Преди век родителите изпращаха бебета по пощата
В началото на работната седмица всеки усеща засилено намаление на работната мотивация и това е нещо изцяло предстоящо. Статистиката демонстрира, че понеделник е един от най-трудните дни, само че следва бърза акомодация и нормално повишението на коефициента на потребно деяние се вижда към сряда. Всеки човек има разнообразни настройки, само че в случай че би трябвало да предлагаме една от най-лошите специалности, с които да стартира работната седмица, това е тази на пощальона през 1913 година Чарлз Буковски доста в детайли разказва историята на тази специалност и демонстрира редица тествания, през които минават пощальоните, само че с една дребна детайлност – писателят не е трябвало да носи бебета.
Прочели сте вярно предното изречение. През 1913 година Американската поща предлага една специфична услуга. Изпратените пакети не би трябвало да надвишават тегло от 1.8 кг, само че в същата година системата се трансформира, колетите умерено подвигат своето тегло и оферират до 23 кг чисто тегло и това дава една забавна концепция. Родителите вземат решение да изпращат своите наследници по пощата, вместо да употребяват общоприетия метод за превоз. Според американския народен музей на пощите в Съединени американски щати, първият случай е реалност незабавно след смяната на правилника.
Родителите Джеси и Глен Есте изпращат своя първороден наследник до дома на баба му, който се намира на към миля от техния личен. За услугата са заплатили сумата от 15 цента и прибавят застраховка за 50 $, за всеки случай. Архивите не могат да потвърдят дали бабата е получила пощата непосредствено в пощенската кутия или детето е било пуснато през процепа на входната врата. Забавната история доста бързо стартира да се споделя във вестниците и през идващите няколко години се оказва, че от ден на ден хора се възползват от тази гениална концепция. Което дава още самун на вестниците със занимателни истории.
Някои по-смели родители даже изпращат 5-годишния Мей Пиърстоф от Гранджвил до Луистаун, с цел да посети баба си на 19 февруари 1914 година За Мей това е било същинско удовослтвие, тъй като съумял да се вози във влака с другите пратки, а самият той тежал малко под 23-те кг, само че не е несъмнено дали е пазил диета или не. Родителите осъзнали, че в случай че го изпратят по пощата, могат да спестят доста повече пари, изключително откакто цената за естествен билет била много по-висока.
Върху облеклата слагат марки за 53 цента и младежът се вози напълно умерено до баба си, а по-късно е и персонално доставен от пощальона на промяна. През идващите години практиката продължава и понякога някой по-хитър родител съумява да прескочи рестриктивните мерки на пощата. Рекордът за най-дълго странствуване е на 6-годишната Една Неф, която пътува повече от 1000 километра – от щата Флорида до Вирджиния, където живеел татко ѝ. Официалната процедура завършва, откакто пощата и пощальоните декларират, че повече няма да доставят деца.
Официалната политика се трансформира и към този момент никой не можел да се възползва от тази далечна разходка. Интересен факт е, че тогава пощитите можели да се похвалят със съществено добро име и показали сериозен професионализъм. Някои деца били поставяни непосредствено в куриерската чанта и постоянно били доставяни с приоритет. Най-вероятно никой не е желал пощата да се намокри по пътя или да детето да се разплаче. Това въпреки това ни демонстрира, че към момента никой не е желал или не е вярвал, че може и би трябвало да се възползва от нелепостта на родителите, тъй като в днешвно време сходна процедура би била изцяло неразумна.
