономност. Водещият принцип би трябвало да бъде да се дават на Русия други възможности, които усъвършенстват нейната позиция при договаряне и подсигуряват, че покупко-продажбите, както политически, по този начин и търговски, са по-малко удобни към Пекин.
Първата стъпка би била нормализиране на дипломатическите връзки незабавно щом обстановката в и към Украйна разреши и облекчение на глобите по метод, който би разрешил на западните компании да си сътрудничат с съветски компании в райони, представляващи интерес за Китай, като Централна Азия, Руския Далечен Изток и Арктика. Подобни ходове биха посочили, че Русия има обещаващи благоприятни условия, разнообразни от несъразмерната взаимозависимост от Китай.

Без значение какво се случва в Украйна, Съединените щати нямат желание да се отърват от Русия. Дори когато наподобява слаба, Русия има невероятна дарба да сътвори чувство за наличието си на световната сцена и опциите за това ще се умножат, защото ръководеният от Съединени американски щати международен ред е подложен на възходящ стрес и постепенно отстъпва място на нов, в който силата ще бъдете по-разпръсната.

В този очертаващ се ред предизвикването за Съединените щати не е да победят Русия, както огромна част от американската външна политика в този момент би го желала, а по-скоро ловко да употребяват връзките със противника, с цел да изградят ново световно равновесие, което да прокарва ползите на Америка.

За да създадат това, Съединените щати би трябвало да гледат на Русия ясно и без сантименти. Правилното схващане на Русия, както постоянно в предишното, към момента остава сериозно за бъдещето на Америка.

*Томас Греъм, бележит член на Съвета за външни връзки, е бил старши шеф за Русия в екипа на Съвета за национална сигурност по време на администрацията на Джордж Буш-син и специфичен помощник на президента. Тази публикация е приспособена от новата книга на създателя Getting Russia Right, оповестена този месец от Polity.